Протокол по дело №159/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 875
Дата: 24 април 2024 г. (в сила от 24 април 2024 г.)
Съдия: Цветанка Вълчева
Дело: 20245220100159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 875
гр. Пазарджик, 23.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20245220100159 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:33 часа се явиха:
Ищцата В. Я. А. не се явява, редовно призована на посочения съдебен
адрес чрез пълномощника си. За нея се явява адв. К., редовно упълномощен
да я представлява с приложено по делото пълномощно.
Ответникът Ю. И. А. се явява лично, редовно призован.
АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото. Доверителката ми не се явява,
тъй като има наднормено тегло и в тази връзка има съпътстващи заболявания
и е на лечение във Франция. Това ми го сподели в телефонен разговор.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Да се гледа делото днес.
Съдът, с оглед изявлението на пълномощника на ищцата относно
причините, поради които тя не се явява в днешното съдебно заседание и
предвид, че адв. К. е надлежно упълномощен от ищцата да я представлява в
настоящото производството счита, че не е налице процесуална пречка по хода
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. К.: Поддържам исковата молба за развод.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: От 34 години не съм я виждал. Затова е по-
1
добре да ни разведете.
АДВ. К.: Нямаме претенция за издръжка между съпрузите след
прекратяване на брака.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Съгласен съм с всички условия, посочени в
исковата молба. Аз нямам претенции.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В подадената искова молба се твърди, че ищцата и ответникът са
съпрузи по силата на сключен помежду им на 20.06.1986 г. граждански брак в
с. З., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, който е първи по ред и за двамата.
Твърди се, че преди и след сключване на гражданския брак, за около
една година живели в къщата на родителите на ищцата, находяща се в с. З.,
обл. Пазарджик.
Твърди се, че първоначално бракът им протичал съвсем нормално,
обичайно традиционно. Безпричинно ответникът Ю. А. си отишъл и заживял
сам, в неговото село Б., обл. Пловдив. От там отишъл в казармата, за да отбие
редовната си служба като редови войник, но постоянно бягал и бивал
наказван за това негово провинение. Според ищцата, заради постоянните му
бягства, престоял повече от две години в казармата. След като излязъл от нея
двамата се видели и поговорили като големи и зрели хора, но не се събрали,
не заживели заедно. Имали личностни различия, които нямало как да
преодолеят. Не минало много време и ответникът Ю. А., се оженил за друга
жена, без да сключва граждански брак. От общи техни познати и роднини
ищцата разбрала, че и с тази жена се е разделил, но от съпружеското им
съжителство се е родило дете. Твърди се, че след тази раздяла се е оженил за
друга жена, от която има две деца.
Твърди се, че повече от 35 години съпрузите са разделени, нищо не ги
свързва, нямат деца от брака си, всеки от тях си живеел свой собствен живот
при раздялата им. Не се интересували един от друг, интересите и характерите
им са съвсем различни, семейният им живот вече не съществувал, семейната
им връзка много бързо се изчерпала и вече била лишена от съдържание.
Отношенията им като съпрузи са дълбоко и непоправимо разстроени. По-
нататъшното съществуване на брачния им съюз не е в ничий интерес, нито в
2
техен, нито за обществото. Решението на ищцата да прекрати брака си е
сериозно и непоколебимо, не е плод на един емоционален изблик, като към
момента не желае да се изследва причините за разстройство на брака им.
Твърди се, че нямат и не са се сдобили със семейно жилище, тъй като по
време на брака са живели в дома на родителите на ищцата. Твърди се, че
съпрузите нямат друго общо имущество, което да е придобито по време на
брака. Твърди се, че помежду им изчезнало взаимното доверие и уважение,
лишени са от чувство за дом, общност и единство, както и желание за
полагане на общи грижи, уважение и подкрепа. Твърди се, че през месец
септември 2023 година, ищцата научила от хората в махалата, че ответникът
Ю. А. е идвал в с. З., казал е на хората, „че иска да се разведем“. Успял е да
научи номера на мобилният телефон на ищцата и се свързал с нея.
Поговорили си, като той изявил също желание да се разведат, но сега със
семейството си се намирал в Кипър, където работят като селскостопански
работници.
Твърди се, че е налице фактическа раздяла помежду им, която
започнала да тече още от 1988 г., която продължавала и до днес. Твърди се, че
спрямо ответника ищцата не е извършила насилие, не е извършила каквито и
да е непристойни действия, няма морално укоримо поведение и постъпки.
Счита се, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, без всякакви
изгледи за продължаване на съвместното им съжителство като съпрузи, което
поражда правният интерес на ищцата да подаде настоящата искова
претенция, с която иска прекратяване на брака.
Искането към съда е да постанови решение, с което да прекрати брака
между съпрузите, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се търсят
причините и мотивите за разтрогването му; след развода да ищцата да носи
предбрачното си (бащино) фамилно име – Георгиева; съпрузите нямат
семейно жилище; движимите вещи са разделили извънсъдебно; нямат
регистрирани фирми и съвместни търговски дружества.
Претендират се разноски, включително и за адвокатски хонорар.
Към исковата молба е приложено удостоверение за сключен
граждански брак. Направено е искане за разпит на двама свидетели.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника.
3
С Определение № 627/08.03.2024 г. съдът е приел приложеното към
исковата молба на ищцата писмено доказателство - удостоверение за сключен
гражданки брак. Произнесъл се е по доказателствените искания на ищцовата
страна, като е уважил същите. Указал е на страните разпределението на
доказателствената тежест в производството.
В днешното съдебно заседание ответникът заяви, че не оспорва иска и
желае да бъде допуснат развод между него и съпругата му.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Не възразявам по доклада.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложеното към исковата молба на ищцата писмено
доказателство, а именно удостоверение за сключен гражданки брак.
АДВ. К.: Водя свидетеля Г. Н. Д.. Отказвам се от втория свидетел, с
оглед становището на ответника
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Водя свидетеля А. С. Д..
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел на ищцовата страна лицето Г. Н. Д.
и като свидетел на ответната страна лицето А. С. Д..
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. Н. Д. – роден на ****** г. в с. Дъбравите, живущ в с. З., българин,
български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните, със
завършен осми клас образование, работи частно.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Д.: С В. сме комшии, тя живее зад гърба на моята къща.
Ответникът съм го виждал само един път и то преди много време. Те са
разделени от много, много време, може би повече от 30 години. Не се търсят
и не общуват. В. от много време е във Франция. Тя е със семейството си, с
4
щерка си и внучка си. Не знам ответникът къде живее. В. има дъщеря, но не
знам дали е от връзката с ответника.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
А. С. Д. – родена на 02.07.1965 г. в гр. Пловдив, живуща в с. Стряма,
общ. Раковски, българка, българска гражданка, живея с Ю. на съпружески
начала от 03.03.1991 г., неосъждана, със завършен осми клас, без родство с
ищцата. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Д.: Живея с Ю. на съпружески начала от 03.03.1991 г. Двамата
живеем в с. Стряма. За В. не знам нищо, не знам къде е. Лично не я познавам.
Ю. от 1991 г. от 3-ти март е с мен. Аз знам, че те не са се чували и не са
поддържали връзка. Ние добре си живеем през тези години. С Ю. имаме
двама сина.
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания. Моля да се приключи
делото.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Нямам искания. Да се приключи делото.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. К.: Уважаема госпожо Председател, моля да уважите предявения
иск като приемете че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен и да го прекратите с развод, без да се произнасяте по въпроса за
вината. Моля да предоставите семейното жилище за ползване на ищцата,
както и след прекратяването на брака тя да носи предбрачното си фамилно
име Георгиева.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Моля да ни разведете.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок
5
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 09:55 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6