Р Е Ш Е
Н И Е
№ 837
гр.
Пловдив,18.08.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
разгледа докладваното
от съдията Илиев гр.д. №1672
по описа за 2020г., като за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на А. С. Д. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Т.
К., против
постановление от 09.06.2020г.
на ЧСИ Л. М., рег.
№819, по изпълнително
дело №20208190400008, за
прекратяване на
изпълнителното производство в частта
му, с която
са били присъдени за събиране
от взискателя А. С. Д. разноски
по изпълнителното дело в размер
на 4676,66 лв. в
полза на длъжника „Р. Р.“ ЕООД. В
жалбата се излагат
съображения за неправилност на постановлението в обжалваната
му част, с която са били
присъдени разноски, като се иска
отмяната му в посочената
част.
Ответната страна по жалбата-
„Р. Р.“ ЕООД, със
седалище и адрес на
управление гр. ****, ЕИК ****, представлявано от управителя
Р. А. Р., чрез
пълномощника си по
делото адв. В. Р., в
писмен отговор изразява становище,
че същата е
неоснователна.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима,
тъй като е
подадена в срок
и срещу подлежащ на
обжалване акт на
съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело
№20208190400008 по описа на
ЧСИ Л. М. е
образувано по искане
на А. С. Д. въз
основа на изпълнителен
лист, издаден в негова полза
срещу длъжника „Р. Р.“ ЕООД
по ч.т.д. №985/2019г. на Окръжен
съд- Пловдив. С писмени
молби от 28.05.2020г.
и 09.06.2020г. длъжникът
е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.3 от ГПК,
както и присъждане
на направените от
него разноски, като към
молбите е приложил заверени преписи
от определение на
Апелативен съд- Пловдив, с което
е било отменено
разпореждането за издаване
на изпълнителен лист и
е отказано издаване на
такъв, и
определение на Окръжен съд- Пловдив, с
което е бил
обезсилен издадения
изпълнителен лист по ч.т.д. №985/2019г. С обжалваното постановление от 09.06.2020г. съдебният
изпълнител е прекратил
на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК изпълнителното производство,
като е постановил,
че присъжда за събиране
от взискателя А. С. Д. направените
от длъжника „Р. Р.“
ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер
на 4676,66 лв.
В
обжалваната му част постановлението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на
чл.79, ал.1, т.1 от ГПК
разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника,
освен в случаите,
когато делото се прекрати съгласно
чл.433 от ГПК. От посочената
разпоредба следва, че
в случаите на
прекратяване на изпълнителното производство
поради обезсилване на
изпълнителния лист, както е
в настоящия случай, то
разноските по изпълнението,
включително заплатеното от
длъжника адвокатско възнаграждение, следва да бъдат
за сметка на взискателя.
В ГПК обаче
не е предвиден процесуален
механизъм за реализиране
на това право на
длъжника по висящото изпълнително
производство, тъй като съдебният изпълнител не е
овластен да присъди
направените от длъжника разноски по
изпълнението, като осъди взискателя
да му ги заплати. Подобна възможност
не може да
бъде изведена от
разпоредбата на чл.81 от
ГПК, според която
с всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и
по искането за
разноски, тъй като актът
на съдебният изпълнител,
с който той
би присъдил разноски
в полза на
длъжника не
съставлява изпълнително
основание по чл.404
от ГПК и не
подлежи на принудително
изпълнение. Същият не
може да бъде изпълнен и в рамките
на образуваното изпълнително
производство чрез събиране на
присъдената сума, тъй като осъденото
с него лице има качеството на
взискател, а не на длъжник по същото.
Предвид горното следва
да се приеме,
че единствената възможност
за длъжника, който
е направил разноски
по прекратеното изпълнително производство, да получи възстановяване на същите, е чрез
снабдяването му с
изпълнителен лист против
кредитора посредством предявяване
на претенцията му по
общия ред на
заповедното или исковото производство.
Предвид
горното жалбата е основателна
и следва да
се уважи, като обжалваното
постановление бъде отменено в частта му
за разноските.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от
09.06.2020г. на ЧСИ Л. М.,
рег. №819, по
изпълнително дело №20208190400008, за
прекратяване на изпълнителното производство
в частта му, с която са
били присъдени за събиране от
взискателя А. С. Д.
разноски по изпълнителното дело в размер
на 4676,66 лв. в
полза на длъжника „Р. Р.“ ЕООД,
като ОСТАВЯ без
уважение искането на
длъжника „Р. Р.“ ЕООД за
присъждане в изпълнителното производство на направените от него
разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.