РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Перник, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА В. ИВАНОВА-
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500784 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 803 от 13.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5232/2022 г. по описа на
Районен съд гр. Перник, е признат за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
22 от ПЗП във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договор за
потребителски кредит № ***, сключен на *** между З. М. М., ЕГН ********** от ***, и
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Витоша № 146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С.Р.Я..
С решението съдът е осъдил по предявения от„Кредисимо“ ЕАД насрещен иск на
основание чл. 23 от ЗПК З. М. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Кредисимо“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша №
146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С.Р.Я., сумата от 4144,00
лв., представляваща невърната главница по нищожен договор за потребителски кредит №
***, сключен на *** между З. М. М. и „Кредисимо“ ЕАД, като е отхвърлил иска над тази
1
сума до пълния предявен размер от 4732,18 лв. като неоснователен.
На осн. чл. 78 от ГПК разноските са разпределени в тежест на страните
С депозираната в установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК въззивна жалба
„Кредисимо“ ЕАД обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
предявения от дружеството насрещен иск срещу З. М. М. за горницата над 4144,00 лева до
пълния претендиран размер от 4732,18 лева - остатък от чистата главница по договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законна лихва от датата на предявяване на
насрещния иск до погасяване на вземането, както и в частта, с която Районен съд – гр.
Перник е отхвърлил претенциите за разноски. С жалбата се твърди, че процесното решение
в тази му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Намира, че първата
инстанция е обосновала частичното отхвърляне на насрещния иск само въз основа на
неправилно разчитане от съда на Справка от Централния кредитен регистър на БНБ.
Допълва, че с обжалваното решение решаващият съд незаконосъобразно и необосновано е
приел, че непогасеният остатък на чистата главница по кредита се явява само 4144,00 лева,
като напълно е игнорирал, че в Справката от ЦКР в съседната колона „Остатък просрочена
главница“ има записана цифрата 1474,00 лева, т.е. според Справката от ЦКР общият размер
на падежиралата и непадежиралата главница по процесния кредит е 5618,00 лева. На
следващо място сочи, че от изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
се доказва размера на направените от З. М. М. погасявания, поради което намира, че
насрещният иск следва да бъде уважен по основание и в пълен размер - 4732,18 лева,
представляващи разликата между главницата по кредита и направените от ищцата плащания
по кредита. С жалбата се излагат съображения, като се твърди, че отхвърлянето на
претенцията на дружеството за разноски е необосновано и незаконосъобразно, защото
цитираната в решението съдебна практика на ВКС и на СЕС касае и се прилага само и
единствено за разноски на кредитора по частично отхвърлен иск по чл. 55 от ЗЗД, предявен
от потребител срещу кредитор за връщане на суми, получени от кредитора на основание
нищожна договорна клауза по потребителски договор, която практика се сочи за неотносима
при насрещния иск. В допълнение се сочи, че първоинстанционният съд недопустимо е
разширил прилагането цитирана съдебна практика на ВКС и на СЕС, като я прилага и в
случаи, които не са визирани в нея, както е случаят с претенция на кредитора
кредитополучателят да върне остатъка от чистата главница по кредита. Въз основа на
изложеното моли съда да отмени атакуваното решение в частта, с която е отхвърлен
предявения насрещен иск, като се постанови друго, с което насрещният иск да бъде уважен
изцяло. Прави искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срок е постъпила насрещна въззивна жалба с вх. № 21396/17.10.2023 г. от З. М.
М. чрез пълномощника й адв. Л. срещу Решение № 636/10.06.2022 г. С влязло в сила
разпореждане № 14870 от 10.11.2023 г. същата е върната поради неотстранени
нередовности.
2
С определение № 3019 от 20.09.2023 г., постановено по гр.д. № 5235/22 г., Районен
съд Перник е изменил Решение № 803/13.07.2023 г. по гражданско дело № 5232/2022 г. по
описа на Районен съд – Перник, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във чл. 38,
ал. 2, във вр. с ал. 1от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. „Кредисимо“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 146
/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С.Р.Я. да заплати на адвокат
М. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 95,10 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника по
насрещния иск, съразмерно с отхвърлената част.
В указания срок е постъпила частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, чрез юрк. Т. Б., с
която се атакува постановеното определение в частта, в която не са присъдени в полза на
дружеството разноски, а именно платена държавна такса по насрещен иск, както и са
присъдени разноски в полза на адв. М. Л. на осн. чл. 38 от ЗАдв. Твърди се, че решаващия
съд абсолютно необосновано не е присъдил пропорционално разноски – платена държавна
такса по насрещния иск в размер на 189,29 лева, както е следвало, с оглед факта, че е уважил
частично насрещния иск. На следващо място са наведени твърдения, че видно от справка по
делото исковата молба от З. М. е подписана от адв. К. Б., разноски за делото пред първата
инстанция са присъдени на адв. Н.И., като се допълва, че нито едно от двете лица не е адв.
Л., нито пък той се е явил в съдебно заседание поделото. Въз основа на изложените
съображения се иска отмяна на постановеното определение, като се постанови ново, с което
да бъде уважена в цялост претенцията за разноските по насрещния иск и да бъде отхвърлена
претенцията на адвоката на З. М. за разноски по делото по насрещния иск. Прави искане за
присъждане на разноските по настоящото производство. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
По депозирана частна жалба е постъпил отговор от насрещната страна – З. М., но
същият не подлежи на разглеждане, тъй като е подаден извън указания за това срок.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Перник е било образувано производство по искова молба,
подадена от З. М. М., против „Кредисимо“ ЕАД по иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 6, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12 от ЗПК. В срока по чл. 131 от ГПК „Кредисимо“ ЕАД е
предявил срещу ищеца З. М. М. насрещен иск с правна квалификация чл. 23, във вр. с чл. 9,
ал. 1 от ЗПК, който да бъде разгледан при условие, че главният иск бъде уважен. Ищецът по
насрещния иск твърди, че по силата на договора, сключен на ***, той е предоставил на З. М.
в заем сумата от 6000 лв., която тя се е задължила да върне, ведно с договорна лихва на
месечни вноски с падеж на последната - 10.05.2022 г. Сочи, че до настоящия момент
кредитополучателят е погасил сумата от 1267,82 лв. Твърди, че по силата на чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит бъде признат за нищожен, кредитополучателят
дължи връщане на заетата сума. Сочи, че от заетата сума от 6000 лв. не е върната част в
размер на 4732,18 лв.
Искането към съда е в случай, че уважи главния иск, да осъди ответника по
насрещния иск да му заплати сумата от 4732,18 лв., представляваща непогасена главница,
3
дадена в заем по договор за кредит № ***, който е обявен за нищожен.
След като съдът е уважил главния иск, се е произнесъл и по предявения
насрещен иск, като е уважил частично същия до размер от 4144,00 лв. и е
отхвърлил претенцията в останалата част до пълния предявен размер от
4732,18 лв. Решение № 803 от 13.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5232/2022 г. по
описа на Районен съд гр. Перник, с което е признат за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 22 от ПЗП във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** между З. М. М., ЕГН **********
от ***, и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Витоша № 146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от
С.Р.Я., не е обжалвано и е влязло в сила.
Във връзка с установяване размера на чистата неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № *** по делото е налична справка от Централния кредитен регистър
на БНБ. Между страните не е налице спор относно размера на платената по кредита сума, а
именно сума в размер на 1267,82 лв. Няма представени писмени доказателства за
платени суми от З. М. М. по процесния договор за кредит, но признание в
този смисъл е направено от ищеца по насрещния иск в насрещната искова
молба.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба, подадена от „Кредисимо“ ЕАД, се явява редовна и е процесуално
допустима като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на
чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен спор
между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е
произнесъл именно по предявен евентуален насрещен иск, след уважаване на първоначално
предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
По отношение на правилността на решението, окръжната инстанция намира
следното:
4
Настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба се явява основателна. По
делото е установено, че на *** между „Кредисимо“ ЕАД и З. М. М. е сключен договор за
потребителски кредит № ***, съгласно който заемодателят е предоставил на заемателя
сумата от 6000 лв. Установено е и, че на същата дата (***) за обезпечаване на
задълженията по договора за потребителски кредит ищецът е сключил
договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението в частта, в която е прогласена нищожността на договор за потребителски
кредит № ***, сключен между З. М. М. и „Кредисимо“ ЕАД, поради противоречие със
закона- чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. При установена в производството
недействителност на договора за потребителски кредит и с оглед предявения от
„Кредисимо“ ЕАД насрещен иск съдът следва да установи с решението си дължимата сума
по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в разпоредбата на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита – Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.
д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 50259/12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. на
ВКС, III г. о., Решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., Решение
№ 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о.
От приложените по делото писмени доказателства е установено, че предоставеният
заем по договор за потребителски кредит № *** е в размер на 6000, 00 лв. Видно от
представена от ищеца по първоначалния иск справка от Централния кредитен регистър на
БНБ № *** е видно, че към посочената дата ищецът има просрочено повече от 101 дни
задължение по процесния договор за потребителски кредит. Невърнатият остатък от
редовната главница е в размер на 4144,00 лв., а остатъкът от просрочената главница е в
размер на 1474,00 лв., тоест общият размер на дължимата главнца е в размер на 5618,00 лв.
Според изложените твърдения в насрещната искова молба заемателят З. М. М. е внесла общо
1267,82 лв., следователно остатъкът от чистата сума по заема е в размер на 4732,18 лв.,
който размер е претендиран от „Кредисимо“ ЕАД.
С оглед на горното, въззивната жалба се явява основателна и решението в
обжалваната част следва да бъде отменено и се осъди З. М. М. да заплати на „Кредисимо“
ЕАД и остатъка от претендираната главница над сумата от 4144,00 лв. до пълния
претендиран размер от 4732,18 лв., ведно със законната лихва върху цялата сума от
4732,18 лв. от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна. На осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00 лв.
Съдът следва да се произнесе и по депозирана частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД
срещу определение № 3019/20.09.2023 г. по гр. д. 5232/2022 г. по описа на РС – Перник,
5
постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
С оглед изхода на спора, съдът следва да отмени определение № 3019/20.09.2023 г.,
постановено по гр. д. № 5232/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е
присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Л. за извършена безплатна процесуална
защита на З. М. М. по предявения насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД, а в останалата част
следва да измени същото като осъди З. М. М. да заплати сума в размер на 250,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, на основание чл. 78,
ал. 8 във вр. с ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, и сума в размер на 189,29 лв., представляваща внесена държавна такса по
предявения насрещен иск пред районен съд,
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 803 от 13.07.2023 г., постановено по гр. д. № 5232/2022 г. по
описа на Районен съд – Перник, В ЧАСТТА, С КОЯТО РС - Перник е отхвърлил
предявения насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД срещу З. М. М., за сумата над 4144,00
лв., представляваща чиста главница по договор за потребителски кредит № *** до пълния
предявен размер от 4732,18 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
насрещния иск до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 23 от ЗПК З. М. М., ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“ ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 146/сграда А/, ет.
4, Бизнес център „България“, представлявано от С.Р.Я., сумата над 4144,00
лв., представляваща невърната главница по нищожен договор за
потребителски кредит № ***, сключен на *** между З. М. М. и „Кредисимо“
ЕАД, до пълния предявен размер от 4732,18 лв., ведно със законната лихва
върху цялата сума от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА З. М. М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Витоша № 146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“,
представлявано от С.Р.Я., сума в размер на 275,00 лева, направени пред настоящата
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
ОТМЕНЯ определение № 109/20.09.2023 г., постановено по гр. д. № 5232/2022 г. по
описа на Районен съд – Перник, В ЧАСТТА, С КОЯТО е присъдено адвокатско
възнаграждение на адв. Л. и вместо него постановява:
6
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. Л. за присъждане на адвокатско възнаграждение по
предявения от „Кредисимо“ ЕАД против З. М. М. насрещен иск.
ИЗМЕНЯ определение № 3109/20.09.2023 г. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ , като
постановява:
ОСЪЖДА З. М. М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Витоша № 146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“,
представлявано от С.Р.Я., сума в размер на 250,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА З. М. М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Витоша № 146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“,
представлявано от С.Р.Я., сума в размер на 189,29 лв., представляваща внесена
държавна такса по предявения насрещен иск пред районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7