О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                     30.07.2020 година                                 град Бургас

       

Бургаският окръжен съд,                                           наказателно отделение

На тридесети юли                                две хиляди и двадесета година  

В закрито заседание в следния състав:

                                                    

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ  ПЕПЕЛЯШЕВ                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛ МАРКОВ                                                                                                  

      ДИАНА АСЕНИКОВА

 

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Д. Марков

ВЧН дело №  666 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е  по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

         С определение № 500 от 10.04.2020г., постановено по НЧД №1093/2020г., Районен съд, гр.Бургас  е  отменил постановление на Районна прокуратура, гр.Бургас от 17.12.2020г. за  прекратяване на наказателното производство  по  ДП № ЗМ208/2017г. по описа на ОД на МВР – Бургас, водено за престъпление по чл.316, във вр. чл.309, ал.1, вр.чл.26,  ал.1 от НК и върнал делото на прокурора за изпълнение на дадените в мотивите към същото указания.

Определението е протестирано  от прокурор от БРП, който намира отмененото постановление за законосъобразно, отменящото го съдебно определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, становището  на прокурора и мотивите на атакувания съдебен акт, прие за установено следното:

          Досъдебното производство ЗМ208/2017г. по описа на ОД на МВР – Бургас е било образувано с постановление на БРП от 31.05.2017г.(л.1-2 от т.3 от ДП) срещу Й. К. У. и М.К. К. за това ,че всяка от тях в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвала чрез свой упълномощен адвокат пред Окръжен съд - Бургас и Апелативен съд - Бургас по граждански дела от частен документ с невярно съдържание – „разписка за окончателно изплащане на сумата от 74440 евро“, в която била вписана дата 09.06.2004г. и било посочено, че продавача Н. К. - пълномощник на К. С. К., както и на продавача И. П. И. са получили от  У., съответно  К., сумата от 76440 евро, като от всяка от тях не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне - престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

С посоченото  постановление от 17.12.2020г. воденото наказателното производство  по  ДП № ЗМ208/2017г. по описа на ОД на МВР – Бургас, било прекратено на основание чл.243, ал.1,т.1 вр.чл.24, ал.1,т.1 от НПК, поради липса на данни за престъпление от общ характер. Срещу постановлението е била подадена жалба от пълномощника на И.И. и Л.И., която с определение №240 от 12.02.2020г. по НЧД№129/20г. на БРС е била оставена без разглеждане , поради отсъствие на причинени им от престъпленията по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК преки и непосредствени вреди, респективно – не притежават качеството на пострадали във воденото наказателно производство.

Определението на БРС е било обжалвано от жалбоподателите пред въззивната инстанция, която с определение №68 от 09.03.2020г. по ВНЧД№283/20г. по описа на БОС е приела , че извода на първостепенния съд за процесуална недопустимост на жалбата  е направен без да е изследвана възможността от конкретното престъпление да се причинят вреди, поради което е отменил атакувания съдебен акт и върнал делото за произнасяне от друг съдебен състав.

С протестираното определение № 500 от 10.04.2020г. по НЧД №1093/2020г.   на БРС, предмет на осъществявания въззивен контрол в настоящото производство,  е  отменено постановлението на Районна прокуратура, гр.Бургас от 17.12.2020г. за  прекратяване на наказателното производство  по  ДП № ЗМ208/2017г. по описа на ОД на МВР – Бургас, поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения.

Преценката на БРС , че протестираното постановление е необосновано, е правилна.

При извършване на проверката по чл.243 от НПК и формиране на изводите си за фактите по 102 от НПК, прокурорът е длъжен да направи цялостен анализ на относимия доказателствен материал в съответствие с изискванията на чл.14, ал.1 вр.чл.107 от НПК. Това е налагало да се прецени дали събраните  доказателства са достатъчни за всестранното и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, от една страна , а от друга,    фактите съдържащи се в различните доказателствени източници да се съпоставят с останалия доказателствен материал и при констатирани на противоречия, какъвто е и настоящия случай, да се обоснове кои доказателствени средства се приемат и защо. Това не е направено, поради което постановлението се явява необосновано.

Не става ясно каква фактическа обстановка в крайна сметка прокурора приема за установена и въз основа на какви доказателствени източници. Посочването на  отделни обстоятелства  е фрагментарно,  хронологично разпиляно и с неясно отношение към предмета на доказване. Фактическата установеност в мотивите на постановлението представлява частичен преразказ на различни доказателствени източници, а така също и на сведения на отделни лица, дадени по преписката на предварителната проверка. По същество липсват мотиви.

Това съществено процесуално нарушение, обуславя незаконосъобразността на постановлението и прави невъзможна преценката на съда за неговата обоснованост, тъй като критерий за това е съответствието на приетите по делото фактически положения с съдържанието  на събрания и проверен доказателствен материал. В настоящия случай липсва изложение на това, което прокурорът приема за установено след съобразяване и преценка на всички събрани по делото доказателства, така, както го изиска НПК.

От съдържателната част на постановлението не става ясно какъв предмет на доказване очертава обвинението, кои фактически обстоятелства преценя за да изведе обобщаващия извод за отсъствие на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1от НК или друго и кое „друго“ престъпление от общ характер. Не става ясно и как се съчетава прекратителното  основание по чл.24, ал.1,т.1 от НПК със заявената  в постановлението настъпила погасителна давност за престъплението по чл. 309, ал. 1от НК( чл.24, ал.1,т.3 от НПК). Направеният опит в частния протест да се преодолеят посочените по-горе съществени процесуални нарушения и да се структуира изложение на доказателствен и правен анализ, не може да компенсира отсъствието им в прокурорския акт при произнасянето по чл.243 от НПК, в каквато насока са и оплакванията  в жалбата срещу него – л.4-л.5 от НЧД№129/20г. на БРС. Позоваването на изложените в определение №240 от 12.02.2020г. по НЧД№129/20г. на БРС доводи за недопустимост на жалбата е напълно неоснователно, предвид неговата отмяна.

Извън компетенциите  на съда е да мотивира несъдебни актове.

Съдебния контрол в  производството по чл.243, ал.4 от НПК е ограничен от посочените в същия текст рамки и няма за цел да предопределя или обосновава бъдещи действия по разследването или по глава ХVІІІ от НПК, решението за които се взема от прокурора и съобразно нормите на НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243 ал.8 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

           

ПОТВЪРЖДАВА определение № 500 от 10.04.2020г., постановено по НЧД №1093/2020г. по описа на  Районен съд, гр.Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                           2.