Определение по дело №1079/2025 на Административен съд - Варна

Във връзка с направеното от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, чрез адв. Св. Ж., искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, съдът съобрази следното:

Конкретно формулираните от дружеството въпроси към СЕС са следните: „1. Дали член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда санкция в размер от 100% до 200% от стойността на държавните вземания, определени допълнително от митнически органи като дължими, при положение, че тези допълнителни вземания са заплатени или обезпечени, преди налагане на наказанието?; 2. Следва ли държавата–членка да предвиди в националната система от санкции задължение за компетентен орган да извършва индивидуална преценка на всеки отделен случай на нарушение и при определянето на размера на конкретната санкция да взема предвид и всички факти и обстоятелства от значение при извършване на съответното нарушение, както и потенциалните последици от нарушението, с оглед целта на закона, в т.ч., когато всички държавни вземания са заплатени, ведно с лихвите и няма щета за бюджета в хипотезата на „митническа измама“, предвидена в националното законодателство?“

Съдът, като съобрази изложените от санкционираното дружество доводи, становището на касатора за неоснователност на искането и предвид приобщените по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 267 ДФЕС преюдициално запитване се отправя, когато тълкуването или валидността на правото на Съюза е неясно или спорно.

Разпоредбата на чл. 42, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (Митнически кодекс на Съюза) изисква държавите членки да предвидят санкции за нарушения на митническите разпоредби, които са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Българското законодателство предоставя възможност за индивидуализиране на отговорността. От една страна, съгласно чл. 28 ЗАНН при маловажен случай административнонаказващият орган, съответно съдът, може да се въздържи от налагане на наказание. По този начин се гарантира прилагането на принципа на пропорционалност и възможността за избягване на несъразмерни санкции в конкретни случаи. От друга страна, съгласно чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН при определяне на наказанието, респ. при съдебния контрол за законосъобразност на наложеното наказание като вид и размер, следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко наказание. На следващо място, в случай, че националният съд прецени, че приложената санкция от административнонаказващия орган е несъответна на изискванията, заложени в правото на ЕС за пропорционалност, е налице възможност националната юрисдикция да приеме, че административноказателната разпоредба от Закона за митниците е неприложима.

Релевантната, според съда, съдебна практика на СЕС е следната: решение по дело С-653/22, решение на Съда (трети състав) от 19 декември 2024г. по съединени дела С–717/22 и С-372/23 („Систем лукс“ООД и VU срещу Териториална дирекция Митница Бургас), решение на Съда (четвърти състав) от 23 ноември 2023г. по дело С–653/22 и решение на Съда (осми състав) от 4 март 2020г. по дело С–655/18 (Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“, правоприемник на Митница Варна срещу „Шенкер“ ЕООД), както и решенията по С-255/14, С-652/18, С-382/09.

За да може настоящият състав на съда да постанови решение по конкретния спор, в случая не е необходимо отправяне на преюдициално запитване с формулираните от процесуалния представител на ответника по касационната жалба въпроси до СЕС. Налице е достатъчна яснота по отношение тълкуването и прилагането на принципа на пропорционалност, регламентиран в приложимото право на ЕС, включително във връзка със санкции от вида на процесната за нарушения на митническото законодателство.

С оглед неоснователността на искането на ответника в касационното производство, следва да се насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД за отправянето на преюдициално запитване до СЕС, със следните въпроси:

1. Дали член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда санкция в размер от 100% до 200% от стойността на държавните вземания, определени допълнително от митнически органи като дължими, при положение, че тези допълнителни вземания са заплатени или обезпечени, преди налагане на наказанието?;

2. Следва ли държавата – членка да предвиди в националната система от санкции задължение за компетентен орган да извършва индивидуална преценка на всеки отделен случай на нарушение и при определянето на размера на конкретната санкция да взема предвид и всички факти и обстоятелства от значение при извършване на съответното нарушение, както и потенциалните последици от нарушението, с оглед целта на закона, в т.ч., когато всички държавни вземания са заплатени, ведно с лихвите и няма щета за бюджета в хипотезата на „митническа измама“, предвидена в националното законодателство?

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на КАНД № 1079/2025 г. за 25.09.2025 г. от 10:30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и Окръжна прокуратура – Варна за насроченото открито съдебно заседание по делото.

Определението не подлежи на обжалване.