№ 814
гр. Казанлък, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20255510101432 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. И. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника Еднолично адвокатско
дружество Д. М.”, представлявано от адв. Д. М. от САК, с адрес: ***, против
„Ф.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.В.Д.а и Д.В.Н, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. М. заявява, че на
18.09.2020 г. между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит № 925222, съгласно който договор е приложим ЗПФУР.
Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер па 1000 лева.
В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от Ferratum bank в полза на Дружеството
ответник.
Сочи, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде
не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора
дружество. След като усвоила сумата от 1000 лв., В. П. установила, че освен
заемна та сума от 1000 лв., е начислена такса за обезпечение с поръчителство -
услуга предоставяна от партньор на „Ф.” ЕООД, в размер на 296,20 лв.
Твърди, че с влязло в законна сила Решение № 191/02.04.2025 г.,
постановено по гр. дело № 2010/24, по описа на Районен съд Казанлък, 4 с-в, е
постановено, че съдът признава, договорът за потребителски кредит за
недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Според разпоредбата на
1
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи но кредита.
С оглед гореизложеното, счита е налице правен интерес за ищцата от
предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за платени при изначална липса па основание суми.
Моли съдът да постанови решение, с което на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да
осъди ответника „Ф.” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И.В.Д.а и Д.В.Н, да заплати на В. И. П., ЕГН:
**********, сумата в размер на 1,00 лв., частичен иск от 33,80 лв.,
представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор
за потребителски кредит № 925222, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране па настоящата искова молба до
окончателното й изплащане.
Претендира разноски в производството.
Моли, ако ответникът не подаде отговор на исковата молба, не се яви на
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да постанови
неприсъствено решение.
Моли, ако са редовно призовани за първото заседание на делото, но не
се явят, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК делото да се гледа в тяхно
отсъствие.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника.
Заявява, че счита иска за неоснователен.
Ищецът посочвал, че на 18.09.2020 г. между него и ответника „Ф.”
ЕООД, ЕИК ***, е сключен Договор за потребителски кредит №
925222/18.09.2020г. По силата на договора, ответникът отпуснал кредит на
ищеца за сума в размер на 1000 лв. Уговорено било, че кредитополучателят е
длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 12
месеца.
По силата на чл. 5 от договора ищецът бил длъжен също да даде
подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от
Мултитюд Банк (Малта).
Ищецът твърдял, че чл. 5 от Договорът за кредит е нищожен. Моли
съдът да приеме, че твърдението на ищеца е неоснователно.
Твърдението, че поръчителството от Мултитюд Банк (Малта) е
задължително условие за сключване на кредитен договор, било
неоснователно. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или
този, предложен от кредитора. Според сайта на „Ф.”, потребителят сам
избирал обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не
2
било задължително.
Също така, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за
гаранция били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната
страна – Мултитюд Банк, а не „Ф.” ЕООД.
Твърди, че Мултитюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова
институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на
Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги,
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана
под № 178 в нарочния регистър на БНБ.
Сочи, че договорът за гаранция е отделно облигационно
правоотношение, по което Ф. не е страна. Прогласяването на Договора за
гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото
съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по
отношение на Мултитюд Банк и така нямало да настъпи промяна в
патримониума на Ищеца.
С оглед гореизложеното, счита, че Ищецът е завел исковете за
прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за
гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да
бъдат оставени без разглеждане като недопустими.
Твърди, че ищецът сам избрал Мултитюд Банк (Малта) като поръчител в
електронния формуляр и, след като бил информиран за дължимите такси,
подал заявление за кредит. Получил преддоговорна информация по e-mail,
която изрично посочвала, че за сключването на договора за кредит „Ф.”
изисква поръчителство. Ищецът получил и документи от Мултитюд Банк,
включително Договор за гаранция. След като бил информиран, ищецът
потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.
С оглед на това, не можело да се говори за заблуждаваща търговска
практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не въвел ищеца в заблуждение
относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил
информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими
на Мултитюд Банк, ако избере нея за поръчител.
Претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства.
Исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти
и документи, и не представяла ясни доказателства за плащания, възникнали
отношения или суми.
Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП били неоснователни. Чл. 5
от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без
задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно
описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитюд
Банк, които ищецът приел доброволно.
Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Сочи, че Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а
3
разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението
на ищеца за допълнителни разходи било неоснователно, тъй като
обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Ф.”
предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът
имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но
не упражнил това си право.
Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен на
основанията, изложени в настоящия писмен отговор.
Претендира разноски в производството.
Заявява, че „Ф.” ЕООД и „Мултитюд Банк” ЕАД оперират като отделни
икономически субекти. Те имали отделни банкови сметки (видни от
погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция,
приложени по делото). Българското законодателство не забранявало договорът
за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Счита, че
при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и ищецът имал цялата
необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на
договор е подходящо за него.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Между страните не е спорно, че е сключен Договор № 925222 от
18.09.2020 г. за предоставяне на потребителски кредит.
С влязло в законна сила Решение № 191/02.04.2025 г., постановено по гр.
дело № 2010/2024г. по описа на Районен съд Казанлък, е постановено, че
съдът признава, Договор № 925222 от 18.09.2020 г. за предоставяне на
потребителски кредит за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза е видно, че по
Договор № 925222 от 18.09.2020 г. за предоставяне на потребителски кредит
ищцата е усвоила на 18.09.2022 г. сумата от 1000,00 лв. Във връзка с
отпуснатия кредит е заплатила сумата от 1033,80 лв. на 19.10.2020 г., като
видно от представените от ответника справки сумата е отнесена както следва
– 1000,00 лв. за покриване на главницата по кредита и 33,80 лв. за покриване
на начислената лихва.
С молба с вх. № 15248/01.10.2025 г. ищецът е поискал изменение на
исковата си претенция чрез увеличение на първоначално предявения иск от 1
лв. като частичен на от сумата от 33,80 лв. на 33,80 лв. С протоколно
определение от 01.10.2025 г. съдът на основание чл. 214 ГПК е уважил
искането и е допуснал изменение на размера на исковата претенция като искът
се счета за предявен за сумата от 33,80 лв.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
4
Безспорно е между страните, че са били обвързани от облигационно
правоотношение по силата на Договор № 925222 от 18.09.2020 г. за
предоставяне на потребителски кредит. С влязло в законна сила Решение №
191/02.04.2025 г., постановено по гр. дело № 2010/2024г. по описа на Районен
съд Казанлък, е постановено, че съдът признава, Договор № 925222 от
18.09.2020 г. за предоставяне на потребителски кредит за недействителен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
По предявения иск чл. 55, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК съдът намира, че
процесният договор за потребителски кредит е обявен недействителен на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с посоченото по-горе решение.
Същевременно, съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следва да се
посочи, че с цитирания текст е разписана последицата от прогласяването на
недействителността на правоотношението, по която съдът следва да се
произнесе, ако е налице предявен иск за това. ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в нормата на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита (изрично в тази връзка-
Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. по описа на ВКС, IV-
то г. о.). С нормата на чл. 23 ЗПК законодателят е предвидил, че длъжникът ще
следва да върне само чистата стойност на получения финансов ресурс -
доколкото в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на
длъжника (в тази насока е и практиката на Окръжен съд- Пловдив,
обективирана в Решение № 260570 от 18.12.2020 г. по в. гр. д. № 1603/2020 г.
на Окръжен съд Пловдив, Решение № 260498 от 08.12.2020 г. по в. гр. д. №
2513/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 260464 от 03.12.2020 г. по
в. гр. д. № 2151/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 260416 от
23.11.2020 г. по в. гр. д. № 2269/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, и др.).
В процесния случай, между страните не съществува спор, поради което
по делото съдът приема като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че потребителят В. И. П. е усвоил сума в размер от 1000,00
лв. и е осъществил плащания по процесния договор за кредит в размер на
1033,80 лв. Предвид това, той дължи връщане на пълната стойност на
усвоения финансов ресурс (арг. чл. 23 ЗПК), след приспадане на изплатените
суми. В тази връзка, с факта на обявяване на нищожността на договора за
кредит, то се поражда задължението на потребителя да върне на кредитора
пълния размер на усвоения финансов ресурс, без оглед на това дали отделните
анюитети за главница са падежирали съобразно погасителния план.
От приложената по делото съдебносчетоводна експертиза и
допълнителна съдебносчетоводна експертиза се установява, че извършените
плащания по договора възлизат на 1033,80 лв., като дължимата сума в размер
на 1000,00, представляваща чистата стойност на отпуснатия заем е върната на
19.10.2020 г.
5
При горните изводи, финансовата институция има основание да получи
само чистата стойност по кредита (чл. 23 ЗПК). Установява се, че ищцата е
заплатила на ответника парична сума в размер на 33,80 лева – горница над
чистата стойност на кредита. На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД тази
горница се явява получена от дружеството без основание.
Предвид изложеното, предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът по иск да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 33,80 лв. следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете
ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото исковото
производство. Ищецът е представил своевременно списък на разноските по
делото по реда на чл. 80 ГПК.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца съответно сумата от 1600,00 лв., включваща: 50,00 лв. за държавна
такса, 1200,00 лв. за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита
и съдействие от 01.10.2025 г., заплатено на 01.10.2025 г. от ищеца, 350,00 лв. за
възнаграждение на вещото лице по назначената по делото съдебносчетоводна
експертиза. За останалите претендирани разноски не са предоставени
доказателства, поради което съдът не следва да ги присъжда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н
да заплати на В. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на
33,80 лв., представляваща горница над чистата стойност на кредита,
недължимо платена по Договор № 925222 от 18.09.2020 г. за предоставяне на
потребителски кредит.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н да заплати на В. И. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата в размер на 1600,00 лв., представляваща
направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7