М О Т
И В И
по НОХД
№5912/2020год. на ПРС, ХІVн.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимият А.О.А., в това че на 05.07.2018г., в гр.Пловдив, в Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР-Пловдив, пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив
– М.А.Б. – **в група „ Административно наказателна дейност и отчет на водачите“
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив, е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон, а именно: чл.151, ал.5 от Закона за
движение по пътищата и чл.15 ал. 1 т. 1 и ал. 2 вр. чл.13 т.6 от Наредба №І-157
от 01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се дава пред орган
на властта - Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в която е декларирал, че
обичайното му пребиваване е в Република България, а не в друга държава - членка
на ЕС – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото на подсъдимия
обвинение изцяло. Предлага на същия за горепосоченото деяние, да му бъде
наложено наказание “лишаване от свобода” в размер около минималния, което да се
отложи по реда на чл.66 НК с тригодишен срок. Претендира разноските по делото
да останат в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият А.О.А. не се явява в съдебно заседание като
производството спрямо него е при условията на чл.269, ал.3, т.3 НПК. В хода на
досъдебното производство е заел становище, че не е виновен по обвинението. Неговият
защитник - адв.К., пледира алтернативно клиентът му да бъде оправдан по
съображения изложени в съдебно заседание, а ако не, да бъде наказан с глоба.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият А.О.А. е
роден на ***г***, **. Той се определя като б., б.г. е, женен, със средно
образование, работещ, осъждан, с ЕГН **********.
На 17.06.2008г. на подс. А.А. било издадено свидетелство за
управление на моторно превозно средство / СУМПС / № *** валидно до 30.05.2018г.
През 2014г. същият се
преместил със семейството си и заживял в Република Германия. Всяка година през
летните месеци подс. А. се връщал за две-три седмици в с. ***, обл. Пловдив,
където бил адресно регистриран и притежавал къща на ул. „*** като след престоя
отново се прибирал в Република Германия.
Поради
медицински причини изразяващите в незадоволителни резултати от медицинско
изследване и психологически изпит, на 07.05.2018г. СУМПС № *** на подс. А. било
отнето от немските власти, тъй като на 23.12.2017г. същият А. бил установен от
немските власти да управлява МПС след употреба на наркотични и упойващи
вещества. На подс. А. била наложена забрана да управлява МПС на територията на
Република Германия.
През месец
май 2018г. подс. А. се върнал в Р България. На 07.05.2018г. той посетил
сградата на Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР Пловдив находяща се в град
Пловдив, за да подаде документи за подновяване на СУМПС, тъй като срокът
на СУМПС
№ ** бил изтекъл. Пред свид. М.Б.
– служител в Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР в град Пловдив, подс. А. подал
заявление с вх. № 23678/05.07.2018г. за издаване на свидетелство за управление
на моторно превозно средство, като представил и подписана от него Декларация от
05.07.2018г., в която декларирал, че обичайното му пребиваване е в Република
България – с. ** а не в друга държава-членка на ЕС. Подаването на декларацията
се дължало на основание чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата и чл.15
ал. 1 т. 1 и ал. 2 вр. чл.13 т.6 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г. на МВР за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина. На основание на подадените документи и
декларираното обстоятелство, че обичайното му пребиваване е в Република
България, на 09.07.2018г. на подс. А. било издадено ново СУМПС № **. На
16.03.2019г. немските власти извършили проверка на подс. А., тъй като бил
установен да управлява МПС с превишена скорост. При предоставяне за проверка на
новото си СУМПС № *********, немските служители се усъмнили в редовността му,
поради което сезирА.българските служби. Във връзка с получения сигнал за
издаване СУМПС № ** на подс. А. било образувано и настоящето досъдебно
производство.
В хода на
разследването била назначена почеркова експертиза, видно от която, ръкописния
текст в декларация от 05.07.2018г. / оригинал на лист 44 от делото /е изписан
от подс. А. А., като подписа на позиция декларатор в същата декларация също е
положен от подс. А.. Видно от бланката на декларацията, в нея коректно е
описано определение на понятието "Обичайно пребиваване в Република
България" посочено в допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата,
Параграф 6, т. 46.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена от обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното
производство, от показанията на разпитаните в хода на същото производство свидетели,
както и от събраните писмени доказателства.
Фактически
по фактите не се спори нито от подсъдимия, нито от защитата. Тезата им е, че всъщност
А.не разбирал значението на декларираното обстоятелство. Последното обаче в
случая не е от значение, а и самият подсъдим очевидно добре е съзнавал, че
живее в Р Германия, че там не може да управлява МПС с немско СУМПС и по тази
причина подновил българското си такова.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, които са изготвени с нужните специални
знания в съответната област, съответстват на доказателствата по делото и са
аргументирани в съдебно заседание.
При
така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна, че с действията си подсъдимият А. О.А. е осъществил обективните и
субективните признаци от състава на престъплението по по чл.313, ал.1 от НК, за
това че на 05.07.2018г., в гр.Пловдив, в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР-Пловдив, пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив – М.А.Б.
– **в група „ Административно наказателна дейност и отчет на водачите“ в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив, е потвърдил неистина в писмена декларация,
която по силата на закон, а именно: чл.151, ал.5 от Закона за движение по
пътищата и чл.15 ал. 1 т. 1 и ал. 2 вр. чл.13 т.6 от Наредба №І-157 от
01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се дава пред орган
на властта - Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в която е декларирал, че
обичайното му пребиваване е в Република България, а не в друга държава - членка
на ЕС.
От
обективна страна налице Декларацията подадена от обв. А. се подава по силата на
закон - чл. 151 ал. 5 от ЗДвП: „СУМПС се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация.“ и на основание
чл.15 ал. 1 т. 1 и ал. 2 вр. чл.13 т.6 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г. на МВР
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина.
чл.
15. ал. 1 Подмяна на свидетелство за управление на МПС се извършва при:
т.
1. изтичане срока на валидност
ал. 2 За подмяната по ал. 1 водачите подават
документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6,…….
чл.
13. Първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се извършва
въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ
оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя:
т.
6. (нова -ДВ, бр. 46 от 2008 г.) декларация, че обичайното му пребиваване не е
в друга държава -членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно
свидетелство, издадено от държава -членка на Европейския съюз;
В случая декларацията е била подадена пред
орган на властта – служител на Сектор „ПП“ при ОД МВР-Пловдив за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, в която обв. А. декларирал, че обичайното
му пребиваване е в Република България – с. ***, а не в друга държава-членка на
ЕС, въпреки че обичайното му пребиваване е било в Германия, а не в Република
България.
В
допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, Параграф 6, т.46.
е дадено определение на понятието "Обичайно пребиваване в Република
България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни
през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на
лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което
вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече
държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че
лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо,
ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с
определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно
заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване“.
Към
момента на подаване на декларацията подс. А. не е живял повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца в България, а в същия период е живял и
работил в Германия, поради което декларираните от него данни в декларацията
относно това, че обичайното му пребиваване е в РБ, а не в друга държава –
членка на ЕС са били неверни.
Не
се споделя от настоящата инстанция възражението на защитата, че в случая се
декларирали бъдещи обстоятелства. това е така , защото подсъдимия декларира
досегашното си фактическо пребиваване, я не за вбъдеще. Не е налице и
хипотезата на чл.9 НК, както се предлага на съда, защото в случая не е нужно да
са настъпили някакви конкретни и резултатни последици от деянието. То е на
просто извършване, а евентуални такива биха били отегчаващи вината такива. В
случая се цели сигурност на документооборота, която се постига чрез верността
на декларирането.
От
субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.Умисълът
на дееца е обективиран в неговите действия, които обективират интелектуалния и
волевия момент на прекия умисъл, под която форма на вина подсъдимият е
осъществил състава на престъплението.
С
оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия А.
престъпление, Съдът намира, че при условията на чл.54 НК на същия следва да се
наложи наказание Глоба в размер на 300 лева. От една страна същия е осъждано
лице, но видно от справката съдимост не е лице с висока степен на обществена
опасност. Първото му осъждане е за деяние през 2002 г. по чл.216 НК като е бил
глобен със 150лв. През 2009г. е осъден
за престъпление по чл.343б, ал.1 НК на пробация, която е изтърпял на
14.08.2010г. През 2017г. е осъден за престъпление по чл.354а, ал.5, вр ал.3,
т.1 НК отново на глоба, която е заплатена на 20.11.2017г. За престъплението по
чл.313 ал.1 от НК законът предвижда наказание до три години лишаване от свобода
или глоба от 100 до 300лв. Наличието на предходни осъждания са пречката за
освобождаването на дееца от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК в
настоящия казус. Ето защо съобразявайки се с личността на дееца, неговата ниска
обществена опасност, както и тази на извършеното деяние, Съдът намира, че Глоба
от 300лв. – максимално предвидената в закона, ще постигне целите по чл.36 от НК.
Причини
за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
Подбуди
– лични.
По
делото са направени разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за
експертиза в хода на досъдебното производство, които подс.А. следва да заплати
по сметка на ОДМВР - Пловдив.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.