№ 353
гр. Дупница, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200751 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7568455, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на С.Ж.К., с постоянен адрес: гр. С., ж.к."К." № **, ет.**, ап.**, с ЕГН
**********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен. Сочи се, че не е следвало да бъде
издаван от АНО, като се развиват подробни съображения в тази насока. Твърди се, че
посочения пътен участък не отговаря на фактическото положение на заснетия автомобил и
на приложимото ограничение на скоростта. Сочат се процесуални нарушения на
приложимата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., на МВР. Иска се пълна отмяна на ЕФ като
нищожен и незаконосъобразен. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не се представлява от
редовно упълномощения от него адв. Т. Ц.. Последният е депозирал по делото молби, в
които поддържа жалбата и направените в нея искания, взема становище по същество и
пледира за отмяна на ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. От редовно упълномощен процесуален представител юрк. Бисер Лазов е
постъпило писмено становище за неоснователност на подадената жалба, в което се взема
становище по същество, прави се възражение за прекомерност на евентуално
1
претендираните от страна на жалбоподателя разноски и се прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по реда на ЗПП.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 28.05.2023 г., около 22:27 часа жалбоподателят С. К. управлявал собствения си лек
автомобил С.Л. с Рег. ******, извън населено място, в обл. Кюстендил, общ. Дупница, в
посока на движение към гр. София, по А-3 „Струма“ на км. 54+000 м., при въведено с ПЗ В-
26 ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя
преминаващ през виадукт - до 110 км/ч, като пътният знак е поставен на пътя в посока гр.
София на км. 54+494 м., със зона на действие в указаната посока, до км. 53+943 м., където от
двете страни на пътя са поставени 2 броя ПЗ-В34 – „край на забраните въведени с пътни
знаци“. При посоченото въведено с пътния знак В-26 ограничение на скоростта до 110 км/ч,
автомобилът, е засечен да се движи със скорост от 132 км/ч., от която скорост е приспаднат
3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 128 км/ч. Нарушението е
установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение ATTC: ARH
CAM S1, с фабр. № 11743с6, и заснето в 22:27:05 часа със снимка с пореден номер
отпечатан най-долу - № 0041043 - л. 13 от делото. За така установеното превишаване на
скоростта е бил издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр с ал. 1 от ЗДВП, му е
наложено наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация
съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото, вкл. служебно изискани от съда множество писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал – снимка № 0041043 - л. 13 от
делото; удостоверение на одобрен тип средство за измерване; протокол от периодична
проверка на техническо средство, справка за собствеността на автомобила, протокол за
ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал. 1 от Наредбата – л.
41 от делото, справка от Областно пътно управление – гр. Кюстендил при АПИ за
координати и разположение на местонарушението извън населено място, проекти на пътния
участък с разположение на ПЗ В-26 и В-34, снимков материал за разположение на АТСС,
списък с лицата от състава на ОДМВР-Кюстендил преминали обучение за работа с АТСС,
образец на ЕФ, писмо на РУ-Дупница относно служителя въвел в експлоатация АТСС,
писмо и справка за наряд, справка от НИМХ както и от останалите приобщени към делото
писма и други писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства,
тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изясняват еднопосочно
фактите по делото. Установени са конкретните елементи от състава на нарушението, вкл.
авторството на същото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен
материал, съдът няма задължение да анализира по-подробно и поотделно доказателствената
съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
2
същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността,
т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо
от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа абсолютно всички реквизити, предвидени в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно
средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на
нарушението, вкл. мястото на същото; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Законът не въвежда други
задължителни реквизити, които да се съдържат в ЕФ, като издател и дата на издаване,
каквито изрично ЗАНН предвижда само при съставяне на АУАН.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден по утвърдения образец и
от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и срокове за това. Съгласно
датата на връчване на същия посочена в жалбата и отбелязана върху препис от ЕФ, на л. 15
от делото – 11.06.2023 г., съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, поради
което е и процесуално допустима.
Съдът намира аргументите на жалбоподателя изложени в жалбата му за неоснователни
поради следното:
Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 28.05.2023 г. С
изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на
административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система,
включително мобилно такова. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която
автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие
на контролен орган и нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при
установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.
№1/2013г. се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните
системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази
липса е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане
на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм.
и доп./. Посочените нормативни правила, както правилно е подходил АНО, не налагат
различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата
при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за
налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189, ал. 4-11 от
3
ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство в
работен режим, без възможност за въздействие върху измерването, регистрирането и
записването на нарушението, която дейност се осъществява изцяло автоматично. Не са
представени доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на
мобилната система. В този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32
/ 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.
№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на
Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. №
171 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др. Наред с това оспореният
електронен фиш съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП
реквизити. Нормата е специална спрямо общата такава по чл. 57, ал.1 от ЗАНН, поради
което дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната
уредба за съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от
14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил,
Решение № 71 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд –
Кюстендил и др.
Абсолютно неотносима и категорично изолирана по същество е цитираната от
жалбоподателя друга съдебна практика на касационни състави на АС-Пловдив, която към
момента е преустановена от самите съдебни състави на този административен съд, които са
постановили тези неправилни по естеството си и несъответни на настоящия текст на закона
няколко съдебни актове.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по
делото, вкл. снимков материал, протокол по чл. 10 от Наредбата, справка от ОПУ-
Кюстендил при АПИ се установява по категоричен начин, че на посочените по-горе дата,
място и час. жалбоподателят е управлявал описания лек автомобил С.Л. с Рег. ******, извън
населено място, в обл. Кюстендил, общ. Дупница, в посока на движение към гр. София, по
А-3 „Струма“ на км. 54+000 м., при въведено с ПЗ В-26 ограничение на максимално
допустимата скорост на движение в този участък от пътя преминаващ през виадукт - до 110
км/ч, като автомобилът, е засечен да се движи със скорост от 132 км/ч., от която скорост е
приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 128 км/ч, поради което е
налице превишение на максимално допустимата скорост за движение с 18 км/ч. В тази
връзка е представена и служебно изисканата справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ, на
пътния участък в посока към гр. София. Според същата посочените в снимковия материал
координати попадат вътре в границите на действие на посочения пътен знак В-26 (110
км/ч.), като ограничението на скоростта е от км 54+000м., до 53+943 м. и самият пътен
участък се намира извън населено място. Всичко това съвпада с посоченото място на
нарушението в текста на ЕФ и в приложения протокол за използване на техническото
средство по чл. 10 от Наредбата, оформен и подписан по надлежния ред с всички
необходими реквизити, а именно км. 54+000 м,, т.е. няколко метра преди ПЗ В-34,
разположен на км 53+943 м. и слагащ „край на забраните въведени с пътни знаци“. Самият
протокол по чл. 10 от Наредбата, доколкото не е оспорен и опроверган от други
доказателства, като официален свидетелстващ документ се полза с материална
доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат за
доказани от съда.
Без съмнение правилно е определен и субектът на нарушението като собственик на
4
лекия автомобил, видно от приложената справка по рег. номер на автомобила от базата
данни на КАТ-АИС.
Не е изтекла и предвидената в закона абсолютна давност, която е със срок от 4 години
и 6 месеца от датата на нарушението.
Неоснователни са и допълнително наведените оплаквания за неприложимост на
въведеното ограничение на скоростта на движение в посочения пътен участък, който
безспорно установено обективно се намира преди крайната точка на ограничението на
скоростта въведено с пътен знак В-26 /110 км/ до км. 53+943 м. на АМ „Струма“, в посока
към гр. София, в която посока номера на съответните километри и метри е намаляващ, а не
увеличаващ се. Неправилно жалбоподателят интерпретира цифрите посочени ЕФ относно
разположението и края на зоната на действие на ПЗ В-26 /110км/ч./, които цифри в случая
следва да се има предвид, че намаляват числово и поредно в посока на движение към гр.
София и се увеличават поредно като километър и метър от магистралата в обратната посока
на движение към ГКПП-Кулата. При всички положения, дори хипотетично да се приеме, че
отбелязания в ЕФ участък км. 54+000 м. означава не мястото на заснемане на лекия
автомобил, а мястото на разполагане на АТСС на пътя, това не би променило по никакъв
начин извода за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, доколкото това означа, че
МПС е било още по-навътре в зоната на действие на пътния знак В-26 /110км/ч/, тъй като на
снимковия материал е видно, че МПС е било на разстояние от АТСС от 87 метра, а самото
АТСС е било на км. 54+000 метра, т.е. 57 метра преди поставения ПЗ В-34 на км. 53+943 м.
При всички положения и базирайки се на всички налични по делото данни за пътния
участък и заснемане на процесното МПС с категоричност се установява, че нарушението е
заснето и установено според географските координати посочени на снимковия материал в
зоната от пътя с действащо ограничение на скоростта до 110 км/ч, т.е. на място /участък/
разположено между посочените в справката два пътни знака – ПЗ В-26 , разположен на
предхождащия местонарушението км. 54+494 м. и последващия местонарушението ПЗ В-34,
разположен на км. 53+943 м. Няма как да се обоснове от доказателствата, че лекия
автомобил е бил извън този пътен участък при заснемането му с наказуема след приспадане
скорост от 128 км/ч. Пътните знаци са били законосъобразно поставени и налични към
процесната дата, с оглед справката представена от АПИ.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема,
че жалбоподателят не е изпълнил от обективна страна задължението си по чл. 21, ал. 2, вр. с
ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта си на движение с указаната с ПЗ В-26 (110 км/ч), а е
превишил същата с 18 км/ч. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е
определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят като правоспособен водач е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта
при преминаването му през виадукт и след поставен ПЗ В-26 /110 км/ч/, съзнавал е
общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с
5
безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на тези
последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от
наличието на ограничение на скоростта.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност
за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид,
при което не обосновава приложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Като се е произнесъл в горепосочения смисъл и е издал електронния фиш, АНО е
действал законосъобразно и при правилно приложение на материалния и процесуалния
закон. В горните мотиви се съдържа цялостен отговор и на останалите неоснователни
възражения на жалбоподателя отразени в жалбата и писмените му становища, вкл. за липса
на реквизити в представения протокол по чл. 10 от Наредбата – л. 41 от делото. Предвид
изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно претенциите на страните за разноски такива се
дължат в полза на АНО, респ. на ОДМВР-Кюстендил. Съгласно чл. 63д, ал. 3, вр. с ал. 1
ЗАНН и чл. 25а, ал.3 от НПП, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОДМВР-Кюстендил юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 50,00 лева,
доколкото АНО е бил представляван от редовно упълномощен юрисконсулт, без явяване в
съдебно заседание и делото не е с голяма фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К № 7568455, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на С.Ж.К., с постоянен адрес: гр. С., ж.к."К." № **, ет.**, ап.**, с ЕГН
**********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА С.Ж.К., с постоянен адрес: гр. С., ж.к."К." № **, ет.**, ап.**, с ЕГН
**********, да заплати в полза и по сметка на ОДМВР-гр. Кюстендил, представлявано от
Директор, сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение без явяване
в съдебно заседание.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК
и по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6