ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2906
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502854 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Ново финанс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. Иван
Страцимир №2, чрез адв. Д. Т., срещу разпореждане №22829/06.10.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. №10626/22 г. по описа на РС Пловдив, ХIХ гр.с., с
което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Е. Т. М., ЕГН
**********.
Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно и
незаконосъобразно и моли да се отмени като такова, като се постанови
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист,
съобразно изложеното в заявлението. Твърди, че вземанията по трите
договора са описани в същите и приложените погасителни планове. Трите
договора за заем са с нотариални заверки на подписите.
Първоинстанционният съд е тълкувал превратно доказателствата.
Фиксираният лихвен процент по трите договора е изрично посочен в размер
на 25%. В заявлението са посочени обстоятелствата, на които основават
искането си за издаване на заповед за изпълнение за лихвите за вземането,
1
като същите касаят само падежирани вноски.
Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди
доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.4 от
ГПК от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Районният съд, за да отхвърли заявлението, се аргументира, че в
представения документ по чл.417, т.3 ГПК не се съдържа претендираното
вземане за лихва като размер и период на дължимост. Това е прието за
пречка, тъй като съставът не разполага с възможността в настоящето
производство да прецени дали размера е правилно определен и дали е налице
изискуемост на задължението.
Доводите се споделят от настоящия състав.
Според изложеното в мотивите към т.4а от ТР №4/18.06.2014 г. по
тълк.д. №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 417 ГПК може да се
издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е
обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига
основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена
неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или
определяем по посочен в него начин /например като процент/. Такива
вземания се основават на посочените в чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 417, т. 3 ГПК
документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи вън от
изпълнителното основание. За законната лихва върху вземането за периода от
датата на падежа до подаване на заявлението заповед за незабавно
изпълнение не може да бъде издадена, по аргумент от т.4 от ТР №
1/28.12.2005 г. по т. д.№ 1/2004 г. на ОСТК на ВКС.
Представените от “Ново финанс” ООД в заповедното производство
договори за заем са с нотариална заверка на подписите. В същите са
уговорени правата и задълженията на страните. Посочено е, че заемодателят
има право да получи заемната сума по договора, заедно с дължимите лихви, в
уговорените в договорите срокове; посочена е възможност за увеличаване с
5% месечно на лихвата върху заемната сума при уговорени в договорите
условия. Към договорите са приложени погасителни планове, в които са
посочени конкретните размери на погасителните вноски, с отбелязване на
главниците и лихвите. И за погасителните планове е налице нотариална
заверка на подписите на страните по договорите.
Претенциите са за издаване на заповед за изпълнение за лихви по
2
трите договора. Нужно е да се отбележи, че претенцията по заявленията не
кореспондира с отразените лихви в погасителния план към трите договора.
Освен това, както вече се посочи, според цитираното ТР е предвидена
възможност за обезщетяване на вреди, а такива не се претендират в
настоящия случай. Ето защо не са налице основания за издаване на заповед за
изпълнение.
С оглед оставяне на жалбата без уважение се явява неоснователно
искането за присъждане на разноски.
Предвид гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, пети
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №22829/06.10.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. №10626/22 г. по описа на РС Пловдив, ХIХ гр.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3