ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
гр. Бургас, 07.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500532 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по ч.гр.дело №532/2021г. по описа на Апелативен съд–
Бургас е образувано по частната жалба на М. Д. С. и Е. Н. Г. против
определение №406/08.11.2021г. по гр.дело №488/2021г. по описа на
Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им да
бъдат освободени от заплащане на държавна такса по въззивната им жалба,
подадена против решение №489/29.09.2021г. по гр.дело №1383/2021г. по
описа на Сливенски районен съд, с което са осъдени солидарно да заплатят на
ищеца Д. Г. Г. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от
причинено му непозволено увреждане.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно
и постановяването на друго, с което молбата да бъде уважена. Считат горното
за необосновано и неясно. Навеждат оплаквания, че съдът е позовал извода си
на липсата на доказателства за невъзможността на молителите да заплатят
такса, без да им укаже необходимостта да представят такива.
По отношение на М.Д. е констатирано, че е получил възнаграждение за
м.септември 2021г. в размер на 1000 лв., оценено от съда като „значително“
по негова субективна преценка, без да се отчете младата му възраст. Относно
финансовите възможности на Е.Г. не били изложени мотиви в определението.
Оспорва се като чисто субективен и изводът на окръжния съд, че
дължимата от въззивниците държавна такса не била значителна. Не се
1
ангажират нови доказателства.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата и делото и като
съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Жалбата е своевременно подадена, от лица с право на такава, против
акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол, пред надлежен съд,
следователно е редовна, допустима и подлежаща на разглеждане по същество.
Производството пред Сливенския окръжен съд е образувано по
въззивната жалба на М. Д. С. и Е. Н. Г., против Решение №489/29.09.2021г. по
гр.дело №1383/2021г. по описа на Сливенски районен съд, с което са осъдени
да заплатят солидарно на Д. Г. Г. сумата от 10 000 лв. обезщетение за вреди от
непозволено увреждане, което са му причинили.
С обжалваното тук определение Сливенският окръжен съд е оставил без
уважение молбите на въззивниците-ответници за освобождаване от държавна
такса за въззивното производство с мотивите, че М.С. е получил за
м.септември възнаграждение в размер на 1000 лв., счетено достатъчно, за да
заплати таксата от 200лв. за въззивното производство, която не била
значителна сума. Съображения за възможностите на другия молител не са
изложени.
Апелативен съд-Бургас намира обективираният с това определение
краен правен извод за правилен.
Обстоятелствата, които съдът, сезиран с молба за освобождаване от
заплащането на държавна такса и разноски в исков процес, следва да вземе
предвид при преценката си за нейната основателност, са изброени в чл.83,
ал.2 ГПК /доходите на лицето и неговото семейство,имуществено състояние,
удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние,
трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, констатирани по
делото/. Установяването на тези обстоятелства са в тежест на ползващия се от
тях молител, като за представянето на доказателствата, той следва да бъдат
напътени от съда.
Видно от данните по делото е, че за разглеждането на въззивната жалба
на С. и Г., Сливенски районен съд е определил с разпореждането си от
13.10.21г. държавна такса от общо 200лв., вносима от жалбоподателите в
едноседмичен сок от съобщаването му по сметка на Сливенски окръжен съд.
Вместо изпълнение, в дадения им от съда срок, въззивниците са подали
молби до Окръжен съд-Сливен по чл.83, ал.2 от ГПК, за освобождаване от
2
внасянето на така определената държавна такса, поради финансова
невъзможност, за установяването на която са приложили декларации за
семейно и имотно състояние, а жалбоподател С. и удостоверение за доходите
му от труд за 2021г., издадено от СД“Начеви-90 и сие“-Сливен.
В декларациите на двамата молители не са попълнени частите,
изискващи конкретизирането на информация за заболяване, чието лечение
налага правенето на постоянни разходи и за налични парични влогове, но с
оглед изложената от страните защитна позиция, включително изводима от
частната им жалба, не се налага събирането на данни в такава насока, т.к. и
двамата твърдят липса на средства, като се позовават на твърде младата си
възраст (родени са през 2002г.) и не са въвели оплаквания за
неработоспособност или лошо здравословно състояние, които съдът е оставил
необсъдени.
Декларацията на Е.Г. не съдържа и отбелязване за извършване на
търговска дейност, но според този съд не е и нужно, защото е отбелязал, че не
получава месечни доходи, т.е. изключва наличност на всякакви приходи, а
освен това дейността му като търговец може да бъде проверена в
общодостъпния национален Търговски регистър.
Действително представените декларации не са нарочно датирани, т.к.
бланките им не съдържат такава графа, но с оглед целта на подаването им,
настоящият съд счита тяхното издаване за обвързано с датата на
постъпването им в съда- 29.10.21г.
С оглед изложеното в декларациите на страните, съдържанието на
молбите им по чл.83 от ГПК и предвид изнесеното в обстоятелствената част
на настоящата жалба, въззивният съд приема, че няма обстоятелства,
релевантни за разрешаване на поставения за разглеждане въпрос, които да
налагат изискване на уточнение от молителите или представяне на
допълнителни документи. Освен това при съмнение за верността на
изнесеното от тях, респективно при непълнота, касаеща обстоятелства,
подлежащи на регистриране, съдът може да извърши служебна проверка,
съобразявайки информацията от всички достъпни му национални регистри
(така Определение №69/12.02.19г. на ВКС по ч.гр.д.№4354/18г. ІІІ г.о. ГК).
Предвид горното, на база декларацията, дадена под страх от наказателна
отговорност за вярност на съдържанието и (съдът възприема посочения доход
от 650лв. за усреднен на база представения допълнително документ за
3
трудово възнаграждение, получавано през 2021г.) и удостоверението за
доходи на С., сочещо на нарастване на приходите му до 1000лв. през месеца,
предхождащ подаването на молбата по чл.83 от ГПК, с оглед младата му и
трудоспособна възраст от 20 години и липсата на задължения за издръжка на
деца, както и при липсата на данни за нетрудоспособност, настоящият състав
приема, че той действително разполага с достатъчно средства да заплати
определената за въззивния процес държавна такса. Тя е в общ размер от
200лв., но платим поравно от двамата въззивници, което означава, че С.
дължи половината от нея (100лв.).
Този размер не следва да се приеме за значителен, а да се счете за
съответен на финансовите възможности на молителя, при съпоставка с
доходите му, т.к. представлява 1/10 част от тях и е вносим еднократно.
При това положение съдът намира, че в случая не са налице визираните
в закона предпоставки, жалбоподател С. да бъде освободен от задължението
за внасяне на държавна такса в горепосочения размер, което прави молбата
му по чл.83 ГПК изцяло неоснователна.
Настоящият състав намира за неоснователна и молбата по чл.83, ал.2 от
ГПК на Е.Г. Подадената от него декларация за семейно и имотно състояние
сочи на възраст от 20 години, липса на семейство, на всякакво имущество и
задължения, но и на всякакви доходи, което мотивира въззивната инстанция
към извършването на актуална служебна проверка, достъпна чрез система
ЕИСС (справка трудови договори, справка за доход от пенсия и добавки за
периода от 29.10.21г. до 06.01.22г., справка обезщетения за безработица) и на
такава в Търговски регистър. Резултатите от горната сочат на липса на
информация за вписвания на физическото лице в търговския регистър, на
липса на данни за изплатени му пенсии и добавки, на липса на данни за
изплатени му обезщетения за безработица, но пък установяват, че има
сключен трудов договор като общ работник от 30.08.21г. с работодател „Билд
Панайотов“ ЕООД, който не е прекратен. Последното мотивира съда да
приеме, че този жалбоподател е работоспособен(според справката за трудови
договори преди това той е работил като бояджия стоманени конструкции и
стругар) и е в състояние да реализира приход поне в размера на минималната
за страната работна заплата от 650лв. месечно, който е достатъчен да
обоснове възможността му да заплати еднократно дължимата като такса
половина (100лв.) от определената за въззивния процес обща такава в размер
4
на 200лв.
При така изложените съображения, частните жалби на С. и Г., подадени
против обжалваното определение, са неоснователни и следва да бъдат
оставени без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Д. С. и Е. Н. Г.,
подадена против Определение №406/08.11.2021г. по гр.дело №488/2021г. по
описа на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата
им за освобождаване от заплащането на държавна такса от общо 200лв. по
въззивната им жалба, подадена против Решение №489/29.09.2021г. по гр.дело
№1383/2021г. по описа на Сливенски районен съд.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателите, с касационна частна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5