№ 3395
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Яна Борисова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100512303 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20139559/15.06.2021г. по гр.д. № 46272 по описа за 2020г .
на Софийски районен съд, 50-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 22018182/25.09.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес:
гр. София, ул. **** срещу И. Х. Ш., ЕГН ********** с адрес: гр. Костинброд,
ул. **** с която е поискало от съда да признае за установено на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД , че И. Х. Ш., ЕГН
********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от
1583,36лв., ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащането й,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия в имот ,
представляващ ателие № 4, гр. София, ул. **** за периода от 01.08.2018г. до
30.04.2019г.; сумата от 15,03лв., ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до
изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията
за имота за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г., с които суми ответникът
се обогатил за сметка на обедняването на ищеца; сумата от 136,41лв.,
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от
1583,36лв. за 01.10.2018г. до 08.06.2010г.; сумата от 2,14лв. представляващи
мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 15,03лв. за
01.10.2018г. до 08.06.2010г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 23935/2020г. на Софийски районен съд,
като Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е осъдена да заплати на И. Х. Ш., ЕГН **********
съдебни разноски от 50лв.
1
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25104612/21.06.2021г. по регистъра на СРС от ищеца „Т.С.”ЕАД, ЕИК ****
в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е , че неправилно
СРС не кредитирал заключенията по съдебните експертизи, те установявали
по делото стойността на потребената в имота топлинна енергия по правилата
на Наредбата за топлоснабдяване. Достъп до имота за отчет на уреди не бил
осигурен и служебно били начислени сумите съобразно правилата на
Наредбата. Изравнителните сметки не били оспорени от ответника.
Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете И. Х. Ш., ЕГН **********е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно в обжалваната част.
Посочил е, че правилно било прието от СРС, че правилата за определяне на
потреблението при неосигурен достъп важали само при договорно
правоотношение, каквото в случая не съществувало. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК **** не е
изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
22018182/25.09.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. ****
срещу И. Х. Ш., ЕГН ********** с адрес: гр. Костинброд, ул. **** с която е
поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД , че И. Х. Ш., ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 1583,36лв., ведно със
законната лихва от 12.06.2020г. до изплащането й, представляващи стойност
на доставена топлинна енергия в имот , представляващ ателие № 4, гр.
София, ул. **** за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г.; сумата от
15,03лв., ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащането й,
представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за имота за
периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г., с които суми ответникът се обогатил
за сметка на обедняването на ищеца; сумата от 136,41лв., представляващи
мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 1583,36лв. за
01.10.2018г. до 08.06.2010г.; сумата от 2,14лв. представляващи мораторна
лихва за забава на плащането на главницата от 15,03лв. за 01.10.2018г. до
08.06.2010г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 23935/2020г. на Софийски районен съд, като му се
присъдят разноски. Навело е твърдения, че между страните не е подписан
договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди в имота,
ответникът потребявал енергия в имота и така се обогатил със стойността
й и с тази на цената на дялово разпределение за сметка на обедняването
на ищеца, изпаднал в забава на плащането на сумите, изпратил покана
2
за плащането на сумите. В имота топлинната енергия се потребявала за
стопански нужди. Възникването на договорни правоотношения при тази
хипотеза изисквало сключването на писмен договор, но такъв не бил сключен,
поради което и отношенията на страните се уреждали по правилата на
неоснователното обогатяване, но приложение намирали и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди. В имота била потребена
енергия в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължало се и
възнаграждение за дяловото й разпределение, ответникът бил изпаднал в
забава на плащанията им.
Ответникът И. Х. Ш., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че бил физическо лице и няма задължение за
заплащане на топлинна енергия за стопански нужди, не се бил обогатил за
сметка на обедняването на ищеца с процесните суми. Отоплителните уреди
били премахнати от имота още през 2017г., издадените прогнозни сметки
били погрешни. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца Т.С.”ЕООД, ЕИК **** е
подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 23935/2020г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх. № 3027567/12.06.2020г. по чл. 410 от ГПК е
издадена заповед, с която е разпоредено И. Х. Ш., ЕГН ********** да заплати
на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 1583,36лв., ведно със
законната лихва от 12.06.2020г. до изплащането й, представляващи стойност
на доставена топлинна енергия за стопански нужди в имот , представляващ
ателие № 4, гр. София, ул. **** за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.;
сумата от 136,41лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането
на главницата от 1583,36лв. за 01.10.2018г. до 08.06.2010г.; сумата от
15,03лв., ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащането й,
представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за имота за
периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г.; сумата от 2,14лв. представляващи
мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 15,03лв. за
01.10.2018г. до 08.06.2010г., главници били доставени стоки и услуги при
липса на основание и така потребенетото от длъжника неоснователно го
обогатило за сметка на кредитора; съдебни разноски от 84,74лв., за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 13.08.2020г., на 13.08.2020г.
длъжникът е оспорил заповедта, сочейки че липсва компетентност на ОС на
ЕС, противоречие с материалния закон и необоснованост, на 23.09.2020г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 25.09.2020г.
По делото е приет неоспорен от страните е нотариален акт
№114/01.07.2013г. съгласно който Л.Д. на 01.07.2013г. е продал на И. Х. Ш.
ателие № 4 в гр. София, ул. **** на две нива с площ от 91 кв.м. В
нотариалния акт е посочено от нотариуса че са представени нотариален акт №
3
91/2012г., удостоверяващ собствеността на продавача.
Приет е акт за разпределение на кубатура, съгласно която ателие № 4 с
обем от 143,55 куб.м.
Приет е договор от 19.08.2014г. за прехвърляне на дялове, съгласно които
Т.С.”ЕООД е закупило 100% от дяловете на И.Б.”ЕООД продавач на същите е
И.И. ГмбХ.
Приети са протокол от ОС на ЕС от 27.01.2012г. ., съгласно който ОС на
ЕС на сграда в гр. София, ул. **** е избрало и възложило на И.Ф. ”ООД да
извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В списъка на
етажните собственици за ателие № 4 е посочено „Ф.И.”ООД.
Приет е документ за идентификация на имота, който към 12.03.2012г. е
подписан от представител на Ф.И.”ООД като собственик на имота.
Приета е покана от ищеца до ответника, съгласно която е отправено искаве
от ищеца до ответника за плащане на суми за топлинна енергия и за дяловото
й разпределение за периода януари 2018г. - ноември 2019г., както и за
сключване на договора, тъй като за стопански нужди същият следвало да е
писмен.
Прието е известие за доставяне, съгласно което писмо от ищеца до
ответника се е върнало с отбелязване, че адресат не е намерен през 2020г. на
адреса на ателие № 4, ул. ****, няма достъп.
Приети са изравнителни сметки , протоколи за отчет, съгласно които дати
за отчитане на уреди в сграда на ул. „**** са били 14.05.2019г. и 12.05.2019г.,
на тези дати не е осигурен достъп до ателие № 4 в сградата, за което са
положени подписи от представител на етажната собственост и на служител на
Т.С.”ЕООД, за магазин 1,3, апартамент № 3,9,4,5, за апартамент № 4 в
сградата партида се води на И. Ш. и за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г. на него е начислена служебно енергия за отопление в размер на
1416,52лв. без ДДС- оценка по максимален специфичен разход , както и за
БГВ на база на брой лица.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза,
вещото лице е посочило, че процесният имот е ателие на две нива с кухня и с
баня, обем му е 143,55 куб.м.- мезонет на два етажа, на първи етаж има три
радиатора, ва втори етаж – 2 радиатора и 1 бр. лира, като при огледа на
19.02.2021г. е установило, че те са студени, тоест не потребява енергия за
отопление с тях към него момент. Посочило е, че пред входа на апартамента
в метална кутия е разположен тръбния щранг за процесния имот и той е бил
студен, тоест към 19.02.2021г. не се потребява енергия, щранг бил
отсъединен, на екрана на топломера за процесния имот не се появявали
цифри, което означавало, че в имота никога не е потребявана енергия за
отопление , а само такава за горещо битово водоснабдяване и за сградна
инсталация. Вещото лице не установило при огледа къде са водомерите,
потребител му казал че са в отделно помещение, до което нямал достъп.
Нямало протокол за затапване на топломер и водомер при Т.С.”ЕООД, такъв
4
не му бил представен и от ответника. Посочило е, че абонатен № 431093 като
партида за процесния период се води на името на И. Ш., за процесния период
стойността на потреблението е начислено при условията на неосигурен
достъп до имота по правилата на Наредбата за топлоснабдяване . Посочило е,
че за 3 –ма потребители е начислена енергия за горещо битово
водоснабдяване. При тези условия стойност на реално потребената в имота
енергия е 1378,30лв. за периода август 2018г. -април 2019г.
С приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице е посочило, че като неплатени задължения при ищеца са
отразени процесните суми , нямало данни за плащането им.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД .
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че от приетия по делото нотариален акт се установява че
ответникът е бил собственик на имота през процесния период.
Ответникът е физическо лице, процесният имот представлява ателие в
жилищна част на града , описанието на същото съгласно нотариалния акт , а и
съгласно заключението по техническата експертиза, което в тази част съдът
кредитира като резултат от изводи на вещото лице при оглед на имота,
установяват, че процесния имот е жилищен – мезонет на два етажа , в който
има и кухня и баня. По делото не се установява процесният имот да се ползва
за стопански нужди през процесиня период. Действително, в протокола от ОС
на ЕС от януари 2012г. и в обследването на имота от март 2012г. като
собственик на имота е посочено юридическо лице - Ф.И.”ЕООД, което към
него момент е давало основание на ищеца да приеме, че в имота се потребява
енергия за стопански нужди. Приетият нотариален акт № 114/01.07.2013г. по
делото установява, че Л.Д. е придобил този имот с нотариален акт №
91/20212г. и на 01.07.2013г. го е продал на ответника И. Ш.. Така
5
установените обстоятелства при липса на доказателства, че в имота се
развива стопанска дейност, обосновават извод, че в процесния имот за
процесния период е ползван за битови нужди и ответникът е битов клиент.
Този извод следва при съобразяване на действащите през процесния период
разпоредби на § 1, т. 33 и т. 2а от ДР на ЗЕ.
Така установените обстоятелства обосновават извод, че между страните за
процесния период в ателие № 4 в гр. София, на ул. „**** е съществувало
договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
За възникването на това правоотношение не е нужно да е сключен писмен
договор. Писмената форма на договора в случая е само за доказване, а не за
действителност. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който
купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената
на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество
те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на
доставената топлинна енергия. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
При така възприето съдът приема, че между страните за процесния период
е съществувало договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия
за битови нужди, поради което и отношенията между тях се уреждат по
правилата на договорното правоотношение, а не на неоснователно
обогатяване и исковете за сумите, предявени с основание неоснователно
обогатяване, следва да се отхвърлят. С оглед изхода на делото по исковете за
главниците, неоснователни са и акцесорните претенции за забава на
плащането на главниците.
При така възприето и поради съвпадане на крайни изводи на въззивния съд
с тези на районния съд , макар и по други съображения, то решението на СРС
в обжалваната част следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема че отговорността за разноски за
производство пред СГС следва да се остави в тежест на въззивника,
въззиваемият не е доказал, че е направил разноски по делото и такива не му
се следват.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10
от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20139559/15.06.2021г. по гр.д. № 46272
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 50-ти състав в обжалваната
част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца - Т.С.”ЕООД, ЕИК ****
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7