№ 4069
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110110760 по описа за 2022 година
Страни по делото са:
Ищци: 1/. Н. В. Д. с ЕГН **********
2/. Л. В. Д. с ЕГН **********, двете с адрес гр. София, кв. Борово, бл.13, вх.Г, ет.6, ап.18,
чрез адв. П..
Ответник: К. Б. Х. с ЕГН **********, гр. София, ул. Дечко Узунов №2,
Предявени са искове по чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост на ищците
по отношение на ответника и осъждане на ответника да предаде на ищците владението на
следните недвижими имоти: 1/. УПИ ХII – 271 от кв.856, с площ 350кв.м., при съседи: *** и
ул. Бойчински бой, заедно с построената в двора 2/. едноетажна къща с площ 54кв.м., а по
КККР, одобрени със заповед РД 18-48/12.10.2011г. на изп. дир на АГКК – София,
представляващи поземлен имот с ид. № 68134.1387.271, с площ 376кв.м., при съседи имоти с
с ид. № 68134.1387.269, с ид. № 68134.1387.273, с ид. № 68134.1387.274, с ид. №
68134.1387.275, с ид. № 68134.1387.2045, с ид. № 68134.1387.270 и построената в имота
еднофамилна жилищна сграда с ид. № 68134.1387.271.1, със застроена площ 54кв.м., както и
сграда за битови услуги с ид. № 68134.1387.271.2.
Ищците сочат, че имотите са били собствени на техните наследодатели *** а след смъртта
им са ги придобили на основание наследствено правоприемство. Твърдят, че имотът е
обитаван в периода 2007г.-2017г. през месеците май-октомври от ***. Ответникът бил техен
съсед, който желаел да купи имотите, но те отказвали да ги продадат. Въпреки това,
ответникът се сдобил с констативен нотариален акт №112,т. XVI, рег. №31739, д. №2671 от
10.11.2021г. на нотариус И. ***, с който бил признат за собственик на имотите на основание
1
давностно владение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Твърди, че владее имота явно, трайно, непрекъснато и необезпокоявано от 2000г. –
предотвратил избухването на пожар от самонастанили се в имота клошари, изгонил ги,
заключвал входните врати, поддържал и почиствал двора и жилищната сграда, ремонтирал
покрива и оградата, провеждал преговори да продаде имота. Твърди, че в периода 2000-
2021г. ищците и техните родители не са посещавали имота и не са прекъсвали владението
му.
Предявен е иск по чл.108 ЗС. В доказателствена тежест на ищците и на ответника е да
установят фактите, въз основа на които твърдят, че притежават правото на собственост.
Ищците следва да докажат, че са наследници на *** и че последните са били собственици на
имота, както и че ответникът владее имота. Ответникът следва да докаже, че е владял имота
явно, трайно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 10г.
От изявленията на страните следва, че не спорят относно фактите:
Ищците са наследници на *** които са били собственици на спорните имоти.
Ответникът е техен съсед, който се сдобил с констативен нотариален акт №112,т. XVI, рег.
№31739, д. №2671 от 10.11.2021г. на нотариус И. ***, с който бил признат за собственик на
имотите на основание давностно владение.
Отвеникът владее имотите.
Спори се дали ответникът е владял имота явно, трайно, непрекъснато и необезпокоявано в
продължение на 10г.
От показанията на св. Тодорова се установява, че тя е познавала майката на Н.- Дамянка от
около 2007г. Св. Торова работела на близо и поне веднъж седмично виждала Дамянка в
имота. Дамянка идвала на мястото и къщата и стояла през деня, отглеждала цветя, беряла
плодовете от дърветата, не оставала да нощува, тъй като нямало ток и вода. Това
продължило до 2017г., когато Дамянка се разболяла. Достъпът до двора бил ограничен със
синджир, който се заключвал с катинар, а ключът бил у Дамянка. Винаги тя отключвала и
заключвала, свидетелката понякога й помагала с багажа, когато си тръгвала вечер.
Свидетелката не знае за ремонти на покрива и оградата. Свидетелката сочи, че познава и
ответника и е присъствала на конфликта между страните, когато ответникът съборил
оградата, ищците дошли и станал скандал. Свидетелката сочи, че къщата е била заключена,
Н. извадила ключ и отключила.
От показанията на св. Иванов се установява, че той е съпруг на сестрата на Н., че само те
двете имат ключ от имота. Свидетелят сочи, че познава имота от 2014г., там никой не
живеел постоянно, но той, съпругата му , Н. и мъжът й ходели често, за да събират
плодовете, да чистят двора, да косят. Не били правили съществени ремонти, а само най-
належащото. Спомня си, че при едно посещение дошъл ответника и поискал да говори с Н.
да купи имота.
2
Св. Добрев сочи, че познава имот, тъй като е съсед. През деня ходел на работа, но
вечер е виждал клошари в имота, виждал спринцовки в двора. Ответникът изгонил
клошарите и заградил, което станало 2021г.-2022г. Само той поддържал къщата. В къщата
станал и пожар и ответникът и няколко други съседи го загасили. Свидетелят не бил виждал
майката на Н. в имота. През последните 20г никой не бил идвал в имота.
Св. Станоев сочи, че познава имота от около 70години. Най-напред, още когато
свидетелят бил дете, там живеела възрастна жена, а след това дошло семейството на ищците,
които тогава били малки момичета. Направили нова къща и ограда с желязна врата, която се
заключвала. Последно си спомнял, че заключили къщата преди 20-30 години и повече не са
идвали. След като напуснали, имотът останал изоставен и след време К. започнал да го
ползва. Бил виждал К. и майка му, и сина му, и брат му да почистват мястото. Освен К. не
сбил виждал друг да се грижи за този имот през последните 20 години.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищците са собственици
имота на основание наследствено правоприемство от своите родители. Не са живели
постянно в имота, но най-напред майката на ищците, а след това и те и техните семейства са
посещавали имота и са упражнявали правото си на собственост, като владението им не е
прекъсвано. Къщата е стояла заключена, имало и ограда около имота. Установява се, че в
последните 20 години ответникът също е влизал в двора на имота, тъй като оградата не е
била достатъчно стабилна, за да препятства това. От свидетелските показания не се
установява ответникът да е упражнявал трайно и непрекъснато владение върху имота.
Поради това ищците не са могли да узнаят, че неговото намерение е да свои имота и
следователно владението, дори да се приеме, че е упражнявал такова, не е било явно. За
намерението на ответника ищците са разбрали през зимата на 2021г., когато получили писмо
от СГКК, че вече не вписани като собственици на имота. Установява се освен това, че
ответникът се легитимира като собственик на имота по констативен нотариален акт №112,т.
XVI, рег. №31739, д. №2671 от 10.11.2021г. на нотариус И. ***, както и че е разрушил
оградата с багер и възнамерява да строи на парцела. След като не се установява ответникът
да е прекъснал владението на ищците и да е установил свое явно, трайно, непрекъснато и
необезпокоявано владение в продължение на 10 години, то изводът на нотариуса, че е станал
собственик на спорните имоти е неправилен. От свидетелските показания на св. Тодорова и
Иванов се установява, че в хода на производството ответникът е отнел владението на
ищците, като разрушил оградата, отсякъл всички храсти и насаждения и започнал да
изхвърля личните им вещи от къщата, а когато ищците дошли, за да проверят ситуацията, ги
изгонил от имота.
Предвид изложеното съдът намира, че ищците са доказали своето право на
собственост, както и че ответникът владее имота, а ответникът не е доказал, че е придобил
правото на собственост на основание давностно владение. С оглед на горното предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени. На ищците следва да се присъдят
сторените в производството разноски
Направено е възражение относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение от
3
2500лв. Съгласно чл.7, ал.2 т.4 НМРАВ минималното възнаграждение е в размер на
1191,80лв., а претендираното е в двоен размер, поради което е прекомерно. Съдът като взе
предвид, че са предявени вещни искове, както и че са проведени 3открити заседания,
намира, че следва да намали възнаграждението до 1500лв., към което следва да се добеви
ДДС, така че общият размер на присъденото възнаграждение е 1800лв. Представени са
доказателства за внесена държавна такса от 221лв., като и такса за вписване от 23лв. Д.т. за
ч.ж не следва да се присъжда в настоящото поризовдство. Общият размер на разноските е
2044лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Б. Х. с ЕГН **********, гр. София, ул.
Дечко Узунов №2, че Н. В. Д. с ЕГН ********** и Л. В. Д. с ЕГН **********, двете с адрес
гр. София, кв. Борово, бл.13, вх.Г, ет.6, ап.18, са собственици на 1/. УПИ ХII – 271 от кв.856,
с площ 350кв.м., при съседи: *** и ул. Бойчински бой, заедно с построената в двора 2/.
едноетажна къща с площ 54кв.м., а по КККР, одобрени със заповед РД 18-48/12.10.2011г. на
изп. дир на АГКК – София, представляващи поземлен имот с ид. № 68134.1387.271, с площ
376кв.м., при съседи имоти с с ид. № 68134.1387.269, с ид. № 68134.1387.273, с ид. №
68134.1387.274, с ид. № 68134.1387.275, с ид. № 68134.1387.2045, с ид. № 68134.1387.270 и
построената в имота еднофамилна жилищна сграда с ид. № 68134.1387.271.1, със застроена
площ 54кв.м., както и сграда за битови услуги с ид. № 68134.1387.271.2
ОСЪЖДА К. Б. Х. с ЕГН **********, гр. София, ул. Дечко Узунов №2, да предаде на
Н. В. Д. с ЕГН ********** и Л. В. Д. с ЕГН **********, двете с адрес гр. София, кв. Борово,
бл.13, вх.Г, ет.6, ап.18, описаните имоти.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт №112,т. XVI, рег. №31739, д. №2671 от
10.11.2021г. на нотариус И. ***.
ОСЪЖДА К. Б. Х. с ЕГН **********, гр. София, ул. Дечко Узунов №2, да плати на
Н. В. Д. с ЕГН ********** и Л. В. Д. с ЕГН **********, двете с адрес гр. София, кв. Борово,
бл.13, вх.Г, ет.6, ап.18, сумата 2044лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5