Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Кристина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 3161 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на С.В. Н., записана в жалбата с фамилно име Г., с която се обжалва бракоразводното Решение № 20212348 от
01.10.2020г., постановено по гр.д.№ 16813/2020г. по описа на Софийски районен
съд, 117-ти състав, в частта, в която съдът е осъдил бащата А.Л.Г.
да заплаща месечна издръжка за детето В.А.Г., считано от влизане на решението в
сила; в частта, в която съдът е осъдил ответницата да заплаща на ищеца месечен
наем за ползването на семейното жилище в размер на 200 лева, до 20.08.2023г.,
Моли се да се отмени решението в обжалваните части, като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, и да се постанови друго, с което да бъде
осъден бащата А.Л.Г., да заплаща месечна издръжка за детето В.А.Г. в
определения от съда размер, но считано от датата на завеждане на исковата
молба, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; да се
остави без уважение искането на ищеца за осъждане на въззивницата
да заплаща месечен наем за ползването на семейното жилище. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.Л.Г. оспорва
изложеното в жалбата и моли първоинстанционното
решение в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира
разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена
е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С Решение № 20212348 от
01.10.2020г., постановено по гр.д.№ 16813/2020г. по описа на Софийски районен
съд, 117-ти състав, е прекратен бракът, сключен с акт № 003/13.07.2018
г. в Ахтопол, между: А.Л.Г. и С.В.Г., по
вина на мъжа; постановено е жената да носи фамилното име Н.; родителските права
над детето В.А.Г. са предоставени за упражняване на майката, при която да живее,
с право на бащата да го взема с преспиване, както следва: всеки първи и трети
петък от месеца след края на учебните занятия, но не по-късно от 18 ч. - до 18
ч. на следващия неделен ден; през пролетните ваканции е четни години, а в
нечетни - от 24.12 до 02.01 на следващата година; през половината от летните
ваканции всяка година - извън годишния отпуск на майката; осъден е бащата да
заплаща на дъщеря си със съгласието на майка й месечна издръжка от 300 лв., считано
от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за забава, като е
отхвърлил искът в останалите му части; семейното жилище в гр. София, ж.к. „******,
е предоставено за ползване на жената и детето до 20.08.2023 г.; осъдена е С.Г.
/Н./ да заплати на СРС такса от 288 лв., както и да заплаща на А.Г. 200 лв.
месечен наем за семейното жилище, до 20.08.2023 г.; осъден е А.Г. да заплати на
СРС общо 482 лв. д.т., а на С.Г. /Н./ - 1000 лв. разноски.
Наведените доводи за неправилност
на първоинстанционното решение в обжалваните части са
неоснователни.
Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.
Първостепенният съд е изложил мотиви, в които е анализирал събраните
доказателства и е посочил защо е приел, че С.Г. /Н./ следва да плаща наем за
семейното жилище /което е лична собственост на А.Г./, както и защо месечната
издръжка дължима от бащата следва да се заплаща от датата на влизане на решението
в сила.
Като допълнение към тези мотиви е уместно да се посочи следното:
Семейното жилище, представляващо апартамент № 13, находящо
се в гр. ******, е лична собственост на А.Г., видно от препис от нотариален акт
от 27.08.2010 г., като имотът е придобит преди сключване на брака (бракът е
сключен на 13.07.2018 г.). С оглед предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на детето на страните на майката, на нея е предоставено
ползването на семейното жилище, като при направено искане от страна на ищеца за
заплащане на наем от страна на ответницата, основателно Софийският районен съд
е постановил, че ответницата следва да
заплаща 200 лв. на ищеца, отчитайки и ползването му от детето, комуто бащата е
длъжен да осигури подслон - чл. 56, ал. 2 СК и чл. 57, ал. 2 СК вр. чл. 162 ГПК, като правилно е съобразено, че детето има
право на обитаване на всички помещения в жилището, а не само на стаята, която
му служи за детска (в този смисъл Решение
№ 123 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 526/ 2012 г., IV
г. о. - за приложението на разпоредбата на чл. 57,
ал. 2, изр. 2 от СК, предвиждаща, че не се дължи наем за ползваната от
ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ)=, наемът, който въззивницата трябва да заплаща на едноличния собственик на
жилището, следва да се намали наполовина, доколкото от брака има едно
ненавършило пълнолетие дете, обитаващо и то семейното жилище), т.е. дължимият
месечен наем от въззивницата е в размер на 200 лв.,
тъй като претенцията на ищеца е била за наем в размер на 400 лв.
Относно началната
дата на присъдената издръжка, настоящият съд намира следното: ответницата е предявила на дата 16.06.2020 г.
иск за издръжка с насрещната си искова молба, обективирана
в депозирания отговор.
По делото, видно
от материалите в първоинстанционното производство, в
открито съдебно заседание, проведено на 03.09.2020 г., са събрани гласни
доказателства чрез разпита на св.Даниел Л.Г., воден от ищеца, и св. Гергана В. Дерменджиева, водена от ответницата,
че детето В.е отглеждано и от двамата родители, като през лятната ваканция е
било в гр. Севлиево и отглеждано преимуществено само от своя баща, като е
заминала при него още в началото на м. юли. Това обстоятелство е потвърдено и
от самото дете при неговото изслушване по реда на чл. 15 от ЗЗДт,
което е споделило, че след раздялата между родителите от м. април до м. юни, е
живяло при майка си, а когато разбрала, че бащата се връща в Севлиево, където
израснала, отишла при него, като той самостоятелно се е грижил за нея през
лятната ваканция.
Видно от социален
доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ Слатина, изготвен на 09.02.2022 г.,
детето В.е споделило, че баща й е давал джобни пари, но сега изплаща само
издръжката и поема финансовите грижи за нея, когато тя е при него.
От социален доклад
на Дирекция „Социално подпомагане“ Севлиево, изготвен на 09.11.2021 г. се
установява, че бащата е споделил, че от м. март 2020 г. до началото на м. юли
2020 г., грижите за детето са поети от майката, като от началото на месец юли
2020 г. до м. юли 2021 г., грижите за В.са поети основно от бащата, а момичето
е пребивавало при своята майка по време на присъственото обучение.
Следователно, първоинстанционният съд правилно е определил началната дата
на дължимостта на месечната издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете от брака.
Първоинстанционното решение в
обжалваните му части е правилно. Доводите в жалбите са изцяло неоснователни.
При постановяване на решението първоинстанционният
съд е съобразил всички ангажирани и относими към
спора доказателства.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение
в обжалваните му части, като правилно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство и
вината на въззиваемия за брачното разстройство (чл.
329, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК), съдът оставя без
уважение искането на страните за присъждане на разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20212348 от 01.10.2020г., постановено по гр.дело № 16813/2020г. по
описа на Софийски районен съд, 117-ти състав, в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на страните за
присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение относно наема за семейното
жилище, може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните, а в останалата част (относно началната дата на
издръжката) е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.