№ 10437
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110148989 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на предявени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД
Ищецът „Т” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с Н. И. Ц. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ обвързват потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който е доставена енергията, поради което претендира плащане
на сумата от 2 491,26 лева, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2023г. в .., находящ се в гр.
София, ж.к. ....... аб. № 222171, на сумата от 439,23 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 06.08.2024г., на сумата от 19,40
лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за период от
01.09.2021г. до 30.04.2023г., както и на сумата от 4,19 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за период от
1
01.08.2022г. до 06.08.2024г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба- 19.08.2024г., до окончателното
изплащане на сумите. Сочи, че длъжникът Н. И. Ц. е починала, поради което
претендира горепосочените суми от нейните наследници.
По делото е прието Удостоверение за наследници с изх.№РЛН24-УГ52-
1700/25.09.2024г., от което се установява, че наследник на Н. И. Ц. е нейната
дъщеря М. И. И..
С молба от 02.10.2024г. ищецът е уточнил, че насочва претенциите си
срещу М. И. И., в качеството на наследник по закон на починалия
собственик, като е отправил искане към съда за уважаване на предявените
спрямо нея искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М.
И. И., в който е посочено, че същата признава задълженията си по делото,
както и че ги е заплатила. Приложено представя касов бон за сумата от
3 147,04 лева. Моли да не се допускат експертизи и да бъде присъдено
минимално юрисконсултско възнаграждение на ищеца.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т С” ЕООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество суми във връзка с предоставена
топлинна енергия и услуга по дялово разпределение за имот с аб. № 222171,
находящ се гр. София, ж.к. ....... ...
За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е
да установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
2
С оглед становището на страните, в инкорпорирания в Определение от
24.03.2025г. проект за доклад, обявен за окончателен в проведеното на
22.05.2025г. съдебно заседание, съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е
обявил за безспорни между страните гореопосочените обстоятелства,
включени във фактическия състав на спорното право.
В молба от 01.04.2025г. ищцовото дружество е посочило, че от страна на
ответника е постъпило плащане, с което са погасени претендираните от него
суми, представляващи мораторни лихви в размер на 443,42 лева, главници в
размер на 2 510,66 лева, ведно с начислените законни лихви в размер на 37,53
лева и съдебни разноски в размер на 155,43 лева. Поддържа, че доколкото
ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на настоящото
производство, на основание чл.78 ГПК на дружеството следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за
представителство в настоящото производство.
В проведеното съдебно заседание на 22.05.2025г. процесуалният
представител на ищеца поддържа, че всички суми са платени, като посочва, че
е останало дължимо единствено юрисконсултското възнаграждение. Моли
същото да бъде присъдено на дружеството.
Съдът, като съобрази изявленията на страните и представения от
ответника фискален бон от 27.09.2024г., намира, че претендираните
задължения са погасени в хода на процеса, поради което предявените искове се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Доколкото ответникът е платил сумите след завеждане на исковата
молба, същият е станал повод за образуване на производството и разноските в
производството следва да бъдат възложени в негова тежест.
От представения фискален бон се установява, че ответникът е заплатил
съдебни разноски за държавна такса, както и законната лихва, поради което на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски само за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК определя в
минимален размер от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ...... срещу М. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ........, осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 2 491,26
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2023г. в .., находящ се в гр. София, ж.к. ....... аб. №
222171, сумата от 439,23 лева, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
06.08.2024г., сумата от 19,40 лева, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за период от 01.09.2021г. до 30.04.2023г., сумата от 4,19 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за период от 01.08.2022г. до 06.08.2024г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 19.08.2024г.,
до окончателното изплащане на сумите, поради извършено плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ........, да
заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ...... на основание чл.78, ал.1 във вр. ал.8 ГПК сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца- „Т С“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред
Софийски градски съд от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4