РЕШЕНИЕ
№171
27.04.2021г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. № 180 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл.155 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия(ЗОБВВПИ).
Образувано
е по жалба на С.М.В. *** против
Решение № 1970з-102 от 22.01.2021г. на Началника на РУ МВР-Хасково, с което и
на основание чл. 155, ал.1 вр. с чл. 58, ал.1,т.8 от ЗОБВВПИ е отнето
разрешителното за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие на
жалбоподателя.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради издаването му в противоречие с материалния с материалния и процесуалния закон и в несъответствие с целта на закона.
В обжалваното решение било посочено, че се издава поради наложените на оспорващия мерки по защита от домашно насилие, със Заповед за незабавна защита от 08.01.2021г. по гр.д. № 32/2021г. на РС-Хасково. Тази заповед била издадена по пискане на Р. В. Н., с която жалбоподателят живеел на семейни начала и с която имали общо дете на 15г. Действията на същата били необмислени и неотговаряли на действителната връзка, тъй като в действителност двамата имали семеен спор, но жалбоподателят твърди, че не бил упражнил физическо или психическо насилие над нея, както и не бил отправял заплахи за убийството й. След издаване и връчване заповедта за незабавна защита сама и по собствено желание Р.Н.пожелала да оттегли молбата си до съда и да прекрати образуваното гражданско дело № 32/2021г. по описа на Районен съд, гр.Хасково, поради което и решение и заповед за защита от домашно насилие не били издадени, а издадената за незабавна защита била отменена, предвид прекратяване на производството. Поради изложените в жалбата новонастъпили факти, жалбоподателят счита че решението на Началника на РУ- Хасково следвало да бъде отменено, като незаконосъобразно, поради липса на фактически и правни основания за издаването му. Фактите въз основа на които органът бил постановил оспореният акт следвало да се считат за променени с обратна сила, вследствие на новонастъпили факти по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК. В случая, с оглед новонастъпилите факти оспореният акт се явявал и несъответен на целта на закона и издаден в противоречие с принципа за съразмерност визиран в нормата на чл.6 от АПК, още повече че оспорващия и Румяна Недялкова, отново живеели заедно, като щастливо и сплотено семейство. Излагат се и доводи че обжалваното решение не отговаряло на изискванията за форма по чл. 59 от АПК, тъй като липсвал адресат на акта, в същия не били изложени фактически и правни основания за издаването му не било посочено, какви мерки по чл.5 от ЗЗДН били наложени на жалбоподателя и за какъв период – формално се посочвало че били наложени през последните три години, но не било визирано коя точно година се има предвид. Посочена била докладна записка № 1970р-1301 от 13.01.2021г., с която оспорващия не бил запознат а ако там се съдържали някакви мотиви, то в случая били нарушени изискванията на чл.26 чл.34, чл.35 и чл. 36 от АПК, като жалбоподателя не бил уведомен за започване на производството по издаване на ИАА, не му била предоставена възможност за обяснения и представяне на доказателства, не били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, нито административният орган събирал служебно доказателства.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение и се претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ответната страна – Началник РУ -Хасково при ОДМВР-Хасково, редовно призован не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
С Разрешение № ********** издадено на 22.09.2017г. издадено от Началника на РУ на МВР при ОДМВР-Хасково и валидно до 21.09.2022г., на жалбоподателя било разрешено съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия: ловна пушка „Даймънд“, кал.12, № 09793, ловна пушка“Монте Карло“ кал.12, № 10955, ловна пушка „ЧЗ“ кал.12, № 28438-58 и боеприпаси за тях.
През 2021г. в Районен съд, гр. Хасково по молба на Р.В. Н.и против С.М.В. било образувано гр.дело № 32/2021г. , като съдебното производство е било по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита от домашно насилие.
Със заповед за незабавна защита от 08.01.2021г. по горепосоченото гр. дело № 32/2021г., издадена на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН, съдът е задължил С.М.В. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. В. Н., както и му е било забранено да приближава същата, и обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.Хасково, с.Брягово, на разстояние по малко от 20 метра, за срок до окончателното приключване на производството по гр. дело № 32/2021г. по описа на РС-Хасково с издаването на заповед за защита или отказ.
С определение № 260178 от 28.01.2021г. постановено в з.с.з. и влязло в законна сила на 05.02.2021г. РС-Хасково е прекратил производството по гр.дело № 32/2021г. по описа на същия съд, поради оттегляне на молбата за защита(оттегляне на иска).
На 13.01.2021г. с докладна записка рег. № 1970-1301 на мл. експерт Д.Т., Началника на РУ-Хасково бил уведомен, че при извършена проверка в „КОС“ при РУ-Хасково е било установено, че С.В. притежава валидно разрешително за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси № 20170344555, валидно до 21.09.2022г. и спрямо същият има издадена заповед за незабавна защита от 08.01.2021г. по гр.дело № 32/2021г. на РС-Хасково.
С решение рег. № 1970з-102 от 22.01.2021г. издадено на основание чл.155, ал.1, вр. с чл. 58, ал.1,т.8 от ЗОБВВПИ, Началникът на РУ-Хасково при ОДМВР-Хасково заповядал да се отнеме разрешение 20170344555 за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия: ловна пушка „Даймънд“, кал.12, № 09793, ловна пушка“Монте Карло“ кал.12, № 10955, ловна пушка „ЧЗ“ кал.12, № 28438-58 и боеприпаси за тях.
Решението било мотивирано с това, че на С.М.В., през последните три години е наложена мярка за защита по Закона за защита от домашното насилие - издадена заповед за незабавна защита от 08.01.2021г. по гр. Д.№32/2021г. по описа на РС-Хасково Хасковски районен съд.
Видно от извършеното отбелязване, решението било връчено на С.В. на 25.01.2021г. а жалбата срещу него била подадена на 05.02.2021г. пред Административен съд, гр.Хасково и заведена с вх. № 947 от същата дата.
В хода на съдебното производство, като писмени доказателства по делото са приети документите съдържащи се в административната преписка, както и Разрешение № 20170344555 на Началник РУ –Хасково, молба от Р.Н.подадена до РС-Хасково с вх. № 261757 от 28.01.2021г.и Определение № 26017 от 28.01.1978г. на РС-Хасково по гр.д.№ 32/2021г. с отбелязване датата на влизането му в сила.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 ал. 1, вр. чл.
146 т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният административен акт за изхождащ
от компетентен орган по смисъла на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, тъй като същият е постановен от органът издал разрешението за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Видно от
Заповед № 8121К-299 от 19.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи , лицето
издател на акта към датата на издаването му е бил преназначен и е изпълнявал
длъжността Началник РУ - Хасково.
Решението е обективирано в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, а възраженията в жалбата за немотивираност на същото са неоснователни. В обжалваният индивидуален акт е посочено че се издава на основание чл. 155, ал.1, вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, т.е. конкретизирано е правното основание за постановяването му. В решението е обективирано и че се издава поради налагани по отношение на жалбоподателя мерки за защита по ЗЗДН в период от три години преди издаването му, а именно със Заповед за незабавна защита издадена на 08.01.2021г. по гр. Дело № 32 от 2021г. на РС-Хасково. Следователно в същото се съдържат и фактически съображения за издаването му. При ясно конкретизиране на номера и датата на издаване на заповедта за незабавна защита, не е било необходимо органът да посочва отново допълнително през коя точно година са наложени процесните мерки. Правните и фактическите основания си кореспондират и същите са ясни и разбираеми. Изрично в решението е посочено, кое разрешително се отменя и кой е адресата на постановения с него негативен резултат. Ето защо съдът намира, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден при съблюдаване изискванията на чл. 59, ал.1 от АПК.
Не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на жалбоподателя за наличие на такива не се споделят. Преди издаване на оспорения акт органът е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства по случая, като са приобщени необходимите писмени документи. Специалният закон ЗОБВВПИ не изисква уведомяване на лицето при започване на производство по отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ, нито задължава органа да предостави възможност на лицето да даде обяснение/възражения по случая. Но дори да се приеме, че общите разпоредби на АПК са приложими и в това специално уредено производство, то нарушението на чл. 26, ал.1 от АПК, а оттук и на чл.35, хипотеза 2-ра от АПК би могло да е съществено само ако се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в съответния индивидуален административен акт, респ. ако при уведомяване на заинтересованото лице и събиране и обсъждане на обясненията и възраженията на същото би се стигнало до различен резултат от възприетия в административното решение.В случая, неуведомяването на жалбоподателя за започването на производството по отнемане, респ. не даването на възможност на същия да изложи своите възражения или обяснения няма как да се отрази върху съдържанието на обжалваното решение. Това е така, тъй като в случаите на отнемане на разрешение по реда на чл. 155, ал.1, вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, органът действа при условията на обвързана компетентност и при установяване наличие на издадена заповед по реда на ЗЗДН - информацията за налагането на която, ведно с доказателствата за това постъпват при органа служебно, същият е длъжен да се произнесе със съответно решение.
Основният спорен по делото въпрос е издаден ли е оспореният акт в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Настоящият съдебен състав намира отговора на този въпрос за положителен, при следните съображения:
Съгласно чл. 155, ал.1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал.1, т.2-т.8 от с.н.а., издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. От своя страна чл. 58, ал. 1, т. 8 от с.з. предвижда разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН. Мерките за защита от домашно насилие са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗЗДН, като същите се налагат с два вида съдебни акта: със заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН, като привременна мярка и със заповед за защита по чл. 15 от с.з. след провеждане на съдебно производство в открито съдебно заседание. При наличието на наложена мярка за защита с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 - т. 4 от ЗЗДН е налице хипотезата по чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, като без правно значение е обстоятелството дали мярката е наложена привременно със заповед за незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН - докато е висящо съдебното производство по чл. 7 и сл. от ЗЗДН, или със заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН, тъй като постановените съдебни актове по реда на тези две норми не се различават по правното си действие. Нормата на чл. 155, ал.1 вр. с чл. 58, ал.1,т.8 от ЗОБВВПИ е императивна и при наличието на визираните в същата предпоставки административният орган е длъжен да издаде решение, с което се отнема издаденото вече разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, като същия действа, както вече се посочи в условията на обвързана компетентност. В този смисъл и константната практика на ВАС изразена в Решение № 3538 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2011 г., VII о., Решение № 12834 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2012 г., VII о, Решение № 1173 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14670/2015 г., VII о. , вкл. най-новата такава изразена в Решение № 14242/17.11.2020г. по адм. дело № 5279/2020г. на ВАС и др. В случая, от събраните писмени доказателства по делото - Заповед от 08.01.2021г. на РС-Хасково по гр.д.№32/2021г. по описа на същия съд се установява, че спрямо жалбоподателя такива мерки са били приложени по реда на чл. 18 от ЗЗДН в предходните три години, преди датата на издаване на оспореният в настоящото производство административен акт-22.01.2021г., поради което законосъобразно ответникът е издал обжалваното решение.
Иррелевантен е фактът, че съдебното производство по гр.дело № 32/2021г. по описа на РС-Хасково е било прекратено поради оттегляне на иска. Това е така, защото определението на гражданския съд за прекратяване на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка, т.е. същото действа занапред, без да оказва влияние върху наличието на установените в хода на проведеното съдебно производство основания за издаване на заповедта за незабавна защита (в този смисъл Решение № 1173 от 04.02.2016 г. по адм. д. № 14670/2015 на ВАС, Решение № 14242/17.11.2020г. по адм. дело № 5279/2020г. на ВАС- Седмо отделение, Решение №10482 от 29.07.2020г. постановено по адм. дело № 6207/2020г. по описа на ВАС - Седмо отделение). Наложената мярка по ЗЗДН е действала от датата на издаването й до дата на прекратяване на съдебното производство по гр.дело № 32/2021г. по описа на РС-Хасково, а прекратяването на същото дело, предвид обстоятелството, че заповедта не е била отменена с определение № 260178 от 28.01.2021г. постановена по същото дело, не е довело до отпадане с обратна сила последиците от нея, съответно макар и нов факт, то той не е такъв по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК. Цитираната от касатора съдебна практика на Административен съд, не е задължителна за настоящия съдебен състав, освен това по идентичен случай ВАС се е произнасял в обратна насока - Решение №10220/24.07.2020г. по адм.дело № 8278/2019г. на ВАС – Седмо отделение.
С оглед материалната законосъобразност на акта, същият се явява и съответен на целта на закона.
От гореизложеното е видно, че оспореният акт
е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целта
на закона, поради което не са налице основания за отмяна по смисъла на чл.146 от АПК, ето защо и оспорването срещу него следва да бъде
отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.М.В. *** против Решение № 1970з-102 от 22.01.2021г. на Началника на РУ МВР-Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: