№ 114
гр. гр. Димитровград, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20235610200148 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за Административните
Нарушения и Наказания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– Е. Г. М. от гр.Свиленград, ул.“Райко
Даскалов“№11, ет.2, ЕГН **********, е депозирала жалба против Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К, №6922289, издаден от ОДМВР-Хасково, с
който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание
„Глоба” в размер 200 (двеста) лева.
Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, иска се съдът да постанови решение, с което да
отмени изцяло електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, като
незаконосъобразен и неправилен.
В с.з. жалбоподателят- редовно призован, не се явява. Изпраща
писмено становище чрез процесуален представител, с което поддържа
жалбата, счита, че са допуснати съществеуни процесуални нарушения и
такива на материалния закон, иска отмяна на обжалвания електронен фиш.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР-Хасково – редовно
призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-Хасково, ТО-ДИМИТРОВГРАД –
редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 20.01.2023г. било установено от служители на ОД-МВР-Хасково
1
техническо устройство TFR1-M 596 за измерване скоростта и заснемане на
автомобили- движещи се в гр.Димитровград, по ул.“Хасковска“ до
Автомаркет „Паоло“, в посока юг-север.
В 13:23ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещият се в
описаната посока лек автомобил „Форд Пума” с рег.№ Х 24-22 КХ. Въпреки
въведеното ограничение на скоростта в населени места от 50км/ч.- въведени
по силата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, измерената скорост на този автомобил била
72км/ч.
При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил,
се установява, че той е собственост на настоящият жалбоподател Е. Г. М. от
гр.Свиленград, ЕГН **********.
Електронният фиш е съставен на Е. Г. М. от гр.Свиленград, като не е
представена съответната декларация в насока, че на горепосчената дата и час
описаният автомобил е бил управляван от друго лице.
Въз основа на горепосочената фактическа обстановка ОД на МВР-
Хасково е издала Електронен фиш серия К, №6922289, за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП,
с който налага административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева на Е.
М..
Така изложената фактическа обстановка е установена по категоричен
начин от представените по делото писмени доказателства, както и от
приложения снимков материал от заснет клип №32680, с техническо средство
TFR1-M 596, от приложената справка за нарушител, както и от останалите
писмени документи, приложени по делото и приети като доказателства от
Съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я
изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен Съд- Димитровград. В
тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Посочените от жалбоподателя основания, поради които счита, че
издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, ведно със служебно проверереното
от съда протекло до този момент адм.-наказателно производство, водят до
извода, че в атакувания ел.фиш не може да се открие противоречие с
материалния или процесуалния закон.
Липсват възражения в насока, че автомобила, който е заснет да извършва
описаното нарушение, е управляван от друго лице, а не от жалбоподателя. В
случая тази възможност по чл.189, ал.5 от ЗДвП не е използвана, така че се
приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на наказание на
собственика или ползвателя на даденото МПС, че именно той е управлявал
превозното средство към момента на извършване на твърдяното нарушение,
ако изрично в законоустановения срок не е подал декларация за имената на
лицето, което е управлявало автомобила, поражда своята сила.
В случая е видно от представения протокол за използване на автоматизирано
техническо средство (АТС), че на посочената дата- 20.01.2023г., е било
използвано техническо средство TFR1-M №596- за засичане скоростта на
2
движение на МПС в гр.Димитровград, по ул.“Хасковска“ до „Паоло“ в посока
от гр.Хасково към гр.Ст.Загора. Изрично е описано в същия протокол, че
ограничението на скоростта е общо- за населени места, от 50км/ч, без да е
наличен изричен пътен знак за ограничение на скоростта. Видно от
представеното от административно-наказващият орган и прието като
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията,
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип е одобрен тип средство за измерване.
В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство TFR1-
M №596, което видно от приложения по делото Протокол от проверка №5-53-
22/12.05.2022г., техническото средство е одобрен тип и измерванията не са
показали отклонения от максимално допустимите грешки.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП гласи, че който превиши
разрешената максимална скорост в населено от от 21 до 30 km/h - се наказва с
адм.наказание с „Глоба“ от 100 лв.
Видно от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в км/ч, като скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак. За МПС от категория В (каквото е управляваното от жалбоподателя),
ограничението на скоростта в населени места е 50км/ч.
Във фиша е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно
гр.Димитровград, по ул.“Хасковска“ до Автомаркет „Паоло“. Изписването на
мястото, времето и начина на извършване на нарушението според съда е
достатъчно ясно, без да поражда неясноти относно какво по-конкретно е имал
предвид адм.-наказващия орган, нито създава затруднения в разбирането му
от нарушителя.
Няма възражения в насока, че на горепосочената дата, в горепосочения
момент автомобила, който е собственост на друго лице, след представена
декларация е бил управляван от жалбоподателя. Това е факт относно който не
се спори.
Следва да се поясни, че ел.фиш не съдържа реквизитите, които трябва да
съдържа едно наказателно постановление и такова приравняване не може да
се прави механично, тъй като между електронните фишове и наказателните
постановления има множество различия. В случая съставеният електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от
Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост
72 км/ч при ограничена такава в населено място по силата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП от 50 км/ч., ясно е посочено конктретно мястото на извършване на
3
твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.1, размера
на глобата- 200 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от
ЗДвП. В тази връзка съдът не намира нарушения във връзка с описанието на
мястото и начина на извършване на описаното нарушение- същото е
достатъчно подробно, даващи достатъчна информация и възможност за
локализирането и разбирането му.
Посочени са срока, сметката и мястото за доброволно плащане на глобата. В
тази връзка издаденият ел.фиш съдържа всички изискуеми от закона
елементи, същите са описани достатъчно ясно и съдът не намира допуснати
нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на нарушителя.
Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъжане на скоростта. Ясно
е подчертано, че едната скорост е засечена- 75 км/ч, а другата- наказуема- 72
км/ч. Видно от протокола за проверка на АТС, с което е засечена тази скорост
е, че то е техническо изправно, но въпреки това има възможност да направи
грешка до 3км/ч. при скорост до 100 км/ч и до 3% при скорост над 100км/ч.,
така че с това снижаване на наказуемата скорост, което е в интерес на
жалбоподателя се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-висока
скорост от тази, с която в дейсвтителност е управлявал МПС-то. Видно от
доказателствата по делото и по-точно Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №10.02.4835, на основание чл.32, ал.1 от Закона за
измерванията, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M №596 е одобрен тип средство за
измерване. Конкретното АТС е преминало технически преглед и годно, това
се установява с писмото за резултата от проверка, което също е допуснато
като доказателство по делото.
Наред с гореописаните документи е изискан и представен протокол за
използване на техническо средство за измерване на скоростта TFR1-M №596,
видно от който протокол описаното техническо средство е било
позиционирано в гр.Димитровград, на ул.“Хасковска“ до „Паоло“- вариант
приближаващи, стационарен режим на измерване, за времето от 13,00ч. до
14,00ч. на 20.01.2023г. са регистрирани 25 нарушения. Посочени са и
номерата на първото и последното заснети изображения- а именно 32673 и
32697, като приложение по настоящото производство снимков материал е от
клип №32680. Този протокол е подписан от съставилите го длъжностни лица,
налице е дата и подпис на извършилия проверката. В тази връзка Съдът не
намира допуснати нарушения при издаването на въпросния протокол, водещи
до извода за опорочаване на предвидената процедура.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен
фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление. За разлика от
наказателното постановление обаче, при електронния фиш не е налице
фигурата на административнонаказващ орган, а се употребява понятието
„издател на електронния фиш”. Съответно за разлика от наказателното
постановление, при електронния фиш не е предвиден подпис на съответното
длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. С оглед на
изложеното съдът счита, че при издаване на процесния електронен фиш не са
допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. и тези твърдени от
жалбоподателя.
Правилно е проведена процедура по издаване на електронния фиш, съобразно
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който при нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
4
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. За да бъде издаден електронен фиш
закона е предвидил, че трябва нарушението да е установено и заснето с
техническо средство, като установяването и заснемането на нарушението е
необходимо да е станало в отсъствието на контролен орган и нарушител.
Безспорно установено в настоящия случай е наличието на първата
предпоставка за реализирането на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя по чл.189, ал.4 от ЗДвП- чрез издаване на ЕФ.
Видно от представения по делото снимков материал- извлечение от клип от
20.01.2023г., заснет с радарен скоростомер от одобрен тип TFR1-M №596,
преминал задължителен годишен метрологичен контрол, нарушението
визирано в електронния фиш е заснето и установено с помощта на годно
техническо средство. По отношение на вида на последното-стационарно или
мобилно, законът не въвежда ограничения.
Налице е и втората предпоставка по чл.189, ал.4 от ЗДвП- нарушението да е
установено и заснето в отсъствието на контролен орган и на нарушител. По
отношение на това условие съществува известна неуточненост на израза „в
отсъствието на контролен орган и нарушител”, тъй като макар и възможно
установяването на нарушението да стане в отсъствието на контролен орган,
то е невъзможно заснемането на противоправното деяние да бъде извършено
в отсъствието на нарушител. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да
бъде тълкувана във връзка с дефиницията дадена за понятието електронен
фиш в параграф 6, т.63 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. При съобразяването на горепосочените две разпоредби се стига до
извод, че по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението трябва да е
установено с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на
контролен орган и без нуждата от присъствието на нарушителя при
установяване на нарушението. Поради това и изразът „в отсъствието на
контролен орган” следва да се тълкува, че контролните органи не вземат
участие, или ако вземат такова- не могат да повлияят при самото заснемане
на нарушението от автоматизираното техническо средство.
Съдът намира, че са спазени въведените правила от разпоредбите на Наредба
№ 8121з-532 от 12 май 2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Действително в електронния фиш липсва посочване на марката и
техническите параметри на използваното техническо средство, но такова
изискване няма предвидено в закона и същите правилно не са посочени в
издадения ЕФ.
По същия начин не е налице задължение адм.-наказващия орган да изпраща
всички приложения към ел.фиш- снимков материал, съответните протоколи
от проверките на техническото средство, други съпътстващи документи,
поради което и съдът не възприе тези обстоятелства като нарушение.
Налице е писмена справка, че действително адм.-наказващят орган не е
представил и не разполага със снимка на заснетото техническо средство, с
което е било извършване измерването на скоростта и заснемането на
движещото се МПС- като място на позиционирането му. Т.е. към протокола
5
не е приложена снимка по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за разположението на мобилното АТС, което обаче не съставлява достатъчно
основание да се приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е
опорочена или че материалният закон е приложен неправилно. Наличието на
издаден протокол, в който подробно е описано използването на техническото
средство, с което е било извършено засичането на скоростта и заснемането на
МПС, е с достатъчно подробни данни, каквито данни няма как да бъдат
извлечени от снимката на разположението на техническото средство. Поради
тази причина настоящият състав на съда не приема непредставянето на такава
снимка като съществено нарушение на процесуалните правила, коаито да са
довели до съществено ограничаване правото на защита на нарушителя.
Наред с това, видно от самия снимков материал към издадения
електронен фиш, автомобилът на жалбоподателя е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание- съобразно разпоредбата на чл.182,
ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер ..
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда налагане на
административно наказание на всеки водач, който превиши разрешената
скорост в населено място - за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.
В случая правилно адм.-наказващият орган е приел, че нарушението е
повторно, като е описал основанията си в издадения електронен фиш- а
именно, че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила
на преди издаден електронен фиш- серия К, №5060513. Видно от
приложената справка за нарушител/водач, описаният електронен фиш е бил
издаден за извършено заснето превишаване на разрешената скорост на
жалб.Е. М. на 27.07.2021г., като е отбелязано, че същият е връчен на
03.12.2021г. и е влазъл в законна сила след като е бил потвърден. Отбелязано
е също, че е наложено на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Т.е. налице е преди извършено същото нарушение, за което е бил издаден
електронен фиш, влязъл в законна сила, и жалб.Е. М. вече е била наказвана за
същото нарушение. В тази връзка, нарушението, описано в настоящия
обжалван електронен фиш се явява извършено при условията на повторност.
Налице е и справка за нарушител, в която е описан предходния издаден
електронен фиш, доказващ повторността. Поради което и правилно адм.-
наказващият орган е наложил наказание в двоен размер. Достатъчно ясно е
описано, че наказанието се налага на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4,
вр. ал.1, т.3 от ЗДвП- което е достатъчно, за да бъде разбрано от нарушителя,
без да има възможности за неразбиране или неясноти.
Като цяло изложените от жалбоподателя възражения не са от характера на
съществените такива, които да налагат отмяната на ЕФ, а значителна част от
тях остават единствено твърдения, като следва да се поясни, че за отмяна на
едно НП или ЕФ, е нужно да са допуснати съществени нарушения на
материалния или процесуалния закон, довели до съществено нарушаване
6
правото на жалбоподателя, преценени съобразно правилното тълкуване на
закона.
Съдът при извършената служебна проверка не установи несъответствие
между императивните процесуални изисквания на законодателството и
процеса по издаването и връчването на елктронния фиш.
Гореизложеното налага извода, че издаденият електронен фиш, с който за
допуснато нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е наложено наказание на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на
жалбоподателя е законосъобразен, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран така, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №6922289,
издаден от ОДМВР-Хасково, с който на Е. Г. М. от гр.Свиленград, ул.“Райко
Даскалов“№11, ет.2, ЕГН **********, за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, извършено на 20.01.2023г. в гр.Димитровград, на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „Глоба” в размер 200 (двеста) лева - като законосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд-Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7