№ 185
гр. Кюстендил, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Веселина Д. Джонева
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500086 по описа за 2022 година
Производство по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, подадена от „***************“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, чрез пълномощника адв. В.Г., с адрес за връчване на призовки и
съобщения: гр.София, бул.„България“ №81, вх.В, ет.8, срещу определение №35 от
12.01.2022г. по ч.гр.д.№2517/2021г. по описа на Районен съд-Кюстендил.
С обжалваното определение заповедния съд, сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от заявителя
„***************“ ЕАД, е приел наличие на хипотезата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК /на
заявителят са дадени указания, които той не е отстранил в срок/, при което е отказал да
издаде заповед за изпълнение на парично задължение и е прекратил производството по
делото.
С жалбата се оспорва правилността на акта на заповедния съд. Акцентира се, че
доколкото дружеството – заявител, за което не се отрича, че е приложима хипотезата на
чл.50 ал.5 от ГПК във вр. с чл.38 ал.2 от ГПК, е упълномощило процесуален представител –
адвокат, то чрез последния, като изрично посочен съдебен адресат, следва да се приемат
книжа по делото. За приложима в случая се приема разпоредбата на чл.51 ГПК /съгласно
§28, т.1 от ПЗР на ГПК същата влиза в сила на 30.06.2022г./ и доколкото уточнителната
молба на дружеството –заявител е входирана на 11.01.2022г., то отхвърлителните мотиви на
съда приема за противоречащи на фактическата обстановка и изложеното от заявителя.
По същество се цели отмяна на обжалваното определение и постановяване да бъде
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
РС-Кюстендил е бил сезиран от заявителя „***************“ ЕАД със заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен
лист против длъжника Юлиян Александров Славов за сума в общ размер на 285.75 лева.
1
Заявлението е било подадено от дружеството чрез пълномощник адв.В.Г..
РС-Кюстендил с разпореждане №2280/13.12.2021г. е оставил заявлението без
движение и е дал указания на заявителя да отстрани констатиран пропуск по последното
като посочи електронен адрес за връчване на книжа, с оглед осъществяване на предвидения
за връчване в разпоредбата на чл.38 ал.2 от ГПК процесуален ред.
С уточнителна молба, входирана в КнРС на 11.01.2022г., дружеството – заявител е
посочило, че доколкото дружеството е упълномощило адвокат, то чрез последния следва да
му бъдат връчвани книжата по делото, като в случая е приложима разпоредбата на чл.39 от
ГПК. Посочено е, че доколкото разпоредбата на чл.51 ал.1 от ГПК влиза в сила от
30.06.2022г., то към момента задължението на адвоката – съдебен адресат, по посочената
правна норма, предвиждаща, че връчването на адвокат се извършва чрез единния портал за
електронно правосъдие или на всяко място, където той се намира по служба, не следва да се
прилага. Поискано е съобщенията по делото да бъдат връчвани на съдебния адрес, посочен в
заявлението.
Последвало е постановяване на обжалваното определение с довода, че
обстоятелството, че заявителя, попадащ в субектният състав на разпоредбата на чл.50 ал.5
от ГПК, се представлява от пълномощник – адвокат, не може да дерогира императива на
сочената разпоредба досежно начина на осъществяването на връчване на съобщения и
книжа на визираните в нея категория субекти.
При така установените по делото факти, въззивният съд намира следното от правна
страна:
За да прекрати делото за издаване на заповед за изпълнение, районният съд е счел,
че е налице нередовност на заявлението, която не е била отстранена в дадения за това срок и
заявителят не е изпълнил задължението си по чл.38 от ГПК за посочване на електронен
адрес за осъществяване на връчване на съобщения и книжа по делото.
Съгласно нормата на чл.410 ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за
изпълнение следва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и ал.3 от ГПК, а според
чл.127 ал.1 т.2 от ГПК в заявлението следва да е посочен електронен адрес за връчване при
условията на чл.38 и чл.38а от ГПК. Доколкото заявителят е дружество, занимаващо се с
събиране на вземания, то приложение спрямо него намира нормата на чл.50 ал.5 от ГПК,
която предвижда връчването на кредитни и финансови институци, включително тези,
предоставящи електронни съобщителни услуги (каквото е дружеството-заявител) да се
извършва само по реда на чл.38 ал.2 от ГПК на посочен от тях електронен адрес чрез ЕПЕП
или квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, съгласно Регламент 910/2014г.
Според въззивния съд, въпреки наличието на действащата разпоредба на чл.38 ал.2
от ГПК, законодателят не е разработил или усъвършенствал механизмите на новоприетия
ред за връчване на книжа чрез ЕПЕП. Съгласно препоръка на ВСС, публикувана на сайта му
от 08.07.2021г. (http://www.vss.justice.bg/page/view/107135), се указва, че „за времето до
надграждането на Електронния портал за електронно правосъдие и системата за електронно
призоваване, ВСС препоръчва на посочените в разпоредбата на чл.50 ал.5 от ГПК и чл.52
ал.2 от ГПК правни субекти с цел прилагане на измененията в ГПК (ДВ, бр.110 от 2020г., в
сила от 30.06.2021г.) да посочат на съдилищата в оптимално кратък срок, свой електронен
адрес по чл.38 ал.2 от ГПК, чрез които трябва да се извършва предписаното от закона
задължително връчване на адресирани до тях съобщения и съдебни книжа, или да се
регистрират и ползват услугите на системата за сигурно електронно връчване на Държавна
агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ).“. Съгласно §21 т.2 от Закон за изменение и
допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр.110 от 2020г., в сила от
30.06.2021г., „Електронен адрес за връчване“ е персонализирано пространство в единния
портал за електронно правосъдие, чрез което лицата получават електронни заявления,
съобщения, призовки и книжа от съдилищата, квалифицирана услуга за електронна
2
препоръчана поща, както и адрес на електронна поща. В този смисъл правилни са били
указанията на заповедния съд за посочване на електронен адрес за връчване на книжа.
Постъпилата впоследствие уточнителна молба, чрез която дружеството – заявител изрично е
посочило, че доколкото има упълномощен процесуален представител – адвокат, желае
връчването на съобщения да става чрез него като пълномощник, не дерогира изискването за
посочване на електронен адрес за връчване, доколкото нормата за посочване на електронен
адрес е императивна и касае самата редовност на заявлението (респ. на исковата молба) като
задължителен негов реквизит. Освен това, разпоредбата на чл.50 ал.5 от ГПК е специална
по отношение общите правила за връчване.
Безспорно в случая е, че за заявителя е съществувало императивното задължение да
посочи електронен адрес, както и, че след дадени му в този смисъл указания, не е изпълнил
това задължение. Последното е формално и то не може да бъде дерогирано при хипотеза на
упълномощаване на процесуален представител. Наличието или липсата на предпоставки
съобщенията и книжата по делото да се връчват по реда на чл.39 от ГПК на пълномощник (в
случая не е налице хипотеза на съдебен адресат, тъй като такъв следва да е лице, с адрес в
седалището на съда) няма общо с императивното изискване относно задължителното
съдържание на заявлението, респ. на исковата молба, в какъвто смисъл се правят оплаквания
в частната жалба.
Следва да се посочи, че макар за заявителя да не съществува задължение да се
регистрира в ДАЕУ и нейното използване, такава възможност е указана, за да бъде спазено
задължението му по закон, съгласно цитираните по-горе разпоредби. Преценката дали тази
система функционално отговаря на нуждите на ГПК е направена от правораздавателните
органи и ВСС, при даване на препоръки, указващи начин, по който да бъде спазено
действащото законодателство, задължително както за страните, така и за съда. Указанията
на ВСС действително нямат задължителен за страните по делата характер, но такъв има
законът, за изпълнение на който и за улеснение на страните за спазването му, са дадени тези
препоръки.
При така изложените доводи, жалбата следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение – потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №35 от 12.01.2022г. по ч.гр.д.№2517/2021г. по
описа на Районен съд-Кюстендил.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3