Определение по гр. дело №22775/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 октомври 2025 г.
Съдия: Антоанета Георгиева Ивчева
Дело: 20251110122775
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43216
гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110122775 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени допустими,
относими и необходими за разрешаването на правния спор, предмет на делото,
писмени доказателства, чието приемане е допустимо, като по отношение на
доказателствената им стойност съдът дължи оценка с акта си по същество на спора.
Доказателственото искане на ответника за издаване на съдебно удостоверение,
което да послужи пред Летище София, следва да бъде уважено.
Доколкото ответникът своевременно е оспорил по реда на чл. 193 ГПК
истинността (в случая автентичността) на приложената „форма за възлагане“ при
твърдения, че същата не е подписана от И.Г.С., съдът намира, че следва да укаже на
ищеца да заяви на основание чл. 193, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок дали ще се
ползва от оспорения документ и в случай че ще се ползва от същия – да го представи в
оригинал в същия срок.
Следва да бъде приложено ч.гр. д. № 76202/2024г. по описа на СРС, 74 състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.02.2026 г.
от 10:40 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, във връзка с направеното оспорване на подписа на И.Г.С., положен във
„форма за възлагане“, на основание чл. 193, ал. 2 ГПК да заяви дали ще се ползва от
оспорения документ и в случай че ще се ползва от този документ – да го представи в
оригинал в същия срок. При неизпълнение на указанията в срок, документът ще бъде
изключен от доказателствения материал по делото.
1
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр. д. № 76202/2024г. по описана СРС, 74
състав.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както
следва:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЮАБ
Скайкоп.ком“, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на
предприятия (SECR) в Република Литва, с регистрационен номер *********, срещу
„Дойче Луфтханза“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Федерална
република Германия с № HRB 268, чрез търговското си представителство в Република
България, вписано в ТР при БТТП с ЕИК по Булстат *********, с която е предявен
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6, пар. 1, буква „а“, вр. чл. 7, т. 1, б. “а“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 за признаване за установено съществуването на парично
задължение в размер на сумата от 488,96 лв., представляваща обезщетение за
закъснение на полет LH1427, част от обща дестинация от Летище София -
Международно летище Ф.Н.М. - Международно летище Ф.Ш.В., пристигащ по
разписание 16.01.2024 г. в 18.15 ч. (местно време), ведно със законната лихва от
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 19.12.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че лицето И.Г.С. е сключил договор за въздушен превоз, по който
пътникът е следвало да бъде превозен от летище София с полет LH1427, излитащ по
разписание на 16.01.2024 г., в 14.15 ч. (местно време), до Международно летище
Ф.Н.М. и със свързващ полет LH1352, излитащ от Международно летище Ф.Н.М., до
крайната му дестинация Международно летище Ф.Ш.В., пристигащ по разписание на
16.01.2024 г. в 18.15 ч. (местно време). Общата резервация за полетите е потвърдена,
като на пътника са издадени бордни карти. Твърди се, че полет LH1427 бил изпълнен
от от авиопревозвача „Дойче Луфтханза“ АД със закъснение, което попречило на
пътника да хване свързващия полет LH1352, което довело до закъснение с повече от
три часа, изчислено спрямо часа на пристигане по разписание до крайната му
дестинация. Твърди, че разстоянието между началната и крайната точка на полета е до
1500 км. Поддържа, че пътниците на закъснели полети имат право на парично
обезщетение съгласно чл. 7 от Регламент (ЕО) №261/2004г., като дължимото
обезщетение е нормативно определено и се изчислява въз основа на разстоянието
между двете летища на излитане и на кацане. Твърди, че вземането на пътника е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 24.01.2024г. На 24.01.2024 г. ищецът е
изпратил до ответника уведомление за сключената цесия и покана за доброволното
заплащане на паричното обезщетение, като към депозиране на исковата молба плащане
на претендираното вземане не е извършено. Моли съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – „Дойче Луфтханза“ АД е депозирал отговор
на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявения иск.
Не оспорва, че И.Г.С. е имал закупен билет за полети LH1427 София - Франкфурт и
полет LH1352 Франкфурт - Варшава от дата 16.01.2024 г., както и че полет LH1427 е
бил закъснял. Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца да предяви иска,
поддържайки, че същият не представя доказателства да е носител на процесното
вземане въз основа на договор за цесия, както и твърдяното прехвърляне на вземането
да е съобщено на длъжника. Оспорена е истинността на представената от ищеца
„форма за възлагане“, като ответникът твърди, че същата не е подписана от лицето
2
И.Г.С.. Поддържа, че причините за закъснението на полет LH1427 се дължат на
извънредни обстоятелства – извършвано ротиране на самолетите на летище София,
довело до забава в предоставянето на слот за излитане, поради което моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
По доказателствената тежест:
Процесуално задължение на ищеца по предявения иск е при условията на пълно и
главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи
осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ съществуване на
валидно облигационно отношение между лицето И.Г.С., в качеството му на пътник, и
ответника по договор за въздушен превоз на пътници, по който за ответника е
възникнало задължение да изпълни на съответната дата полети LH1427 по
направление от летище София, България до Международно летище Ф.Н.М., Германия
и свързващ полет LH1352 по направление Международно летище Ф.Н.М. до
Международно летище Ф.Ш.В., част от обща резервация; 2/ наличие на потвърдена
резервация; 3/ достигане на пътника до крайната му дестинация с два или повече часа
закъснение; 4/ разстоянието от началния пункт на излитане до последния краен пункт
на пристигане, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е под 1500 км.; 4/
прехвърляне на формираните по силата на договора за превоз на пътника в полза на
ищеца „ЮАБ Скайкоп.ком“; 5/ съобщаване на длъжника по правоотношението за
настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя
(цедент) по договорите за цесия.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи,
че неизпълнението на облигационното му задължение по извършване на процесния
полет се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори при вземане на всички разумни мерки, както и погасяване на дълга, в случай че
твърди това, за което той не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелствата: 1/ наличието на действително облигационно
правоотношение по силата на договор за въздушен превоз за редовен полет LH1427 от
16.01.2024 г. по направление от летище София, България до Международно летище
Ф.Н.М., Германия, планиран да излети по разписание на 16.01.2024 г., в 14.15 ч.
(местно време), със свързващ полет LH1352, излитащ от Международно летище
Ф.Н.М. до крайната му дестинация Международно летище Ф.Ш.В., пристигащ по
разписание на 16.01.2024 г. в 18.15 ч. (местно време); 2/ че пътникът И.Г.С. е имал
потвърдена резервация за планираните полети; 3/ че полет № LH1427 от 16.01.2024 г. е
изпълнен с закъснение; 4/ достигане на пътника И.Г.С. до крайната му дестинация с
два или повече часа закъснение; 5/ че разстоянието от началния пункт на излитане до
последния краен пункт на пристигане, изчислено по метода на дъгата на големия кръг,
е под 1500 км., както и 6/ размера на обезщетението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, изменен
съобразно настоящото определение, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора,
включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
3
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4