№ 174
гр. Варна, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110108810 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. Б. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. **** № 14, против Г. ЯНК.
СТ., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ****, общ. ****, обл. Варна,
**** и СТ. Б. Б., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ****, общ.****, обл.
Варна, ул. „****“ № 6 обективно кумулативно съединени искове, както
следва:
-иск с правно основание чл.17, ал.1, вр. чл.26, ал.2, изр. 1, пр.5 ЗЗД
да бъде прогласен за нищожен като привиден Договор за замяна на недвижим
имот срещу движима вещ, обективиран в Нотариален акт за замяна на
недвижим имот срещу движима вещ № ****, per. № 4409, дело № 310 от 2021
на нотариус ****, с район на действие Районен съд - гр. Варна per. № 147,
вписан в Агенцията по вписванията вх. Рег№ 12450/14.05.2021 г., акт 169, том
XXXII, дело 7215 и да бъде обявена за действителна прикритата сделка -
договор за покупко-продажба;
- иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване от ищеца при
уговорената между ответниците цена от 1000лв., на ½ ид.ч. от следния имот –
гараж с площ от 18 /осемнадесет/ кв.в. находящ се в държавно дворно място,
съставляващо ****, квартал 47, по действащ план на гр. ****, общ. ****, обл.
Варна, одобрен със Заповед № 358/20.12.2001 г. на Кмета на община ****,
1
находящ се в гр. ****, общ. ****, обл. Варна, ул. „****“ № 6, с площ от 679
кв.м., номер по стар план : ****, кв.47, при граници улица, УП XIV-820, УПИ
VIII-821, УПИ XI-825 и УПИ ХИ-826.
Твърди се в исковата и уточняващите молби, че ищецът и втория
ответник са съсобственици при равни квоти въз основа на Разрешение за
строеж № 170/28.10.1996 г. на Главния архитект на Община ****, на гараж с
площ от 18 /осемнадесет/ кв.в. находящ се в държавно дворно място,
съставляващо ****, квартал 47, по действащ план на гр. ****, общ. ****, обл.
Варна, ул. „****“ № 6 одобрен със Заповед № 358/20.12.2001 г. на Кмета на
община ****, с площ от 679 кв.м., номер по стар план: парцел ХП-512, кв.47,
при граници улица, УП XIV-820, УПИ VIII-821, УПИ XI-825 и УПИ ХП-826.
Твърди се, че на 01.10.2020г. ищецът и първия ответник са сключили договор
за наем, съгласно който той е предоставил под наем на ответницата своите ½
ид.части от гаража, срещу месечен наем в размер на 40 лева, платими до 5-то
число на месеца.
Твърди, че на 22.05.2021 г. отв.Г. ЯНК. СТ. го уведомила, че брат му –
отв.СТ. Б. Б., чрез нотариална сделка й е прехвърлил 1/2 идеална част от
съсобствения между двамата братя гараж. На 25.05.2021 г. посетил Агенцията
по вписванията - гр. Варна и установил, че на 14.05.2021 г. с Нотариален акт
за замяна на недвижим имот срещу движима вещ № ****, per. № 4409, дело
№ 310 от 2021 г. на нотариус ****, с район на действие Районен съд - гр.
Варна per. № 147, отв. СТ. Б. Б. е прехвърли на отв.**** Анкова С.
собствената си 1/2 идеална част от имота. Твърди, че по пункт II от
нотариалния акт е видно, че замяната е извършена срещу телевизор LG32
собственост на заменителя, както и парична сума в размер на 800 /осемстотин/
лева. Поддържа се, че замяната е симулативна, прикрива продажба и
заобикаля правилото на чл.33 ЗС, като уврежда правата на ищеца. Моли се за
уважаване на предявените искове по посочените съображения и присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК са депозирани писмени отговори от всеки
един от ответниците.
Отв. Г. ЯНК. СТ. оспорва исковите претенции като основание и
размер. Не се оспорва сключването на процесния договор за замяна. Оспорва
замяната да прикрива покупко-продажба. Твърди се, че отв.Б. е имал нужда
2
от средства, поради което освен телевизор му била предадена и сумата от 800
лева.
Отв. СТ. Б. Б. оспорва исковите претенции като недопустими и
неоснователни. Не се оспорва, че ищецът и втория ответник са братя и
собственици при квота от ½ на всеки, на процесния имот. Не се оспорва
сключването на договора за замяна с другия ответник по делото. Оспорва се
твърдението за симулативност на сделката. Твърди се, че на практика отв.С.
живее в обща на двамата братя жилищна сграда, тъй като се е грижила за
майка им, до нейната смърт през 2006г. Не се оспорва, че ищецът е искал
отв.С. да му заплаща наем за ползването на гаража. Твърди се, че между
двамата братя е налице открита вражда, водеща и до физически контакти и
саморазправи от ищеца спрямо отв.Б., както и е препяствал ответниците да
ползват имотите. Оспорва се основателността на исковете, като се изтъква, че
стойността на заменените движими вещи съответства на стойността на
ид.части от гаража. Релевира доводи, че всъщност отв.С. е придобила въз
основа на давностно владение неговите собствени ½ ид.части от имота и по
този начин го е лишила от тази собственост. Въз основа на горното приема и
останалите предявени искове/част от които единствено против другия
ответник/ за неоснователни.
Моли се за отхвърляне на предявените искове по тези съображения и
присъждане в полза на ответниците на сторените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
В хода на производството бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу
движима вещ № ****, дело № 310/2021 г., договор за дарение от 25.12.2019
г., фискален бон от 22.12.2019 г., Удостоверение за данъчна оценка по чл.
264, ал.1 от ДОПК изх. № ********** от 01.07.2021 г. издадена от Община
****; Договор за наем от 01.10.2020 г.; Разписки за наем за месеците януари,
февруари и март; Разрешение за строеж № 170/28.10.1998 г. издадено от
Главния архитект на Община ****; Нотариален акт за собственост върху
жилище, построено върху държавна земя индивидуално № 128, том IV, дело
1777/74 г. Приходна квитанция № 165753/30.06.2021 г. за платена такса за
3
удостоверение за данъчна оценка на имот, препис от жалба до ВРП от
27.05.2021 г., лист за преглед на пациент в спешно отделение от 19.09.2020 г.,
два листа от извършени изследвания от 21.10.2020 г., удостоверение за
наследници от 12.02.2007г., предоставено от нотариус **** копие на
нотариално дело № 310/2021 г., което съдържа 22 листа.
От приложено Удостоверение за наследници на лицето ****, починала
на 25.12.2006г. се установява, че СТ. Б. Б. и М. Б. Б. са нейни синове,
съответно братя.
От приложена по делото справка от НБД “Население“ се установява,
че родители на отв. СТ. Б. Б. са – майка **** и баща – ****в Б..
От приложен Договор за отстъпено право на строеж върху държавна
земя се установява, че през 1967г. в полза на ****в Б. е отстъпено правото на
строеж върху държавно място с площ от 670кв.м., представляващ парцел ХII-
512, кв.47.
От приложен Нотариален акт за собственост върху жилище, построено
върху държавна земя индивидуално № 128, том IV, дело 1777/74 г. се
установява, че ****в Б. е признат за собственик на жилищна сграда на два
етажа с изба, построена върху държавно място с площ от 670кв.м.,
представляващ парцел ХII-512, кв.47.
От приложено по делото Разрешение за строеж №170/28.10.1996г. се
установява, че в полза на ищеца М. Б. Б. и отв.С.Б. е издадено разрешение за
изграждане на процесния гараж.
От приложен по делото Договор за наем на недвижим имот се
установява, че на 01.10.2020г. ищецът М.Б. отдава на отв.Г.С. своята
собствена ½ ид.части от някакъв имот, срещу месечна наемна цена от 40 лева.
В договорът не е уговорен краен срок на валидност.
От представен по делото Нотариален акт за замяна на недвижим имот
срещу движима вещ № ****, дело № 310/2021 г. се установява, че на
14.05.2021г. отв.СТ. Б. Б. е прехвърлил на отв.Г. ЯНК. СТ. собствената си ½
ид.части от имот представляващ гараж, с площ от 18 /осемнадесет/ кв.в.
находящ се в държавно дворно място, съставляващо ****, квартал 47, по
действащ план на гр. ****, общ. ****, обл. Варна, одобрен със Заповед №
358/20.12.2001 г. на Кмета на община ****, находящ се в гр. ****, общ. ****,
обл. Варна, ул. „****“ № 6, с площ от 679 кв.м., номер по стар план : парцел
4
ХII-512, кв.47, при граници улица, УП XIV-820, УПИ VIII-821, УПИ XI-825 и
УПИ ХН-826, като в замяна получава от отв.С. движима вещ - телевизор
LG32 собственост на заменителя съгласно договор за покупко - продажба на
стойност 200 /двеста/ лева, както и парична сума в размер на 800 /осемстотин/
лева или общата стойност на заменената движима вещ и паричната сума е в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
От приложено по делото Удостоверение за данъчна оценка, издадено
от Община **** се установява, че данъчната оценка на процесния имот -
гараж, с площ от 18 /осемнадесет/ кв.в. находящ се в държавно дворно място,
съставляващо ****, квартал 47, по действащ план на гр. **** за 2021г. е в
размер от 2089,20 лева, а данъчната оценка на ½ ид.части е в размер от
1044,60 лева.
По делото е приложена жалба до Районна прокуратура - Варна, вх.
№6672/27.05.2021г., подадена от отв.С.Б. против ищеца М.Б., в която се
твърди нанесена телесна повреда, както и други злоумишлени действия от
М.Б. спрямо С.Б..
По искане на ответницата С. бе разпитан свидетеля Йордан Радев
Йорданов, който живее на съпружески начала с ответницата. Свидетелят
посочва, че познава М.Б. и С.Б., които са братя от ****. Заявява, че живее с
ответницата **** на съпружески начала в имот на **** и ****, като плащат
на **** 40 лв. наем, както и тока и водата. Твърди, че на отв. С.Б. не плащат,
тъй като сотв.С. се грижела за майка му и от благодарност той не им иска
наем. Заявва, че двамата ползват една стая, салонче и баня, като живеят там от
10 години. Заявява, че грижите за майката на С.Б. се изразявали в това да
ходи **** да пазарува за майката на С.Б., т.к. синовете й идвали от време на
време. Заявява, че в момента не плащат наема от 40 лв., т.к. ищецът **** му
дължал 300 лв., като след като му се издължи, ще продължат да плащат.
Заявява, че от благодарност отв.С.Б. прехвърлил на отв.С. ½ от този
гараж/стая/, а те му дали един телевизор и 800лв., като именно в тази стая
живеят заедно с **** и малкото им дете, като освен тях никой не живеел в
къщата. Телевизора, който дали бил „Шарп“, който самия свидетел бил
купувал.Твърди, че ищецът **** постоянно правел поразии, изключвал им
тока, макар, че не живеел там, а идвал рядко, т.к. живее във Варна. Твърди, че
е подавал сигнали в полицията в ****, т.к. заради това се е налагало да
5
изхвърлят продукти, които са се развалили в хладилника, когато е изключен
тока. Твърди, че се е случвало ищецът да чупи и разпръсква стъкла в двора,
да разпръсква пирони. Твърди, че от други хора знае за инцидент между ****
и ****, при който **** е паднал от стълбата и е бил със счупена ръка
миналата -2020 година. Наложило му се да помага на отв.С.Б., цепил дърва,
помагал му да се изкъпи, а отв.С. му готвела. Тогава **** живеел в къщата в
****. Твърди, че отв.С. се е грижела за майката на ищеца и ответника, още
преди да се познават и да заживеят двамата. Майка им се казвала ****.
Предложили на отв.С.Б. телевизор и пари за замяна на имота и той се
съгласил.
По искане на ответника С.Б. бе разпитан свидетеля **** /без родство и
дела със страните/. Свидетелят заявява, че познава ищеца и отв.С.Б. от повече
от 20 години, като е бил работодател на отв.Б.. познавал и отв.Стоянов, за
която знаел, че се е грижила за майка им и била наемател в гаража към
къщата им в ****. Синът на отв.С.Б. му бил зет преди време. Знаел, че
отношенията между двамата братя са изострени. Миналата година **** му
казал, че иска да направи едно добро на **** и са решили да сключват
някаква сделка и да замени своята ½ от гаража с нея. Знаел, че отв.С.Б. е бил
със счупена ръка през 2020 г., тъй като работел при него по това време.
Обяснил му, че е бил на някаква стълба, брат му я бутнал и **** паднал и си
счупил ръката. По това време **** живеел в **** в тази същата къща и през
този период докато е със счупена ръка, **** му помагала. Знаел, че **** се е
грижила за майката на **** и ****. Казвала се **** и била трудно подвижна
възрастна жена. Той лично бил ходил в дома й в **** и е бил свидетел, че
трудно се справя и **** поела грижи за нея. Заявява, че баба **** през месец
декември 2005 или 2006 година. Тогава и ищецът работил в негова фирма – в
сладкарски цех. Заявява, че когато **** е полагала грижи за баба **** е
живеела в къщата в едното помещение, което е долу, а после се преместила в
това помещение на улицата, което било гараж. Заявяв, че пред него отв.С.Б.
заявил: „искам да направя едно добро за тази жена за това, че се е грижила за
майка ми“ и за това, че му е помагала на него при счупването на ръката, т.к.
не можел да се движи тогава, бил гипсиран един месец от рамото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
6
По иска с правно основание чл.17, ал.1, вр.чл.26, ал.2, изр. 1, пр.5 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр.1, предл. 5 ЗЗД, привидните
договори са нищожни. На основание чл.17, ал.1 ЗЗД, ако страните прикрият
сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се
правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност.
В хипотезата на предявен иск за установяване на относителна
симулация, какъвто е настоящия случай, следва да се установи, че волята на
страните не е такава, каквато е отразена в договора, както и каква е била
действителната воля на страните, и дали са налице изискванията за
сключването на прикритото съглашение. Разкриването на тази привидност би
могло да стане както с писмени доказателства, така и с гласни такива, които
досежно трети за сделката лица са допустими на основание чл.165, ал.2, изр.
последно ГПК. Няма пречка привидността да бъде разкрита и посредством
косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност
водят до единствен и несъмнен извод за нейното наличие / така Решение №
403/05.08.10 г. по гр. д. № 684/09 г. на ВКС/.
Безспорно бе доказано, че ищецът М.Б. и отв.С.Б. са собственици при
равни квоти на процесния гараж, за който им е било издадено разрешение за
строеж на обекта, т.е. налице е съсобственост между страните по отношение
на процесния имот. От този момент нататък в случай, че кой да е от
съсобствениците желае да продаде собствената си идеална част на трето лице,
то по правилата на чл.33, ал.1 ЗС следва първо да предложи същата на
останалите съсобственици и едва ако същите не приемат да изкупят
съответната ид. част то съсобственикът може да се разпореди в полза на трети
на съсобствеността лица.
Не е спорно по делото и че на 14.05.2021г. отв.СТ. Б. Б. е прехвърлил
на отв.Г. ЯНК. СТ. собствената си ½ ид.части от имот представляващ гараж, с
площ от 18 /осемнадесет/ кв.в. находящ се в държавно дворно място,
съставляващо ****, квартал 47, по действащ план на гр. ****, общ. ****, обл.
Варна, одобрен със Заповед № 358/20.12.2001 г. на Кмета на община ****,
находящ се в гр. ****, общ. ****, обл. Варна, ул. „****“ № 6, с площ от 679
кв.м., номер по стар план : парцел ХII-512, кв.47, при граници улица, УП XIV-
820, УПИ VIII-821, УПИ XI-825 и УПИ ХН-826, като в замяна получава от
7
отв.С. движима вещ - телевизор LG32 собственост на заменителя съгласно
договор за покупко - продажба на стойност 200 /двеста/ лева, както и парична
сума в размер на 800 /осемстотин/ лева или общата стойност на заменената
движима вещ и паричната сума е в размер на 1000 /хиляда/ лева, за което е
съставен Нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу движима вещ №
****, дело № 310/2021 г.
Ищецът с исковата си молба оспорва тази замяна, като навежда
твърдения, че всъщност същата прикрива една действителна сделка, която по
същността си е покупко – продажба, поради което желае да бъде разкрит
привидният й характер. Изтъква, че тогава когато предмет на замяната е
родово, а не индивидуално определена вещ, то следва да бъде прието, че
страните са реализира еквивалентна покупко – продажба. Счита, че със
същата се цели заобикаляне на закона или в случая разпоредбата на чл. 33,
ал.1 ЗС, която изисква първо процесната ид.част да бъде предложена за
продажба на съсобственик, като едва тогава когато той откаже да бъде да бъде
продадена на трето на съсобствеността лице.
Във формираната практика на ВКС е прието, че една от хипотезите по
чл. 26, ал. 1 ЗЗД на нищожност на договорите е сключването им при
заобикаляне на закона. Уточнява се, че сделката е сключена при заобикаляне
на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства;
когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез
нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат.
Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена -
недопустима е нейната по-далечна цел. Приема се, че съгласно чл. 26, ал. 2
ЗЗД, пр. пето ЗЗД, нищожни са и привидните сделки. Привидни са сделките,
сключени при абсолютна симулация - когато между страните е постигнато
вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях,
както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни
последици са целените от страните по сделката. Явната сделка е привидна и
поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва страните и от
нея се поражда право на изкупуване от съсобственика, ако са налице
останалите предпоставки на закона. Ако страните имат воля да бъдат
обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото
съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата
валидност. Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за
8
разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет -
единият нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на
прикритото съглашение. Дадено е тълкуване, че когато собственикът на
идеални части от имот цели да осуети правото на изкупуване на съсобственик
чрез прикриване на продажба с друга сделка, договорът не е сключен в
заобикаляне на закона, тъй като с него не се цели постигане на забранен от
закона резултат.
Съдът приема, че извършената с нотариален акт № ****, дело №
310/2021 г. замяна не е нищожна, тя не е сключена, като заобикаляне на
закона, тъй като чрез нея не се постига забранен от закона резултат.
Резултатът от замяната е прехвърляне на собственост, който резултат не е
забранен от закона. Същевременно, твърдяната симулация при извършване на
замяната, като прикриваща продажба, не е установена по несъмнен начин. Не
е доказано, че договорът е симулативен и не е доказано да прикрива
съглашение, с което страните желаят да се прехвърли правото на собственост
вместо срещу прехвърляне собственост върху вещ, срещу заплащане на цена.
Напротив, от всички събрани писмени и гласни доказателства съдът
приема за безспорно установено, че целта на отв.С.Б. не е била да продаде
идеалните части от съсобствеността си и по този начин да увреди ищеца.
Установи се, че отв.Г.С. се е грижела за майката на ищеца и отв.С.Б./починала
през 2006г./, а през 2020г. се е грижила и за самия отв.Б.. Установи се, че
именно мотивиран от тези нейни действия, отв.Б. е приел за свой морален
дълг да прехвърли точно на отв.С. своите идеални части от гаража, в който тя
и семейството й на практика са живеели от повече от 15 години, като по този
начин й осигури жилище. Съдът приема, че не е налице твърдяната от ищеца
нееквивалентност на престациите. От приложените по делото писмени
доказателства – данъчна оценка се установява, че данъчната оценка на ½
ид.части е в размер от 1044,60 лева, а посочената в нотариалния акт за замяна
обща стойност на предоставеното в замяна движимо имущество е 1000лв.
/телевизор на стойност 200лв. и сумата от 800лв./, т.е. налице е почни пълна
идентичност на стойностите на разменените имущества. Ищецът не проведе
доказване на твърденията си за значително разминаване в цените на
разменните престации. Освен това следва да се отчете, че отв.С.Б. е преценил
срещу какво престация да прехвърли имота, мотивирайки се от личността на
9
приобретателя – отв.С. и полаганите от нея грижи както за майка му, така и за
самия него. Т.е., целта му не е била просто да прехвърли възмездно
собствеността си, а именно intuitu personae е решил да направи сделката с нея,
както и точно с оглед на нейната личност е определил стойността и вида на
престацията, срещу която е готов да направи замяната. Следва да се отчете
факта, че отв.Б. е прехвърлил на отв.С. не цялата своя собственост в гр.****,
дори не и по-голямата част, или тази на по-висока стойност. Безспорно е
установено, че освен като собственик на ½ ид.части от гараж с площ от 18
кв.м., отв.С.Б. се легитимира въз основа на наследствено правоприемство и
като собственик на ½ ид.части от жилищна сграда със застроена площ от 84
кв.м., на два етажа с изба, построена върху държавно място с площ от
670кв.м., представляващ парцел ХII-512, кв.47.
Неоснователно е и твърдението на процесуалния представител на
ищеца, че прикритостта на сделката за замяна произтича от обстоятелството,
че по делото не е доказано реалното предаване на движимата вещ като
насрещна престация по договора за замяна. В случая сделката замяна има
характер на консенсуална, а не реална такава, поради което с постигането на
съгласие между страните се счита сключена, а предаването на вещите,
предмет на замяната е действие по изпълнение на договора. Ако така поето
задължение не бъде изпълнено, това би било основание за разваляне на
договора, а не за обявяване на неговата нищожност като прикриващ друг вид
сделка. От събраните по делото доказателства не се установява атакуваната
сделка да е извършена при заплащане на определена цена от приобретателя –
трето лице.
С оглед изводите за действителност на извършената замяна, следва да
се приеме, че е неоснователен и искът с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
Правото на изкупуване на дял от съсобствен имот чрез заместване на
купувача по договора за покупко-продажба със съсобственика е
регламентирано с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, то е преобразуващо
субективно материално право, признато на закона на онзи съсобственик,
комуто не е предложено да изкупи разпоредена чрез покупко-продажба
идеална част на друг съсобственик в полза на трето лице извън
съсобствеността. Доколкото не бе установено прикриване на покупко-
продажба при сключения договор за замяна, то за ищеца не е възвикнало и
основание за изкупуване на заменените идеални части от имота.
10
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени разноски, съответно в полза на отв.С. в размер на 400 лева и на
отв.С.Б. в размер от 800 лв., съставляващи заплатено възнаграждение за
процесуално представителство. Доколкото не е направено своевременно
възражение за прекомерност на претендираните от ответниците
адв.възнаграждения, съдът приема, че именно това е размера, който следва да
бъде репариран от ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. Б. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. **** № 14, против Г. ЯНК. СТ.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ****, общ. ****, обл. Варна, **** и
СТ. Б. Б., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ****, общ.****, обл. Варна,
ул. „****“ № 6 обективно кумулативно съединени искове, както следва:
-иск с правно основание чл.26, ал.2, изр. 1, пр.5, вр. с чл.17, ал.1
ЗЗД да бъде прогласен за нищожен като привиден Договор за замяна на
недвижим имот срещу движима вещ, обективиран в Нотариален акт за замяна
на недвижим имот срещу движима вещ № ****, per. № 4409, дело № 310 от
2021 на нотариус ****, с район на действие Районен съд - гр. Варна per. №
147, вписан в Агенцията по вписванията вх. Рег№ 12450/14.05.2021 г., акт
169, том XXXII, дело 7215 и да бъде обявена за действителна прикритата
сделка - договор за покупко-продажба;
- иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване от ищеца при
уговорената между ответниците цена от 1000лв., на ½ ид.ч. от следния имот –
гараж с площ от 18 /осемнадесет/ кв.в. находящ се в държавно дворно място,
съставляващо ****, квартал 47, по действащ план на гр. ****, общ. ****, обл.
Варна, одобрен със Заповед № 358/20.12.2001 г. на Кмета на община ****,
находящ се в гр. ****, общ. ****, обл. Варна, ул. „****“ № 6, с площ от 679
кв.м., номер по стар план: ****, кв.47, при граници улица, УП XIV-820, УПИ
VIII-821, УПИ XI-825 и УПИ ХИ-826.
ОСЪЖДА М. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
11
**** № 14 ДА ЗАПЛАТИ на Г. ЯНК. СТ., ЕГН:**********, с постоянен
адрес: гр. ****, общ. ****, обл. Варна, **** сумата от 400 (четиристотин)
лева, съставляващи възнаграждение за процесуално представителство, на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА М. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
**** № 14 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Б. Б., ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр. ****, общ.****, обл. Варна, ул. „****“ № 6 сумата от 800 (осемстотин)
лева, съставляващи възнаграждение за процесуално представителство, на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12