Решение по дело №19672/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260694
Дата: 15 октомври 2020 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20193110119672
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

                            15.10.2020 г.      гр***

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                           гражданско отделение

На седемнадесети септември                                                  две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  19672  по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-тавр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от В.В.И. ЕГН **********, с адрес: ***, с която претендира да бъде осъдено  „Д.з." ЕАД, със седалище и адрес на управление:*** Б, ЕИК *** да му заплати сумата от:   500 лева частично от  18 000 лв. – стойност на  имуществените вреди, изразяващи се в увреждане на: фар, стоп, конзола предна, телескоп ляв, телескоп десен, спойлер преден, джанта предна, гума предна Мишелин 120/70/17, калник преден, спойлери резервоар десен и ляв, резервоар гориво, спойлер долен десен, капак скоростна кутия, рамка дясна част, спойлер опашка - комплект, ръкохватка спирачка, странични огледало дясно и ляво, шумозаглушител десен, изпускателен колектор, радиатор воден, маслен филтър, мигачи преден десен и ляв, мигач заден ляв, кормилен прът, прибори табло арматурно, конзола предна на вилка, рама мотоциклет, конзоли километраж, седалка предна и ДВГ средна част - кожух, на собствения на ищеца мотоциклет марка „***“, с peг. № В *** В, причинени в резултат на настъпило на 21.04.2019г., ПТП, в гр***, бул. „***“ до магазин „***“,   по вина на водач на л.а. марка „***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 02.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се сочи, че на 21.04.2019г., ПТП, ищецът се движел с мотоциклета си в гр***, бул. „***“, посока магазин „***“, когато от улицата, която се намира преди магазина и води за местност ***" излязъл лек автомобил марка „***, управляван от ***, който не го пропуснал и той се блъснал в него. Местопроизшествието било посетено от екип на „ПП” при МВР Варна, които съставили протокол за ПТП № 729, в който като виновен бил посочен водачът на  лек автомобил марка „***, който бил застрахован по ЗЗ „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „Д.з.“ ЕАД със срок на действие 11/04/2019г. - 10/04/2020г. Пострадалото лице уведомило застрахователя, който извършил оглед чрез свой служител и била заведена щета с № 43080311900405 от 03.05.2019г., като били описани горепосочените вреди, но обезщетение не му било платено. За отстраняване на уврежданията ищеца получил оферти от сервизи в размер на 18000лв., поради което счита, че това е действителната им стойност. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска. Не оспорва описаните в протокола за ПТП механизъм на настъпване на вредите, участниците, вината и щетите. Не оспорва и наличието на валидна застраховка ГО по отношене на автомобила, управляван от виновния за ПТП водач. Сочи, че в случая с оглед на констатираните увреждания по процесния автомобил се касае за тотална щета по см. на чл. 390 от КЗ, тъй като разходите за извършване на ремонт на МПС надвишават 70 на сто от действителната му стойност и от застрахования следва да бъде представено доказателство за прекратяване на регистрацията на мотоциклет „***", с peг. № В *** В, което не е направено от него и в тази връзка претенцията му не отговаря на нормативно установените условия за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва посочената от ищеца стойност на уврежданията. Счита претенцията на ищеца за завишена с оглед на действително получените вреди по мотоциклет „***", с peг. № В *** В от процесното ПТП. Оспорва претенцията за законна лихва върху главницата от датата на иска, тъй като от липсата на дерегистрация на процесния мотоциклет следва да се приеме, че дружеството не е изпаднало в забава (р. № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/ 14 г. на ВКС, I ТО).   Претендират се разноски.

С определение на съда постановено в проведено на 17.10.2019г. открито съдебно заседание, е допуснато на осн. чл. 214 ГПК изменение по размер на иска, като е увеличен от 500 лв. на 15 303,67лв. представляващ пълен размер на дължимото застрахователно обезщетение.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства копия на: копие от свидетелство за регистрациячаст I № *********; констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 729; уведомление за щета № 43080311900405/03.05.2019г. с опис заключение по щета с № 43080311900405 от 03.05.2019г.;  удостоверение  3758900 за минат технически преглед на МПС марка Кавазаки с рег. № В *** В; удостоверение за техническа изправност на ППС с начало 26.05.2020г.,   се установява, че:   „***,  е бил застрахован по застраховка  Гражданска отговорност" от застрахователна компанияД.з.“ ЕАД със срок на действие 11/04/2019г. - 10/04/2020г.   На 21.04.2019г. В.В.И. се движел с мотоциклета си „***", с peг. № В *** В в гр***, по бул. „***“, посока магазин „***“, когато от улица преди магазина и водеща към местност ***" излязъл лек автомобил марка „***, управляван от ***, който не го пропуснал, и той се блъснал в него. Местопроизшествието било посетено от екип на „ПП” при МВР Варна, които съставили протокол за ПТП № 729, в който като виновен бил посочен водачът на  лек автомобил марка „***. Пострадалото лице уведомило застрахователя, който извършил оглед чрез свой служител и била заведена щета с № 43080311900405 от 03.05.2019г., като били описани горепосочените вреди.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че механизмът на настъпване на ПТП описан в констативния протокол от КАТ-ПП предполага неспиране на знак стоп от застрахования при ответника „*** и отговаря на установените от застрахователя увреждания. Цената на необходимите труд и материали за възстановяване на увредената вещ в състояние годно да бъде ползвана по предназначение, определена към момента на щетата, е  23152,11  лв. Пазарната стойност на вещта към момента на увреждането е 15 480 лв. Стойността, която собственикът на вещта би получил при предаването й за скрап е 176,33 лв.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на сега чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От това следва, че рискът при застраховката "Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. ( в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).

В случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата за  разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило ПТП, при което са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, причинна връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи /ако твърди такива обстоятелства/ липса на вина у деликвента, съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.

По делото са безспорни обстоятелствата, че „***,  е бил застрахован по застраховка  Гражданска отговорност" от застрахователна компанияД.з.“ ЕАД със срок на действие 11/04/2019г. - 10/04/2020г., т.е. със срок на действие към датата на настъпване на процесното ПТП.

            От обсъдения констативен протокол за ПТП с пострадало лице и заключение на вещото лице, съдът намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача „***  ***, което е противоречало на нормите на чл.   50 ал. 1 ЗДвП (На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.), е настъпило ПТП при което на собствената на ищеца вещ мотоциклет „***", с peг. № В *** В,   са причинени следните вреди:  фар, стоп, конзола предна, телескоп ляв, телескоп десен, спойлер преден, джанта предна, гума предна Мишелин 120/70/17, калник преден, спойлери резервоар десен и ляв, резервоар гориво, спойлер долен десен, капак скоростна кутия, рамка дясна част, спойлер опашка - комплект, ръкохватка спирачка, странични огледало дясно и ляво, шумозаглушител десен, изпускателен колектор, радиатор воден, маслен филтър, мигачи преден десен и ляв, мигач заден ляв, кормилен прът, прибори табло арматурно, конзола предна на вилка, рама мотоциклет, конзоли километраж, седалка предна и ДВГ средна част - кожух.

В случая застрахователят не оспорва горните обстоятелства, като единственият релевантен спорен въпрос е размера на вредите. Застрахователят не се е позовал  на съпричиняване. Не е поискал да извърши оглед на другия автомобил или на мястото на ПТП, или други действия установяващи съпричиняване. В настоящия процес също не е поискал и/или представил доказателства, което да установява твърдение за виновно поведение и от водача - ищец.

Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на увредената вещ към деня на причиняване на щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 402 КЗ/. В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО /постановени по аналгочините норми от отменения КЗ/. Застрахователят е направил възражение за наличие на т.нар. тотална щета, което съобразно заключението на в.л. е основателно предвид съотношението между пазарната стойност на имуществото към датата на събитието - 15480 лева и стойността на необходимия ремонт-  23152,11  лева. Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават 70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието, което е налице в случая, тъй като те надвишават пазарната стойност на процесния автомобил. Като се приспадне стойността, която би получил собственика му при предаване за скрап -176,33  лв., остатъкът е 15303,67  лв. По отношение на възраженето за непредставяне на доказателства за дерегистрация при наличнта тотална щета, следва да се има предвид, че това изискване има значение само за поставянето на застрахователя в забава, като не е меродавно за възникването и реализиране на правото за обезщетение. В случая застрахователят, освен че не е изискал такова удостоверение, изцяло е отказал да заплати обезщетение и сам като длъжник се е поставил в забава, поради което поведението на ищеца като кредитор е ирелавантно. Застрахователят и към настоящия момент не сочи, че от негова страна като застраховател е издадено на собственика необходимото удостоверение съобразно чл. 18а ал. 2 т. 1 /отм./, от Наредба № I-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (издадена от министъра на вътрешните работи, в сила от 14.04.2000 г., загл. изм. и доп. - дв, бр. 105 от 2002 г., изм. - дв, бр. 67 от 2012 г., изм. - дв, бр. 20 от 2018 г.),  респ. че е изпратено по служебен път такова удостоверние съобразно аналогичния чл. 18а т. 7 от същата Наредба. Отделно от това, в случая имащото право на обезщетение лице, при наличие на отказ от застрахователя да плати в законоустановения срок, е отремонтирал вещта, което безспорно не може да му се вмени в негов ущърб.

От изложеното следва, че е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца, поради което искът следва да бъде уважен до претендирания размер.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване договор за правна помощ /1190 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, което е в рамките на минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, поради което е неоснователно възраженето на ответника п очл. 78 ал. 5 ГПК/,  вносни бележки за депозит за експертиза и държавни такси  / 642,15 лв./, депозит за вещо лице – 200 лв., са в общ размер от 2032,15 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И

 

                                                       

ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД Д.з.“  ЕАД, със седалище и адрес на управление:*** Б, ЕИК *** да заплати на В.В.И. ЕГН **********, с адрес: ***  сумата от: 15 603 лева  – стойност на  имуществените вреди, изразяващи се в увреждане на: фар, стоп, конзола предна, телескоп ляв, телескоп десен, спойлер преден, джанта предна, гума предна Мишелин 120/70/17, калник преден, спойлери резервоар десен и ляв, резервоар гориво, спойлер долен десен, капак скоростна кутия, рамка дясна част, спойлер опашка - комплект, ръкохватка спирачка, странични огледало дясно и ляво, шумозаглушител десен, изпускателен колектор, радиатор воден, маслен филтър, мигачи преден десен и ляв, мигач заден ляв, кормилен прът, прибори табло арматурно, конзола предна на вилка, рама мотоциклет, конзоли километраж, седалка предна и ДВГ средна част - кожух, на собствения на ищеца мотоциклет марка „***“, с peг. № В *** В, причинени в резултат на настъпило на 21.04.2019г., ПТП, в гр***, бул. „***“ до магазин „***“, по вина на водач на л.а. марка „***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 02.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  Д.з." ЕАД, със седалище и адрес на управление:*** Б, ЕИК *** да заплати на В.В.И. ЕГН ********** сумата от 2032,15 лева, представляващи сторените разноски в производството за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: