Определение по дело №2287/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1653
Дата: 17 септември 2020 г.
Съдия: Людмила Цолова
Дело: 20201001002287
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 165309.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София9-ти търговски
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Мадлена Желева

Светла Т. Станимирова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20201001002287 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Община
Брегово срещу решение №10/24.03.2020г. , постановено по т.д. №83/19г. по
описа на Видински окръжен съд в частта, с която общината е осъдена да
заплати на „Еко –Титан“ЕООД сумата 41 556,53 лв.,представляваща
обезщетение за забавено през периода 28.11.2016г. – 31.01.2018г. плащане по
21 бр. фактури, издадена въз основа на договор №9/26.05.2016г. и договор
№10/26.05.2016г. С въззивната жалба е направено искане за спиране на
производството до приключването на образуваното по описа на Видински
окръжен съд по искова молба на Община Брегово вх.№941/25.03.2020г.
търговско дело, поради наличие на преюдициална връзка.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от противната страна „Еко-
Титан“ЕООД, в който доводите на въззивника срещу правилността на
решението са оспорени. Оспорено е и искането за спиране по съображения,че
с него се цели единствено забавяне на делото.
Софийски апелативен съд констатира,че въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана да обжалва съдебното решение
страна,поради което намира същата за допустима. Преди насрочването на
делото в открито съдебно заседание, съгласно чл.267 ал.1 ГПК, съставът
намира,че следва да разгледа и прецени налице ли е основание за спиране на
производството по реда на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, с оглед значението му за
допустимостта на постановения във въззивното производство акт по
същество, съгласно възприетото в т.1 от Тълкувателно решение №
1
1/09.07.2019г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК съдът е длъжен да спре
производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението
по което ще има значение за правилното решаване на спора. Предмет на
спора по настоящото въззивно производство е наличието или липсата на
задължение на общината за заплащане в полза на търговското дружество на
обезщетение за забава при извършени от общината плащания по фактури,
издадени във връзка с изпълнението на задължения на „Еко –Титан“ЕООД по
договори №9/26.05.2016г. и договор №10/26.05.2016г. Видно от представения
след постановяването на решението от първата инстанция препис от искова
молба вх.№941/ 25.03.2020г., със същата Община Брегово е сезирала
Видински окръжен съд с иск срещу „Еко -Титан“ЕООД за връщане на
недължимо платени суми за фактурирани от дружеството като извършени
услуги по двата договора. Въз основа на извършена от състава служебна
справка се установява,че по исковата молба е образувано т.д.№22/2020г. по
описа на Видински окръжен съд.
Доколкото вземането по чл.86 ал.1 ЗЗД се явява акцесорно на главните
вземания, произтичащи от правоотношенията между страните, а дължимостта
на последните е оспорена пред съда с посочената искова молба, настоящият
състав намира,че преюдициалната връзка между двете производства е
налична и обуславя положително произнасяне по направеното от въззивника
искане за спиране на настоящото производство.
По тези съображения САС
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по т.д.№2287/20г. по описа на САС 9 състав до
приключването на т.д.№22/2020г. по описа на Видински окръжен съд с влязъл
в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3