Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 21.02.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 26.01.2023г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Александрина Пашова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9659 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.Б.Г. против „В.И.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата М.Б.Г. твърди, че чрез покупко-продажба от 21.20.2015 г. обективирана в Нотариален акт № 193, т. LXLVI, вх. рег. 62059, дело № 45175 ) с продажна цена от 46 768 лв.) и в Нотариален акт № 119, т. LXLI, дело 58539, вх. рег. № 79377 (с продажна цена от 33 000 лв.) от 23.12.2015г. тя и В.С.И. (към онзи момент неин съпруг) са прехвърлили на „В.И.“ ЕООД със собственик на капитала В.И. недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена общност, а именно – поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1609, с площ от 220 кв.м., поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1686 с проектна площ от 203 кв.м., поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1979.1687 с площ от 1673 кв.м., които проектни имоти са част от имот с идентификатор 68134.1979.1610 и поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1573 с площ от 781 кв.м., всички те находящи се в гр. София, кв. Драгалевци, Твърди, че общата цена на първите три имота, посочена в нотариалния акт от 23.12.2015 г. е в размер на 33000 лева, като е определен и срок за плащане на цената до 31.03.2015 г., а продажната цена на четвъртия имот, посочена в нотариалния акт от 21.10.2015 г. е в размер на 46768 лева, която сума е следвало да бъде платена в срок до 2 месеца, считано от датата на сключване на договора. Поддържа, че плащания по двете сделки не са извършвани. Твърди, че в същия период с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 140, т. 148, вх. Рег. № 62479, д. № 45662 от 22.10.2015г. на СВ М.Г. и съпругът й към онзи момент В.С.И. продали на трето лице Д.Г.недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност, съседни на описаните, а именно имот с идентификатор 68134.1979.1574 заедно с построени в него басейн, лятна кухня и еднофамилна жилищна сграда за сумата от 2900000 евро. Твърди, че в периода на извършване на сделката с процесните имоти ищцата и съпругът й били в изключително влошени отношения до степен, в която само няколко месеца по-късно, а именно на 02.2016г. тя напуснала семейното жилище, а бракът между тях бил прекратен със споразумение, одобрено по гр.д. № 14426/2017г. по описа на СРС, 91 състав. Поддържа, че сделките са извършени при заобикаляне на закона, тъй като с тях се целяло ищцата да бъде лишена от имотите в режим на съпружеска имуществена общност преди евентуален бракоразводен процес. Поддържа, че сделките са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като определената цена е значително по-ниска (около 41 пъти) от действителната цена. Моли да бъде прогласена нищожността на договори за покупко-продажба, по силата на които М.Б.Г. и В.С.И. са прехвърлили на „В.И.“ ЕООД собствеността върху процесните имоти като противоречащи на добрите нрави. При условията на евентуалност е предявен иск за установяване на нищожността на договора поради заобикаляне на закона. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „В.И.“ ЕООД оспорва исковете. Поддържа, че с оглед процесуалната легитимация на страните следва да бъде преценено обстоятелството, че към момента на сключване на атакуваните сделки страните са били в брак и имотите са били в режим на съпружеска имуществена общност, която е бездялова. Поддържа, че предявеният иск е неоснователен. Оспорва твърдението, че уговорената цена не е платена. Посочва, че не следва да бъде извършвана съпоставка между имотите предмет на процесните продажби и тази, обективирана в нотариален акт № 140, т.148, вх. рег. 62479, дело 45662, тъй като сключения договор за цена от 2 900 000 евро има за предмет освен поземлен имот и луксозна еднофамилна жилищна сграда с лятна кухня. Поддържа, че не е налице противоречие с добрите нрави, тъй като цената е свободно договорена от страните по делото в съответствие с нормата на чл. 9 от ЗЗД и съобразно съществуващите между страните отношения и техния правен интерес. Оспорва предявения при условията на евентуалност иск за нищожност на сделките поради заобикаляне на закона. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
С Определение от 05.04.2019 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран В.С.И.. В становището си по предявените искове третото лице – помагач поддържа, че те са неоснователни, тъй като имотите, предмет на оспорените сделки са негова лична собственост, придобити с лични средства. Поддържа, че по време на брака им ищцата не е имала доходи, поради което нямала принос за придобиването им. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски
градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
С Решение №265486/19.08.2021г., постановено по настоящето дело, СГС е отхвърлил като неоснователни предявените от М.Б.Г. против „В.И.“ ЕООД, искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за прогласяване на нищожността на договор за продажба на недвижими имоти от 23.12.2015 г., сключен с Нотариален акт № 116, т. ІІ, рег. № 6035, нот.д. № 228/2015 г. на Нотариус М.К., вписана в НК под № 425, с район на действие Софийски районен съд до 1/ 2 от поземлени имоти 68134.1979.1609, 68134.1979.1686, 68134.1979.1687 и 68134.1979.1573 поради противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на закона. Със същото решение съдът е върнал исковете на ищеца за останалата част за прогласяване на нищожността на договор за продажба на недвижими имоти от 23.12.2015 г., сключен с Нотариален акт № 116, т. ІІ, рег. № 6035, нот.д. № 228/2015 г. на Нотариус М.К., вписана в НК под № 425, с район на действие Софийски районен съд за останалата 1/ 2 идеална част от поземлени имоти 68134.1979.1609, 68134.1979.1686, 68134.1979.1687 и 68134.1979.1573 поради противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на закона, като е прекратил производството по делото в тази му част.
С Определение №2652/25.10.2022г. по ч.гр.д.№2058/2022г. по описа на САС е отменено Решение №265486/19.08.2021г., постановено по настоящето дело от СГС, в неговата прекратителна част, имаща характер на определение, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл.278, ал.3 ГПК постановеното определение на САС е задължително за настоящия състав, като е решен и въпросът за допустимостта на настоящето производство.
Съгласно константната съдебна практика процесуалната легитимация на страните е предпоставка за допустимост на иска, докато материалната легитимация обуславя основателността на иска. Процесуалната легитимация и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от твърденията на ищеца относно спорното право, така както същото е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Съдът намира, че с исковата молба ищецът твърди, че процесните сделки са нищожни изцяло поради противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на закона, поради което исковете са допустими.
По основателността:
Видно от договор за покупко-продажба от 21.10.2015 г., сключен с Нотариален акт № 40, т. ІІ, рег. № 4926, нот.д. № 172/2015 г. на Нотариус М.К., вписана в НК под № 425, с район на действие Софийски районен съд М.Б.Г. и В.С.И. са продали на „В.И.“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител В.С.И. следния имот, придобит по време на брака им – поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1573 с адрес гр. София, кв. Драгалевци, с площ от 781 кв.м. без изградените в този имот сгради за сумата от 46768 лева, която сума продавачите М.Б.Г. и В.С.И. заявяват, че са съгласни да получат в срок от два месеца от сключване на договора.
Видно от договор за продажба на недвижими имоти от 23.12.2015 г., сключен с Нотариален акт № 116, т. ІІ, рег. № 6035, нот.д. № 228/2015 г. на Нотариус М.К., вписана в НК под № 425, с район на действие Софийски районен съд М.Б.Г. и В.С.И. са продали на „В.И.“ ЕООД, представляван от едноличния собственик на капитала и управител В.С.И. следните недвижими имоти, придобити по време на брака им, а именно – поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1609 с площ от 22 кв.м., поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1979.1686 и проектна площ от 203 кв.м., поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1979.1687 с проектна площ от 1616 кв.м. с адрес гр. София Район Витоша, кв. Драгалевци за сумата от 33000 лева, която сума продавачите са се съгласили да получат в срок до 31.03.2016 г.
Видно от приетите по делото платежни нареждания от 07.03.2016г. и от 28.03.2016 г., ответното дружество „В.В И.“ е превело по сметка на В.С.И. сумите съответно от 46768 и 33000 лева.
С Решение № 346443/21.02.2018 г. по гр.д. № 14426/2017 г. по описа на СРС, 91 състав е прекратен бракът между М.Б.Г. и В.С.И..
От заключение на съдебно – техническа експертиза от 24.03.2021г. се установява, че имотите, предмет на процесните два договора за продажба са били включени в други имоти и към настоящия момент не съществуват самостоятелно. Към 2015г. са били съседни имоти и всички са се намирали в кв. 108 на регулационния план на м. Драгалевци – разширение. Регулационният план бил одобрен със заповеди от 2002 и 2006г., като тяхното предназначение след включването им в регулационния план не е променяно, като те са били земеделски земи, включени в урбанизирана територия. Вещото лице определя стойността на имотите, както следва ПИ 68134.1979.1609 – 22727 лева, ПИ 68134.1979.1686-20971 лева, 68134.1979.1687 – 196040 лева и 68134.1979.1573-75937 лева.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Основание за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави е налице, когато при сключване на договора има нееквивалентност на престациите. (Решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на ВКС, V ГО. Граница на свободата на договаряне (чл. 9 от ЗЗД) са именно добрите нрави и при нееквивалентност на престациите, сделката е нищожна. Съдебната практика приема, че е необходимо при преценката дали нееквивалетността на насрещните престации нарушава добрите нрави, да бъдат определени критерии, чрез които да не се стига до накърняване на разпоредбата на чл. 9 от Закона за задълженията и договорите. Като такъв критерий се възприема значително голяма разлика в престациите, която в определени случаи може да бъде разглеждана и като липса на престация - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г.ВКС, ІІІ ГО, Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485/2010 г. ВКС, І ГО, Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 / 2008 г. ВКС. В случаите, когато разликата в престациите не е толкова значителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда (чл. 33 от ЗЗД) (Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д. № 2419/2015 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО)
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът прави извод, че определената от страните по процесните договори цена не противоречи на добрите нрави. На първо място, предмет на сделките са поземлени имоти, върху които са изградени сгради, т.е. това са имоти, върху които има учредено вещно право на строеж. Освен това, цената по договор от 23.12.2015г. е определена в размер на 1/3 от данъчната оценка, представена от страните при сключването му. По договор от 21.10.2015г. цената е в размер равен на данъчната оценка. Свободата на договаряне на страните не е ограничена до размер на тази оценка, а е възможно те да определят и по-ниска цена стига несъответствието между пазарната стойност и продажната цена да не е в размер, който да се определи като липса на престация. Настоящият съдебен състав намира, че такова несъответствие не е налице, както с оглед данните за пазарната стойност на имотите, така и с оглед обстоятелството, че тези имоти са обременени с вещно право на строеж върху изградените в тях сгради.
Не следва да бъде обсъждано твърдението на ищцата, че продажната цена за имотите е платена само на единия от продавачите, доколкото към момента на сключване на договорите те са били в брак.
Предвид на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен.
Неоснователен се явява и предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД при условията на евентуалност. Твърденията, изложени в исковата молба са, че със сключване на договорите е заобиколен законът, а именно, че имотите са изключени от съпружеската имуществена общност преди развода. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат и на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, като този принос се предполага до доказване на противното (ал. 2). В чл. 24, ал. 3 от Семейния кодекс разпореждането с общото имущество се извършва съвместно от дамата съпрузи. Установява се от събраните по делото доказателства, че ищцата е изразила съгласието си в предвидената от закона форма за извършване на възмездно разпореждане с процесните недвижими имоти. Следователно не може да се приеме, че упражняването на правото на разпореждане от съпрузите с имоти в режим на имуществена общност е противно на закона или цели заобикалянето му. Сключване на сделка чрез заобикаляне на закона предполага по делото да е установено, че се цели постигането на цел, която е противна на закона. Доколкото съпрузите биха могли да се разпореждат свободно с имуществото си, както и да уредят имуществените си отношения преди прекратяване на брака или при прекратяване на брака доброволно, то не е налице и нищожност на договорите на посоченото в исковата молба основание – заобикаляне на закона.
Съгласно
Решение №60142/26.01.2022г. по гр.д.№974/2021г. на ВКС, IIг.о., не е забранен от закона и не е нищожен договор, с който двамата съпрузи
прехвърлят на единия от тях, регистриран като едноличен търговец, вещни права,
придобити по време на брака. Целта на договора е да се предназначи имуществото
за търговската дейност на едноличния търговец и по този начин да се признае
личния му характер. Тази цел не е забранена от закона и не противоречи на сега
действащата уредба на имуществените отношения между съпрузите. По идентични
съображения настоящият състав намира, че не е нищожен договор, с който двамата
съпрузи прехвърлят на търговско дружество, което е еднолична собственост на
единия съпруг, вещни права, придобити през време на брака. След като съпрузите
понастоящем могат свободно да избират режим на имуществените си отношения,
включително чрез брачен договор, сключен по време на брака и имащ действие за
вече придобитото имущество, то не може да се отрече възможността с договор
съпрузите да прехвърлят вещни права на търговски дружество, което е
индивидуална собственост на единия съпруг. Такава сделка не представлява
разпореждане с дела от съпружеската имуществена общност, който би бил получен
при прекратяване на брака по смисъла на чл.24, ал.1, пр.2 СК, тъй като в нея
участват и изразяват воля и двамата съпрузи, т.е. разпореждането се извършва от
тях съвместно както изисква чл.24 ал.3 СК, като не представлява заобикаляне на
закона.
Съдът намира за нужно да отбележи, че новият СК от 2009г. отразява новите обществено-икономически реалности; в неговата уредба режимът на съпружеска имуществена общност е само един от възможните начини за уреждане на имуществените отношения между съпрузите – чл.18 СК; по своя воля съпрузите могат да изберат режим на общност, режим на разделност или договорен режим, като сключване на брачен договор е допустимо и по време на брака и с него може да бъде преуреден статута на вече придобито имущество – чл.39 СК. Следователно, сега действащата уредба е доста по-гъвкава, дава възможност за избор и за проява на свобода на договаряне на съпрузите.
Следователно неоснователен и предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователни исковете за нищожност и за останалата 1/2 идеална част от процесните имоти, необхваната от предмета на Решение №265486/19.08.2021г., постановено по настоящето гр.д.№9659/2018г.
Съдът намира, че в Решение №265486/19.08.2021г., постановено по настоящето дело, на СГС е допусната очевидна фактическа грешка. В мотивите на същото е обсъдено, че процесните четири недвижими имота са предмет на сделки, обективирани в два нотариална акта, а именно Нотариален акт № 40, т. ІІ, рег. № 4926, нот.д. № 172/2015г. на Нотариус М.К. и от 23.12.2015г., сключен с Нотариален акт № 116, т. ІІ, рег. № 6035, нот.д. № 228/2015г. на нотариус М.К., вписана в НК под № 425, с район на действие Софийски районен съд. В диспозитива на същото са посочени четирите имота, но е посочен само Нотариален акт № 116. Поради това и съдът намира, че следва да отстрани посочената очевидна фактическа грешка, като в Решение №265486/19.08.2021г., постановено по настоящето дело, като на ред шести от диспозитива след думата от се добавя следното:“ 21.10.2015г., сключен с Нотариален акт № 40, т. ІІ, рег. № 4926, нот.д. № 172/2015г. на Нотариус М.К. и от“.
Съгласно съдебната практика, намерила израз в Определение № 403 от 9.10.2017г. на ВКС по гр. д. № 487/2017 г., II г. о., ГК, не съществува задължение актове за поправка на очевидна фактическа грешка да са постановени от същия състав, който е постановил решението по делото.
По разноските:
С Решение №265486/19.08.2021г., постановено по настоящето гр.д.№9659/2018г., ищецът е осъден да заплати на ответника „В.И.“ ЕООД сумата от 3500лв., представляваща направени от същия разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото това са всичките направени от ответника разноски в настоящето производство, като същите вече са присъдени, то и съдът не следва да присъжда нови разноски с настоящето решение.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ, предявените от М.Б.Г., ЕГН:********** и адрес:г***, чрез адв. К.против „В.И.“ ЕООД, ЕИК: ******* и със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижими имоти от 21.10.2015г., сключен с Нотариален акт № 40, т. ІІ, рег. № 4926, нот.д. № 172/2015г. на нотариус М.К. и от 23.12.2015г., сключен с Нотариален акт № 116, т. ІІ, рег. № 6035, нот.д. № 228/2015г. на нотариус М.К., вписана в НК под № 425, с район на действие Софийски районен съд, и за останалата 1/2 идеална част от процесните поземлени имоти: 68134.1979.1609, 68134.1979.1686, 68134.1979.1687 и 68134.1979.1573, необхваната от предмета на Решение №265486/19.08.2021г., постановено по настоящето гр.д.№9659/2018г., поради противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на закона.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – В.С.И., с ЕГН:**********.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №265486/19.08.2021г., постановено по настоящето гр.д.№9659/2018г. по описа на СГС, като на ред шести от диспозитива след думата от се добавя следното:“ 21.10.2015г., сключен с Нотариален акт № 40, т. ІІ, рег. № 4926, нот.д. № 172/2015г. на Нотариус М.К. и от“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: