Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Русе, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, V-ти гр.с-в, в публично заседание на 29
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА
ИЛИЕВА
При секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 7522 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Ищците П.Н.Х. и И. Любомирова Х.
твърдят, че на 14.10.2019 г. закупили от Д.К.К. недвижим жилищен имот, находящ
се в гр.Р, ж.к.“И.“, ул.“Н.С.“ 2, вх.4, ет.1, като продавачът си запазил
пожизнено и безвъзмездно право на ползване и обитаване върху имота. След
покупко-продажбата ищците установяват, че ответницата обитава апартамента им
заедно с баща си - ползвателя Д.К. и не желае да го освободи. Твърдят, че по
този начин упражнявала фактическата власт върху имота без правно основание за
това. Претендират да бъде постановено решение, с което Н.Д.К. бъде осъдена да
им предаде владението /фактическата власт/ върху жилището, както и да им
заплати направените по делото разноски.
Ответницата,
чрез пълномощника си, депозира отговор, в който счита предявения иск
недопустим, поради липсата на активна процесуална легитимация на ищците, които
притежават само „голата“ собственост върху имота, но не и правото на ползване.
Претендира и отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на деловодни
разноски.
Съдът,
като прецени фактическите твърдения и заявения петитум, намира, че е сезиран с ревандикационен
иск с правно основание чл.108 във вр. с чл.56 от ЗС.
След съобразяване на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С НА № 66, т.2, д.№ 215/14.10.2019 г.
по описа на помощник-нотариус по заместване при Кремена Петкова-Груева, ищците купуват
при равни права от Д.К.К. следния недвижим имот, находящ се в гр.Русе, общ. Русе, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 63427.7.357.5.98 по КККР на гр. Русе, одобрени със Заповед
РД-18-91/15.12.2007г. на Изп. директор на АК, който се намира на първи етаж в
сграда с идентификатор 63427.7.357.5, с брой надземни етажи 8, брой подземни
етажи 0, с предназначение: Жилищна сграда- многофамилна, която сграда е разположена
в поземлен имот с идентификатор 63427.7.357, с адрес на имота: гр. Р, ж.к.“И.“,
ул.„Н.С." № 2, вх. 4, ет.1, апартамент 14, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, състоящ се от стая, кухня и сервизни
помещения, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 38.34 кв.м.,
ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
63427.7.357.5.97 и 63427.7.357.5.68; под обекта: няма, над обекта:
63427.7.357.5.102 и 63427.7.357.5.103, с прилежащи части изба № 27, с площ 2.11
кв.м., при граници: изба № 26, изба 3, изба 28, и с 0.421 % идеални части от
общите части на сградата, представляващи 12.04 кв.м. и от отстъпеното право на
строеж. Съгласно титула за собственост продавачът Д.К.К. си запазва пожизнено и
безвъзмездно право на ползване и обитаване върху имота.
Същият,
разпитан в качеството на свидетел по делото, излага твърдения, че ответницата е
негова дъщеря и живее в процесния апартамент, въпреки неговото несъгласие за
това. Свидетелят казал предварително на дъщеря си за продажбата на имота, но
въпреки това тя не излизала от него. Заявявала му, че там й е добре.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС
ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се
ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите,
без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е
противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и
на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в
полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това
ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е
положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със
собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на
трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си. Запазеното право на
ползване изключва изцяло или отчасти възможността новият собственик да
упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от негова страна
поведение, с което да се съобразява с онези форми на ползване на имота, който
не влизат в противоречие със закона и добрите нрави / в този смисъл е Решение № 14/20.03.2015 г. по гр.д.№ 5426/2014 на ВКС, ГК, II г.о./.
Когато правото на ползване се учредява чрез
запазването му от досегашния собственик при прехвърляне на правото на
собственост, у собственика остават определена част от възможностите, които е
имал и преди възникване на правото на ползване, в т.ч. и да предявява исковете за защита на собствеността (чл. 108 и
чл. 109 ЗС), тъй като с посегателството върху вещното право на ползване
обикновено се засяга и правото на собственост върху вещта.
Съгласно чл. 58 ЗС ползвателят е длъжен да съобщи на собственика
за посегателствата върху имота, но може
и сам да си
служи с вещните искове – ревандикационен и негаторен, с оглед разпоредбата на
чл. 111 ЗС (предвиждаща, че разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат
и спрямо вещните права върху такива имоти, ако законът не постановява друго) и
липсата на текст, ограничаващ ползвателят да предявява исковете за защита на
своето вещно право.
В случая от данните по делото става ясно, че притежателят на
ограниченото право на ползване върху процесния имот не е давал съгласието си и
се противопоставя ответницата да обитава жилището заедно с него, като за
нейното нежелание да го напусне е уведомил и собствениците на апартамента, съгласно
задълженията си по цитирания текст от ЗС. Последните разполагат с петиторна
защита срещу всяко лице, което упражнява фактическата власт върху имота им без
правно основание.
С оглед изложеното и предвид установеното несъгласие на титуляра на правото на
ползване на имота с пребиваването на ответницата в него, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
На основание чл.78 ГПК в тежест
на ответницата са направените от ищците разноски по делото в размер на 976.96 лв.
– заплатени адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Д.К.,
ЕГН **********,***, да предаде на П.Н. Х., ЕГН ********** и И. Л. Х., ЕГН **********, владението върху недвижим имот, находящ се в гр.Р, общ. Р, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.7.357.5.98 по КККР на гр.
Русе, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на Изп. директор на АК, който
се намира на първи етаж в сграда с идентификатор 63427.7.357.5, с брой надземни
етажи 8, брой подземни етажи 0, с предназначение: Жилищна сграда- многофамилна,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.7.357, с адрес
на имота: гр. Русе, ж.к.“И.“, ул.„Н.С." № 2, вх. 4, ет.1, апартамент 14, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, състоящ се от стая,
кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ: 38.34 кв.м., ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 63427.7.357.5.97 и 63427.7.357.5.68; под обекта: няма, над обекта:
63427.7.357.5.102 и 63427.7.357.5.103, с прилежащи части изба № 27, с площ 2.11
кв.м., при граници: изба № 26, изба 3, изба 28, и с 0.421 % идеални части от
общите части на сградата, представляващи 12.04 кв.м. и от отстъпеното право на
строеж.
ОСЪЖДА Н.Д.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на П.Н. Х, ЕГН ********** и И. Л Х., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 976.96 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: