Определение по дело №53180/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7611
Дата: 19 февруари 2024 г. (в сила от 19 февруари 2024 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20221110153180
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7611
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110153180 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 19.02.2024 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 53180 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. И. Т., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Мур“ № 23, против „Лизинг финанс“ ЕАД, с ............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 53, представлявано от
изпълнителните директори Здравко Стоев и Мартин Стоев. Ищцата, чрез процесуалния си
представител, твърди, че на 21.08.2012 г. в полза на „Лизинг финанс“ ЕАД бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 545/2012 г. по описа на РС - Сливница, срещу ищцата за
сумата от 4 610,49 евро - главница, сумата от 1 747,84 евро – договорна лихва, сумата от
1
163,26 евро – лихва за забава, сумата от 692,24 евро – разноски по договора за финансов
лизинг, със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2012 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 282,18 лв. – дължима държавна такса и сумата от 300 лв. –
адвокатско възнаграждение. Също така твърди, че след издаване на изпълнителния лист
срещу ищцата били предприети действия по принудително събиране на вземането на
11.10.2018 г., когато „Лизинг финанс“ ЕАД подало молба за образуване на изпълнително
дело. Сочи, че въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист било
образувано изп.д. № 20187810400796 по описа на ЧСИ Г.Д, с рег. № 781, действащ в района
на СГС. На 22.11.2018 г. до ищцата била изпратена покана за доброволно изпълнение, като
са били наложени запори върху вземанията й в посочени в запорното съобщение банки и е
бил насрочен опис на движимите вещи в дома на ищцата. Преди посочените дати срещу
ищцата, като солидарен длъжник, не били предприети никакви действия от страна на
ответника. Позовава се на изтекла в полза на ищцата погасителна давност от датата на
издаване на изпълнителния лист до датата на подаване на молба за образуване на
изпълнително дело. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на „Лизинг финанс“ ЕАД, че Г. И. Т. не дължи
на „Лизинг финанс“ ЕАД сумата от 4 610,49 евро - главница, сумата от 1 747,84 евро –
договорна лихва, сумата от 163,26 евро – лихва за забава, сумата от 692,24 евро – разноски
по договора за финансов лизинг, със законната лихва върху главницата, считано от
21.08.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 282,18 лв. – дължима държавна
такса и сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение, по издаден изпълнителен лист на
21.08.2012 г. по ч.гр.д. № 545/2012 г. по описа на РС – Сливница, поради погасяване на
вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество „Лизинг финанс“ ЕАД, с който исковата претенция се оспорва като
неоснователна. Оспорва погасяване на вземането по давност, на което се позовава ищцата.
Не спори, че в полза на ответното дружество са били издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, но твърди, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.
№ 2885/2013 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег. № 838, действащ в района на СГС,
по което дело били извършени множество изпълнителни действия. На 14.04.2013 г. на
ищцата била връчена покана за доброволно изпълнение, като заповедта била стабилизирана,
поради неподаване на възражение в законоустановения срок. Давността била прекъсвана
многократно, като на ищцата бил налаган запор върху банковата й сметка, както и на
трудовото възнаграждение. Твърди, че с постановление от 26.09.2018 г. производството по
изпълнителното дело било прекратено и делото изпратено на друг ЧСИ за продължаване на
изпълнителните дейстивя. Излага подробни съображения във връзка с прекъсване на
давността и извършване на действия по принудително изпълнение от страна наЧСИ,
позовава се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира
направените разноски. С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
2
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Предявена е искова претенция от Г. И. Т. против „Лизинг финанс“ ЕАД за
установяване по отношение на ответника, че Г. И. Т. не дължи на „Лизинг финанс“ ЕАД
сумата от 4 610,49 евро - главница, сумата от 1 747,84 евро – договорна лихва, сумата от
163,26 евро – лихва за забава, сумата от 692,24 евро – разноски по договора за финансов
лизинг, със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2012 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 282,18 лв. – дължима държавна такса и сумата от 300 лв. –
адвокатско възнаграждение, по издаден изпълнителен лист на 21.08.2012 г. по ч.гр.д. №
545/2012 г. по описа на РС – Сливница, поради погасяване на вземането по давност,
претендира направените по делото разноски.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да
докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва
да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства, следва да бъдат
допуснати като относими, допустими и необходими. Искането на ответника за изискване на
преписи от изпълнителни дела като основателно следва да бъде уважено. На следващо място
следва да бъде изискан и препис от изпълнителното дело, образувано през 2018 г.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 53180/2022 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 21.03.2024 г., 09,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от Г. И. Т. против „Лизинг финанс“ ЕАД за установяване по
отношение на ответника, че Г. И. Т. не дължи на „Лизинг финанс“ ЕАД сумата от 4 610,49
3
евро - главница, сумата от 1 747,84 евро – договорна лихва, сумата от 163,26 евро – лихва за
забава, сумата от 692,24 евро – разноски по договора за финансов лизинг, със законната
лихва върху главницата, считано от 21.08.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 282,18 лв. – дължима държавна такса и сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение, по
издаден изпълнителен лист на 21.08.2012 г. по ч.гр.д. № 545/2012 г. по описа на РС –
Сливница, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество „Лизинг финанс“ ЕАД, с който исковата претенция се оспорва като
неоснователна, излагат се подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Издаден изпълнителен лист на 21.08.2012 г. по ч.гр.д. № 545/2012 г. по описа на РС -
Сливница, образувано изпълнително дело.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на
валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва да установи фактите
и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА препис от изп.д. № 20187810400796 по описа на ЧСИ Г.Д, с рег. №
781, действащ в района на СГС.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 от ГПК, ЧСИ М.Б. най-късно до съдебно
заседание да представи препис от изпълнително дело № изп.д. № 2885/2013 г. по описа на
ЧСИ М.Б., с рег. № 386, действащ в района на СГС.
УКАЗВА на ЧСИ М.Б., че при непредставяне на посоченото изпълнително дело, носи
отговорност по реда на чл. 87 от ГПК и пред страните за причинените им вреди.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 от ГПК, ЧСИ А.В. най-късно до съдебно
заседание да представи препис от изпълнително дело № изп.д. № 1332/2021 г. по описа на
ЧСИ А.В., с рег. № 813, действаща в района на СГС.
УКАЗВА на ЧСИ А.В., че при непредставяне на посоченото изпълнително дело, носи
отговорност по реда на чл. 87 от ГПК и пред страните за причинените им вреди.
4
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5