Решение по дело №1058/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 136
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Зорница Гладилова
Дело: 20221001001058
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова

Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001001058 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1429/17.07.2017 г. по т.д.№ 5597/2015 г., СГС, ТО, VI-7 състав е
осъдил СНЦ „Съюз на българските журналисти“ да заплати на „Български имоти
корпорация“ ЕООД на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата 619 415.98 лева, представляваща
вземане за неоснователно обогатяване за извършени от ищеца за периода от януари 2008 г.
до май 2010 г. подобрения в собствения на ответника недвижим имот, представляващ
„Международен дом на журналиста“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, ведно със
законната лихва от 01.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска
за разликата до пълния предявен размер. С решението е отхвърлен предявения от
„Български имоти корпорация“ ЕООД срещу СНЦ „Съюз на българските журналисти иск с
правно основание чл.55, ал.1 предложение второ от ЗЗД за сумата 981 377 лева, като
неоснователен.

С решение № 2096/15.08.2019 г. по т.д.№ 6202/2017 г. на САС, 3 търговски
състав е обезсилено Решение № 1429/17.07.2017 г. по т.д.№ 5597/2015 г., СГС, ТО, VI-7
състав, в частта, с която СНЦ „Съюз на българските журналисти“ е осъдено да заплати на
„Български имоти корпорация“ ЕООД на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата 619 415.98
лева, представляваща вземане за неоснователно обогатяване за извършени от ищеца за
периода от януари 2008 г. до май 2010 г. подобрения в собствения на ответника недвижим
имот, представляващ „Международен дом на журналиста“, находящ се в к.к. „Златни
пясъци“.

С решение № 129/04.07.2022 г- по гр.д.№ 4772/2019 г. на ВКС, III г.о. е
1
отменено решение № 2096/15.08.2019 г. по т.д.№ 6202/2017 г. на САС, 3 търговски състав и
делото е върнато за ново разглеждане. Върховният съд е дал указания на въззивния съд да
остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца да конкретизира
непогасения остатък - частта от своето право, останала извън предходните два съдебни
процеса, по вид, обем и стойност на извършените подобрения, за да се извърши преценка на
обективните предели на силата на присъдено нещо, формирана с двата влезли в сила
съдебни акта.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от СНЦ „Съюз на
българските журналисти /СБЖ/“ Булстат *********, срещу решение № 1429/17.07.2017 г. по
т. д. № 5597/ 2015 г. на СГС, ТО, 7 състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати
на „Български имоти корпорация“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 619 415.98 лв., представляваща вземане за неоснователно обогатяване за
извършени от ищеца за периода от януари 2008 г. до май 2010 г. подобрения в собствения на
ответника недвижим имот, представляващ „Международен дом на журналиста“, находящ се
в к.к. „Златни пясъци“.
При новото въззивно разглеждане на делото, в настоящото въззивно
производство СНЦ „Съюз на българските журналисти“, в качеството си на ответник по иска
е направил възражение за прихващане, в случай, че въззивният съд приеме, че е основателна
претенцията на „Български имоти корпорация“ ЕООД, с вземания, подробно описани в
молба от 06.02.2023 г. Възражението за прихващане е направено между вземането на
„Български имоти корпорация“ ЕООД към СНЦ „Съюз на българските журналисти“ за
сумата от 83 514.38 лв., срещу вземането на СБЖ от „Български имоти корпорация“ ЕООД
за сума в общ размер 126 998.35 лв., представляващи както следва: 1./ 17 500 евро с левова
равностойност 34 227,03 лв. - обезщетение за забава върху наемна цена за времето
от 21.03.2010 г. до 31.03.2010 г. – вземане, установено с влязло в сила Решение №
1834/02.10.2017 г. по т.д. № 1138/2013 г. по описа на СГС, V1-10 с-в, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист от 08.01.2018 г. и е образувано изп.д. № 20188470400234 по
описа на ЧСИ Н. П., рег. №*** КЧСИ; 2./ 17 500 евро с левова равностойност 34 227,03
лв. - обезщетение за едностранно прекратяване на наемно правоотношение за обект
„Творчески дом на СБЖ“ в гр. Банкя – вземането, установено с влязло в сила Решение №
1834/02.10.2017 г. по т.д. № 1138/2013 г. по описа на СГС, VI-10 с-в, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист от 08.01.2018 г. и е образувано изп.д. № 20188470400234 по
описа на ЧСИ Н. П., рег. №*** КЧСИ; 3./ 17 566,36 евро с левова равностойност 34
356,81 лв. - законна лихва към 17.01.2023 г. върху сумата от 17 500 евро -
обезщетение за едностранно прекратяване на наемно правоотношение за обект
„Творчески дом на СБЖ“ в гр. Банкя, считано от 01.03.2013 г. до изплащане на
вземането - вземането е установено с влязло в сила Решение № 1834/02.10.2017 г. по т.д. №
1138/2013 г. по описа на СГС, VI-10 с-в, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от
08.01.2018 г. и е образувано изп.д. № 20188470400234 по описа на ЧСИ Н. П., рег. №***
КЧСИ; 4./4 770,60 евро с левова равностойност 9330,48 лв. - лихва за забава върху
главница от 17 500 евро за времето от 01.10.2010 г. до 01.03.2013 г. - вземането е установено
с влязло в сила Решение № 1834/02.10.2017 г. по т.д. № 1138/2013 г. по описа на СГС, VI-10
с-в, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 08.01.2018 г. и е образувано изп.д.
№ 20188470400234 по описа на ЧСИ Н. П., рег. №*** КЧСИ; 5./ 5 881,00 лв. - разноски по
компенсация - вземането е установено с влязло в сила Решение № 1834/02.10.2017 г. по т.д.
№ 1138/2013 г. по описа на СГС, VI-10 с-в, въз основа на което е издаден изпълнителен лист
от 08.01.2018 г.ие образувано изп.д. № 20188470400234 по описа на ЧСИ Н. П., рег. №***
КЧСИ; 6./ 900 лв. - адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство изп.д. №
20188470400234 по описа на ЧСИ Н. П., рег. № *** КЧСИ; 7./ 8 076 лв. - разноски пред
касационна инстанция - вземането е установено с окончателно Определение №
68/07.03.2019 г. по т.д. № 1470/2018 г. на В КС, въз основа на което е издаден изпълнителен
2
лист от 16.09.2022 г. и е образувано изп.д. № 20228470400296 по описа на ЧСИ Н. П., рег.
*** КЧСИ.

При първото въззивно разглеждане, с определение № 1696/31.05.2018 г.
производството е било спряно, до приключване на касационното производство по
касационната жалба подадена от „Български имоти корпорация“ ЕООД срещу решение №
2239/01.11.2017 г. по т.д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 - ти състав, в частта, относно
предявения от СНЦ „СБЖ“ срещу касатора иск по чл. 236 ЗЗД, за горницата над 178 000 лв.
до 438 024.38 лв.
С определение № 712/13.12.2018 г. по т.д.№ 1470/2018 г. по описа на ВКС, ТК,
II отделение, решение № 2239/01.11.2017 г. по т.д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО 6
състав в обжалваната му част, не е допуснато до касационно обжалване. С това решение на
САС е отменено решение № 336 по т.д. № 501/2012 г. на СГС, като са отхвърлени
предявените от СНЦ „СБЖ“ срещу „Български имоти корпорация“ ЕООД иск по чл. 232, ал.
2 ЗЗД за сумата от 21 595.57 лв. - наем по процесния договор за наем на имота за периода от
01.04.2010 г. - 15.09.2010 г., иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 270.45 лв. - обезщетение
за забавено изпълнение на главницата и иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 438 024.38 лв.
обезщетение за ползване на имота, след прекратяване на действието на договора за наем за
периода от 16.09.2010 г. до 30.11.2011 г., както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
41 133.43 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за обезщетение по чл.
236, ал. 2 ЗЗД, като погасени с извършено съдебно прихващане с вземането на ответника
„Български имоти корпорация“ ЕООД срещу СНЦ „СБЖ“ за извършени подобрения в
наетите имоти по времето на действие на договора за наем в размер на сумата от 587 538. 54
лв. Следователно е налице сила на присъдено нещо във връзка с влязло в сила възражение за
прихващане и извършена въз основа на него съдебна компенсация с вземане на ответника
„Български имоти корпорация“ ЕООД срещу СНЦ „СБЖ“ за извършени подобрения в
наетите имоти по времето на действие на договора за наем. Предметът на вземането, с което
е извършено прихващане частично съвпада с предмета на настоящото дело.
При уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с
друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на
решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим за прихващането. При
непогасена горница, решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са
породили вземането. При уважено възражение за прихващане в последния случай е
допустимо в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от своето вземане. По
новия иск съдът е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила решение
относно фактите, които са породили вземането.
В настоящият случай не е изяснено какъв е непогасеният остатък от вземането
на ответника „Български имоти корпорация“ ЕООД срещу СНЦ „СБЖ“ за извършени
подобрения в наетите имоти по времето на действие на договора за наем.

С решение № 129/04.07.2022 г- по гр.д.№ 4772/2019 г. на ВКС, III г.о. са
дадени указания исковата молба на „Български имоти корпорация“ ЕООД следва да бъде
оставена без движение и да бъде дадена възможност на ищеца да конкретизира непогасения
остатък - частта от своето право, останала извън предходните два съдебни процеса, по вид,
обем и стойност на извършените подобрения, за да се извърши преценка на обективните
предели на силата на присъдено нещо, формирана с двата влезли в сила съдебни акта.
Настоящият въззивен състав намира, че това не е необходимо.
По делото е установено, че с влязло в сила и задължително за страните и за
съда, включително и настоящия състав на съда на основание чл. 297 ГПК и чл. 298 ГПК,
решение № 2434/09.12.2015 г. по т.д. 4092/2015 г. по описа на САС, 6 състав е уважен
предявения като частичен иск по чл. 59 ЗЗД на „Български имоти корпорация” ЕООД срещу
Сдружение „Съюз на българските журналисти” за предявения му частичен размер от 25 100
3
лв., представляващо обезщетение в полза на наемателя „Български имоти корпорация”
ЕООД за процесните подобрения по договора за наем от 19.12.2007 г.
В производството по т.д. № 501/2012 г. на СГС „Български имоти корпорация”
ЕООД е направило възражение за прихващане с пълния размер на дължимото обезщетение
по чл.59 от ЗЗД – 1 246 375 лв. обезщетение в полза на наемателя „Български имоти
корпорация” ЕООД за процесните подобрения по договора за наем от 19.12.2007 г.
Възражението за прихващане е разгледано при въззивното обжалване на
постановеното по т.д. № 501/2012 г. на СГС решение № 336, като с решение №
2239/01.11.2017 г. по т.д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 състав възражението е
прието за основателно за сумата 612 638.50 лв., като съдът е посочил, че наемателят има
вземане за обезщетение при условията на неоснователно обогатяване за извършените при
действието на договора за наем от 19.12.2007 г. подобрения в наетите имоти за сумата
612 638.50 лв., от която е извадена присъдената с влязло в сила решение № 2434/09.12.2015
г. по т.д. 4092/2015 г. по описа на САС, 6 състав по предявен частичен иск по чл. 59 ЗЗД
сума от 25 100 лв., като съдът е изчислил след приспадането на тази сума, че възражението
за прихващане, направено с пълния размер на вземането на „Български имоти корпорация”
ЕООД с правно основание чл.59 от ЗЗД за обезщетение към наемодателя Сдружение „Съюз
на българските журналисти” за процесните подобрения по договора за наем от 19.12.2007 г.
се явява основателно за разликата от 587 538.25 лв. Решението в тази част е влязло в сила
след като с определение № 712/13.12.2018 г. по т.д.№ 1470/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II
отделение не е допуснато до касационно разглеждане. Следователно с влязло в сила и
задължително за страните и за съда, включително и настоящия състав на съда на основание
чл. 297 ГПК и чл. 298 ГПК решение съдът се е произнесъл относно пълния размер на
вземането на наемателя „Български имоти корпорация” ЕООД - 1 246 375 лв. - с правно
основание чл.59 от ЗЗД за обезщетение към наемодателя Сдружение „Съюз на българските
журналисти” за процесните подобрения по договора за наем от 19.12.2007 г. като го е приел
основателно за сумата 587 538.25 лв. /след приспадане на вече присъдената сума от 25100
лева/.
Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2/2020 г. от
18.03.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС: 1. При уважено
възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с
обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е.
когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е
настъпила ликвидността е без значение. 2. При неоснователно възражение за прихващане
силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява несъществуването на вземането
на ответника, освен ако възражението е неоснователно поради неизискуемост или
некомпенсируемост. При уважено възражение за прихващане с вземане, което не е
установено с друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено
нещо на решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим за
прихващането. При непогасена горница, решението установява със сила на пресъдено нещо
фактите, които са породили вземането. 3. При уважено възражение за прихващане в
случаите по т. 2 е допустимо в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от
своето вземане. По новия иск съдът е длъжен да зачете задължителното действие на
влязлото в сила решение относно фактите, които са породили вземането
В процесният случай сме изправени пред хипотезата уважено възражение за
прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила решение или заповед за
изпълнение, с непогасена горница на вземането. Това е така по следните съображения:
Както е посочено по-горе, вземането на наемателя „Български имоти
корпорация” ЕООД е предявено като активно вземане за прихващането в пълен размер
1 246 375 лв., с правно основание чл.59 от ЗЗД, за обезщетение към наемодателя Сдружение
„Съюз на българските журналисти” за процесните подобрения по договора за наем от
19.12.2007 г. Съдът обаче го е счел основателно за сумата 587 538.25 лв., а в останалата му
част – неоснователно. С решението са обсъдени всички обстоятелства и факти, касаещи
4
основанието на вземането и неговия размер.
Това означава, че силата на пресъдено нещо на решението обхваща целия
размер на вземането на ответника, необходим за прихващането. Съгласно диспозитива на
решението с активното вземане в размер 587 538.25 лв. се погасяват вземанията на
Сдружение „Съюз на българските журналисти”, предявени със следните искове: иск по чл.
232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 21 595.57 лв. - наем по процесния договор за наем на имота за
периода от 01.04.2010 г. - 15.09.2010 г., иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 270.45 лв. -
обезщетение за забавено изпълнение на главницата и иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от
438 024.38 лв. обезщетение за ползване на имота, след прекратяване на действието на
договора за наем за периода от 16.09.2010 г. до 30.11.2011 г., както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 41 133.43 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за
обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Общият размер на пасивните /по отношение на
прихващането/ вземания, за които е признато, че не се дължат поради погасяването им чрез
прихващане, е 504 023.83 лв. Следователно остава непогасен остатък от активното вземане в
размер на разликата между сумата 587 538.25 лв., за която активното вземане е признато за
съществуващо и сумата 504 023.83 лв. – обща цена вземанията по исковете, спрямо които е
заявено възражението за прихващане, която разлика възлиза на 83 514.38 лв. По отношение
на сумата 83 514.38 лева не е извършено прихващане и същата е предмет и на настоящото
дело.

Настоящият съдебен състав не счита, че следва да бъдат дадени указания на
ищеца да конкретизира непогасения остатък - частта от своето право, останала извън
предходните два съдебни процеса, по вид, обем и стойност на извършените подобрения, тъй
като преценка на обективните предели на силата на присъдено нещо, формирана с двата
влезли в сила съдебни акта, може да се извърши и както се вижда от мотивите до този
момент е извършена от съда и без това уточнение.

Ако вземането, с което е прихванато, е в по-голям размер от размера на
вземането по иска и е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение,
решението, с което възражението за прихващане е уважено, установява погасяването на
насрещните вземания до размера на по-малкото от тях. Силата на пресъдено нещо не се
разпростира върху горницата от активното вземане, останала непогасена след
прихващането.

Силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява или отрича
субективното право. По изключение решението поражда действие и по разрешените с него
искания и възражения за право на задържане и прихващане (чл. 298, ал. 4 ГПК). С
възражението за прихващане ответникът извършва изявлението за прихващане в процеса по
предявения иск или се позовава на осъществения извън процеса погасителен способ. Когато
възражението е неоснователно, съдът уважава иска (изцяло или частично) според заявения и
установен размер на пасивното вземане. Когато е основателно, съдът отхвърля иска (изцяло
или частично) като погасен чрез прихващане до заявения и установен размер на по-малкото
от насрещните вземания. Възражението за прихващане е отбранително средство, с което
разполага ответникът в защитата си срещу предявения иск. То внася допълнителен предмет
на делото (чл. 298, ал. 4 ГПК), но действието на решението по него не надхвърля защитата
по предявения. При възражението за прихващане правото на прихващане се заявява като
осъществено или се осъществява в процеса за активното вземане. Максималната защита,
която ответникът може да получи, е отхвърляне на иска. Активното вземане внася
допълнителен предмет на делото, но погасителният ефект на прихващането настъпва в
пределите на вземането, установено с иска – до размера, необходим за прихващането. Над
този размер вземането на ответника не може бъде пресъдено. Непогасената горница след
прихващането остава извън процеса. За нея решението поражда сила на пресъдено нещо,
5
подобно на решението по изцяло уважения частичен иск – за правопораждащите факти на
активното вземане /ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС/. По
възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато
възражението е основателно. С отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в
решението се индивидуализират пасивното, но и активното вземане по основание и размер.
Силата на пресъдено нещо има правоустановяващо действие. Обхваща
основанието и размера на признатото с решението по иска субективно право. След
формирането й никоя от страните не може да претендира повече или по-малко, а нов иск за
същото вземане е недопустим. С решението, с което е уважен изцяло частичният иск,
размерът на признатото субективно право остава извън обективните предели на
формираната сила на пресъдено нещо. Това позволява на титуляра да предяви с нов иск
частта от своето право, останала извън процеса. Същата възможност има ответника, когато
съдът е уважил възражение за прихващане с вземане в по-голям размер от размера на
вземането по иска.
Както беше изяснено по-горе след заявяване на възражение за прихващане с
пълния размер на вземането на „Български имоти корпорация” ЕООД - 1 246 375 лв., с
правно основание чл.59 от ЗЗД, за обезщетение към наемодателя Сдружение „Съюз на
българските журналисти” за процесните подобрения по договора за наем от 19.12.2007 г.,
съдът го е счел основателно за сумата 587 538.25 лв., а в останалата му част –
неоснователно. С решението са обсъдени всички обстоятелства и факти, касаещи
основанието на вземането и неговия размер. При обсъждане на възражението за
прихващане, съдът е посочил, че наемателят „Български имоти корпорация” ЕООД има
вземане за обезщетение при условията на неоснователно обогатяване за извършените при
действието на договора за наем от 19.12.2007 г. подобрения в наетите имоти за сумата
612 638.50 лв. като за останалата част до пълния предявен размер на активното вземане
1 246 375 лв. същото е признато за несъществуващо. От установения и признат размер на
активното вземане е извадена присъдената с влязло в сила решение № 2434/09.12.2015 г. по
т.д. 4092/2015 г. по описа на САС, 6 състав по предявен частичен иск по чл. 59 ЗЗД сума от
25 100 лв. като съдът е изчислил след приспадането на тази сума, че възражението за
прихващане, направено с пълния размер на вземането на „Български имоти корпорация”
ЕООД с правно основание чл.59 от ЗЗД за обезщетение към наемодателя Сдружение „Съюз
на българските журналисти” за процесните подобрения по договора за наем от 19.12.2007 г.
се явява основателно за разликата от 587 538.25 лв. Общият размер на пасивните вземания,
за които е признато, че не се дължат поради погасяването им чрез прихващане, е 504 023.83
лв. Следователно е останал непогасен остатък от активното вземане в размер на разликата
между сумата 587 538.25 лв., за която активното вземане е признато за съществуващо и
сумата 504 023.83 лв. – обща цена вземанията по исковете, спрямо които е заявено
възражението за прихващане, която разлика възлиза на 83 514.38 лв. По отношение на
сумата 83 514.38 лева не е извършено прихващане и същата е предмет и на настоящото дело.
По отношение на останалата част от пълния размер на активното вземане
1 246 375 лв., за която съдът е установил, че същото не съществува с решение №
2239/01.11.2017 г. по т.д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 състав е формирана сила на
пресъдено нещо съгласно т.2 от ТР 2/2020 от 18.03.2022 г., съгласно която при
неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното решение
установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако възражението е
неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост.
По отношение на частта, за която възражението за прихващане е счетено
основателно, но която е останала извън прихващането – горницата на общия размер на
пасивните вземания 83 514.38 лв., за нея е допустимо да бъде търсена в настоящото
производство. Същата представлява непогасена горница, за която решението установява със
сила на пресъдено нещо фактите, които са породили вземането /т.2, правило второ от ТР
2/2020 от 18.03.2022 г./.
В настоящото производство не са представени доказателства за погасяване на
6
тази част от вземането на „Български имоти корпорация” ЕООД към Сдружение „Съюз на
българските журналисти”, поради което настоящият въззивен състав намира, че искът е
основателен и обжалваното решени следва да бъде потвърдено за сумата 83 514.38 лв.
За останалия предявен размер искът е недопустим и производството по делото
следва да бъде прекратено като първоинстанционното решение бъде обезсилено.

В този случай следва да бъде разгледано направеното в настоящото
производство възражение за прихващане:
Към молбата на въззивника, с която е заявено възражението за прихващане са
представени влезли в сила Решение № 1834/02.10.2017 г. по т.д. № 1138/2013 г. по описа на
СГС, VI-10, състав и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка №
2166/17.11.2017 г. по т.д. № 1138/2013 г. по описа на СГС, VI-10 състав; Изпълнителен лист
от 08.01.2018 г. по т.д. № 1138/2013 г. по описа на СГС; Удостоверение изх. per. №
00263/17.01.2023 г. по изп.д.№ 20188470400234 по описа на ЧСИ Н. П., per. № *** КЧСИ;
Определение № 68/07.03.2019 г. по т.д. № 1470/2018 г. на ВКС; Изпълнителен лист от
16.09.2022 г. по подлежащо на изпълнение Определение № 68/07.03.2019 г. по т.д. №
1470/2018 г. на ВКС; Удостоверение изх. Per № 00261/17.01.2023 г. по изп.д.
№20228470400296 по описа на ЧСИ Н. П., per. № *** КЧСИ. От тези доказателства се
установява че въззивникът има ликвидно /установено по основание и размер/ вземане срещу
въззиваемия за сума в общ размер 126 998.35 лв., представляващи както следва: 1./ 17 500
евро с левова равностойност 34 227,03 лв. - обезщетение за забава върху наемна цена
за времето от 21.03.2010 г. до 31.03.2010 г. – вземане, установено с влязло в сила
Решение № 1834/02.10.2017 г. по т.д. № 1138/2013 г. по описа на СГС, V1-10 с-в, въз основа
на което е издаден изпълнителен лист от 08.01.2018 г. и е образувано изп.д. №
20188470400234 по описа на ЧСИ Н. П., рег. №*** КЧСИ; 2./ 17 500 евро с левова
равностойност 34 227,03 лв. - обезщетение за едностранно прекратяване на наемно
правоотношение за обект „Творчески дом на СБЖ“ в гр. Банкя – вземането, установено
с влязло в сила Решение № 1834/02.10.2017 г. по т.д. № 1138/2013 г. по описа на СГС, VI-10
с-в, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 08.01.2018 г. и е образувано изп.д.
№ 20188470400234 по описа на ЧСИ Н. П., рег. №*** КЧСИ; 3./ 17 566,36 евро с левова
равностойност 34 356,81 лв. - законна лихва към 17.01.2023 г. върху сумата от 17
500 евро - обезщетение за едностранно прекратяване на наемно правоотношение за
обект „Творчески дом на СБЖ“ в гр. Банкя, считано от 01.03.2013 г. до изплащане на
вземането - вземането е установено с влязло в сила Решение № 1834/02.10.2017 г. по т.д. №
1138/2013 г. по описа на СГС, VI-10 с-в, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от
08.01.2018 г. и е образувано изп.д. № 20188470400234 по описа на ЧСИ Н. П., рег. №***
КЧСИ; 4./4 770,60 евро с левова равностойност 9330,48 лв. - лихва за забава върху
главница от 17 500 евро за времето от 01.10.2010 г. до 01.03.2013 г. - вземането е установено
с влязло в сила Решение № 1834/02.10.2017 г. по т.д. № 1138/2013 г. по описа на СГС, VI-10
с-в, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 08.01.2018 г. и е образувано изп.д.
№ 20188470400234 по описа на ЧСИ Н. П., рег. №*** КЧСИ; 5./ 5 881,00 лв. - разноски по
компенсация - вземането е установено с влязло в сила Решение № 1834/02.10.2017 г. по т.д.
№ 1138/2013 г. по описа на СГС, VI-10 с-в, въз основа на което е издаден изпълнителен лист
от 08.01.2018 г.ие образувано изп.д. № 20188470400234 по описа на ЧСИ Н. П., рег. №***
КЧСИ; 6./ 900 лв. - адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство изп.д. №
20188470400234 по описа на ЧСИ Н. П., рег. № *** КЧСИ; 7./ 8 076 лв. - разноски пред
касационна инстанция - вземането е установено с окончателно Определение №
68/07.03.2019 г. по т.д. № 1470/2018 г. на В КС, въз основа на което е издаден изпълнителен
лист от 16.09.2022 г. и е образувано изп.д. № 20228470400296 по описа на ЧСИ Н. П., рег.
*** КЧСИ.
След извършване на прихващането със сумата в общ размер 126 998.35 лв. на
активните вземания, предявеният иск, в частта му за която е приет за основателен от
7
настоящият съдебен състав - за сумата 83 514.38 лв., е погасен в пълен размер. Сумата, за
която възражението за прихващане е основателно е по-голяма от паричното вземане на
въззиваемия по предявения иск. По тази причина въззивната жалба е основателна като
обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен в обжалваната му част, по отношение на
сумата и вместо него, въззивният съд следва да постанови друг, с който да отхвърли
предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
При този изход на делото отговорността за направените от страните разноски е
на въззиваемия „Български имоти корпорация“ ЕООД, което дружество следва да бъде
осъдено да заплати и тези направени от СНЦ „Съюз на българските журналисти – 23 700.40
лева разноски за първата инстанция след като от общата сума на заявените от
жалбоподателя пред първата инстанция разноски 36 965.57 лева разноски извади тези, които
са му присъдени с определение № 6799/13.11.2017 г. и сумата 29 090.30 лева разноски във
въззивната инстанция по представен списък.

Воден от изложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1429/17.07.2017 г. по т.д.№ 5597/2015 г. В
ЧАСТТА, с която СГС, ТО, VI-7 състав е осъдил СНЦ „Съюз на българските журналисти“
да заплати на „Български имоти корпорация“ ЕООД на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата
504 023.83 лева, представляваща вземане за неоснователно обогатяване за извършени от
ищеца за периода от януари 2008 г. до май 2010 г. подобрения в собствения на ответника
недвижим имот, представляващ „Международен дом на журналиста“, находящ се в к.к.
„Златни пясъци“, ведно със законната лихва от 01.09.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 1429/17.07.2017 г. по т.д.№ 5597/2015 г. В ЧАСТТА, с
която СГС, ТО, VI-7 състав е осъдил СНЦ „Съюз на българските журналисти“ да заплати на
„Български имоти корпорация“ ЕООД на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата 83 514.38
лева, представляваща вземане за неоснователно обогатяване за извършени от ищеца за
периода от януари 2008 г. до май 2010 г. подобрения в собствения на ответника недвижим
имот, представляващ „Международен дом на журналиста“, находящ се в к.к. „Златни
пясъци“, ведно със законната лихва от 01.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Български имоти корпорация“ ЕООД срещу СНЦ
„Съюз на българските журналисти“ иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД в частта му за
сумата 83 514.38 лева, представляваща вземане за неоснователно обогатяване за извършени
от ищеца за периода от януари 2008 г. до май 2010 г. подобрения в собствения на ответника
недвижим имот, представляващ „Международен дом на журналиста“, находящ се в к.к.
„Златни пясъци“, ведно със законната лихва от 01.09.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Български имоти корпорация“ ЕООД да заплати на СНЦ „Съюз на
българските журналисти на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 23 700.40 лева разноски за
първата инстанция.
ОСЪЖДА „Български имоти корпорация“ ЕООД да заплати на СНЦ „Съюз на
българските журналисти на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 29 090.30 лева разноски за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването на страните за изготвянето му, при условията на
чл.280 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9