Присъда по НЧХД №2845/2025 на Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 404 постановена на 02.07.2025г. по НЧХД №
2845/2025г. по описа на Районен съд - гр.София - 111 - ти н.с.
Софийски Районен съд е сезиран с тъжба от ххх чрез упълномощен
повереник против ххх за това, че с подаден сигнал с Вх.№ хх пред
Министерството на регионалното развитие и благоустройство, в качеството
му на длъжностно лице, разгласил позорни обстоятелства като наклеветил
ххх, приписвайки по него адрес престъпления чрез израза: ,,Изнудване и
корупция от страна на ххх» - престъпение по чл. 148, ал.2, пр.1 и пр.2 вр. с
ал.1, т.4, пр.1, вр. с чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК. С тъжбата е предявен и
впоследствие приет за съвместно разгледане граждански иск за сумата от 25
000 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
вследствие на деянието от страна на тъжителя неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
29.01.2025г, до окончателното им изплащане.
В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец, редовно
призован се явява лично и чрез упълномощения си повереник поддържа
повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните в хода на наказателното
производство гласни и писмени доказателства, същото се доказва по
категоричен начин. В пледоарията си повереникът акцентира върху
направеното признание от страна на подсъдимия, че именно той е депозирал
сигнала срещу неговия доверител, както и че впоследствие и след извършени
проверки от страна на различни институции, не са били открити данни за
извършени престъпления. Поради тази причина предлага на съда да постанови
осъдително присъда като признае подсъдимия за виновен по така
повдигнатото му обвинение и му наложи наказания глоба и обществено
порицание. Също така граждансикят иск следва да бъде уважен с оглед
наличието на безспрони данни за претърпени болки и страдания като бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението е несъставомерно от
обективна и субективна страна. В подробно изложени възражения се посочва
упражняване на конституционното право на разпространение на сигнали да
различни инстинтуции конституции, гарантирано и от международната
съдебна практика. Същевременно се посочва отсъствието на умисъл за
наклеветяване от страна на подсъдимия, доколкото същият е действал със
субективното усещане за противоправни действия от страна на тъжителя и
граждански ищец. В заключение предлага на съда да постанови оправдателна
присъда, като отхвърли гражданския иск като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, становищата и възраженията на страните, намира
за установено следното:
Подсъдимият ххх.
1

На 29.01.2025г. подсъдимият ххх, в качеството му на управител и
представляващ на консорциума ххх депозирал сигнал чрез електронната си
поща до Министерството за регионалното развитие и благоустройството в
ххх. Сигналът бил входиран под № ххх. В него подсъдимият е посочил под
наименованието ,,Изнудване и корупция от страна на ххх и АПИ“, че през
2018г. консорциумът се подготвял да кандидатства за тръжна процедура за
полагане на хоризонтална маркировка по републиканските пътища на
територията на страната, стопанисвани от АПИ, когато към него се бил
обърнал представител на управляващите, човек на име ххх, като предложгил
да се включи в консорциум, свързан с неговата фирма, която да участва в
тръжнат апроцедура, като неговата функция щяла да бъде да осигурява
дължимия процент на министъра на регионалното развинте и
благоустройството – към тогавашния момент ххх. В сигнала било посочено, че
подсъдимият неохотно се съгласил като всичко минавало през фирмата на ххх,
с която частинят тъжител и граждански ищец живеел на семейни начала. ххх
бил поискал 7% от стойността на всеки одобрен от АПИ сертификат на
консорциума, като 5% отивали за управата, а 2% - за предавателя.
През 2021г. фирмата на подсъдимия ххх, като част от ххх, спечелила търга
и сключила договор № РД – 38 – 1/29.01.2021г. с АПИ за хоризонтална пътна
маркировка по републиканската пътна мрежа в Югозападния район на
България. Общата стойност на договора била 12 600 000 лева с ДДС. През
цялото време и за всяко отчетно плащане по договора, в сигнала се твърди, че
на частинят тъжител и граждански ищец ххх, са били изплащани по 7% от
всеки отчетен сертификат, като всички трансакции са били осъществявани по
банков път и могат да бъдат доказани. Въпреки това имало налице значителни
забавяния от страна на АПИ, което създало сериозни затруднения на фирмата
на подсъдимия. Наред с тези твърдения, в процесиня сигнал са били изложени
и редица други оплаквания, свързани с дейността на АПИ и по възложения
проект. С писмо от Главен секретар на Министерството на регионалното
развитие и благоустройството до съда било упоменато, че по сигнала била
извършена проверка, в която било установено, че съм насотящия момент
договорът вече е прекратен, а по отношение ная изложените твърдения за
,,корупционни практики излоупотреба с власт в АПИ“ било указано на
подсъдимия, че в случай че разполага с доказателства за твърденията си
следва да сезира Прокуратрута на Република България, която е компетентен
орган да извърши разследване при наличието на данни за извършено
престъпление. Подсъдимият ххх депозирал два сигнала срещу частинят
тъжител и граждански ищец през 2024г. до СГП и СГП, които приключили с
постановления за отказ да се образува досъдебно производство. В двата
сигнала е налице съдържание, което обаче не е било насочено конкретно
срещу тъжителя по повод твърдяните противоправни действия в сигнала с вх.
№ 92 – 00 - 54/29.01.2025г. до Министерството за регионалното развитие и
благоустройството. Впоследствие на 30.04.2025г. ххх депозирал сигнал пред
СРП срещу подсъдимия ххх за наличие на данни за извършено престъпление.
2

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана въз основа на събраните в хода на наказателното производство
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В хода на
съдебното следствие подсъдимят ххх депозира непосредствени обяснения, в
които признава, че именно той е депозирал процесния сигнал до
Министерството за регионалното развитие и благоустройството, както и други
такива до Прокуратурата. Също така заявява, че мотив за тези негови дейстивя
е било цялостното поведение на АПИ и в частност на частиня тъжител и
граждански ищец, които са били довели до фалита на неговата фирма.
Подсъдимият също така твърди, че по сигналите все още върви проверка и по
всяка вероятност щяло да бъде образувано досъдебно производство. Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия ххх като правдоподобни. В тях не се
отрича, че именно подведеният под наказателна отговорност е автор на
сигнала, както и че той е сезирал Прокуратурата във връзка с извършване на
проверка по случаи, очевидно свързани със сключения договор и отношенията
между страните по делото и АПИ. От друга страна и по искане на тъжителя
бяха разпитани в качеството на свидетели ххх. Видно от разпита на първия
свидетел е, че същият е възприел единствено влошеното емоционално
състояние на частния тъжител и граждански ищец, както и е че е узнал, че
подсъдимият го бил наклеветил. В показанията си лицето признава, че ,,не
знае подробности“, нито пък в какво се изразяват клеветническите твърдения,
а само за ,,някакво писмо написано до държавни институции“. В същия
смисъл са и показанията на свидетелката ххх, която заявява пред съда, че
знаела че ,,ххх е станал обект на клевета – най – общо казано“. При разпита си
лицето посочва подсъдимия ххх като адресат на клеветата, без обаче да
конкретизира в какво по – точно се изразява въпросната клевета.
По отношение на третия разпитан свидетел Петя Петрова също е налице
направено признание, което е узнала опосредствено, че ,,ххх“ бил станал
обект на клевета, без обаче да може да посочи подробности. В показанията си
разпитаното лице единствено уточнява, че ставало дума за ,,някаква корупция,
нещо АПИ, МРРБ. Не зная точно“. Съдът кредитира показанията и на тримата
свидетели като правдоподобни доколкото същите касаят субективни
възпирятия върху поведението на частиня тъжител и граждански ищец.
Същевременно обаче изложените от тях фактически твърдения са абстрактни,
неясни и неподкрепящи обвинителната теза. По собствени признания
свидетелите не посочват нито конкретни думи и изрази, отразени във
въпросния сигнал от подсъдимия, нито пък, че са били запознати с неговото
съдържание. Твърде неубедителни и общи откъм фактология са показанията
им, че подсъдимият ххх е наклеветил частния тъжител и граждански ищец ххх
за корупция. Поради тази причина и съдът приема, че показанията на
въпросните лица не подкрепят в достатъчна степен обвинителната теза, а
същевременно същата се гради единствено и само на обясненията, респ.
признанията на подсъдимия и наличия по делото сигнал. Събраните по делото
3

гласни доказателства намират цялостно потвърждение от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени такива и в частност процесния сигнал до
МРРБ и Прокуратурата на Република България.
При така възпиретата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият ххх следва
да бъде признат за невиновен. Съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК съдът
признава подсъдимия за невиновен, която деянието не представлява
престъпление или не е извършено виновно. Съдът счита, че макар
подсъдимият ххх да е депозирал сигнал до МРРБ, озаглавен: ,,Изнудване и
корупция от страна на ххх“, същият очевидно е имал за цел предприемане на
дейстивя от страна на съответната държавна институция по повод
субективното му усещане, че е засегнат от противоправни действия от страна
на тъжителя.
Повдигнатото с частно обвинение изпълнително деяние е несъставомерно от
обективна и субективна страна, а по отношение на неговата процесуална
издържаност, същото се явява и недоказано. В случая подсъдимият е
депозирал сигнал до МРРБ, в което е описал действия, които е счел за
неправомерно извършени от страна на частиня тъжител и граждански ищец по
отношение на представляваното и управлявано от него дружество.
Процесният сигнал не е бил публичен, а е депозиран чрез електронна поща до
съответна държавна институция. По делото липсват данни подсъдимият да е
съзнавал от една страна, че изложеното от него не отговаря на истината, има
позорящ характер и приписва престъпления, а от друга, че информацията,
посочена в сигнала, ще достигне до знанието на частния тъжител и
граждански ищец. В този смисъл следва да се направи разграничение на
случаите, когато едно лице упражнява правото да сигнализира за извършено
престъпление, и деяние, съставляващо клевета (чрез приписване на
престъпление). В първия случай, деецът не съзнава, че липсва извършено
престъпление, докато, във втория случай, съзнателно приписва другиму
престъпление, за което знае, че не е извършено. Клеветата е престъпление
против честта и достойнството на личността, което се изразява в разгласяване
на факти и обстоятелства, които са неистински и позорни, или приписване на
престъпление, което не е извършено. Извън обхвата на клеветата остават
случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод,
изразява становище или упражнява право на искания, от които произтичат
определени правни последици. В тези случаи, деецът упражнява права,
гарантирани му от Конституцията и законите, като например, правото да се
изказва свободно, да сигнализира компетентните органи при закононарушение
или престъпление, да търси защита на свои накърнени права, като реализира
предоставени му за тази цел правни възможности. (в този смисъл са Решение
№ 248 от 18.05.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 220/2009 г., I н. о., и Решение № 70
от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 36/2009 г., I н. о.).
Видно от съдържанието на тъжбата, както и от свидетелските показания
е, че частният тъжители граждански ищец засегнатата страна не е била
4

запозната със съдържанието на сигнала. Самият тъжител признава, че
описаните в нея сведения, относно съдържанието на сигнала и входящия му
номер, са му били доведени до знанието и са потвърдени пред него
независимо ,,от няколко отделни лица“. Поради тази причина съдът трудно би
могъл да приеме обвинителната теза, че подсъдимият е искал или допускал, че
сигналът му ще бъде сведен до знанието на пострадалия. В случая адресатът е
било министерството на регионалното развитие и благоустройство и сигналът
е бил депозиран по електронен път. Поради тази причина и не може да се
приеме наличието на първата алтернативна на чл.147, ал.1 от НК, а именно
разгласяване на позорни обстоятелства, каквито в тази насока в тъжбата
липсват.
В случая следва да се даде правна преценка на втората хипотеза на закона,
а именно преписване на престъпление. Дейстивтелно както в заглавието на
самия сигнал, така и в неговото съдържание се съдържат данни за извършено
престъпление и в частност принуда и корупционни престъпления. Същите
обаче са изложени като обект за иззършване на проверка от страна на МРРБ,
което се доказва и от заключителната част на сигнала, свързана с
настоятелното призоваване на компетентните органи да разследват
дейстивята на АПИ и лицата, замесени в тези практики, включително хххх и
свързаните с него служители, като е необходима незабавна намеса за т.3
потърсване на отговорност от всички лица, замесени в корупция и изнудване.
С оглед изложеното съдът стига до единствения възможен извод, че
процесният сигнал има характер на законен повод за извършено престъпление
и цели извършване на проверка по разследване на твърдяно престъпление, а
не цели наклеветяване на частиня тъжител. Щом подсъдимият е действал със
съзнанието, че изпълнява гражданския си дълг, като съобщава в писмена
форма обстоятелства и факти за извършено престъпление от общ характер,
като сочи и лицето, което го е извършило, той не може да носи отговорност за
нанесена клевета по смисъла на чл. 148, п. 2 от Наказателния кодекс (в този
смисъл е и Решение № 49 от 24.I.1974 г. по н. д. № 848/73 г., II н. о.).
В случая липсват данни подсъдимият да е съзнавал, че адресата на неговия
сигнал е невинен, като противното би довело до отлив на гражданите да
сезират държавните институции и да търсят защита за накърнените си права,
подавайки сигнали за престъпления и други закононарушения. Именно опради
тази причина е наличен и Закона за защита на лица, даващи сигнали или
публично оповестяващи информация за нарушения. Ето защо съдът приема,
че изпълнителното деяние на подсъдимия ххх не е извършено противоправно
и виновно, а в съответствие с изискванията на законодателството и
субективната преценка за извършване на проверка по сигнала, каквато
впоследствие е и направена.
Също така следва да се приеме, че обвинението не е доказано по категоричен
и несъмнен начин. Видно от свидетелските показания на разпитаните
свидетели на частното обвинение е, че при тях нито един от тримата не
посочва в какво се изразява твърдяното наклеветяване. При разпитите си и
5

тримата признават, че знаят за отправена клевета, касаеща корупция от страна
на подсъдимия хххх спрямо частния тъжител и граждански ищец ххх, но нито
един от тях не уточнява къде, кога, пред кого и какво е конкретното
съдържание на твърденото наклеветяване. За да е налице обида и клевета по
смисъла на чл. 148, ал. 1, п. 2 НК, е необходимо обидните и клеветнически
обстоятелства да бъдат доказани (установени) конкретно по време, по място и
по лице, а не да бъдат разпространени в абстрактна форма, в който смисъл е
Решение № № 87 от 24.II.1971 г. по н. д. № 798/70 г., II н. о.
Поради тази причина е налице самостоятелно, алтернативно основание са
оневиняване на подведеното под наказателна отговорност лице.
По отношение на гражданския иск съдът счита, че доколкото не бяха
доказани по категоричен и несъмнен начин елементи от обективната и
субективна страна на непозволеното увреждане, а именно противоправност и
виновно поведение, същият се явява неоснователен. Вменената за съвместно
разглеждане в наказателното производство искова претенция за сумата от 25
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 29.01.2025г, не следва да бъде присъждана, поради
отсъствието на непозволено увреждане. По делото действително са налице
гласни доказателства, за претърпени болки и страдания от страна на тъжителя,
но доколкото гражданскитя иск в наказателния процес е обусловен от изхода
на същия в наказателно правната му част, а в случая не се доказа наличието на
престъпление, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото и с оглед постановяването на оправдателна присъда
частинят тъжител и граждански ищец ххх следва да бъде осъден да заплати на
подсъдимия ххх сумата в размер на 3 600 (три хиляди и шестстотин) лева,
представляваща възнаграждение за упълномощен защитник, а по сметка на
СРС и сумата от 05.00 (пет) лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	404
Дата:	2 юли 2025 г.
Съдия:	Иван Диянов Мичев

Дело:	20251110202845
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	26 февруари 2025 г.

Присъда по НЧХД №2845/2025 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите