Р Е Ш
Е Н И Е
№_______
20.07.2020г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №4127 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от М.С.Ш.,
ЕГН ********** *** срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район Владислав Варненчик,
бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Таурс – иск да се признае за установено
по отношение на ответника, че ищецът не му дължи паричната сума в размер на 485,64 лв., представляваща допълнително начислена стойност на
ел.енергия по фактура №0285559750
от 01.10.2019г. за периода 17.10.2017г. – 16.10.2018г. за обект,
находящ се в гр.Варна,
ул.»********», №42 вх.А ап.4,
клиентски №**********, абонатен №**********. Претендират се и сторените по
делото разноски.
В исковата молба са изложени
съображения, ищецът е абонат на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с
клиентски № ********** и абонатен № **********, за обект, находящ се в
гр.Варна, ул."********" № 42, вх.А, ап.4. За отчитането на
изразходваната електрическа енергия в обекта, е монтиран статичен еднофазен
двутарифен електромер тип "АСЕ 2000" с идентификационен № 7917596.
Като изряден потребител на електрическа енергия, г-жа Ш. редовно заплаща
консумираната електроенергия по своя клиентски № ********** и абонатен № **********.
В началото на месец октомври 2019г. ищцата получава
писмо от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД с изх.№ 55209 КП1202532 1/30.09.2019
г., с което я уведомяват, че на 16.10.2018 г. служители на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД са извършили проверка на точността на
измерване на обслужващите измервателна система и свързващите ги електрически
инсталации за обект, находящ се в гр.Варна, ул."********" № 42, вх.А,
ап.4, за клиентски № ********** и абонатен № **********, като в резултат на
установено неточно отчитане е направено преизчисление на количества
електроенергия. За извършената проверка са съставили Констативен протокол №
1202532. С писмото освен Констативен протокол № 1202532 е получен и Констативен
протокол от метрологична експертиза на електромер № 2133/17.09.2019г.-АУ-Е-000029-58181/18.10.2018
г. на "БИМ" - РО-Варна.
На 09.10.2019 г., г-жа Ш. получила писмо от „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ" АД с изх.№ 55209 КП1202532 2/01.10.2019 г. от което става ясно,
че „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД е изчислило и коригирало сметката й за електроенергия,
като са приложени Становище за начисление на електрическа енергия за периода от
17.10.2017 г. до 16.10.2018 г. и Фактура № ********** от 01.10.2019 г. за
сумата от 485,64 лева. Съгласно становището, допълнително е начислено общо
количество електроенергия в размер на 2563 кВТч за период от 17.10.2017 г. до
16.10.2018 г., като е разпределена, както следва : 1805 кВТч за периода от
17.10.2017 г. - 30.06.2018 г. и 758 кВТч за периода от 01.07.2017 г.
-16.10.2018 г.
Ищецът излага следните доводи за недължимост на коригираната сметка:
Статичен еднофазен двутарифен
електромер тип "АСЕ 2000" с идентификационен № 7917596 е поставен от
служители на „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ" АД с променено наименование
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, като потребителят няма достъп до него,
тъй като е поставен в метално табло, което е заключено със специален ключ и
достъп до средството за търговско измерване, са имали единствено и само
служители на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД и „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ" АД с
променено наименование „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД. Средствата за
търговско измерване на електрическата енергия, както и таблата или шкафовете,
където те са разположени, са собственост на „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ" АД с
променено наименование „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, като то поставя
върху тях приспособления и/или знаци за ограничаване на достъпа.
Статичен еднофазен двутарифен
електромер тип "АСЕ 2000" с идентификационен № 7917596 е собственост
на електроразпределителното дружество и същото носи отговорността за периодичната
му проверка, правилно съхранение и ограничаване на достъпа на трети лица до
него, като потребителят на ел.енергия по никакъв начин не може да отговаря за
неизправност или вмешателство в електромера. Нещо повече, всички пломби и знаци
против нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера са налице и са
непокътнати, което изключва каквото и да било вмешателство в схемата на
електромера. Поддържането на техническата изправност на средствата за търговско
измерване е задължение на електроразпределителното дружество, доколкото се
явява техен собственик, съгласно чл.120, ал.1 от Закона за енергетиката, като в
негов риск остава евентуалната загуба на неотчетена електроенергия. Доколкото
средството за търговско измерване е поставено на общодостъпно място, с реална
възможност за външна намеса от всяко трето лице, то отсъства основание в тежест
на потребителя, да се възложат правните последици от неточното изпълнение на
задълженията на доставчика.
Лицата, подписали Констативен
протокол №1202532/16.10.2018 г. не са упълномощени от г-жа Ш., като на това
основание се оспорват изцяло констатациите в него. За ответното дружество не
съществува правно основание за съставяне на същия, поради отменената към датата
на проверката разпоредба на чл.47 отПИКЕЕ
/отм./ по реда на съдебния контрол /Решение № 1500, постановено по Адм.дело №
2385/2016 г. на ВАС, 5 членен състав/. За да възникне правото на ответното
дружество едностранно да коригира сметката на потребителя на първо място следва
да се установи неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. След отмяната на чл. 41 - 44 и чл. 47 ПИКЕЕ, липсва ред и предпоставки
за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа
изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Следователно и правото на ответника да преизчислява сметка на потребителя въз
основа на констатациите от извършената на 16.10.2018 г. проверка, следва да се
отрече изцяло.
Според ответника, допълнително
начислените за плащане 2563 кВТч, се отнасят за периода от 17.10.2017 г. до
16.10.2018 г. Следва, ответникът да докаже, че нарушението в работата на СТИ е
възникнало точно в горепосочения времеви период и по тази причина цялото количество
от 2563 кВТч, е записано в невизуализиран регистър 1.8.3. именно през този
период. Очевидно е, че ако евентуалната повреда на СТИ е възникнала преди
началото на корекционния период, то количеството на допълнително начислената
ел. енергия следва да е значително по-малко от записаното в регистъра.
Нито от Констативен протокол
№1202532/16.10.2018г., нито от Констативен протокол от метрологична експертиза
на електромер № 2133/17.09.2019 г.-АУ-Е-000029-58181/18.10.2018 г., може да се
установи, какви са били първоначалните показания на регистър 1.8.3, за да може
да бъде установено, че твърдяното допълнително начисленото общо количество
ел.енергия действително е преминало през електромера в периода от 17.10.2017 г.
до 16.10.2018 г.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ,
средството за търговско измерване е собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, а на основание чл.30 от ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в
измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп
чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Поради това,
следва да се приеме, че задължението да поддържа измервателния уред в
изправност е на ответника, а не на ищеца - потребител. Ето защо и при липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира
в негова тежест да бъдат вменени последиците от евентуалното неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване.
Отчетът по скрит и недостъпен за потребителя
регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 от ПИКЕЕ, задължаваща
дружеството - доставчик, да осигурява на страната, която купува или продава
електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за
търговско измерване. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане
само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и
лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на
абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. На следващо място отчетът
по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл.120,
ал.4 от Закона за енергетиката, които въвеждат изискване за зоново в
денонощието измерване на потребената ел.енергия, когато това е възможно, както
е в случая.
Видно от Констативен протокол от
метрологична експертиза на електромер № 2133/17.09.2019г.-АУ-Е-000029-58181/18.10.2018
г., експертизата е извършена след повече от 10 (десет) месеца от датата на
демонтажа, което е в нарушение на Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, а именно чл.675а, ал.4, предвиждащ срок не
по-дълъг от два месеца. Отделно от това, е констатирано, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия.
Статичен еднофазен двутарифен
електромер тип "АСЕ 2000" с идентификационен № 7917596 е
параметризиран да отчита консумираната ел.енергия само по две тарифи - дневна и
нощна. В настоящия случай, електромерът е параметризиран да отчита по три
тарифи, без да има подадено за целта заявление от абоната-потребител. Тъй като
е битов абонат, при липса на изрично и индивидуално уговорени условия за
отчитане по три тарифи, параметризирането на електромера да отчита по този
начин не е обвързващо за потребителя, тъй като представлява отклонение от
договора. По изложените съображения липсва основание за допълнително
начисляване на отчетената консумация по невизуализирания регистър 1.8.3.
Статичен еднофазен двутарифен
електромер тип "АСЕ 2000" с идентификационен № 7917596 е произведен
през 2009 г. и съгласно Заповед № 333/2014 г. на ДАМТН е следвало да премине
през последваща метрологична проверка до края на 2015 г., т.е. към датата на
проверката СТИ е било метрологично негодно.
В срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби" АД, с
който се оспорва предявения иск.
Твърди се, че ищецът дължи процесната сума по фактура №0285559750 от 01.10.2019г. на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ.
Проверката на техническо средство
за измерване на ел.енергия – електромер в обект, собственост на М.С.Ш. е
извършена на основание чл.34, ал.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Установено е, че СТИ е в несъответствие с
нормалните характеристики. Съгласно чл.16 от Общите условия, ползвателят е
задължен да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не
преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско
измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване,
знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от лица, на които
„Електроразпределение Север” АД е възложило дадената дейност или овластен
държавен орган, както и да не използва електрическа енергия, без тя да се
отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани съгласно
изброения ред. За установеното при извършената проверка от служители на
„Електроразпределение Север” АД е съставен КП №1202532 от 16.10.2018г.
Демонтираното СТИ е предадено на БИМ. От БИМ, ГД „МИУ“ РО гр.Варна е изготвен
КП №2133/17.09.2019г., в който е записано, че при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема, налице е преминала енергия на тарифа
1.8.3-002563,8 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Процесната сума
съставлява цената на коригираното със становище за начисляване на ел.енергия от
26.09.2019г. потребление за периода от 17.10.2017г. до 16.10.2018г. на стойност от 485,64
лева по фактура №0285559750 от 01.10.2019г. Корекцията е извършена на
основание чл. 24, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ.
Претендират
се и сторените по делото разноски.
Районният
съд, съобразявайки становището на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие
за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК. Условие за надлежното му упражняване е наличието
на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е
необходимо по отношение на същите да е инициирано принудителното събиране. В
настоящата хипотеза интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител
и от обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност
за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените
съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим и
съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Между страните липсва спор
относно съществуването на правоотношение по доставка на електрическа енергия до
потребител-собственик на обект, присъединен към електроразпределителната мрежа.
От събраните доказателства се установява, че ищецът М.С.Ш. е ползвател на електрическа енергия в недвижим
имот, находящ се на адрес гр.Варна, ул.»********», №42 вх.А ап.4 и че за отчитане на доставената ел.енергия в обекта се е използвал
електромер с №7917596.
На 16.10.2018г. служители на „ЕРП Север” АД са извършили контролна проверка на средството за
търговско измерване /СТИ/ - посоченият по-горе
електромер, за
която проверка е съставен
нарочен констативен протокол №1202532. В протокола са посочени
отчетените при проверката показания на електромера: 4596 kWh по първа /нощна/ тарифа и 10712 kWh по втора /дневна/ тарифа. Измерен е товар 0,86 при напрежение 229 V. Отразено е наличието на държавна и ведомствена пломби. Електромерът
е демонтиран и е монтиран нов с нулеви показания по първа и втора тарифа.
Данните в протокола за проверка
са потвърдени от показанията на свидетеля М.Т.. Свидетелят – служител на „Електроразпределение Север” АД е участвал в
извършената проверка на електромера и съставил протокола от същата. Проверката установила, че електромерът не
показва показания за дневна тарифа. Електромерът
бил демонтиран, поставен в безшевна торба и изпратен в БИМ.
От констативен протокол №2133/17.09.2019г., издаден от
БИМ ГД „МИУ” – Варна за извършена метрологична експертиза на средство за
измерване се установява, че електромерът е в класа на точност, метрологичните му характеристики съответстват на нормираните.
Размерът на грешката е от -1,02% до +0,68%. След софтуерно прочитане на паметта
е установена „намеса в тарифната схема на електромера; наличие на преминала
енергия на невизуализирана тарифа Т3 – 2563,8 kWh. Не е установен осъществяван достъп до вътрешността на електромера.
От „Електроразпределение Север“ АД е изготено становище
за начисление на ел. енергия за период от 17.10.2017г. до 16.10.2018г. Поради
промяна на цените на електроенергията, периодът на корекцията е разделен на два
подпериода: 257 и 108 дни, като електроенергията е разпределена пропорционално.
В становището е посочено, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на
електромера, при което е установено количество неотчетено количество ел.енергия в размер на 2563 kWh.
От
„Енерго-Про Продажби” АД на 01.10.2019 г. е издадена
фактура №0285559750 за електрическа
енергия в размер на 2563
kWh на обща стойност 485,64 лв.
Съгласно заключението на вещото
лице по назначената СТЕ се
установява, че измерването на електроенергията,
потребявана в обекта на ищеца се е извършвало посредством еднофазен статичен
електромер Actaris ACE2000 с фабр.№7917596. Електромерът е предназначен
за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи. Има до шест тарифни
регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Процесният електромер е произведен през
2009г. и е преминал първоначална метрологична проверка
през същата година. За еднофазните електромери срокът за следваща
метрологична проверка е шест години. Последваща
метрологична проверка е отразена през 2016г. Монтиран е на адреса на
потребление на 27.10.2016г., като са записани начални показания по два от
тарифните регистри на електромера – Т1 /нощна/ и Т2 /дневна/. Няма записани
показания за регистри Т3 и Т4. В процесния случай СТИ е правилно свързано между
захранващата мрежа и консуматорите и измерва с грешка до ±2% преминалата електроенергия. Тъй като измервателната грешка на
СТИ е в допустимите граници следва, че цялата потребена от ищеца – абонат
енергия в периода на корекцията е измерена, като част от нея е записана в
невизуализиран за отчет регистър Т3, поради което тази
част не е отчитана като потребена. Математическите изчисления по извършената
корекционна процедура са аритметично точни.
Отношенията между доставчика и потребителя
на енергия, като търговска сделка, са уредени в чл.91 и сл. от ЗЕ. Според
чл.98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, а според чл.98б от ЗЕ
потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които
са присъединени, при публично известни общи условия.
Спорното
правоотношение се е развило при положение, в което ПИКЕЕ /ДВ.
Бр. 98/2013г./ са отменени изцяло /с решение № 2315/21.02.2018 г. по
адм.дело № 3879/2017 г. на ВАС, IV отд. в сила от 23.11.2018 г., са отменени и
последните четири разпоредби от ПИККЕ/, поради което и нормите на чл. 48, чл.
49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ не са приложим материален закон към отношенията между
страните по повод извършените действия по установяване на неточно измерване и
начисление на цена за електрическа енергия. Новите ПИККЕ, издадени от КЕВР, са
обнародвани в Държавен вестник на 30.04.2019г. Т.е. към исковия период
е нямало нормативни правила за корекция на сметката на потребителя при
констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от
него електрическа енергия. Правоотношението между страните обаче
съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи
условия. Те имат своята специална регламентация в ЗЕ, която не изключва за
неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД, касателно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Дори да е
налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане
на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване.
В съответствие с общата норма
на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по
грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално
дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва
специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Потребителят дължи да заплати
реално потребената електронерегия, ако доставчикът докаже наличието
на потребление и действителния му размер.
При липса на специална регламентация
на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки
в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /в този
смисъл решение № 124/18.06.2019 по гр.д.2991/2018г. на
III Г.О. на ВКС/. Според ВКС гражданският съд не може да се позовава
единствено на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърли исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а
е длъжен да се произнесе по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. Правото на доставчика да извърши едностранно корекция на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, не е обусловено и от доказване на виновно поведение на потребителя, защото целта на
корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно
поведение /в този смисъл решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.д.№1156/2016 г.,
на ІІ г.о. на ВКС, решение №274 от 06.11.2017г. по в.гр.дело №404/
2017г. на ДОС/. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от
причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се
дължи на виновно поведение на потребителя / каквато е настоящата хипотеза/.
В настоящия спор ответникът е
доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за
техническо измерване, както и извършването му след монтиране на средството в
обекта на ищеца /следва от
установената параметризация в две тарифи от производителя и факта, че
електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/.
В резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на ищеца 2563 kwh електроенергия не е отчетена при
електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищцата.
Софтуерното вмешателство е свързано с противоправно
виновно поведение на ищеца. То съставлява човешка намеса в паметта на електромера
и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното
поведение на ищеца – купувач,
предвид, че ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с
необходимия софтуер, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част
от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само
купувача - ищеца. Ето защо той дължи да заплати стойността на доставената му електронергия в горепосочения
обем. Няма данни наистина в кой период от денонощието е ползвана отчетената в
скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид, че е
остойностена от ответника по цени за технологични разходи, а те са
по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.
Като се има предвид
изложеното количеството електроенергия, начислено от ответника на стойност от 485,64 лева се дължи от ищеца по сключения
между тях договор за продажба на електроенергия. Предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Относно
отговорността за разноски:
Ответникът претендира
разноски, както следва: 360 лв. – адвокатско възнаграждение и 200 лв. – депозит за вещо
лице.
Наведеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност за съда по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но
не по-малко от минималния такъв, в случай когато заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В настоящия случай съобразно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
установява, че минималният размер за адвокатско възнаграждение е 100 лв., изчислено при
цена на иска от 485,64 лв. В случая е приложима Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й с
оглед решение № 5419 на ВАС от 08.05.2020 год. по адм.д.№ 14384/2019
год.,5-членен състав,обн.ДВ,бр.45/2020 год.,в сила от 15.05.2020 год. В случай, че в хода на делото настъпи
промяна в нормативната уредба, с влизането на която в сила бъде установен друг минимален
размер на адвокатското възнаграждение, именно новия размер следва да бъде
съобразяван при произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност
по чл.78, ал. 5 ГПК. Съдът следва да приложи Наредба
№1/2004 год. съобразно изменението й, тъй като се касае за материално-правна
норма, която става действащо право и намира приложение с влизането й в сила
занапред. Към датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото
по същество, когато страните правят искане за разноски, съответно - възражение
за прекомерност, при определяне на разноските, съдът прилага нормативната уредба, действаща към този
момент, а не
нормативната уредба, действаща към момента на договаряне и заплащане на адвокатското
възнаграждение - така определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3545/2014 г., II т. о., ТК и определение № 185/16.03.2018 год. на ВКС по к.гр.д.№
3492/2017 год. на III г.о. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. без ДДС и 360 лв. с вкл. ДДС надвишава
минималното такова с два пъти. Без да подценява високоотговорния труд на
адвоката, съдът отчита не голямата правна и фактическа сложност на спора и обстоятелството, че делото е
част от многобройна група идентични по предмет дела, при което възражението по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, като
платеното от ответното дружество възнаграждение от 300.00 лв. без ДДС следва да
се намали на 100 лв., респ. при начисляване на
ДДС следва да се присъди такова в размер на 120 лв. Съгласно правилото на пар.2а от Наредба №1/
09.07.2004г., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в
цитираната наредба, под които не може да се договоря адвокатското
възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна основа, върху
която се начислява ДДС. Посочената разпоредбата е
в съответствие с изводимото от чл.67, ал.1 ЗДДС правило, че когато при
договаряне на „доставката” е изрично посочено, че данъкът не е включен в
договорената цена, нейният окончателен размер се формира след начисляване на
ДДС. Фактът, че за нуждите на данъчното законодателство, дължимата по едно
облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен данък, не
означава, че в частноправните отношения начисленият данък не е част от
дължимата парична престация, нито променя частноправния й характер в
отношенията между страните, сключилите договора. Ето защо, в случаите, когато
предоставената от адвоката услуга е облагаема „доставка” по см. на ЗДДС,
размерът на адвокатското възнаграждение включва
начисления ДДС и той е неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение. Според разпоредбата на чл.78 от ГПК,
отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС и
цената с вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния
размер на възнаграждението с вкл. ДДС, съобразно изложеното по-горе. В полза на ответника „Енерго - Про Продажби” АД следва да се
присъди и сумата от 200 лв. – депозит за вещо лице.
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Ш.,
ЕГН ********** *** срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район Владислав Варненчик,
бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Таурс – иск да се признае за установено
по отношение на ответника, че ищецът не му дължи паричната сума в размер на 485,64 лв., представляваща допълнително начислена стойност на
ел.енергия по фактура №0285559750
от 01.10.2019г. за периода 17.10.2017г. – 16.10.2018г. за обект,
находящ се в гр.Варна,
ул.»********», №42 вх.А ап.4,
клиентски №**********, абонатен №**********.
ОСЪЖДА
М.С.Ш., ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав
Варненчик” №258, Варна Таурс – Г сторени по делото разноски в размер на 320 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: