Решение по адм. дело №651/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалби от А. К. К. с адрес [населено място], [улица]*** *** и Д. К. П. с адрес [населено място], [улица]*** ***, подадена от пълномощника К. К. срещу Заповед № РД 15-1972/29.09.2025 г. на Кмета на Община Сливен, издадена на основание чл. 25 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост, с която е разпоредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 74 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.415.408, м. „***“, СО „***“, землище на [населено място], целият с площ от 1 672 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници на имота: ПИ 67338.415.415, ПИ 67338.415.411, ПИ 67338.415.376, ПИ 67338.415.413 и ПИ 67338.415.407, като е определено дължимо парично обезщетение в общ размер на 5 510,00 лв., разпределено съобразно квотите на с., както следва: на А. К. К. – 2 755,00 лева и на Д. К. П. – 2 755,00 лв. Оспорването намира правното си основание в чл. 27 ал. 1 от Закона за общинската собственост и се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбите и уточняващи към тях молби се твърди материална незаконосъобразност на атакуваната административна заповед. Заявява се неправилно определяне на линията на отчуждителното мероприятие – оспорва се предвиденото уширение на съществуващия път, който бил с достатъчна широчина от 3,50 – 4,50 м. Заявява се още, че източната част от имота е отделена от пътя с циментова ограда с надградена телена мрежа, върху която е поставен чардак от асми на възраст над 20-30 години, от вътрешната част пък съществували два броя шахти за питейна и поливна вода, а към днешна дата 74 кв.м. от имота по пазарни цени били на стойност минимум 7-8 000 лв. Моли съда да постанови отмяна на атакуваната заповед.

В открито съдебно заседание оспорващият А. К. К., редовно и своевременно призован, се явява лично и поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание оспорващият Д. К. П., редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от пълномощник К. А. К., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Заявява, че не споделя заключението на експертизата, тъй като никъде не била посочена широчината на пътя, намиращ се от южната част на имота, която към момента била 4,50 – 5,00 м. минимум и не било необходимо повече да се разширява. Изразява несъгласие с определеното като размер обезщетение, както и че овощното дърво – плододаваща смокиня е на стойност 30 лв. Експертът не давал отговор и на въпроса на какво се дължи пропадането на пътя на циментовата площадка, намираща се южно от гаража и мозайката, която е на самия гараж, пропаднала и разрушена. Иска от съда да отмени заповедта, тъй като южният имот бил почти „празен“, ако пътят наистина се реализира, да не преминава покрай самия гараж, застрашен от срутване. Оспорва твърдението на ответната страна, че постройките съставляват незаконни строежи, с твърдение, че за изграждането им не се изисквали строителни книжа.

В открито съдебно заседание ответния административен орган Кмет на Община Сливен, редовно и своевременно призован, чрез процесуален представител – юрк. К. И. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, с претенция за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Заявява, че постройките – гараж и т.нар „кокошарник“ са незаконни, доколкото за тях липсват строителни книжа и не следва да участват във формирането на оценката.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Оспорващите А. К. К. и Д. К. П. при квоти от по  и. ч. са с. на поземлен имот с идентификатор 67338.415.408 по КК на [населено място], целият с площ от 1 672 кв.м., ведно с подобренията и насажденията в имота, находящ се в м. "***“, СО „***“, землище на [населено място], за което се легитимират с Нотариален акт за продажба на част от недвижим имот, вписан под № 43, том XII, дело № 1890/2023 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан под № 169, том I, дело № 202/2003 г. на СВп – Сливен. Правото на с. е надлежно отразено в Скица № 15-986465-14.06.2025 г. на АГКК, с вписани данни от Кадастралния регистър на недвижимите имоти.

С Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен бил одобрен проект за Подробен устройствен план – План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите "Дюлева река", "Андреева чешма" и "Сухата чешма" в селищно образувание "Изгрев", землище на [населено място]. Видно от представените по преписката и приети по доказателствата извадка от действащ ПУП и Скица – проект, отразяваща графичната част на одобрения план, за нуждите на уличната регулация (улица от о.т. 1046, о.т. 1333, о.т. 1334, о.т. 1358 до о.т. 1356) е предвидено отчуждаване на части от поземлени имоти с идентификатори 67338.415.407 и 67338.415.408 по КК на [населено място], като за процесния имот с идент. 67338.415.408 се засяга терен в южната и западната част на имота с площ от 74 кв. м. Планът е влязъл в законна сила.

По възлагане от Община Сливен на 18.07.2025 г. оценител на недвижими имоти съставил Доклад по изготвена експертна оценка за определяне пазарната стойност на недвижим имот досежно засегнатата част от процесния имот – 74 кв.м. земя. Съгласно експертната оценка, пазарната стойност на земята е определена на 5 510, 00 лв.

Заинтересованите собственици на засегнатите с мероприятието имоти били уведомени за откритата процедура по принудително отчуждаване с Обявление № ОРД 03-509/07.08.2025 г., публикувано на информационния сайт на общината, в два централни ежедневника и електронното издание на един местен вестник, както и поставено на информационното табло в ЦАО.

На 29.09.2025 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД 15-1972, с която на основание чл. 25 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост разпоредил да се отчуждят в полза на Община Сливен 74 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.415.408, целият с площ от 1 672 кв.м. в м. "***“, СО „***“, землище на [населено място], трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници на имота: ПИ 67338.415.415, ПИ 67338.415.411, ПИ 67338.415.376, ПИ 67338.415.413 и ПИ 67338.415.407, като е определено дължимо парично обезщетение в общ размер на 5 510,00 лв., разпределено според квотите в с., както следва: на А. К. К. – в размер на 2 755,00 лева и на Д. К. П. – в размер на 2 755,00 лв.

Заповедта била връчена на пълномощника и б. на жалбоподателите на 02.10.2025 г., като жалбите срещу акта, по които е образувано настоящото съдебно производство са депозирана до съда, чрез административния орган на 08.10.2025 г.

По делото е изготвена и приета единична съдебно – техническа експертиза от вещо лице от списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ за 2025 г. за съдебен район на Административен съд - Сливен, което вещо лице притежава необходимата професионална компетентност и притежава лиценз за оценка на недвижими имоти. Съгласно експертното заключение, което съдът кредитира, като компетентно, безпристрастно и съответно на останалия събран по делото доказателствен материал, действащият към момента "ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местности "Дюлева река", "Андреева чешма" и "Сухата чешма" в селищно образувание "Изгрев", землище [населено място]" е одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен. Съгласно влязлата в сила с цитирания план улична регулация, се предвижда провеждане на улица от о. т. 1046 през о.т. 1333, 1334 и 1358 до о.т. 1356 между кв. 243 и кв. 245 в м. "***", като процесната част от 74 кв.м. от ПИ с идентификатор 67338.415.408 се отчуждава за реализиране на тази улица. От огледа на място експертът установява, че поземленият имот е с материализирани имотни граници, които не съответстват на регулационните от юг и от запад, при южната имотна граница има изградени гараж и стопанска постройка за отглеждане на кокошки, които не се засягат от отчуждителното мероприятие, засяга се само откритата и оградена с мрежа площ за отглеждане на кокошки. За тези постройки експертът не е установил наличие на строителни книжа. Според заключението, в обсега на отчуждаваната част от имота има телена ограда, монтирана по данни от жалбоподателя П. преди около 30 г., която към момента е амортизирана, без основи, а на метални тръби, при постройката за отглеждане на кокошки оградата има частична бетонова основа с дължина около 15 м., като в същата отчуждавана ивица има 1 бр. смокиня извън период на плододаване. При прилагане на Наредба за базисните цени на трайните насаждения, приложима при отчуждаване на недвижими имоти, собственост на физически и юридически лица по Закона за общинската собственост, вещото лице определя стойност на плодното дърво в размер на 30 лв. Определената от експерта стойност на ограда с телена мрежа (с височина от 1,20 до 1,40 м. с дължина 65 м. в т.ч. 20 бр. метални колове Ф50, с частична бетонова основа), с амортизация възлиза на 975,00 лева. Справедливата пазарна стойност на предвидената за отчуждаване част от 74 кв.м. земя от ПИ с идентификатор 67338.415.408 по КК на [населено място] възлиза на 5 696 лв. При тези изчисления за земя и подобрения експертът определя обща пазарна стойност на отчуждаваната част и подобренията в размер на 6 700,00 лв. (74 кв.м. земя – 5 696 лв. и подобрения – 1 005 лв.). Експертизата е оспорена от жалбоподателите, но във връзка с това не са направени никакви доказателствени искания, нито са ангажирани доказателства, компрометиращи заключението на вещото лице. Съдът кредитира изцяло експертното заключение като извършено при съобразяване с относимите и приложими нормативи, аргументирано и надлежно обосновано, след извършен преглед на пълната документация, оглед на място и справки в общинска администрация. Констатациите на експерта не са оборени с насрещни доказателствени средства, а формираното заключение е в пълно съответствие с приобщените по делото писмени доказателства.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и от лица, които имат правен интерес от това производство, т.е. при наличие на изискуемата активна процесуална легитимация, поради което е процесуално допустимо.

Разгледани по същество, жалбите се явяват частично основателни по отношение на размера на определеното парично обезщетение, поради което следва да бъдат уважени.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Оспореният акт, в случая заповед на Кмета на Община Сливен, с която е наредено отчуждаване на част от поземлен имот в [населено място] и е определен размер на обезщетение, е издадена в предвидените от закона писмена и предметна форма и съдържание, от персонално, материално и териториално компетентен орган, в кръга на нормативно определените му от разпоредбата на чл. 25 ал. 2 от ЗОС правомощия и съдържа изискуемите фактически и правни основания, което я прави валиден акт.

Освен валидна, оспорената заповед се преценява от настоящия съдебен състав и като процесуално законосъобразна. Предпоставка за процесуалната законосъобразност на акта е спазването на строго регламентираната от закона процедура, която в настоящия случай е изпълнена в указания обем и срокове. Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗОС, имоти – собственост на физически лица могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти – публична общинска собственост, след предварително и равностойно обезщетение. По смисъла на тази норма първото изискване към административния орган в хода на производството е наличието на влязъл в сила ПУП за изграждане на обекти – публична общинска собственост. В процесния случай с влязло в сила Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет - Сливен е одобрен проект за подробен устройствен план – план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите "Дюлева река", "Андреева чешма" и "Сухата чешма", СО "Изгрев" в землище на [населено място]. Съгласно влязлата в сила с цитирания план улична регулация, предвидено е провеждане на улица от о.т. 1046 през о.т. 1333, 1334 и 1358 до о.т. 1356 между кв. 243 и кв. 245 в м. „***“. За реализиране на това мероприятие се засягат 74 кв.м. от поземлен имот с идент. 67338.415.408 и 161 кв.м. от поземлен имот с идент. 67338.415.407. В тази връзка необосновани са доводите на оспорващите страни, изложени в жалбите, допълнителните уточняващи молби към тях и твърденията, заявени в съдебно заседание по повод оспорването на експертизата. Същите касаят законосъобразността на одобрения план, който, както се отбеляза по-горе е влязъл в законна сила, а с процесната заповед се определя размер на парично обезщетение на части от парцели, чието отчуждаване е свързано със задоволяване на общински нужди, посредством прилагането на този план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони. Изложените от жалбоподателите съображения биха били релевантни при оспорване законосъобразността на горецитираното решение на ОбС – Сливен за одобряване на ПУП – План за улична регулация, но в настоящия случай са неотносими, тъй като излизат от предметния обхват на настоящия съдебен контрол.

В хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед са спазени и всички други административнопроцесуални изисквания. По възлагане от кмета на общината е изготвена оценка по пазарни цени на отчуждаваните 74 кв.м. от процесното дворно място. Административният орган е публикувал обявление на информационното табло и сайта на общината, в два ежедневника и един местен информационен електронен портал, с което са уведомени собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване, както повелява нормата на чл. 25 от ЗОС. Обявлението съдържа и изискуемата по чл. 25 ал. 1 от ЗОС информация. Следователно предстоящото отчуждаване е оповестено по надлежния законов ред, същото е извършено за задоволяване на неотложна общинска нужда – изграждане на обект публична общинска собственост, съгласно влязъл в сила План за улична регулация, оценката за определяне пазарната стойност на отчуждаваната част е извършена от независим експерт – оценител, възложена му по реда на чл. 22 ал. 3 от ЗОС. Това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореният административен акт е издаден при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в т.см. се явява процесуално законосъобразен.

Наведените в жалбите твърдения за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, касаещи по същество законосъобразността и целесъобразността на одобрения с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен ПУП – План за регулация на улици не могат да бъдат обсъждани в хода на настоящото съдебно производство, доколкото целят недопустима ревизия на влязъл в законна сила общ административен акт. Предмет на разглеждане в производството е другият релевиран от оспорващите страни довод за незаконосъобразност на заповедта на Кмета на Община Сливен, касаещ разпореденото отчуждаване на части от поземлен имот за задоволяване на общинска нужда и определяне на равностойно парично обезщетение на с. на засегнатите имоти. Отчуждаването се основава на влезлия в законна сила план, който е стабилен административен акт и, както се отбеляза по-горе – изискуема нормативна предпоставка за постановяване на заповед по чл. 21 ал. 1 от ЗОС. С оглед събраните по делото доказателства, оспорването се преценява от съда като основателно досежно определения в атакувания акт размер на определеното за отчуждаваната част от имота обезщетение. Съгласно нормативното изискване на чл. 22 ал. 5 от ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21 ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. В § 1, т. 1 от ДР на ЗОС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение", която определя същото и изчерпва неговото съдържание. Съгласно тази разпоредба, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждавания имот. Тоест парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Следователно, обемът и обхватът на равностойното парично обезщетение са нормативно определени и присъждане на обезщетение извън законовите рамки би било необосновано. Едновременно с това, съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗОС, "пазарни цени на имоти със сходни характеристики" са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Съгласно заключението на изготвената и приета по делото съдебна експертиза, стойността на отчуждаваната част от имота по метода на сравнителните продажби е в размер на 5 696 лева. В Приложение № 1 към експертното заключение вещото лице е извършило подробен анализ на шест сравнявани имота, в т.ч. процесния, като по отношение на продажната им цена е приложило съответните корекционни коефициенти, свързани с местоположение, площ, наличие на достъп до водопроводната и електропреносната мрежи, както и транспортна достъпност. В експертизата ползваните пазарни аналози са в регулацията на СО "***", като три от аналозите са в процесната местност – "***", с транспортен достъп, отредени за жилищно строителство и с характеристики, максимално близки до оценявания имот. В процесния случай при изчисляване пазарната стойност на отчуждавания терен от 74 кв. м. в изготвената в хода на административното производство експертна оценка също е приложен сравнителния метод, но видно от Приложение № 2 към доклада, като сравнение са посочени три имота, от които само един в близост до м. "***", СО "***", т.е. със сходни характеристики, а другите два са с местоположение в м. „Д. р.“ и в близост до [жк]. Следователно, не е налице несъмнено сходство в сравняваните имоти по показателя "местоположение", което съдът преценява като порок, поради което в частта на определяне стойността на земята съдът кредитира изцяло заключението на съдебно – техническата експертиза и приема като пазарна стойност на земята определената от вещото лице такава в размер на 5 696,00 лева. Освен изложеното, съдът намира, че приетата от административния орган експертна оценка не следва да се кредитира и поради липсата на остойностяване на подобренията, каквито също са предмет на засягане от отчуждителното мероприятие – телена ограда и 1 бр. плодно дърво. Според заключението на изготвената в хода на съдебното производство експертиза, при южната граница има изградени гараж и стопанска постройка за отглеждане на кокошки, които не се засягат от отчуждителното мероприятие, засяга се само откритата и оградена с мрежа площ за отглеждане на кокошки, като за тези постройки експертът не е установил наличие на строителни книжа. Съгласно експертизата, в обсега на отчуждаваната част от имота има телена ограда, монтирана по данни от жалбоподателя П. преди около 30 г., която към момента е амортизирана, без основи, а на метални тръби, при постройката за отглеждане на кокошки оградата има частична бетонова основа с дължина около 15 м., като в същата отчуждавана ивица има 1 бр. смокиня извън период на плододаване, за която вещото лице определя стойност за обезщетяване в размер на 30 лева. Наведените от жалбоподателя възражения срещу тази оценка съдът не приема, доколкото, от една страна същата е извършена въз основа на и при съобразяване с раздел VIII от български стандарт за оценяване, издание на Камара на независимите оценители и Приложение 3 към Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, приложима при отчуждаване на недвижими имоти, собственост на физически и юридически лица по Закона за общинската собственост. От друга страна жалбоподателите не ангажират доказателства, които оборват това заключение на експерта. Определената от вещото лице стойност на оградата от телена мрежа (с височина от 1,20 до 1,40 м. с дължина 65 м. в т.ч. 20 бр. метални колове Ф50, с частична бетонова основа), с амортизация възлиза на 975,00 лева. При тези изчисления за земя и подобрения експертът определя обща пазарна стойност на отчуждаваната част и подобренията в размер на 6 700,00 лв. (74 кв.м. земя – 5 696 лв. и подобрения – 1 005 лв.). Експертизата е оспорена от жалбоподателите с излагане на твърдения, но във връзка с това не са направени никакви доказателствени искания, нито са ангажирани доказателства, компрометиращи заключението на вещото лице. Заявява се още, че в заключението си вещото лице не е отговорило на определени въпроси, но такива страната не е поставила като задачи. Предвид това съдът кредитира изцяло експертното заключение като извършено при съобразяване с относимите и приложими нормативи, аргументирано и надлежно обосновано, изготвено след извършен преглед на пълната документация по преписката, оглед на място и проверка в общинската администрация. Констатациите на експерта не са оборени с насрещни доказателствени средства, а формираното заключение е в пълно съответствие с приобщените по делото писмени доказателства и с относимите и приложими актуални нормативи. Необоснован е и доводът, изразен в съдебно заседание от оспорващата страна, че в експертизата е посочено, че двамата с. п. равни части от дворното място. Видно от експертното заключение, такъв извод не е направен, като в тази връзка единствено е цитирана разпоредителната част от обжалваната заповед. От представените документи за с. на жалбоподателите (нотариални актове) пък се установява, че посредством прехвърлителни сделки двамата жалбоподатели са п. по  и. ч. от дворното място, като липсват данни за различни от тези квоти в с. върху поземления имот, което е водещо при определяне размерите на обезщетението за всеки един от с. Действително в нотариалния акт, обективиращ сделката по дарение и легитимиращ като с. А. К. е вписано, че освен  и. ч. от вилното място, същият получава вилна сграда и подобренията и трайните насаждения в източната част от имота, но това не променя извода на административния орган, нито квотите на двамата с. Това е така, тъй като с. върху и. ч. от недвижим имот е абстрактна, т.е. неопределена като конкретна площ и граници, а правото на с. се простира в обема на притежаваната и. ч. върху целия имот.

Оценката на частта от имота, предмет на отчуждителното мероприятие е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материалноправните предпоставки за издаването на акта в частта относно размера на обезщетението. По изложените по – горе съображения несъответствието между установената в хода на настоящото съдебно производство справедлива пазарна стойност на отчуждаемата част от имота, вкл. подобренията, с. на оспорващите А. К. и Д. П. и определената такава в оспорената заповед налага извод за незаконосъобразност на последната. Изложеното налага извода, че обжалваният акт следва да бъде изменен, за да се постигне съответствие на неговото съдържание в частта относно определения размер на обезщетението с дължимото.

 

При горните съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед № РД 15 – 1972/29.09.2025 г. на Кмета на Община Сливен следва да бъде изменена в частта й относно размера на паричното обезщетение, определено на А. К. К. и Д. К. П., като същият се завиши от 5 510,00 лева на 6 700,00 лева.

 

С оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноските в производството и юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-1972/29.09.2025 г. на Кмета на Община Сливен, издадена на основание чл. 25 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост, с която е разпоредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 74 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.415.408, м. „***“, СО „***“, землище на [населено място], целият с площ от 1 672 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници на имота: ПИ 67338.415.415, ПИ 67338.415.411, ПИ 67338.415.376, ПИ 67338.415.413 и ПИ 67338.415.407, като е определено дължимо парично обезщетение в общ размер на 5 510,00 лв., разпределено съобразно квотите на с., както следва: на А. К. К. – 2 755,00 лева и на Д. К. П. – 2 755,00 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 5 510,00 (пет хиляди петстотин и десет) лева на 6 700,00 (шест хиляди и седемстотин) лева.

 

Решението е окончателно.

 

Преписи от решението, ведно със съобщенията за неговото изготвяне да се изпратят на страните.