№ 187
гр. В.П., 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. С.
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. С. Гражданско дело №
20223610100110 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от “Б ДСК“ ЕАД срещу Д. Д. И. обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, и чл.86, ал. 1 от ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 2000,00 лева – главница, ведно със законната лихва от 05.08.2021 г. до
изплащане на вземането, 394,80лв – договорна лихва, начислена за периода от 03.07.2020г.
до 20.07.2021г. и дължима на осн. т. 7 от Договора, 14,32,лв. – обезщетение за забава за
периода от 22.07.2020 до 20.07.2021г., дължимо на осн. т. 13.1 от ОУ, 8,33 лв. - законна
лихва за периода от 21.07.2021г. до 05.08.2021г., дължима на осн. т. 13.2 от ОУ, 120 лв. –
разходи по изискуем кредит, както и сторените в заповедното производство разноски в общ
размер на 100,75 лева, от които 50,75 лева – заплатена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2020 год. бил сключен договор за кредит за
текущо потребление между ищцовото дружество, в качеството на кредитодател и ответника,
в качеството на кредитополучател. Изложено е, че с договора е отпуснат кредит в размер на
2000 лева за срок от 60 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Сочи се, че на
датата на подписване на договора е заверена кредитната сметка на ответната страна.
Посочено е, че за предоставения кредит длъжникът е поел ангажимент да заплаща на ищеца
възнаградителна лихва във фиксиран размер от 18,80% годишно. Сочи, че по кредита не е
заплатена нито една месечна погасителна вноска. С оглед допуснатата забава на
изпълнението на задълженията по договора, ищецът изпратил нотариална покана до
ответницата, с която обявява кредита за предсрочно изискуем, като поканата й е връчена на
осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК. Излага, че в тази връзка е подадено заявление по чл. 417 от ГПК,
образувано е ч.гр.д. № 490/2021 год. по описа на РС – В.П. и е издаден изпълнителен лист.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че на кредитополучателя не е
обявена надлежно предсрочна изискуемост на вземането, се моли съдът да приеме, че с
1
исковата молба кредиторът отправя покана до длъжника да заплати предсрочно всички
изискуеми суми по договора за кредит.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано изпраща представител,
който поддържа претенциите.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който ответницата чрез
назначения й особен представител заявява, че намира исковата претенция за допустима, но
за неоснователна. Признава наличието на облигационни правоотношения между страните по
силата на сключения договор за кредит за текущо потребление. Противопоставя се на
твърдението за възникнала предсрочна изискуемост на кредита, тъй като счита, че ответната
страна не е била уведомена надлежно. Счита, че е възможно да е налице плащане по кредита
от страна на ответната страна. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание особеният представител се явява лично и поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представения договор за кредит за текущо потребление, сключен на 03.07.2020 г.
между ищцовото дружество и ответника, е видно, че ищецът е предоставил на ответника
сумата от 2000 лева. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 60 месеца
(падеж на последната вноска 03.07.2025 год.), при размер на вноските от 229,61 лева. ГПР
възлиза на 14,83%. Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който
към датата на сключване на договора за кредит бил 18.80% годишно или 0,05% на ден.
Посочено е, че ГПР по кредита е в размер на 21.38%
По делото е представено извлечение от Таксите по кредити за текущо потребление на
банката, от което е видно по какъв начин и в какъв размер се таксуват предоставяните от
ищцовото дружество услуги.
От приложената нотариална покана от 16.02.2021 год., рег. № 544, том 1, акт 37 на
Нотариус Светлозар Николов, вписан под № 592 на НК, с район на действие – РС – В.П., е
видно, че ищцовото дружество е изпратило уведомление на ответницата, с което я известява,
че от датата на получаване на поканата обявява кредита за предсрочно изискуем.
Представен е констативен протокол от 07.04.2021 год., в който е отразено, че поканата и
връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Съгласно отразеното в представеното извлечение по кредитната сметка на ответницата за
периода 03.07.2020 год. – 10.03.2022 год. се установява, че по процесния кредит не са
извършвани плащания.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
напълно кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 03.07.2020
год. ищцовото дружество е превело сумата в размер на 2000 лева от кредитната сметка по
разплащателната сметка на ответницата, като основание за извършената операция е
посочено „усвояване на бърз кредит“. Вещото лице е посочило, че по кредита не са били
извършвани плащания, с изключение на сумата от 30 лева – такса при отпускане на кредита.
Вещото лице е изчислило, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК –
05.08.2021 год. са падежирали месечните вноски с № от 1 до №13 по таблицата на вещото
лице към въпрос № 3 от експертизата с падежни дати от 22.07.2020 год. до 22.07.2021 год.
или са били дължими 304,42 лева – главница и 367,16 лева – за договорна лихва. Посочено е,
че към датата на заявлението при настъпила предсрочна изискуемост на вземането на
21.07.2021 год. дължимите суми по пера съответстват на посочените в исковата молба, с
изключение на претендираното обезщетение за забава. Ищецът претендира такова в размер
2
на 22,65 лева, а вещото лице е посочило, че санкциониращата надбавка (на осн. чл. 13.1 от
ОУ) е в размер на 47,80 лева, законната лихва възлиза на 8,33 лева, т.е. общо 56,13, а е
претендирана от ищцовото дружество в по-малък размер – 22,65 лева.
Вещото лице е изчислило размера на цялото задължение по пера и към датата на
връчване на препис от исковата молба на особения представител на ответника – 07.06.2022
год., като е посочило, че се дължат 573,83 лева падежирала главница, 614,35 лева –
договорна лихва, 154,23 лева – санкционираща надбавка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни
изводи:
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от “Б ДСК“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника Д. Д. И., в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ № 163/ 09.08.2021 год. по ч. гр. д. № 490/2021 г. на ВПРС и
изпълнителен лист от същата дата. Заповедта за изпънение и изпълнителния лист са били
връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с определение №
96/01.02.2022 год., постановено по ч. гр. д. № 490/2021 г. на ВПРС е дал указания на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в
законоустановения 1-месечн срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило
исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване същестуването
на вземания – неиздължена главница, лихви по договор за потребителски кредит, както и за
дължими такси и разноски по договора.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: че твърдяното в негова полза вземане съществува по основание, размер и длъжник,
както и настъпилия падеж - наличие на валидно сключен договор за кредит за текущо
потребление между ищеца и ответника; че се явява изправна страна по договорното
правоотношение като е предал сумата по договора на ответника; че е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, обявена надлежно на ответника.
В тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици, включително, че по кредита са били извършвани плащания и в
какъв размер са същите.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищеца и ответника са били в
облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като
кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума и същата е била получена
по сметката на кредитополучателя. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е
изпълнила задължението си за връщане на главницата и уговорената лихва по договора.
Съгласно чл. 13.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва
над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се
олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
3
пункта. В клаузата е уговорено още, че последиците настъпват автоматично, а ако законът
го изисква – след уведомление до клиента.
Безспорно с оглед събраните по делото доказателства за ищеца е възникнало право да
обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като ответницата не е изпълнила задължението
си за погасяването му.
По делото спорен е въпросът дали е настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане на твърдяната ог ищеца дата, предхождаща датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
В тази връзка следва да се има предвид, че предсрочната изискуемост настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем (в този смисъл са разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
По своята същност обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ предполага изрично изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Обявяването на
предсрочната изискуемост следва да предхожда датата, на която е подадено заявлението по
чл. 410, респ. чл. 417 от ГПК. Вярно е, че няма строги изисквания към това изявление, но
съдебната практика категорично приема, че същото следва да бъде обективирано в нарочен
писмен документ, който трябва да е достигнал до знанието на длъжника (в този смисъл
Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение №
208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС,. І т. о. и др.). Постигнатата в чл. 13.2 от ОУ
предварителна уговорка, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва
над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се
олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта, не настъпва автоматично. Тя не поражда действие за длъжника ако кредиторът не е
отправил до него изрично волеизявление в този смисъл. Следва да се отбележи още, че
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, но само ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й (Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на
ВКС, I т. о.). Както по-горе беше посочено, банката ищец твърди, че волеизявлението й, че
обявява кредита за предсрочно изискуем, е било връчено на ответницата чрез нотариална
покана при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Последователно в практиката на ВКС се
застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване
на волеизявлението си на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно
осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК -
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в
нотариалното производство (в този смисъл Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. №
2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. На ВКС, II
г. о., Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК и др.).
В случая нотариусът е извършил процедурата по чл. 47, ал. 1-5 от ГПК надлежно. В
констативния протокол, съставен на 07.04.2021 год., нотариусът е отразил, че служителят от
кантората му, натоварен с връчването на документите, е посетил адреса на ответницата на
19.02.2021 год. в 14:30 часа, на 07.03.2021 год. (неделя) в 11:00 часа и на 24.03.2021 год. в
18:00 часа, като при посещенията не е бил открит нито адресата, нито друго лице от
домашните/живущо на адреса, съгласно да получи уведомлението. При последното
посещение на адреса било залепено уведомление на входната врата, поради липса на
4
пощенска кутия, в което е посочено, че нотариалната покана се намира в кантората на
Нотариуса. Видно от служебно изготвената справка в НБД „Население“ постоянният и
настоящият адрес на ответницата е един и същ и съответства на посочения в договора за
кредит, съотв. на адреса, на който е било изпратено съобщението за предсрочната
изискуемост, а именно: село И., общ. В.П., обл. Ш., ул. „П.“ № 18. Действащата норма на чл.
47, ал. 1 от ГПК, приложима и през 2021 год., изисква ответникът да бъде търсен на
посочения по делото адрес в продължение на един месец, като невъзможността да бъде
намерен на него се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне
една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден. Нотариусът е спазил това изискване, процедурата по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1-5
ГПК е проведена надлежно, поради което съдът намира, че волеизявлението за обявяване
кредита за предсрочно изискуем е било връчено редовно на ответницата на 07.04.201 год.,
съгласно отразеното в констативния протокол.
От заключението по назначената по делото ССчЕ се установи, че към датата на
заявлението при настъпила предсрочна изискуемост на вземането на 21.07.2021 год.,
съгласно счетоводните записвания на банката, дължимата главница възлиза на 2000 лева, от
които 279,71 лева просрочена главница и 1720,29 лева предсрочно изискуема главница.
Както по-горе беше посочено, по делото не се ангажираха доказателства ответникът да е
издължил кредита, предмет на иска, частично или изцяло. С оглед на това същият дължи
целия размер на усвоения кредит, който е станал предсрочно изискуем.
Съгласно заключението на вещото лице претендираната с исковата молба
възнаградителна лихва в размер на 394,80 лева, начислена за периода от 03.07.2020 год. до
20.07.2021 год., за която са издадени заповед за изпълнение въз основа на документи и
изпълнителен лист, изчислена към датата на депозиране на заявлението, е правилно
изчислена.
Съобразно Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при надлежно обявена предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Договорът се
изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената
парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
заемът/кредитът да се връща на вноски (какъвто е и настоящият случай). Уговорената в
договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за
срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция
съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на
срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор
от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок, поради
съществуващия за него риск, преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -
след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. С оглед материалите по делото,
претенцията за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 394,80 лева за периода от
03.07.2020 год. до 20.07.2021 год. (датата, на която кредитът е станал счетоводно
предсрочно изискуем) е изцяло основателна и следва да се уважи.
Касателно сумата от 22,65 лева – сбор от наказателни лихви, дължими на осн. чл. 13.1 от
ОУ (14,32 лева, за периода 22.07.2020 год. – 20.07.2021 год.) и чл. 13.2 от ОУ (8,33 лева, за
периода 21.07.2021 год. – 05.08.2021 год.), вещото лице е изчислило, че същата възлиза на
5
по-висок размер от претендирания - 47,80 лева. Претенцията също е основателна до
претендирания размер.
Ищецът претендира, че кредитополучателят му дължи на основание т.5 от Тарифата за
таксите по кредити за текущо потребление сумата от 120лв. такса за направени разходи при
изискуем кредит. Съгласно чл.17 от договора кредитополучателят се е съгласил с Тарифата
за таксите на банката, но посоченото там в т.5 задължение за кредитополучателя да заплати
разходи при изискуем кредит противоречи на чл.33 ал.1 ЗПК, където е регламентирано ,че
при забава на плащането кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата ,която не може да надхвърля размера на законната лихва.
Следователно е недопустимо освен законната лихва за забава в тежест на заемателя да се
възлага и допълнителна такса, която законът не допуска и следователно такава не се дължи,
тъй като тази уговорка в чл.17 от договора във вр. т.5 от Тарифата е нищожна като
противоречаща на закона. Също така на осн.чл.10а от ЗПК кредиторът не може да иска
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита и тази уговорка е нищожна и на това основание. Предвид изложеното,
установителният иск за сумата от 120лв. такси е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на
разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер на 96 лева, съобразно уважената
част от претенцията, както и сторените в исковото производство разноски, възлизащи на
1008 лева и включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител
на ответника и за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер на 300 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Така мотивиран, Районен съд – В.П.:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Д. И., ЕГН: **********, с пост. и
наст. адрес: село И., общ. В.П., обл. Ш., ул. „П.“ № 18, че същата ДЪЛЖИ на „Б ДСК“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М.“ № 19, представлявано
от В.М.С. – Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. – изпълнителен директор следните
суми: 2000,00 лева – главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 03.07.2020год. между „Б ДСК“ АД, в качеството на кредитодател и Д. Д. И., в
качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва от 05.08.2021 г. до изплащане на
вземането, 394,80лв – договорна лихва, начислена за периода от 03.07.2020г. до
20.07.2021г., 14,32,лв. – обезщетение за забава за периода от 22.07.2020 до 20.07.2021г.,
дължимо на осн. т. 13.1 от ОУ, 8,33 лв. - законна лихва за периода от 21.07.2021г. до
05.08.2021г., дължима на осн. т. 13.2 от ОУ, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 163/ 09.08.2021 год. и
изпълнителен лист от 09.08.2021 год. по ч. гр. д. № 490/2021 год. по описа на РС – В.П., на
осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б ДСК“ АД срещу Д. Д. И., иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
6
дължи на ищеца сумата от 120 лева, представляваща разходи по изискуем кредит, дължими
по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 03.07.2020год. между „Б ДСК“ АД,
в качеството на кредитодател и Д. Д. И., в качеството на кредитополучател, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 163/ 09.08.2021 год. и изпълнителен лист от 09.08.2021 год. по ч. гр. д. №
490/2021 год. по описа на РС – В.П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. Д. И., ЕГН: **********, с пост. и наст. адрес: село И., общ. В.П., обл. Ш.,
ул. „П.“ № 18 ДА ЗАПЛАТИ НА „Б ДСК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „М.“ № 19, представлявано от В.М.С. – Главен изпълнителен
директор и Д.Н.Н. – изпълнителен директор сумата от 1008 лева представляваща сторените
съдебно – деловодни разноски в настоящото гр.д. № 110/2022 год. по описа на РС- В.П.,
включваща заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител на ответника
и за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 98 лева,
представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 490/2021 год. по описа на Районен съд- В.П., съобразно уважената част от
претенцията, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
7