№ 1400
гр. Варна, 08.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20253100501285 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:38 часа се явиха:
Въззивната страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно и
своевременно призована. Представлява се от прокурор Д.Н., приета от съда от днес.
Въззиваемата страна А. О. Х., редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от адв. С. С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Прокурор Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба вх. № 36586/23.04.2025г.
от Прокуратурата на Република България срещу Решение № 1231/ 09.04.2025год. по
гражданско дело № 20243110107655 по описа за 2024г. по описа на Районен съд - гр. Варна,
8-ми състав, в частта, с която съдът ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със
седалище: гр. С., бул. "В." № *, да заплати на А. О. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „П.“ № **, ет. *, сумата 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от образувано ДП №
168/2023 г. по описа на ССП – ОДМВР – гр. Варна и пр. преписка № 6213/2023 г. по описа на
Районна прокуратура – Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
прекратено с Постановление от 29.11.2023 г. на Районна прокуратура – Варна, ведно със
1
законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба – 20.06.2024 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение за поради необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно се е
позовал на съдебна практика, която се основава на стари редакции на НПК /Решение №
50084/30.05.2023г. по гр. д. № 1961/2022г. на ВКС, 3-то г.о./. С действащия към настоящия
момент НПК, обнародван, ДВ, бр. 86 от 28.10.2005г., в сила от 29.04.2006г., са премахнати
съществуващите преди това процесуални фигури на „уличено лице" и „заподозрян". Към
настоящия момент съществува единствено фигурата на „обвиняем", чийто статут е
изчерпателно уреден в Част I, Глава 7 на НПК. Посоченият в решението текст на чл. 215 от
НПК урежда действията, които следва да бъдат предприети, когато извършителят е
неизвестен, а чл. 219 от НПК урежда привличането на обвиняем и предявяването на
постановлението за привличане. В този смисъл, предвид липсата на „уличено лице" като
процесуална фигура, срещу него не могат да бъдат предприети каквито и да е мерки за
процесуална принуда. Такива могат да бъдат предприети само и единствено срещу лице,
което има качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54 от НПК и те са изрично уредени в
чл. 56 - 73А от НПК. Т.е. цитираното от ищеца Решение № 50084/30.05.2023г. по 1 гр. д. №
1961/2022г. на ВКС, 3-то г.о., противоречи както на действащата към момента наказателно-
процесуална нормативна уредба - НПК, така и на правната теория и практика в областта на
българското наказателно- процесуално право.
Счита, че изводите на ВРС са в противоречие, както с правната теория, така и с
решения на ЕСПЧ /от 15.07.2005г. по делото „А. срещу България" § 101 и 102, образувано
по жалба № 42026/98г.; от 1.12|.2005г. по делото „П. срещу България" § 80 и 82, образувано
по жалба № 48137/99г., Решение по делото „С. срещу България" от 17.05.2017 г. § 11,0 и др./,
и по-новата практика на българския съд - Решение № 50047 от 10.03.2023г. на ВКС по гр. д.
№ 3092/2022 г, IV г. о., ГК, съгласно което само привлеченото като обвиняем лице, а не и
останалите субекти на наказателно-процесуалните отношения, може да претендира
обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по см. на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Началният момент, от който лицето, срещу което е образувано
наказателно производство търпи вреди, е датата на привличането му като обвиняем и
предявяване на обвинението. В настоящия случай Х. никога не е бил привличан в
качеството на обвиняем по горепосоченото досъдебно производство.
Предвид факта, че наказателното производство по ДП № 168/2023г. по описа на
Сектор „ПП" при ОД - МВР - Варна не е било водено срещу ищеца Х., следва да се има
предвид, че предприетите спрямо него мерки - съставяне на АУАН, изземване на
свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него, и свалянето на
регистрационните табели на автомобила му, са изцяло с административен характер. Те не
представляват мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда по смисъла
на чл. 56 - чл. 73А от НПК. Наложени са от административно-наказващ орган, каквито са
служителите на Сектор „Пътна полиция" - ОДМВР Варна. Поради това, Прокуратурата на
2
РБ няма никакво отношение и правомощия за намеса и контрол в тази връзка и по никакъв
начин не е отговорна за действията на полицейските органи. В случай, че в резултат от
налагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР или на ПАМ спрямо конкретно лице, за
последното са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди, то евентуално може да
търси обезщетение за тях от административния орган, наложил мярката, по ред, различен от
предприетия в настоящото производство.
В хода на производството не са събрани категорични доказателства, които да
установяват, че А. О. Х. действително е претърпял неимуществени вреди болки и страдания,
като пряк и непосредствен резултат от незаконно обвинение.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция, а в условията на евентуалност да
бъде намален размера на присъденото обезщетение до справедлив такъв по смисъла на чл.
52 от ЗЗД.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
и законосъобразност на постановеното решение в обжалваната част. Поддържа се, че не е
налице основание за спиране на производството, като се позовава на ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 8/7 май 2014 г. по ТД 8/2013г. на ВКС, ОСГТК. Въззиваемата страна моли за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
Прокурор Н.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната
жалба, изготвена от Районна прокуратура – Варна. Оспорвам отговора.
Адв. С.: Запознат съм с доклада, нямам възражения.
Моля да оставите без уважение, депозираната от Варненска районна прокуратура
въззивна жалба, като считам същата за неоснователна.
Прокурор Н.: Нямам доказателствени искания.
Адв. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
Прокурор Н.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото, представения от процесуалния представител на въззиваемата
страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
3
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Прокурор Н.: Моля да отмените първоинстанционното решение като неправилно,
необосновано и постановено в противоречие с процесуалния закон.
Считам, че Районния съд неправилно е приел, че ищецът има активна легитимация,
т.е. право на иск, респективно право на въззивна и касационна жалба. Считам, че право на
иск в настоящия случай ищецът няма, тъй като същия не е бил привлечен като обвиняем.
Член 2, т. 3 от ЗОДОВ, изрично определя кръга на лицата, които имат такава активна
легитимация, но ищецът не попада в тази категория. Считам, че е недопустимо тази
разпоредба да се тълкува разширително, тъй като това променя изцяло духа на Закона. Факт
е, че единствено, когато лицето е привлечено като обвиняем, по отношение на него могат да
се взимат мерки за процесуална принуда, да се образува наказателно производство и
респективно то или да бъде прекратено, или да бъде постановена оправдателна присъда, от
което могат да бъдат търпени вредите. Поради това, че съдът не е прекратил производството
поради липса на процесуална легитимация на ищеца, а е приел, че е надлежно сезиран,
съответно се е произнесъл и със съдебен акт. Считам този акт за неправилен.
Ако счетете, че все пак ищецът има активна легитимация и е субект на иска по чл. 2
от ЗОДОВ, то моля да приемете, че искът е недоказан, тъй като липсват доказателства
относно пряката причинно – следствена връзка между воденото досъдебно производство и
претендираните от ищеца неимуществени вреди.
Видно е, че ако има такива, те са резултат от наложените по отношение на него
принудителни административни мерки, които съответно са наложени от административен
орган и иска, по който би могъл да търси той обезщетение за тези вреди съответно е по чл. 1
от ЗОДОВ.
Моля за решение в този смисъл.
Адв. С.: Моля да оставите без уважение депозираната жалба на Районна прокуратура
– Варна като неоснователна.
Считам, че по първоинстанционното дело са събрани безспорни и категорични
доказателства, които да установяват, че доверителят ми действително е претърпял болки и
страдания в резултат от незаконното обвинение. В настоящият случай чрез неоснователно
упражнената принуда срещу доверителя ми като уличено лице, са били нарушени правото
му на лична свобода и са засегнати честта и достойнството му. Същият е бил лишен от
правото да управлява МПС. Считам, че са му причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в раздразнение, проява на грубост към близките си, нервни кризи във връзка с така
повдигнатото му обвинение и воденото наказателно производство, което е продължило в
4
периода от 11.05.2023 г. до постановяване на постановлението за прекратяване на
наказателното производство – 29.11.2023 г.
Считам, че първоинстанционния съд не е преценил всички тези обстоятелства, не е
съобразил и оценил реално претърпените от доверителя ми неимуществени вреди. Поради
това, моля да отмените решението на първоинстанционния съд и увеличите размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
образуване на гражданското производство – 20.06.2024 г. до окончателното изплащане,
както и да ни присъдите направените разноски по делото.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5