Р
Е Ш Е Н И Е
№ 281
гр.
В. Търново, 23.09.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. В. ТЪРНОВО – шести състав, в
открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря СВ. Ф., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №347 по
описа на Административния съд за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 38, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Жалбоподателят В.Н.П.,
чрез процесуалния си представител адв. З.С. от САК, е обжалвал решение №211 от
7.04.2022 година на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти
– частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771,67 по технически
проект от 2020 година до км.222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426,75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област В. Търново /решението на МС за
лаконичност/ в частта му, която касае оценката на отчуждената част на подробно
описани в жалбата. В жалбата се прави оплакване, че определената от ответника
оценка за отчуждените части на всички 23 поземлени имота не е равностойно
парично обезщетена, каквото е изискването на закона. Сочи се в жалбата, че за
описаните имоти, които са в режим на съпружеска имуществена общност като
придобити по време на брака и с Х.П. е определено с процесното решение
обезщетение в размер от 46 783, 92 лв., което обаче не е равностойно по
смисъла на изискването на §1а, ал.2 от ДР на ЗДС, тъй като не са съобразени
осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко – продажба, замяна,
учредяване на вещни права и прехвърляне на собственост срещу гледане и издръжка
и прочие. Освен това се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.32 от ЗДС и на
чл.42а от с.з., тъй като не е съобразена възможността да се предостави
равностойно имотно обезщетение за отчуждените части от процесните недвижими
имоти. При това изобщо не е спазено изискването на §1а от ДР на ЗДС, а и
законът не предоставя оперативна самостоятелност на органа да преценява какво
обезщетение да определи на собствениците на засегнати от отчуждаването имоти. В
жалбата е направено алтернативното искане за отчуждените части на два от
имотите, находящи се в землището на с. Паскалевец и за четири от имотите,
находящи се в землището на с. Дъскот, и двете землища, находящи се в рамките на
община Павликени, да се определи равностойно имотно обезщетение, като
алтернативно се иска определяне на равностойно парично обезщетение, а за
останалите части на всички останали имоти да се определи различно и по-високо
парично обезщетение, като се сочи сумата от 200 000 лв. Претендират се
сторените по делото разноски.
Впоследствие е подадена жалба от
съпруга на тази жалбоподателка, като тази жалба касае абсолютно същите имоти и
в нея са формулиряани абсолютно същите искания. Образувано е АД №488/22 година,
което е прекратено, като производството е присъединено към настоящото.
С протоколно
определение от 16.09.2022 година съдът конституира Х.М.П. като жалбоподател по
настоящото дело. Както се посочи, формулираните в неговата жалба искания са
идентични и касаят абксолютно същите имоти, като се прадставени доказателества,
че тези имоти, респ. идеалните части от тях, са придобити по време на брака и
са част от СИО на двамата жалбоподатели. И в този случай се претендират
разноските по делото.
Ответникът,
Министерски съвет на Република България, в представеното по делото писмено
становище на процесуалния си представител, отрича основателността на жалбата. Основните
му обструкции, които се съдържат в представеното по делото писмено становище касая
изводите на допуснатата от съда експертиза. По отношение на определените от ВЛ
осреднени цени, които са съобразени при изчисление на обезщетението за
отчуждените части от имоти, които се намират в землището на село Дъскот се
аргументира неправилното приложение на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, както и неяснота
на заключението досежно точността на сумите, посочени като дължимо обезщетение
за тези части от тези процесни имоти. Що се касае до определените от ВЛ размери
на обезщетения за отчуждените части от имоти, които се намират в землището на
с. Паскалевец, то ответникът намира, че неправилно е приложена разпоредбата на
чл.3, ал.1 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи,
като неправилно е интерпретирана разпоредбата на ал.1, като е изчислена нова
начална цена. В разпоредбата на ал.1 от чл.3 били посочени началните цени в
зависимост от категорията им, като само такава цена може да се определи като
начална. Излагат се и съображения
досежно срокът на сделките, които ВЛ е съобразило, за да определи размера на
дължимите обезщетения. Намира неприложимо прилагането на практиката на ЕСПЧ.
Претендира разноските по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна по делото – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представителя си отрича
основателността на жалбата. В пледоарията на процесуалния представител на
страната се сочи, че експертизата не следва да се кредитира като изготвена в
противоречие със закона, а извън това намира, че изчисленията в приложение 2 са
неправилни с оглед недостоверната първоначална цена. Подробни аргументи досежно
неоснователността на жалбата и на необосноваността на изводите на изслушаното
от съда ВЛ излага в писмени бележки на процесуалния му представител, депозирани
по делото. Претендира разноски.
Заинтересованата
страна - Министърът на финансите, в
представеното писмено становище отрича основателността на жалбата. На първо
място сочи, че определянето на имотно обезщетение за отчуждените имоти е правна
възможност, а не проява на обвързана администрация. Алтернативен вариант на
това обезщетение е паричното такова. То пък се определя въз основа на закона,
като в конкретната хипотеза администрацията е съобразила експертна оценка,
която се обляга на закона.
Заинтересованата
страна, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, не изразява
становище.
Жалбите
са допустими, като подадени в срок и от легитимирани страни – съпрузи, чиито
имоти, които са в режим на семейна имуществена общност, са засегната от правния
ефект на оспореното решение.
По
същество са частично основателни.
По
силата на чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна
собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с
решение на Министерски съвет по предложение на министъра на РРБ и на Министъра
на финансите.
От
съдържанието на оценителският доклад се установява, че с решение
№250/25.04.2013 година на ответника републикански път А-2 „София – Ботевград –
Шумен – Девня – Варна“, част от който е и автомагистрала „Хемус“, е обявен за
обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален
обект по смисъла на §1 от ДР на ЗДС.
С
оспорената понастоящем част на решението на МС за части от имоти с идентификатори,
както следва: 55508.110.15; 55508.114.21; 55508.129.9; 55508.129.16;
55508.130.2; 55508.133.6; 55501.130.1
/всички те в землището на село Паскалевец/; 24685.101.10; 24685. 65.6;
24685.65.10; 24685.66.2; 24685.10.3; 24685.66.4; 24685.97.12; 24685.119.2;
24685.120.1; 24685.140.17; 24685.142.9; 24685.12.16; 24685.120.7; 24685.139.23;
24685.141.23 и 24685.194.2, /които са в землището на село Дъскот/ е определено
общо обезщетение в размер от 46 783, 92 лева, съобразно отчуждените
идеални части и частите от тези имоти, които са СИО на двамата жалбоподатели.
Конкретно,
за отчуждената площ от имот с идентификатор 55508.110.15 в размер от 0,940 дка е
определено обезщетение в размер от 1159 лв.; за отчуждената площ от имот с
идентификатор 55508.114.21 в размер от 1,262
дка е определено обезщетение в размер от 1556 лв.; за отчуждената площ
от имот с идентификатор 55508.129.9 в размер от 0,435 дка е определено
обезщетение в размер от 536 лв.; за отчуждената площ от имот с идентификатор 55508.129.16
в размер от 1,348 дка е определено обезщетение в размер от 1662 лв.; за отчуждената
площ от имот с идентификатор 55508.130.2 в размер от 6, 130 дка е
определено обезщетение в размер от 7558 лв.; за отчуждената площ от имот с
идентификатор 55508.133.6 в размер от
0,268 дка е определено обезщетение в размер от 330 лв. и за отчуждената площ от
имот с идентификатор 55501.130.1 в размер от 3,498 дка е определено обезщетение
в размер от 4313 лева, като изброените имоти са в землището на Паскалевец.
Съответно,
за отчуждената част от имот с идентификатор 24685.101.3 с площ от 4, 064 дка е
определено парично обезщетение в размер от 5284 лв.; за отчуждената част от
имот с идентификатор 24685.12.16 с площ от 1,747 дка е определено парично
обезщетение в размер от 2271 лева; за отчуждената част от имот с идентификатор 24685.65.6
с площ от 0,251 дка е определено парично обезщетение в размер от 326 лева; за
отчуждената част от имот с идентификатор 24685.65.10 с площ от 1,514 дка е
определено парично обезщетение в размер от 1 968 лева; за отчуждената част
от имот с идентификатор 24685.66.2 с площ от 0,206 дка е определено парично
обезщетение в размер от 268 лева; за отчуждената част от имот с идентификатор 24685.66.4.
с площ от 0,431 дка е определено парично обезщетение в размер от 560 лв.; за
отчуждената част от имот с идентификатор 24685.97.12 с площ от 0,297 дка е
определено парично обезщетение в размер от 386 лева; за отчуждената част от
имот с идентификатор 24685.101.10 с площ от 0,322 дка е определено парично
обезщетение в размер от 419 лева; за отчуждената част от имот с идентификатор 24685.119.2
с площ от 0,287 дка е определено парично обезщетение в размер от 373 лева; за
отчуждената част от имот с идентификатор 24685.120.1 с площ от 5,828 дка е определено парично
обезщетение в размер от 7 577 лева; за отчуждената част от имот с идентификатор
24685.120.7 с площ от 4,638 дка е определено парично обезщетение в размер от
6030 лева; за отчуждената част от имот с идентификатор 24685.139.23 с площ от
3,721 дка е определено обезщетение в размер от 4838 лева; за отчуждената част
от имот с идентификатор 24685.140.17 с площ от 0,114 дка е определено
обезщетение в размер от 148 лева; за отчуждената част от имот с идентификатор 24685.141.23
с площ от 2,582 дка е определено обезщетение в размер от 3357 лв.; за
отчуждената част от имот с идентификатор 24685.142.9 с площ от 3,080 дка е
определено обезщетение в размер от 4004 лева и за отчуждената част от имот с
идентификатор 24685.194.2 с площ от 8,127 дка е определено обезщетение в размер
от 10 566 лв., като тези имоти са в землището на село Дъскот.
Съдът
констатира, че решението на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по
предложение на Министъра на РРБ и на Министъра на финансите, при което е
валиден административен акт по смисъла на чл.34а от ЗДС.
Съдът
констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в
разпоредбата на чл.34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са
описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти като
идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот,
площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите
белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В
производството по издаването на решението са спазени всички съществени
административно-производствени правила, разписани в разпоредбите на чл.34,
чл.34а и чл.34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано
искане за отчуждаване до министъра на финансите и до Министъра на РРБ, като към
него са приложени документите, посочени в чл.34, ал.2 от ЗДС. Съответно,
министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са
направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен
съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на
чл.34а ал.3 и 4 от ЗДС ред.
В
табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване,
вкл. и за тези, които се намират в землището на село Дъскот и в землището на
село Паскалевец, община Павликени, на територията на които се намират и притежаваните имоти и части от
имоти на жалбоподателите. Налице е финансова обосновка, възлагателно писмо и
прочие, както и оценителски доклад за определянето на паричната равностойност
на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.
Видно
е от този доклад, че при изготвянето му оценителят е съобразил период от
11.03.2020 година до 11.03.2021 година предвид разпоредбата на §1а, т.2 от ЗР
на ЗДС и датата на възлагателното писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Посочено е в този доклад, че за
землищата на някои селища, сред които са и двете села, оценката на засегнатите
имоти изразява справедливата им пазарна стойност чрез определяне на равностойно
парично обезщетение. Отбелязано е, че за оценката на земеделските земи в
землището на село Дъскот са използвани като аналози три сделки, данните за
които са предоставени по съответният ред от Службата по вписванията, като
осреднената цена на декар според този експерт е 1300, 14 лева на декар, а
сделките са с дати 22.01.2021 година,17.08.2020 година и 11.08.2020 година. По
този начин експертът е спазил изискването на чл.34а, ал.4, т.3 от ЗДС и на §1а,
т.2 от ДР на този закон.
Аналогично,
в доклада е посочено, че за оценката на земеделските земи в землището на село
Паскалевец са използвани като аналози две сделки, за които данните са
предоставени по описания по-горе начин, като осреднената цена на декар в този
случай е 1232,91 лв. Сделките са с дати 17.12.2020 година, респ. 16.02.2021
година. И в тези случаи са спазени изискванията на §1а, т.2 от закона.
С оглед процесуалната позиция на жалбоподателя,
съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза със
задача към ВЛ да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на
частите от притежаваните от двамата съпрузи имоти и части от тях, които са
отчуждени отчасти с решението на Министерския съвет, определена по реда на
чл.32, ал.2 от ЗДС чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с
предназначението на имота преди влизането в сила на ПУП, въз основа на
пазарните цени на имоти със сходни характеристики, определени по начина, описан
в §1а, т.2 от ДР от ЗДС без да се съобразява посочения там срок, намиращи се в
близост до отчуждения имот, като ползва вписани в СВ сделки за имоти с подобни
характеристики, извършени в рамките на 12 месеца до отчуждаването на процесния
имоти, извършено с оспореното решение и
каква е стойността на припадащото се на В. и Х. Петрови парично
обезщетение при съобразяване с идеалните части, които двамата притежават от
посочените по-горе имоти.
Видно от експертизата, ВЛ след справка в СВ, е
съобразило шест нотариални акта за сделки с недвижими имоти, които отговарят на
поставената от съда задача, като сделките по тях са между физически лица и
търговци и са сключени в периода, който съдът е посочил в определението си. Що
се касае до съпоставими сделки за този период, сключени между търговци или
между физически лица и нетърговци, то ВЛ е посочило изрично, че четирите
представени му от СВ нотариални акта, само един отговаря на изискванията, които
съдът е посочил в определението си.
При това ВЛ е обобщило данните за осреднените цени
на имотите в землището на село Дъскот в две самостоятелни приложения
/приложение1А и 1Б/, като първото приложение отразява осреднена цена, формирана
за един декар при ползване на методика, според която за всяка от изследваните
аналогични сделки е формирана средна цена по сделката, като сборът от тези
средни цени на декар за всяка една съответна сделка е разделен на броя на
сделките и е получена стойност от 1973, 42 лв., явяваща се осреднената цена на
декар за земите в това землище. Второто приложение отразява осреднена цена,
формирана за един декар пир ползване на методика, при която сборът на всички
суми, отразени в изследваните от ВЛ шест акта е разделен на декарите площ на
имотите, които са предмет на тези сделки. По този начин е получена стойност от
2138, 79 лв. за декар.
По отношение на земите, които се намират в землището
на Паскалевец, ВЛ сочи, че липсват пазарни аналози, т.е. две сделки за определения
от съда в задачата период, като по тази причина е приложило разпоредбата на
чл.7б от Наредбата за определяне на цени на земеделските земи. ВЛ е посочило,
че следва първоначалната цена да се коригира чрез коефициент за площ на
парцела, коефициент за поливност, коефициент за отстояние от основните пазари и
за отстояние от бреговата ивица на Челно море, коефициент за отстояние,
измерено по най – късата въздушна линия от границите на имота до границите на
най – близката урбанизирана територия, определени с регулационен план или
окловръстен полигон, коефициент за отстояние на имота от автомагистрала или
пътища от РПМ. Данните за коефициентите за всеки от оценяваните имоти ВЛ е
изготвило в табличен вид,като в открито заседание сочи, че в приложение 2Б са
допуснати технически грешки в изчисленията и представя верните изчисления. По
този начин за всеки имот е определена коригирана начална цена на декар и
съответно размер на обезщетение съобразно отчуждената част за съответния имот.
ВЛ приема, че досежно началната цена е приложима разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредбата и определя начална цена за имотите, подлежаща на коригиране в размер
от 1425 лева.
Както се отбеляза,
ответникът и заинтересованата страна АПИ оспорват заключението в частта му,
касаеща размера на обезщетенията, които се следват за отчуждените площи от
имоти в землището на село Дъскот с еднакви аргументи, които касаят неспазване
на периода, посочен в допълнителната разпоредба на §1а, т.2 от ЗДС. Освен това
се прави обструкцията за неприложимост на практиката на ЕСПЧ по конкретно дело и
приоритетна приложимост на сочена национална съдебна практика, смисълът на която
съвпада с тезата на ответника.
Възраженията са несподелими. В Решение от 14.05.2020
г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, изрично е посочено, че
размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на
имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т.
107/, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на §
1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на
закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята
/чл.
17, ал. 5 от КРБ/.
Извън горното и извън конкретиката на настоящият
спор следва да се констатира, че от разпоредбата на чл.32 от Конвенцията, даваща
изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и по всички въпроси, засягащи
тълкуването и прилагането на конвенцията, следва извода, че решенията на Съда
по конкретното дело са косвено задължителни и за
всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя
замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на
конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира
смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за
страните по Конвенцията от нейните текстове.
Съдът, като се позовава на изложеното непосредствено
по-горе, отхвърля възражението на ответника и заинтересованата страна в тази
насока. Всъщност, с оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва
да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да се извършва
максимално близо до момента на отчуждаването му по правилата на чл.32, ал.2 от ЗДС във връзка с §1а, т.2 от ДР на ЗДС.
От друга страна следва да се констатира, че
използваният метод в хода на административното производство установява средната
цена на декар за всяка от сделките, като се извежда средно аритметична сума от
сбора на тези две осреднени цени на декар, който метод е по-верен и отговаря на
смисъла, вложен в разпоредбата на §1а от ДР на ЗДС. По тази причина съдът счита
следва да приложи по отношение на осреднената цена на декар за имотите в
землището на село Дъскот метода, описан в Приложение 1А към заключението, който
ползва средната аритметична стойност, получена от сбора на средните цени на
декар за всяка от изследваните сделки, разделена на броя на самите сделки. При
това положение размерът на обезщетението за отчуждените площи от имотите на
двамата жалбоподатели, които се намират в землището на село Дъскот следва да се
определят съгласно формираната цена по приложение 1А, посочена в таблицата,
приложена към заключението, като решението на МС в тези му части следва да се
измени съответно.
Основателни са обаче възраженията на ответника и на
заинтересованата страна досежно метода, ползван от ВЛ за определянето на
размера на обезщетение за площите от имоти на двамата съпрузи – жалбоподатели,
които се намират в землището на село Паскалевец.
Както се констатира, ВЛ е посочило, че цената на
един декар се формира, като изплатената рента по данни на НС за община
Павликени за стопанската 2020-2021 година се умножи по 25 /капитализирано
рентно плащане/. Този извод обаче противоречи на разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредбата, която има императивен характер, и според която именно при отразяване
на размера на капитализираната поземлена рента са отразени в табличен вид стойности,
които са основата за прилагането на коефициентите, посочени в този нормативен
акт. Извън това, както следва от т.91 на съображенията към вече цитираното
решение на ЕСПЧ, разгледана в контекста и във връзка със съображенията,
посочени в т.86 и т.87, начинът на определяне на обезщетението по този ред
/чрез прилагането на въпросната Наредба/ не гарантира присъждане на
обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя
според изискването на чл.1 от Протокол 1. Това мотивира съда да не кредитира
експертизата в тези и части.
При това положение съдът счита, че жалбоподателите
не установяват надлежно размер на пазарните цени по смисъла на §1а, т.1 от ДР
на ЗДС за отчуждените площи от техните имоти
- съпружеска имуществена общност, които се намират в землището на село
Паскалевец, което прави жалбата неоснователна в тези и части.
Неоснователна е претенцията на жалбоподателите за
обезщетяване на отчуждените части от техните земеделски, намиращи се в
землището на с.Паскалевец чрез имоти от държавния поземлен фонд. Действително,
разпоредбата на чл. 42 а, ал. 1 ЗДС предвижда, че когато за държавни нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се отчуждават принудително
имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски
територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна
държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии -
държавна собственост. Този начин на обезщетение е една от възможностите,
предвидени от законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за
отчуждения имот или имоти. Алтернативният вариант е за отчуждените имоти или
части от имоти да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл.
32, ал. 2 ЗДС. В случая в съответствие с предоставената от законодателя
оперативна самостоятелност, органът предпочита втория вариант за обезщетение и разпорежда
за отчуждените части от имоти жалбоподателите да получат равностойно парично
обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа,
проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен.
По разноските:
Общите разноски на двамата жалбоподатели
представляват внесени държавни такси в общ размер от 20 лв., разноски за
експертиза в размер от 2040 лв. и заплатено ефективно адвокатско възнаграждение
в размер от общо, от които за жалбоподателя П. разноските за адвокат са 2800 лв.
съобразно представените доказателства и 2800 лв. за процесуално
представителство на жалбоподателката според същите тези доказателства, като
липсва възражение за прекомерност.
Претендираните от ответника и заинтересованата
страна разноски са съответна от по 100 лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК вр. с
чл.37 от ЗПП.
С оглед на съотношението между броя на имотите, за
които съдът приема, че следва оспорения акт да се измени и тези, за които съдът
приема, че жалбата е неоснователна, следва на жалбоподателите да се присъдят
разноски в размер от 6051 лв. На ответника се следват разноски от 20 лв. На
заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура се следват разноски от 20
лв.
Така мотивиран, Административен съд – В. Търново,
шести състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение №211 от 7.04.2022 година
ма Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771,67 по технически
проект от 2020 година до км.222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426,75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област В. Търново, в частите му, касаещи определянето на размера на
паричното обезщетение за отчуждаването на посочените в това решение площи от
имоти с идентификатори, както следва: 24685.101.10; 24685.65.6; 24685.65.10;
24685.66.2; 24685.10.3; 24685.66.4; 24685.97.12; 24685.119.2; 24685.120.1;
24685.140.17; 24685.142.9; 24685.12.16; 24685.120.7; 24685.139.23; 24685.141.23
и 24685.194.2, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение за отчуждените
части от имот с посочените по-долу идентификатори, както следва: 1/ 24685.101.10
на 635,44 лв.; 2/ 24685.65.6 на
495,33 лева; 3/ 24685.65.10 на 2987,76; 4/ 24685.66.2 на 406,52 лв. 5/ 24685.10.3 на 8019, 98 лв.;
6/ 24685.66.4 на 850, 54 лв.; 7/ 24685.97.12 на 586, 11 лв.; 8/ 24685.119.2 на
566,37 лв.; 9/ 24685.120.1 на
11 501, 09 лв.; 10/ 24685.140.17 на 224, 97 лв.; 11/ 24685.142.9 на 6078,
13 лв.; 12/ 24685.12.16 на 3 447, 56 лв.; 13/ 24685.120.7 на 9 152,
72 лв.; 14/ 24685.139.23 на 7 343, 10 лв.; 15/ 24685.141.23 на 5095, 37
лв.; и 16/ 24685.194.2 на 16 037, 98 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбите на В.Н.П. и Х.М.П.,***,
в останалите им части.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на В.Н.П., ЕГН ********** и Х.М.П., ЕГН **********,***,
разноски от 6051 лв.
ОСЪЖДА на В.Н.П.,
ЕГН ********** и Х.М.П., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на
Министерски съвет на Република България разноски от 20 лева.
ОСЪЖДА на В.Н.П.,
ЕГН ********** и Х.М.П., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София, разноски от 20 лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: