Р Е Ш Е Н И
Е
№ 843 05.03.2020
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На двадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 9881 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „БАЛКАН-2012“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от *****, действащо чрез пълномощника са адвокат К., против “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *****, представляван от всеки двама измежду
*****и *****, с която се претендира да бъде установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2 688. 82
лв., начислена му допълнително съгласно фактура № **********/11.11.2019 г. за отчетен период от 20.12.2018 г. до 20.03.2019
г. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че за периода по
фактурата не е потребил ел. енергия в количество на
стойност от 2 688. 82 лева, като излага, че липсва законово основание за
начисляване на сумата при обективна отговорност на потребителя, като се излагат
подборни доводи в тази връзка и се обсъжда съдебна практика и нормативната
уредба в подкрепа на доводите им, като се излага, че липсва реално енергийно
потребление на търсената сума. Подобна съответна със закона процедура за това
липсвала и в общите му условия. Ако не се приеме изложената теза в тази връзка
се заявява, че липсват данни на адреса на потребителя в случая измерването на
енергията да се извършва от законно монтирано и сертифицирано средство, на
което не били извършвани и изискуемите от нормативната уредба проверки.
Оспорват се и всички книжа във връзка с проверката на процесния електромер. С
горните мотиви се моли за уважаването на иска.
Правното основание на предявения иск е
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В срок е постъпил отговор от ответната
страна, в която изцяло се оспорва иска, като се сочат отделните нормативни
разпоредби и клаузи от ПИКЕЕ, обосноваващи дължимостта
на процесната сума, като се сочи, че са спазени предвидените от нормативната
уредба изисквания в тази връзка, като липсва задължение да бъде установявана
вина на потребителя. Сочи също така, че в случая е извършен нерагламентиран
достъп до СТИ, вследствие на което е имало неточно отчитане на изразходената
енергия. Сочи също така, че е без значение кой е извършителят на това деяние,
за настоящия спор, доколкото суми се начисляват за безвиновна
отговорност на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ,
като процедурата вече била уредена в подзаконов норматив акт, какъвто се явявал
ПИКЕЕ, като липсата на изричен ред за уведомяване на клиента,не изключвало
задължението му да заплати търсената от него сума, тъй като по общия принцип на
договора за продажба се дължало плащане на закупената енергия. Правното
основание на иска е чл. 124, ал. 1 от ГПК. Също търси присъждане на разноските
по делото, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че ищцовото дружество е потребител на ел. енергия за обект на
потребление с клиентски номер *****, с ИТН *****, за обект на потребление, находящ се в *****.
С констативен протокол № 469902/20.03.2019
г. служители на „ЕВН България Електроразпределение” АД при проверка на
електромера, отчитащ ел. енергията за гореописания обект на ищеца, са демонтирали
електромерът за служебна експертиза, тъй като пломбите на капака на клемения блок са допълнително смачкани.
От извършената в последствие експертиза
в Българския институт по метрология е установено, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера, като електромерът е манипулира и не отчита изразходването
на ел. енергия.
Следва издаването на процесната фактура №
**********/11.11.2019 г. за отчетен период от
20.12.2018 г. до 20.03.2019 г., с която е коригираната сметка за процесния
обект на потребление, като е начислена ел. енергия на стойност от 2 688.
32 лева с ДСС.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът е този, който следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки за дължимостта на процесната сума, в това число и че е налице
основание за нейното начисляване и съответно плащане, както и размера й.
В тази връзка е безспорна съществуваща
между страните облигационна връзка, при все че ищецът е потребител на ел.
енергия за процесния обект на потребление. Не е спорно също така, че след
констатациите от проверката ответникът е извършил корекция на сметката на
ищеца, като е изчислил дължимата ел. енергия по методиката на действащите към
момента на извършването й съгласно ПИКЕЕ (обн. - ДВ,
бр.98/12.11.2013 г.). Спорният по делото въпрос е дали извършената корекция на
сметката на потребителя е извършена законосъобразно, при спазване ни
изискванията установени с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, както и дали
ищецът дължи плащане на начислената едностранно ел. енергия. Действително с
приетите през 2013 г. ПИКЕЕ от ДКЕВР, съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗЕ,
законодателят е предвидил с подзаконов нормативен акт възможността да бъдат
извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Същите обаче към датата на
извършване на проверката обаче са били отменени и не са действащи, като новите
такива датират от 30.04.2019 г. Независимо от това и по принцип възможността за
извършване на едностранна корекция на количеството електрическа енергия,
доставено на потребителя за минал период, е регламентирано не само в Общите
условия на ответното дружество - чл. 54, ал. 2, т. 3, а следва и по силата на
самия закон – чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. ”а” ЗЕ. Периодът,
за който е коригирана сметката на ищеца, е след 17.07.2012 г., когато е влязло
в сила изменението на разпоредбата на чл. 98а, ал.
2, т. 6 във вр. с чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Разпоредбата на чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ предвижда, че крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, които трябва да съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Така с приемане на
тези изменения в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ вече е било налице законово основание
за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя /до 23.11.2018
г., от когато е в сила решение № 2315 от 2018 г. на ВАС, с което отпада тази
възможност поради отмяна/. (В този смисъл и задължителната съдебна практика -
решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о.).
Предвидено е обаче задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите
условия да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка по чл. 98а,
ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал.1,
т.6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Следователно, при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия и ако е изпълнил задължението си за предвиждане в общите
условия към договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за това, тогава за ответното дружество е налице
законово основание да коригира сметката на клиента. В настоящия случай тези изисквания
не са налице, тъй като първо е нямало действащи правила, а второ крайният
снабдител не е привел своите Общи условия в съответствие с новоприетата и вече
действаща нормативна уредба, като инкорпорира в тях така приетите правила и по
този начин да ги направи част от договорите, сключени с клиентите. След като не
е изпълнено условието в Общите условия на дружеството, действали към момента на
корекцията, да е предвиден ред за уведомяване на клиента и на правилата за
измерване, включително и за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и извършване на корекция, то не е налице и основание за
едностранно коригиране на сметката на етажната собственост. Действащите
понастоящем ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС не намират приложение, от една страна, защото
са приети преди законовата промяна в ЗЕ и от друга - защото нормите на общите
условия относно механизма на извършване на корекциите по тях са обявени по
съдебен ред за нищожни.
Така възприета постановка на въпроса в
преобладаващата съдебна практика търпи ново тълкуване, като вече се възприема,
че неоснователно се явява оплакването за липсата на специален ред за
уведомяване на клиента за корекция на фактурата му, предвиден от разпоредбата
на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ. Липсата на ред за уведомяване на клиента, макар и да е
ноторно известно, че абонатите получават уведомителни
писма, като ищецът е приложил полученото от него такова към исковата си молба, не
променя факта на дължимост на сумата, при положение,
че се установи неправилно отчитане/неотчитане на консумирани ел.енергия и
мрежови услуги, нейната стойност и периода, в който се е развило това. В случая
предвид оспорванията на ищеца, не се доказа нито, че
начислената ел. енергия е начислена съобразно действащата методика за това, още
по-малко пък да е реално потребена. С оглед
практиката на ВКС, приложена към отговора на исковата молба и доводите в тази
връзка, следва да се отбележи, че ответникът не сочи сумата да е начислена за неизпълнение
на задължение по договор за покупко–продажба за плащане на цена на реално
доставена енергия, поради което и приложение не може да намери разпоредбата на
чл. 183 от ЗЗД. Но дори и да се приеме,
че е приложима така цитираната норма, в случая ответникът не е доказал начисленото количество енергия да е
доставено и реално потребено от абоната за
да може да бъде евентуално неговото плащане да е дължимо, като изпълнение
на задължението за заплащането на цената
на потребена и съответно закупена ел. енергия на
определена стойност и за определен отчетен период, като последното по принцип
има отношение и за цената на услугата.
По посочените съображения съдът намира,
че ответното дружество не е имало основание да извърши корекция на сметката на
ищеца и предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски следва
да се осъди ответното дружество на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на
ищеца сумата от 508 лева. Съответно неоснователна е претенцията на ответника за
присъждане на направените по делото разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че „БАЛКАН-2012“ ЕООД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****,
не дължи на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представляван от всеки двама измежду *****и
*****, сумата от 2 688. 82 лв.,
начислена му съгласно фактура № **********/11.11.2019
г. за отчетен период от 20.12.2018 г. до 20.03.2019 г.
Осъжда
“ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представляван от всеки
двама измежду *****и *****, да заплати
на „БАЛКАН-2012“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от *****, сумата от 508
лв. /петстотин и осем лева/ за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.