Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 09.03.2018г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на девети
февруари две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря ИвА.Трифонова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2738/2017г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Р.Р.И., Т.Х.К.,
Ю.Х.К., Б.И.Л., В.Г.Г., К.М.Г., Г.М.Д., Й.Р.С., М.И.М., А.М.М., *, А.Й.М., С.М.А.
и М.Р.Т.. Излагат се твърдения, че ищците в качеството на наследници на *, са
собственици на недвижим имот * *п**********.
Изтъква се, че от 1992г. между ищците и ответника е възникнало наемно
правоотношение спрямо имота, което е подновено с договор от 20.05.2005г. при
месечна наемна цена от 1250 лв. и срок на действие до 31.12.2005г. Навеждат се
доводи, че с изтичане на уговорения срок наемното правоотношение е прекратено
като ответникът е продължил да ползва имота въпреки противопоставянето от
страна на ищците за периода от 01.08.2014г. до 01.08.2017г. Ищците твърдят, че
за посочения период ответникът е следвало да им заплати обезщетение за
неоснователното ползване на имота в общ размер на 23490 лв., изчислено на база
уговорената наемна цена в договора от 20.05.2005г., както следва: по 2610 лв.
за Р.Р.И., Б.И.Л., Й.Р.С., А.Й.М., С.М.А. и М.Р.Т.;
по 1305 лв. за Т.Х.К. и Ю.Х.К.; по 870 лв. за В.Г.Г., К.М.Г., Г.М.Д., М.И.М., А.М.М.
и *. Навеждат се доводи, че на 01.08.2014г. ответникът
е изпаднал в забава, поради което е възникнало правото на ищците да
претендират заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главница
от общо 3733,84 лв. за периода от 01.08.2014г. до 01.08.2017г., както следва:
по 414,87 лв. за Р.Р.И., Б.И.Л., Й.Р.С., А.Й.М., С.М.А.
и М.Р.Т.; по 207,44 лв. за Т.Х.К. и Ю.Х.К.; по 138,29 лв. за В.Г.Г., К.М.Г., Г.М.Д.,
М.И.М., А.М.М. и *. С оглед гореизложеното, се отправя искане до
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците претендираните
суми за главница и лихви, ведно със законната лихва от предявяването на
исковете до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по
делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Изтъква се, че
наемното правоотношение с ищците е прекратено на 10.08.2006г. като последните
след покана не са се явили, за да им бъде предаден процесният имот. Навеждат се
доводи, че от 2006г. поради необходимост от ремонт сградите в имота не
отговарят на определените хигиенни изисквания за съхранение на имущество от
ответника и не могат да се ползват по предназначение. Ответникът твърди, че
ищците не се явяват собственици на процесния имот тъй като са получили
обезщетение за него. Изтъква се и че липсва покана от тяхна страна относно
предаване на имота от ответника. С оглед гореизложеното последният счита, че не дължи
претендираните суми и отправя искане за отхвърляне на предявените искове както и за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно и субективно съединени искове
по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Ищците са наследници на *, ******. На
20.05.2005г. между тях и ответника, действащ чрез *******е сключен договор за наем, съгласно който на последния за
срока от 01.01.2005г. до 31.12.2005г. е предоставено ползването на
реституирания по реда на ЗВСОНИ на наемодателите недвижим имот - **п”, *. Съгласно договора имотът следвало да се
използва за складова база като ответникът се задължил да заплаща на ищците
месечна наемна цена в размер на 1250 лв. След изтичане срока на договора
наемателят продължил да ползва имота като на 04.07.2006г. отправил предизвестие
до наемодателите за прекратяване на наемното правоотношение от 10.08.2006г. и
за определяне на дата за връщане на наетата вещ. След 10.08.2006г. ответникът отново
продължил да ползва имота като на 04.10.2007г. отказал да заплати дължимите суми
на ищците по договора за наем. Същият оспорил правото им на собственост,
считайки че процесният имот е публична държавна собственост тъй като е
неразделна част от стопанисваната от него складова база. В резултат на това
ищците предявили срещу него искове за заплащане на обезщетение във връзка с
ползването на вещта. С решение *********, ответникът е осъден на основание чл.
236, ал. 2 от ЗЗД да заплати на ищците обезщетение за ползване на имота за
периода от 11.08.2011г. до 09.09.2014г. **********.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между
страните е съществувало срочно наемно правоотношение относно процесния недвижим
имот, което на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД се е трансформирало в безсрочно
за периода от 01.01.2006г. до 10.08.2006г. След 10.08.2006г. и независимо от
поканата си за определяне на дата за връщане на вещта, наемателят не е предал фактическата
власт спрямо нея на наемодателите. Той е оспорил вещните и облигационни права на
последните като е продължил да ползва имота, въпреки противопоставянето от тяхна
страна, което е довело до осъждането му да заплати обезщетение по чл. 236, ал.
2 от ЗЗД за периода от 11.08.2011г. до 09.09.2014г. За
периода от 10.09.2014г. до 01.08.2017г. горепосоченото фактическо положение не
се е променило, поради което на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, за ищците е
възникнало правото да претендират от ответника заплащане на обезщетение за
времето на неоснователното ползване на имота в размер на уговорената наемна
цена от 1250 лв. на месец по вече прекратеното наемно правоотношение от 20.05.2005г. Обстоятелството
дали ищците имат вещни права спрямо процесния имот е ирелевантно в разглеждания
случай, защото задължението за заплащане на обезщетение за ползване на вещ за
периода след прекратяване на договора за наем има облигационен характер.
Наличието на покана от страна на наемодателите за връщане на имота от наемателя
също не е необходимо за основателността на претенцията по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Това е така, защото, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД наемателят има
задължение да върне вещта на наемодателя след прекратяване на наемното
правоотношение. При това положение ако наемателят не е изпълнил това си
задължение, той дължи заплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД,
независимо дали продължава да ползва вещта. Тази отговорност може да бъде
изключена само ако след прекратяване на договора за наем вещта се ползва от
трето лице. В горепосочения смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
решение №54 от 11.07.2011г. по т. д. №377/2010г. на II т.
о. Възражението на ответника свързано с негодността на имота за ползването му
по предназначение също е ирелевантно за разрешаване на правния спор при
положение, че той не е изпълнил задължението си по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД. Ако наемателят
беше върнал своевременно имота на наемодателите след наводнението, същите щяха
да разполагат с обективната възможност да отстранят възникналите повреди и да
извличат доходи от него.
От
гореизложеното се достига до извода, че претенциите за заплащане на обезщетение
по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени за
периода от 10.09.2014г. до 01.08.2017г. като ответникът следва да бъде осъден
да заплати по 2514,73 лв. на ищците Р.Р.И., Б.И.Л., Й.Р.С.,
А.Й.М., С.М.А. и М.Р.Т., по 1257,36 лв. на ищците Т.Х.К. и Ю.Х.К. и по 838,24
лв. на ищците В.Г.Г., К.М.Г., Г.М.Д., М.И.М., А.М.М.
и *. От
забавата за изпълнение на главниците е възникнало и правото
на всеки от кредиторите да търси обезщетение
в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 03.08.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
При
извършена служебна проверка съдът констатира, че спорът между страните относно дължимото
обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за периода от 01.08.2014г. до 09.09.2014г.
е решен с влязло в сила решение от*********. При това положение предявените
искове за горепосочения период от Р.Р.И., Б.И.Л., Й.Р.С.,
А.Й.М., С.М.А. и М.Р.Т. за заплащане на суми от по 95,27 лв., от Т.Х.К. и Ю.Х.К.
за заплащане на суми от по 47,64 лв. и от В.Г.Г., К.М.Г., Г.М.Д., М.И.М., А.М.М.
и * за заплащане на суми от по 31,76 лв., които са предмет на настоящото
дело се явяват недопустими. На основание чл. 299, ал. 2 и чл. 130 от ГПК,
исковата молба в горепосочената част следва да бъде върната поради наличие на
абсолютна процесуална пречка за предявяване на исковете, за която съдът следи
служебно, а производството по делото да бъде прекратено.
Претенциите на ищците за заплащане на
обезщетение за забава върху главниците за периода от 01.08.2014г. до
01.08.2017г. се явяват неоснователни. Вземането за обезщетение по чл. 236, ал.
2 от ЗЗД няма
периодичен характер и определен срок за изпълнение, и
за да бъде поставен длъжникът в забава е необходимо да бъде поканен от
кредитора съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото, обаче не са
представени доказателства ищците да са канили ответника да изпълни задълженията
си към тях за процесния период. При това положение претенциите за периода от
01.08.2014г. до 01.08.2017г. по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на Р.Р.И., Б.И.Л., Й.Р.С., А.Й.М., С.М.А. и М.Р.Т. за
заплащане на суми от по 414,87 лв., на Т.Х.К. и Ю.Х.К. за заплащане на суми от по 207,44 лв. и на В.Г.Г., К.М.Г., Г.М.Д., М.И.М., А.М.М. и * за
заплащане на суми от по 138,29 лв., следва да бъдат
отхвърлени.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците сумата от 3517,27 лв., представляващи
направени по делото разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Поради отхвърлянето на част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК ищците също следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата
от 75,89 лв., представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
*, да заплати на Р.Р.И.
с ЕГН: ********** ***, *, сумата от 2514,73 лв. /две хиляди петстотин и
четиринадесет лева и седемдесет и три стотинки/ - главница, представляваща обезщетение
по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване за периода от 10.09.2014г. до 01.08.2017г.
на недвижим имот - **п”,
*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения
от Р.Р.И. с ЕГН: ********** ***, *, срещу *,
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 414,87 лв. /четиристотин
и четиринадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 2514,73 лв. за периода от 01.08.2014г.
до 01.08.2017г.
Осъжда
*, да заплати на Б.И.Л.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 2514,73 лв.
/две хиляди петстотин и четиринадесет лева и седемдесет и три стотинки/ -
главница, представляваща обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване за
периода от 10.09.2014г. до 01.08.2017г. на недвижим имот - **п”, *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2017г. до окончателното
изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения
от Б.И.Л. с ЕГН: ********** ***,
срещу *, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
414,87 лв. /четиристотин и четиринадесет лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2514,73 лв. за
периода от 01.08.2014г. до 01.08.2017г.
Осъжда
*, да заплати на Й.Р.С.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 2514,73 лв.
/две хиляди петстотин и четиринадесет лева и седемдесет и три стотинки/ -
главница, представляваща обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване за
периода от 10.09.2014г. до 01.08.2017г. на недвижим имот - **п”, *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2017г. до окончателното
изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения
от Й.Р.С. с ЕГН: ********** ***,
срещу *, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
414,87 лв. /четиристотин и четиринадесет лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2514,73 лв. за
периода от 01.08.2014г. до 01.08.2017г.
Осъжда
*, да заплати на А.Й.М.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 2514,73 лв. /две хиляди петстотин и
четиринадесет лева и седемдесет и три стотинки/ - главница, представляваща
обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване за периода от 10.09.2014г. до
01.08.2017г. на недвижим имот - **п”, *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения
от А.Й.М. с ЕГН: ********** ***, срещу *,
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 414,87 лв. /четиристотин
и четиринадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 2514,73 лв. за периода от 01.08.2014г.
до 01.08.2017г.
Осъжда
*, да заплати на С.М.А.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 2514,73 лв. /две хиляди петстотин и
четиринадесет лева и седемдесет и три стотинки/ - главница, представляваща
обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване за периода от 10.09.2014г. до
01.08.2017г. на недвижим имот - **п”, *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения
от С.М.А. с ЕГН: ********** ***, срещу *,
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 414,87 лв. /четиристотин
и четиринадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 2514,73 лв. за периода от 01.08.2014г.
до 01.08.2017г.
Осъжда
*, да заплати на М.Р.Т.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 2514,73 лв.
/две хиляди петстотин и четиринадесет лева и седемдесет и три стотинки/ -
главница, представляваща обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване за
периода от 10.09.2014г. до 01.08.2017г. на недвижим имот - **п”, *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2017г. до окончателното
изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения
от М.Р.Т. с ЕГН: ********** ***,
срещу *, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
414,87 лв. /четиристотин и четиринадесет лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2514,73 лв. за
периода от 01.08.2014г. до 01.08.2017г.
Осъжда
*, да заплати на Т.Х.К.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 1257,36 лв. /хиляда
двеста петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ - главница,
представляваща обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване за периода от
10.09.2014г. до 01.08.2017г. на недвижим имот - **п”, *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения
от Т.Х.К. с ЕГН: ********** ***, срещу *,
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 207,44 лв. /двеста и
седем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 1257,36 лв. за периода от 01.08.2014г.
до 01.08.2017г.
Осъжда
*, да заплати на Ю.Х.К.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 1257,36 лв. /хиляда
двеста петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ - главница,
представляваща обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване за периода от
10.09.2014г. до 01.08.2017г. на недвижим имот - **п”, *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения
от Ю.Х.К. с ЕГН: ********** ***, срещу *,
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 207,44 лв. /двеста и
седем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 1257,36 лв.
за периода от 01.08.2014г. до 01.08.2017г.
Осъжда
*, да заплати на В.Г.Г.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 838,76 лв. /осемстотин
тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща
обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване за периода от 10.09.2014г. до
01.08.2017г. на недвижим имот - **п”, *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения
от В.Г.Г. с ЕГН: ********** ***,
срещу *, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
138,29 лв. /сто тридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 838,76
лв. за периода от 01.08.2014г.
до 01.08.2017г.
Осъжда
*, да заплати на К.М.Г.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 838,76 лв. /осемстотин
тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща
обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване за периода от 10.09.2014г. до
01.08.2017г. на недвижим имот - **п”, *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения
от К.М.Г. с ЕГН: ********** ***,
срещу *, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
138,29 лв. /сто тридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 838,76
лв. за
периода от 01.08.2014г. до 01.08.2017г.
Осъжда
*, да заплати на Г.М.Д.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 838,76 лв. /осемстотин
тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща
обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване за периода от 10.09.2014г. до
01.08.2017г. на недвижим имот - **п”, *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения
от Г.М.Д. с ЕГН: ********** ***,
срещу *, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
138,29 лв. /сто тридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 838,76
лв.
за периода от 01.08.2014г. до 01.08.2017г.
Осъжда
*, да заплати на М.И.М.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 838,76 лв. /осемстотин
тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща
обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване за периода от 10.09.2014г. до
01.08.2017г. на недвижим имот - **п”, *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения
от М.И.М. с ЕГН: ********** ***,
срещу *, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
138,29 лв. /сто тридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 838,76
лв.
за периода от 01.08.2014г. до 01.08.2017г.
Осъжда
*, да заплати на А.М.М.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 838,76 лв. /осемстотин
тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща
обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване за периода от 10.09.2014г. до
01.08.2017г. на недвижим имот - **п”, *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения
от А.М.М. с ЕГН: ********** ***,
срещу *, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
138,29 лв. /сто тридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 838,76
лв. за
периода от 01.08.2014г. до 01.08.2017г.
Осъжда
*, да заплати на * с
ЕГН: ********** ***, сумата от 838,76 лв. /осемстотин
тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща
обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване за периода от 10.09.2014г. до
01.08.2017г. на недвижим имот - **п”, *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения
от * с ЕГН: ********** ***,
срещу *, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
138,29 лв. /сто тридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 838,76
лв. за
периода от 01.08.2014г. до 01.08.2017г.
Осъжда *, да заплати на Р.Р.И. с ЕГН: **********
***, *, Б.И.Л. с ЕГН: ********** ***, Й.Р.С. с
ЕГН: ********** ***, А.Й.М. с ЕГН: ********** ***, С.М.А. с ЕГН: ********** ***, М.Р.Т. с ЕГН: **********
***, Т.Х.К. с ЕГН: ********** ***, Ю.Х.К. с ЕГН: ********** ***, В.Г.Г. с
ЕГН: ********** ***, К.М.Г. с ЕГН: ********** ***, Г.М.Д. с
ЕГН: ********** ***, М.И.М. с ЕГН: ********** ***, А.М.М. с
ЕГН: ********** *** и * с ЕГН: ********** ***, сумата от 3517,27 лв. /три хиляди петстотин и седемнадесет лева и двадесет и
седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Осъжда Р.Р.И. с ЕГН: ********** ***, *, Б.И.Л. с ЕГН: ********** ***, Й.Р.С. с
ЕГН: ********** ***, А.Й.М. с ЕГН: ********** ***, С.М.А. с ЕГН: ********** ***, М.Р.Т. с ЕГН: **********
***, Т.Х.К. с ЕГН: ********** ***, Ю.Х.К. с ЕГН: ********** ***, В.Г.Г. с
ЕГН: ********** ***, К.М.Г. с ЕГН: ********** ***, Г.М.Д. с
ЕГН: ********** ***, М.И.М. с ЕГН: ********** ***, А.М.М. с
ЕГН: ********** *** и * с ЕГН: ********** ***, да заплатят на *, сумата от 75,89 лв. /седемдесет и пет лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Връща искова молба на Р.Р.И., Т.Х.К., Ю.Х.К., Б.И.Л., В.Г.Г., К.М.Г., Г.М.Д.,
Й.Р.С., М.И.М., А.М.М., *, А.Й.М., С.М.А. и М.Р.Т., във връзка с която е
образувано гражданско дело №2738/2017г., по описа на
Великотърновския районен съд, в частта относно предявените искове по чл. 236, ал.
2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за ползване за периода от 01.08.2014г. до 09.09.2014г. на
недвижим имот - **п”,
*, както следва: по отношение на Р.Р.И., Б.И.Л., Й.Р.С.,
* Й.М., С.М.А. и М.Р.Т. за заплащане на обезщетение от по 95,27 лв., по
отношение на Т.Х.К. и Ю.Х.К. за заплащане на обезщетение от по 47,64 лв. и по
отношение на В.Г.Г., К.М.Г., Г.М.Д., М.И.М., А.М.М. и * за заплащане на
обезщетение от по 31,76 лв.
Прекратява производството по гражданско дело
№2738/2017г., по описа на Великотърновския районен съд, в горепосочената
част.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: