№ 256
гр. Варна, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стоян К. Попов
при участието на секретаря Вяра Ив. Алексиева
в присъствието на прокурора Г. Н. М.
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Частно наказателно дело №
20253100201260 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на актовете за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции, обн. ДВ бр.15/2010г. (ЗПИИАКОРНФС).
Предмет на разглеждане е постъпило искане от съдебен орган на
Република Румъния за признаване и изпълнение на Решение за плащане на
финансова санкция, постановено на 29.10.2024г. и влязло в сила на
17.06.2025г. срещу българския гражданин И. К. С., роден на ******г., ЕГН
**********, живущ в гр. *****.
Засегнатото лице е редовно призовано чрез адв. С., не се явява.
В съдебно заседание представителят на ВОП излага становище, че
искането следва да бъде уважено.
Адвокат С. излага становище, че следва искането на молещата държава да
бъде уважено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции се установява, че с наказателна присъда №
1321 от 29.10.2024г., постановена от Трибунал Букурещ I-во наказателно
отделение, влязла в сила с наказателно решение № 937/А от 17.06.2025г. на
Апелативен съд Букурещ II-ро наказателно отделение И. С. е осъден на 3
години и 10 месеца лишаване от свобода, лишаване от права и заплащане на
съдебни разноски в размер на 3500 леи за престъпления, наказуеми по
1
румънския наказателен закон, изразяващи се в това, че:
На 07.07.2021г., използвайки личната карта на българския гражданин
Д. М., И. С. се регистрирал в стая № 3118 в комплекс “Orhideea
Residense&Spa” в град Букурещ, откъдето на 07.07.2021г. и 08.07.2021г.
извършил многобройни плащания и опити за плащания, използвайки данни
от банкови карти на румънски граждани без тяхното съгласие. Закупените
стоки му били доставени на същото място.
На 08.07.2021г. И. С., използвайки личната карта на българския
гражданин Е. М., е получил пратки от пунктове на DHL Service Point в община
Букурещ, които преди това са били заплатени от неизвестен извършител чрез
използване на идентификационни данни за номера на банкови карти на
румънски граждани без тяхното съгласие; И. С. обещал преди това на
неизвестния извършител да достави пратките в град Варна.
На 08.07.2021г. в 02:24 часа в град Букурещ, докато управлявал а.
„***** с рег. номер ******, И. С. бил спрян от румънски полицай, който
установил, че българският гражданин управлява а.а с концентрация на алкохол
0.16 промила, за което му иззел свидетелството за управление на МПС и го
лишил от правото да управлява МПС за срок от 90 дни. На същата дата в
12:38 часа И. С. се качил на същия а., който управлявал в град Букурещ от този
час до 14:47 часа.
С оглед на представените по делото доказателства, налични в
горецитираното удостоверение, съдът намира, че са налице всички
предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане
на финансова санкция по отношение на лицето И. К. С., роден на ******г.,
ЕГН **********.
От изготвената справка се установи, че засегнатото лице има
местоживеене на територията на Република България - в гр. *****, ул. „*****“
№ 2, заявено от него като постоянен и настоящ адрес, видно от справката в
система НБД.
Наказателната присъда № 1321 от 29.10.2024г., постановена от
Трибунал Букурещ I-во наказателно отделение, влязла в сила с наказателно
решение № 937/А от 17.06.2025г. на Апелативен съд Букурещ II-ро
наказателно отделение, отговаря на изискванията на чл.3, ал.1, т.3 от
ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязъл в сила съдебен акт на държава-
членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на
дължими съдебни разноски по постановяване на акта за наказание за
извършено престъпление въз основа на влязло в сила съдебно решение,
постановено съгласно чл. 360, ал.1,2 и 3, чл. 322, ал.1, чл. 250, ал.1, чл. 335,
ал.2, чл.35, ал.1 от Наказателния кодекс на Румъния .
2
Тези деяния не попадат в хипотезата на чл. 14, ал. 2 и на чл. 30, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС, за които не се изисква двойна наказуемост. С оглед горното,
за да бъде призната финансовата санкция, съгласно чл. 30, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС, деянието, за което е санкционирано засегнатото лице
следва да съставлява престъпление или административно нарушение и по
българското законодателство, независимо от елементите на състава по
законодателството на издаващата държава.
В случая настоящият състав счита, че част от описаните деяния
представляват престъпления, а други - административни нарушения по
българското законодателство:
„ Който използва платежен инструмент или данни от платежен
инструмент без съгласието на титуляря, ако деянието не съставлява по-тежко
престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с
глоба до двойния размер на получената сума. " – престъпление по чл.249, ал.1
от Наказателния кодекс на Р. България;
„ Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за
извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на
тяхното участие.“ – чл.21, ал.1 от Наказателния кодекс на Р. България;
„ Наказва се с глоба от 120 до 500 лева лице, което използва
подправени или чужди български лични документи, ако не подлежи на по-
тежко наказание“ – административно нарушение по чл. 80, т.1 от Закона за
българските лични документи;
„Наказва се с глоба от 100 до 300 лева който управлява моторно
превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред“ – административно нарушение по чл. 177, ал.1, т.1 от
Закона за движение по пътищата.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа
всички реквизити, предвидени, както по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според
изискванията на Приложение № 2 към ЗПИИРКОРНФС, и съответства на
решението за налагане на финансова санкция.
Присъдените от съдебният орган на издаващата държава разноски за
производство, довели до присъдата, потвърдена с решението на горната
инстанция, представляват финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и
ЗПИИРКОРНФС.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени
в чл. 35, т. 1-11 от ЗПИИРКОРНФС , тъй като: представеното удостоверение е
пълно, няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или
3
друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено
и/или изпълнено решение за налагане на финансова санкция; изпълнението на
решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд; засегнатото
лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които
да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася
за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Р България;
наложената финансова санкция е не по - малко от 70 евро, като в издаващата
държава не са постъпвали никакви погасявания; решението е по отношение на
лице, което е наказателно и административно - наказателно отговорно; в
удостоверението е изрично посочено, че производството е било писмено и
лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава
за правото и сроковете на обжалване; в удостоверението е изрично посочено,
че лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е
постановено решението, и е бил представляван от упълномощен защитник и
от служебно назначен защитник, лицето е било призовано лично и
следователно е било информирано за датата и мястото на съдебния процес,
както и възможността за постановяване на решение, ако не се яви.
Следователно не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 - 11
включително.
С оглед горното, ВОС счита, че актът следва да бъде признат и изпълнен
от посочения в чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС орган - Националната агенция
за приходите, като на основание чл.32, ал.1 във вр. чл.16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС равностойността на сумата се определя към деня на
постановяване на решението, в случая 2500 леи съдебни разноски по
наказателна присъда № 1321 от 29.10.2024г. (курс на БНБ за тази дата 3.9314
лева за 10 леи, равностойност 982.85 лева) и 1000 леи съдебни разноски по
наказателно решение № 937/А от 17.06.2025г. (курс на БНБ за тази дата
3.88988 лева за 10 леи, равностойност 388.99 лева). Така общата сума от 3500
леи съдебни разноски е с равностойност 1371.84 лева.
Предвид посоченото, Варненският окръжен съд приема, че са налице
условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за
финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл.
16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция, постановено
на 29.10.2024г. и влязло в сила на 17.06.2025г. срещу българския гражданин
И. К. С., роден на ******г., ЕГН **********, живущ в гр. *****, ул. „*****“
№ 2, в размер на 3500 румънски леи – равностойност в размер на 1371.84
български лева (хиляда триста седемдесет и един лева и осемдесет и четири
стотинки).
Решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП - Варна за
изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно посочения в Удостоверението компетентен
орган, отговарящ за изпълнението на Решението в издаващата държава –
Румъния, Трибунал Букурещ I-во наказателно отделение, за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансова санкция на
компетентния орган - ТД на НАП - Варна, както и за приключване на
изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати
и на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок пред Апелативен съд -
гр. Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5