Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 120
гр.Бургас,
30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на десети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 5492 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, чрез *- управител, с
адрес: гр.Бургас, ж.к. „*“, бл. *, *, ет. 1, ап. 1, против
Наказателно постановление № */23.10.2018г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
С
жалбата се поддържа, че е налице неправилна квалификация, както и алтернативно,
че има несъответствие на наложената санкция и случаят е маловажен.
В
открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството-жалбоподател.
Наказващият
орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Тодорова, която намира
жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено
на 04.11.2019 г., а жалбата е депозирана на 06.11.2019 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
Не
се спори, че към 16.06.2018г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – зоомагазин, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 117. На 16.06.2018г.,
около 13:00 часа, св. Н.Д.- инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, заедно
с Д.Р., осъществили контрол за спазване на данъчното законодателство в
посочения търговски обект. Проверяващите се легитимирали и се пристъпило към
проверка, при която констатирал, че в обекта е инсталирано и функционирало
устройство за отчитане на продажбите. Конкретно, при проверката на фискалното
устройство модел DATECS
DP-15-KL,
притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, след
преброяване се установила касовата наличност в размер на 173,87 лева. (описи на
наличните парични средства на л. 12 от делото), а разчетената касова наличност
по устройството била 73,87 лв. т.е. при проверката била установена разлика (надвишаване) в размер на 100,00
лева, за които в паметта на фискалното устройство не съществували данни за
служебно въведени и служебно изведени суми от касата в деня на проверката.
За
извършената проверка и констатациите от него Д.Р. съставил Протокол за
извършена проверка бланков № 0345716 от 16.06.2018 г, с указание търговецът да
се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас на 25.06.2018 г. На 25.06.2018 г. бил
съставен АУАН с № F391336.
Актосъставителят описал в акта констатираното при
проверката на 16.06.2018 г. нарушение, в това число, че фискалното устройство
притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Така
описаното деяние Р. квалифицирал като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС,
като предявил и връчил екземпляр от акта на управителя при съставянето му срещу
подпис. Управителят на дружеството записал, че сумата от сто лева била оборотни
средства, които всеки ден се описвали.
Впоследствие
на 23.10.2018 г. въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.2 ЗДДС дружеството било санкционирано с
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло. Свидетелят посочва, че именно той е участвал на проверката,
констатациите от която са отразени в цитирания констативен протокол. На
практика и дружеството не оспорва тези констатации.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми.
Административнонаказателната отговорност на
търговеца е ангажирана за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда
задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в
наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената
нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно
се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът
не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност
на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо
такава функция. Без значение е за какво са предвидени средствата, които не са
отчетени (дали за плащане на стоки, или друго), поради което и доводите в
жалбата в тази насока са неоснователни. Актосъставителят
е описал, че има ФУ и че не е регистрирана чрез него промяната в касовата
наличност.
Следователно
е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Анализът
на така цитираната правна норма обаче обосновава извод, че нарушение,
осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до
неотразяване на приходи, тъй като приходи се формират именно от продажбата на
стоки или услуги.
За
така констатираното административно нарушение, административнонаказващия
орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в
размер на 3000 лева.
Жалбата се явява основателна по отношение на приложената санкционна
разпоредба. Действително, съгласно чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, за нарушения
на чл.118 ЗДДС или на нормативен акт по
неговото прилагане, извън случаите по ал.1 на същия член, за физическите лица,
които не са търговци, се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на
юридическите лица и едноличните търговци - или имуществена санкция в размер от
3000 до 10 000 лева. Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, обаче, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а
именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до
500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лева. В настоящия случай, в акта и в наказателното
постановление не се твърди установеното административно нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с
чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, да е
довело до неотразяване на приходи, а отсъстват доказателства за укриване на
приходи и данъци. Действително, актосъставителят
заявява, а и в констативния протокол е отразено, че при извършване на контролна
покупка не е бил издаден фискален бон, но контролната покупка е на стойност
0,80 лв. Това се явява недостатъчно да
се приеме, че сумата от 126,10 лв. представлява приход от продажба, който не е
отчетен, т.е. вмененото нарушение се явява недоказано по несъмнен начин.
Предвид императивния характер на правилото по чл.185, ал.2, изречение второ от ЗДДС, дружеството е
следвало да бъде наказано с имуществена санкция в размер, съобразен с границите
по чл.185, ал.1 от ЗДДС – от 500 до
2000 лева, което не е било сторено от административнонаказващият
орган. Така е допуснато неправилно приложение на материалния закон при избора
на надлежната санкционна разпоредба. Установената материална
незаконосъобразност не е основание за цялостна отмяна на наказателното
постановление, а само за неговото изменение, защото приложимата за деянието
разпоредба по ал.1 на чл.185 е значително по - благоприятна за нарушителя, в
сравнение с приложената с постановлението, т.е. не се влошава положението на
жалбоподателя, и не се нарушава забраната за reformatio
in pejus. Доколкото производството по оспорване на
наказателно постановление пред районен съд протича по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за първоинстанционните
районни съдилища е допустимо приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за
прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление,
поради което и няма пречка съдът да измени наказателното постановление в тази
му част и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение при същите фактически
положения. В този смисъл е и практиката
на Административен съд Бургас - Решение № 1256 от 7.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 943/2017г.; Решение № 1251
от 6.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 12*/2017
г.; Решение № 1116 от 20.06.2017 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 897/2017 г. и др.
По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения,
извършени от дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието
за първо по ред, при отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Също
така следва да се отчете, че разминаването в касовата наличност не е на висока
стойност. Сочените обстоятелства, преценени в контекста на разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, обосновават решението на съда
да измени наказателното постановление по отношение на приложената санкционна
разпоредба, като я преквалифицира на чл.185, ал.2, изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС, и намали размера на наложената
санкция от 3000 лева до установения в ал.1 на чл.185 от ЗДДС минимален
размер от 500 лева. Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда се
явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане
на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като разминаването в касовата
наличност не е на толкова ниска стойност, която да обоснове отпадането на
юридическата отговорност.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № */23.10.2018г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр.
с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на „*“ ЕООД, ЕИК *, с
адрес: гр.Бургас, ж.к. „*“, бл. *, *, ет. 1, ап. 1 е наложена „имуществена
санкция” в размер на 3000 лева., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
приложената санкционна разпоредба по чл.185, ал.2,
изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС,
и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената
санкция от 3000 лева на 500 / петстотин/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.