Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 02.10.2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение,
13-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 3885 по описа за 2013 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове/при условията на
евентуалност/ с правно основание чл.26,ал.2, предл. второ във вр. с чл.44 ЗЗД , чл.31,ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.44 ЗЗД,с основание чл.42,ал.2 ЗЗД и с основание чл.208 ЗС.
В първоначалната искова молба ищците Г.Г.Г. /поставена под пълно запрещение/ чрез настойника й Ю.Г.С. и самия Ю.Г.С. лично твърдят, че на 11.10.2011 год. ответницата Н.И. лично и като
пълномощник на майка си Г.Г. е сключила с втората
ответница А.Г., договор за продажба на
недвижим имот - апартамент № 2, находящ се в гр.
София, район „Красно село“, ул. „**********. В разпоредителната сдЕ.Г.Г. е била
представлявана от дъщеря си Н.И. по силата на пълномощно със заверка на подписа и съдържанието му от Нотариус О.К.
*** действие РС- Берковица.
Твърдят,че при упълномощаването на първия ответник са
налице порози на пълномощното-то не е подписано от първата ищца или ако се
окаже че е така,то тя не е разбирала тази си постъпка поради напреднал стадий
на психическо заболяване.
Според ищците на първо място
пълномощното е нищожно на основание чл.26,ал.2,предл. второ във вр. с чл.44 ЗЗД
, тъй като не е подписано от упълномощителя Г.Г., което прави и самата сделка
нищожна поради липса на съгласие. Евентуално твърдят,че пълномощното е
унищожаемо на основание чл.31 вр. чл.44 ЗЗД,тъй като към датата на подписването
му Г.Г. не е могла да разбира и да ръководи действията си,поради заболяване,което
води също до недействителност на сделката,като такава извършена без
представителна власт.
На следващо място твърдят,че
договора за продажба,при който първата ищца е била представлявана по силата на
горното пълномощие е недействителен,тъй като самото пълномощно не е
действително.
При уважаване на иска за
недействителност на договора за продажба независимо на кое основание да осъди
втория ответник да им предаде владението на процесния апартамент.
Молят да бъде прогласена
нищожността или евентуално унищожаемостта на процесното пълномощно, след което
и недействителността на процесната сделка и като следствие от това да се отмени
нотариален акт №161, т.1, рег.№4283, д.№148/11г. на Нотариус Д.Т.,
рег.№187 при НК, с район на действие СРС.Молят ответникът А.Г., като приобретател по нищожната продажба да им предаде владението на
процесния апартамент.
При уважаване на иска за
недействителност на договора за продажба независимо на кое основание молят съда
да осъди втория ответник да им предаде владението на процесния апартамент-иск
по чл.108 ЗС.
Ищцата Г.Г.Г. е починала на 05.05.2015 год. ,т.е. след
подаване на исковата молба и е оставила за нейни
наследници другия ищец по делото Ю.С. и първия ответник Н.И., които по
разпореждане на съда са запазили досегашните си процесуални качества.
При
съдебните прения ищецът поддържа заявените претенции и моли съдът да постанови
решение,с което да ги уважи.Претендира разноски.
Ответникът
Н.Г.И. чрез адвокат А.Т. от САК оспорва исковете. Твърди, че е била упълномощена надлежно от майка
си за продажбата на апартамента,като последната лично се е подписала на
пълномощното и декларациите в кантората на нотариуса и в този момент е
разбирала напълно за какво става въпрос.Последващата продажба също е напълно
законосъобразна,като пред нотариуса в гр.София са представени надлежни
доказателства,че Ю.не е съсобственик по отношение на имота,поради отказ от
наследство.
Ответникът
А.З.Г. чрез адвокат П.В.П. също оспорва исковете. Твърди, че е
закупила процесния апартамент съобразно изискванията на Закона. Не е доказано
твърдението на ищците,че Г. не е подписвала пълномощното или ,че то е подписала
без да разбира значението му. Отделно от това оспорва ревандикационния иск и
поради факта,че не е установено тя да владее имота. Моли съдът да отхвърли
исковете .
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор
за покупко- продажба на недвижим имот от 11.10.2011
год. по нотариален акт № 161, том І,регистър 4283, нотариално дело № 148/2011 год. на
нотариус Д.Т.
вписан под № 187 от регистъра на Нотариалната камара,по силата на който договор
първия ответник Н. Г. И.
лично и като пълномощник на Г.Г.Г. е продала за сумата от 135 900 лв. на втория ответник А.З.Г. апартамент № 2,
находящ се в гр. София, ул. „**********1 състоящ се отедна
стая,дневна,кухня,клозет-баня и антре с площ 64.47 кв.м. при съседи:стълбище,Л.К.И.,Ц.Н.К.
и двор,ведно със зимнично помещение без номер и площ/по дън.оценка 10 кв.м./
при съседи:коридор, З.И.Г.,И.Х.и двор и таванско помещение без номер и площ/по
данъчна оценка 6 кв.м./ при съседи:коридор, З.И.Г., Ц.Н.К. и ул. „З.К.“ ведно с 9.05% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавна земя.
По делото е представено пълномощно със заверка на подписа
и съдържанието извършена от нотариус О.К. *** действие
РС- Берковица,от което се установява,че на 28.04.2011 год. Г.Г.Г. е упълномощила дъщеря си Н. Г. И. да продаде от нейно име и за нейна сметка ¾ ид. части от описания
апартамент ,с право да получи продажната цена,да подписва всякакви документи в
тази връзка и да я представлява пред всякакви лица,нотариуси и държавни органи.
На същата дата е заверен подписа на Г. и върху два отделни декларации-за
гражданско и имотно състояние и по чл.264,ал.1 ДОПК,като заверката е извършена
от помощник-нотариус Б.К..
При разпита по делегация на нотариуса О.К. се
установява,че Г. се е явила лично в кантората му в гр.Берковица придружавана от
по-млада жена,заявила е,че знае,че пълномощното е за продажба на апартамент и
според свидетеля се е подписала пред него. Нотариусът е проверил самоличността
на Г.Г., но не е прочел на глас съдържанието на пълномощното, въпреки, че е
заверил това съдържание. За по-бързо според свидетеля декларациите са били
заверени от помощника му. На нотариуса не му е направило впечатление Г. да се
държи неадекватно.
Помощник нотариусът Б.К. не е сигурен,дали Г. е положила
подписите върху декларациите пред него. Заверките на тези документи е извършил
той,останал е с впечатлението,че Г. разбира свойството и значението на това , което
върши.
От представеното по делото Решение
от 04.02.2013г., постановено по гр.д.№ 15003/2012г., V брачен състав по описа
на СГС е видно,че Г.Г. е била поставена под пълно
запрещение. За нейн настойник е бил назначен синът й Ю.Г.С..
Представени са История на заболяването, ведно с анамнеза и
три броя извадки „наблюдение на болния”, Етапна епикриза от 2007 г. ;
Медицинско направление, заедно с резултати и заключение; Психологическо
изследване от 25.06.2012г.; КТ-изследване № 490 от 08.03.2007 г.
От
показанията на св. Г. /съпруга на брат й/ се установява, че през 2004-2005
год. свидетелката е забелязала неадекватност
поведението на Г.-стояла трепереща в ъгъл без видима причина, казвала,че не може да се прибере вкъщи сама,което налагало свидетеля да
съпровождала Г. до тролея, за да може да намери дома си. Била е дезориентирана,
споделяла, че не се чуства добре,но можела сама
да се грижи за себе си. През 2012 год. отново видяла Г.,но последната била в дом
за стари хора , дори не можела да разпознае сина си Ю.и изпитвала панически страх
от мъже.
От
разпита на св. К. / съсед на Г. и
касиер на входа от 25 години/ се установява,
че Г. *** Круша до смъртта на съпруга й-2005 год.,а след това
отишла да живее при дъщеря й Н. и да помага за отглеждането на внучето си. Апартамента
бил даден под наем,като наема се вземал от Н.. Установява,че през 2010 или 2011 год. служител на полицията довел Г. до
блока,като последната не била адекватна,не знаела къде живее и какво прави пред
блока. Полицая се свързал с дъщеря й Н. да дойде да прибере майка си.
Свидетелят С. /съсед на апартамента в кв.Бъкстон на ответника Н. и кума
на последната/
установява, че във въпросния апартамент живеела Н. и съпруга й Саид и
тяхното дете.Не е забелязала неадекватно поведение на Г.,но от Н. знае,че след
смъртта на баща й ,майка й станала по-отпусната,по-затворена.През 2012 год. Н.
е наела жена да се грижи за майка й,последната и тогава можела сама да се
обслужва и да се грижи за себе си,но понеже я е било страх да остава сама наели
гледачката.Тази гледачка я обслужвала и след като я преместили в дома за
възрастни хора.
От
разпита на свидетеля Д. /състудент на Н./ се установява, че Ю. е имал нужда от пари докато бил в Италия и сестра му Н. на два пъти
ходила да му носи пари.
По делото са назначени ,
изслушани и приети две съдебно психиатрични/първоначална и повторна/ и две СГрЕ,
чийто заключения съдът възприема като обективни и професионални.
От заключенията на съдебно
психиатричните експертизи се установява, че през 2007 год. е диагностицирано , че
от няколко години Г.Г.Г. страда от деменция при болестта на Алцхаймер с късно начало,като във
времето до 2010 год. заболяването е прогресирало от умерена степен към тежка
степен. И двамата експерти са категорични,че към датата 28.04.2011 год. Г. не е могла да разбира и да ръководи постъпките си,тъй като в това време е
била в тежко дементно състояние на болестта.Поради специфика на заболяването е
изключено страдащата от заболяването да има т.н.“светли периоди“.
От заключението на първата
съдебно графическата експертиза се установява,че автор на подписите от името на Г.Г.Г. върху пълномощното от 28.04.2011 год. и декларациите от същата дата с
нотариална заверка и изписването на трите имена е самата Г.Г.Г..
Втората съдебно
графическата експертиза/първоначална и допълнителна/установява,че двата подписа
върху Етапна епикриза на Г.Г.Г. постъпила на 07.03.2007 г. в клиниката по неврология в
университетска болница „Александровска“ са съответно на ръководителя на
отделението проф. д-р Л.Т.и на д-рШ.М.С..
По делото са представени
и други релевантни писмени доказателства като удостоверение за наследници на Г.И.Г.,удостоверение
от орган по настойничество на л.302 , договор за социални услуги от 12.11.2012
год., предварителен договор на л.66 и 67 от делото,медицинска документация и
документация във връзка с изповядването на процесната продажба от нотариус Д.Т..
Предвид
така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
По главния иск с правно основание чл.26,ал.2,предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожност на пълномощно от 28.04.2011 год. издадено от Г.Г.Г. в полза на Н.Г.И. с нотариална заверка на подписа извършено от
нотариус
О.К. *** действие РС- Берковица,съдът намира следното:
Искът е неоснователен,тъй като
по делото е установено категорично,че подписът и ръкописното изписване на трите
имена на Г.Г.Г. върху процесното пълномощно се с автор Г.Г.Г.. В тома отношение заключението на съдебно графическата експертиза е
категорично и съдът го възприема напълно. Искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По искът с
правно основание чл.31,ал.1 във вр. ал. 2 и с
чл.44 ЗЗД.
Искът
за унищожаване на пълномощното е предявен като евентуален. С оглед на факта,че
главният иск се явява неоснователен съдът следва да разгледа и да се произнесе
по евентуалния такъв.
Съгласно чл.31,ал.1 от ЗЗД унищожаеми са договорите,
сключени от дееспособни лица, които при сключването им не са могли да разбират
и ръководят действията си. В тези случай изявлението е извършено от лице, което
според гражданското законодателство може да прави правно релевантни волеви
актове. Порокът на волеизявлението по чл.31 от ЗЗД обаче може да се състои в
това, че лицето не го е извършило съзнателно и разумно, тъй като е било в
състояние, при което не е разбирало значението на действията си или не е могло
да ги ръководи, като без значение е обстоятелството дали това е било
краткотрайно или продължително време. В тези случай всъщност липсва разумно
формирана вътрешна воля, насочена към пораждане на определени правни последици.
Следва да се отбележи,че този иск първоначално е предявен
надлежно само от Г.Г.Г.-страна по
унищожаемия договор и едва след смъртта й е заместена по реда на чл.227 ГПК в
това й качество от ищеца Ю.С.,тъй като предпоставките на чл.31,ал.2 ЗЗД са
налице с оглед представеното решение от 04.02.2013г., постановено по
гр.д.№ 15003/2012г., V брачен състав по описа на СГС.
По съществото на спора относно психическото и
интелектуално-волево състояние двамата експерти-психиатри- вещото лице д-р Р.К.
и д-р Елка С. са категорични,че при конкретното заболяване,неговата давност и
развитие при Г.,последната към 2011 год. не би могла да разбира и да ръководи
постъпките си. И двете вещи лица изключват период на ремисия, в който болната
въпреки стадия на заболяването все пак да е била в състояние да разбира какво
извършва и да прояви адекватна воля за правнорегламентирано действие,каквото
безспорно е упълномощаването на трето лица да продаде имот,а също да има
представителна власт пред неограничен кръг физически,юридически лица и държавни
органи с право да изготвя всякакви документи ,вкл. да получава и цената по
сделката.
Състоянието на Г. е установено основно въз основа на
медицинската документация по делото,а при първото заключение и при личен
преглед на болната. Съдът намира,че следва да се възприемат категоричните
заключения на експертите-те са изградени върху немалък набор от медицински документи,лични
впечатления за първия експерт и дългогодишната им клинична практика.Оспорената
етапна епикриза действително не носи подписа на третия лекар и във строго
формално отношение страда от порок,но според съда не толкова съществен ,за да
разколебае истинността на документа като цяло,нито да компроментира
съдържанието му.
Показанията на свидетелите Р.В.Г. и
Е. Г. К. дават основание да се приеме за установено,че психическите проблеми на Г.
датират от 2004-2005 год.,а към 2010-2011 год. поведението й е било
неадекватно.Тези показания кореспондират с документално диагностицираното
начало на заболяването/около три години преди 2007 год./ ,както и с изразеното
от експертите прогресивно развитие.
Съдът не възприема за достоверни показанията на св. А.С. С. относно причината да се наеме гледач на Г.,а също,че към
2012 год. същата е била в психическа и физическа кондиция,позволяваща й сама да
се грижи за себе си. В тази част показанията противоречат категорично на
установените документално тежки психически проблеми на Г. през 2012 год.
свързани с тотална дезориентация,липса на логически свързана мисъл и прочие.
Ето защо съдът намира,че към датата 28.04.2011 год. Г.Г.Г. не е могла да разбере смисъла и значението на упълномощителното си
действие, нито адекватно на го ръководи.Според пълномощното същата дава мандат
на пълномощника не само за продажба на идеални често от имота,а за още правни
действия,т.е. упълномощителното действие не е просто от фактическа страна е
изисквало интелектуални възможности,каквито към онзи момент Г. категорично
според съда не е притежавала. Това, че нотариусът и помощникът му
установяват,че са преценили нормална адекватност на Г. не обвързва
съда,доколкото е ясно,че ако въобще е имало проверка на състоянието й то е било
повърхностно и формално и доколкото за същата не е имало документ за
освидетелстване и не е била пияна/критерии на помощник нотариуса/ са приели,че
е адекватна и разбира какво извършва и какво подписва.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира
предявеният иск с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД е основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
При това положение основателен се явява и искът за
обявяване недействителност на договора за покупко-продажба. В ТР № 5/14 г. на
ОСГТК на ВКС - т. 2 е посочено, че договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се
позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници.
Ето защо след като договорът за покупко-продажба
от 2011 г. е нищожен като сключен при липса
на съгласие на Г.Г.Г. за продажба на имота, обусловена от липсата на
представителна власт у пълномощника й за
разпореждане с апартамент № 2, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ул.
„**********, като сделката не е и потвърдена, то тя не е произвела
вещнопрехвърлително действие. Продавачът Г.Г.Г. не
изгубила правото си на собственост, съответно
то не е придобито от купувача по силата на
сключения договор.
Според съда обаче недействителността на договора за
продажба е частична-до размера на правата на продавача Г.Г.-4/6 ид. части,като
преживял съпруг по отношение на имот СИО наследяващ с двама низходящи.Това е
така,тъй като продажба на вещ от отделни съсобственици е делимо право,съобразно
правата им в съсобствеността и всеки от тях може и без участието на другия
съсобственик да се разпореди с притежаваната част,независимо от ограничението
на чл.33,ал.1 ЗС.Ето защо договора за покупко продажба следва да се обяви за
недействителен до размер на 4/6 ид.части.
Не следва да се уважава искането на ищеца за отмяна на
нотариалния акт,с който е обективизирана горната продажба,тъй като този акт не
подлежи на отмяна по реда на чл.537,ал.2 ГПК
Искът с правно основание чл.108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху процесния
апартамент предявен против втория ответник А.З.Г. е неоснователен и не следва да се уважава. При гореизложеното
гореизложеното е факт,че ищецът Ю.С. е съсобственик заедно със сестра си Н. по
отношение на процесния апартамент,т.е. има легитимация за иска. Последният
обаче не е установил втората задължителна предпоставка за уважаването
му-владението на имота от втория ответник ,поради което искът се явява
неоснователен .
По разноските:
Разноските на ищеца са в
размер на 1386 лв.,на първия ответник 2330 лв. и на втория-2800 лв.С оглед
уважаването на първия евентуален иск,втория за недействителност и отхвърляне на
ревандикационния на ищеца следва да се присъдят 2/3 от разноските-914
лв./платими поравно-по 457 лв. от ответниците/,на първия ответник разноски не
следва да се присъждат,а на втория ответник 1/3 от разноските-924 лв.
След компенсация на ищеца с
разноските на втория ответник,на последния следва да се присъдят 467 лв.
На ответниците следва да се
възложат поравно заплащането на държавните такси по уважените искове-80 лв. за
първия и 661 лв. за втория,като заплатят по сметка на СГС сума от по 371 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХЪРЛЯ предявеният главен иск с
правно основание чл.26,ал.2, предл. второ във вр. с чл.44,ал.1 от ЗЗД от Ю.Г.С. ЕГН:********** чрез от адвокат Г.Т.Д. - САК, съдебен адрес:***№ 2 против
Н.Г.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез адв. А.Т. и А.З.Г. ЕГН:********** чрез адв. П.В.П.,
САК, със служебен адрес:г*** прогласяване нищожност на пълномощно от 28.04.2011 год. издадено от Г.Г.Г. в полза на Н.Г.И. с нотариална заверка на подписа/рег. № 1262/ и
съдържанието/рег. № 1263/ извършено от нотариус
О.К. с рег.№ 178
при Нотариалната камара с район на
действие РС- Берковица като неоснователен.
УНИЩОЖАВА по предявеният евентуален иск с правно основание чл.31, ал.1 във вр. с
чл.44,ал.1 от ЗЗД от Ю.Г.С. ЕГН:********** против Н.Г.И., ЕГН ********** пълномощно от 28.04.2011 год. издадено от Г.Г.Г. в полза на Н.Г.И. с нотариална заверка на подписа/рег. № 1262/ и
съдържанието/рег. № 1263/ извършено от нотариус
О.К. с рег.№ 178
при Нотариалната камара с район на
действие РС- Берковица
ОБЯВЯВА за
недействителен до размер на 4/6 ид.части на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен между Г.Г.Г.
и Н.Г.И. като
продавачи и
А.З.Г. като продавач с нотариалния
акт №161, т.1, рег.№4283, д.№148/11г. на Нотариус Д.Т., рег.№187 при НК, с
район на действие CPC, а именно: апартамент № 2,
находящ се в гр. София, ул. „**********1 състоящ се от една
стая,дневна,кухня,клозет-баня и антре с площ 64.47 кв.м. при съседи:стълбище,Л.К.И.,Ц.Н.К.
и двор,ведно със зимнично помещение без номер и площ/по дан.оценка 10 кв.м./
при съседи:коридор,З.И.Г.,И.Х.и двор и таванско помещение без номер и площ/по
данъчна оценка 6 кв.м./ при съседи:коридор, З.И.Г., Ц.Н.К. и ул. „З.К.“ ведно с 9.05% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавна земя.
ОТХЪРЛЯ предявеният от Ю.Г.С. ЕГН:********** против А.З.Г. ЕГН:********** иск с правно основание чл.108 ЗС за
признаване на собствеността и предаване на владението върху апартамент № 2, находящ се в
гр. София, ул. „**********1 състоящ се от една
стая,дневна,кухня,клозет-баня и антре с площ 64.47 кв.м. при съседи:стълбище,Л.К.И.,Ц.Н.К.
и двор,ведно със зимнично помещение без номер и площ/по дан.оценка 10 кв.м./
при съседи:коридор,З.И.Г.,И.Х.и двор и таванско помещение без номер и площ/по
данъчна оценка 6 кв.м./ при съседи:коридор, З.И.Г., Ц.Н.К. и ул. „З.К.“ ведно с 9.05% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавна земя.като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Г.И., ЕГН ********** да заплати на Ю.Г.С. ЕГН:**********
разноски по делото в размер на 457 лв.,а по сметка на СГС държавна такса от 371
лв.
ОСЪЖДА Ю.Г.С. ЕГН:********** да заплати на А.З.Г. ЕГН:********** разноски по компенсация в размер на
467 лв.
ОСЪЖДА А.З.Г. ЕГН:********** да заплати по сметка
на СГС държавна такса от 371 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщението до страните ,че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: