№ 284
гр. Смолян, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина *а
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20225440100589 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. С. Е. против А. Н. Т., в която
се твърди от ищцата, че с ответницата са съсобственици на следния недвижим имот:
ДВУЕТАЖНА (2) ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ********.1 със застроена площ
от 79 кв.м., с предназначение “жилищна сграда- еднофамилна”, построена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ******** по кадастралната карта на *, одобрена със заповед № *
година на Изпълнителния директор на *, с трайно предназначение на територията:
“урбанизирана” и начин на трайно ползване “ниско застрояване (до 10 м.) с площ на имота
по КК от * кв.м., съгласно скица № *г. на *, при граници и съседи на имота: имот № имот №
*, имот № *, имот№ * и имот№ *.
По силата на решение № * година по гр.д.№ * година по описа на РС-Смолян,
оставено в сила с решение № * година по в.гр.д.№ ******** година по описа на ОС-Смолян
с предмет делба на съсобствен недвижим имот, гореописаният недвижим имот е бил
възложен в дял на съделителя * * *, който бил осъден да заплати парично уравнение на дела
на ищцата. Съделителят * * * е починал на 20.09.2011 година, като е оставил законни
наследници А. Н. Т. и * * Т.. Последната е направила отказ от наследството на починалия си
баща * * *, видно от съдебно удостоверение изх.№ * година на РС-Смолян. С оглед на
обстоятелството, че дължимото парично уравнение на дела на ищцата не е изплатено в
определения от закона 6-месечен срок, с Решение № * година по гр.д.№ * година по описа
на РС-Смолян за възлагане на гореописания недвижим имот е обезсилено по право, което се
констатира с Решение № * година по гр.д.№ * година по описа на РС-Смолян, по силата на
което РС-Смолян е постановено имотът да бъде изнесен на публична продан. По силата на
така постановеното решение било образувано изп.д.№ * година по описа на ЧСИ * *, като
едва с Постановление за възлагане на недвижим имот, влезнало в сила на 12.04.2022 година,
1
съсобствеността върху описания недвижим имот е била прекратена.
Твърди се от ищцата, че тъй като се касае за съсобствен имот, безспорно следва да
се приложат съответните правила, предвидени в ЗС относно стопанисването на съсобствен
имот. Съгласно изричната разпоредба на чл.32 от ЗС общата вещ се използва и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата
вещ. Съгласно Чл. 31 от ЗС второто изречение гласи, че когато общата вещ се използва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата,
от която са лишени, от деня на писменото поискване. Твърди се от ищцата,че от нейна
страна са направени опити за доброволното уреждане на този спорен въпрос, видно от
нотариална покана рег.* по описа на нотариус с рег. № * на НК-******** с район на
действие РС-Смолян, връчена на 09.03.2012 година на ответницата. С посочената покана е
поканила ответницата да й заплаща сумата от 120,00 лева месечно обезщетение за
лишаването от ползването на имота или да й предостави ползването на полагащата й се 1/2
(една втора) идеална част от съсобственият им имот.
С оглед на обстоятелството, че не е налице доброволно изпълнение на горното
задължение, по предявена от нея искова молба е постановено Решение № * година по гр.
дело № ******** година по описа на РС- Смолян и Решение № 376 от 19.09.2019г. по в.гр.
д. № 261/2019 по описа на ОС-Смолян, с които ответницата е осъдена да й заплати сумата 5
273,67 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й 1/2
ид. част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ е идентификатор ********.1 със застроена площ от
79 кв.м., с предназначение „жилищна сграда-еднофамилна“, построена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ******** по кадастралната карта на *, с трайно предназначение на
територията: „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване (до10 м..), с
площ на имота по кадастрална карта от * кв.м., което обезщетение е дължимо за периода от
10.04.2013 година до 08.02.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.04.2018 година до окончателното изплащане на сумата, както и на основание
чл. 86, ал 1 ЗЗД да й заплати сумата от 520,35 лева, представляващи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяко отделно месечно обезщетение, начислено за периода,
считано от първо число на месеца следващ месеца, за който се отнася обезщетението до
10.04.2018г. - датата на подаване на исковата молба, като за първата вноска за м.март
лихвата се начислява считано от началната дата на периода на лихвата - 10.04.2015г.; сумата
186,33 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване, в периода от
09.02.2018г. до 10.04.2018г., на притежавана от ищцата У ид.ч. от правото на собственост
върху двуетажна жилищна сграда, находяща се в село ********, одобрена със Заповед №
РД- *г. на изпълнителния директор на АГКК.
Твърди се от ищцата, че за периода след 10.04.2018 година /до която дата е налице
присъдено обезщетение, съгласно цитираните по-горе решения на РС-Смолян и ОС-Смолян/
до 12.04.2022 година, към която дата съсобствеността върху имота се прекратява,
горепосоченият съсобствен имот е продължил да се ползва еднолично от ответницата /видно
и от съобщенията по изпълнителното дело постоянният адрес на А. Т. е в посочения
2
поземлен имот, а видно от всички обявления за публична продан, нейният телефон е
посочван за връзка за оглед на имота по време на изпълнителното дело/, без заплащането на
какъвто и да е наем или предоставянето на ключове от имота с цел ползването на същия и от
страна на ищцата. За нея, като съсобственик по отношение на горепосочения имот остава
единствената възможност да претендира правата си по съдебен ред за неизплатените суми от
ответницата за периода от след 10.04.2018 година до 12.04.2022 година.
Моли съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати
на ищцата сумата от 5 300 лева главница, представляваща обезщетение за лишаването на
ищцата от правото й да ползва собствената си 1/2 (една втора) идеална част от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ********.1 (*), със застроена площ от 79
(седемдесет и девет) кв.м., с предназначение “жилищна сграда-еднофамилна”, построена в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** (********) по кадастралната карта на *,
одобрена със заповед № * година на Изпълнителния директор на АГКК- гр.София, с трайно
предназначение на територията: “урбанизирана” и начин на трайно ползване “ниско
застрояване (до 10 м.)’\ с площ на имота по кадастралната карта от * (петстотин шестдесет и
два) кв.м., съгласно скица № *г. на АГКК, СГКК- гр.Смолян, при граници и съседи на
имота: имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, за периода от 11.04,2018
година до 12.04.2022 година, сумата от 1700 лева, представляващи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяко отделно месечно обезщетение за периода от
11.04.2018-11.04.2022, начислено за периода считано от първо число на месеца следващ
месеца, за който се отнася обезщетението до датата на подаване на исковата молба-
23.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
23.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за разноските по водене
на делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Сочи, че обстоятелството, че регистрацията й за адрес на постоянно
местоживеене е адреса на процесния имот не е основание и доказателство, че тя лично
ползва и живее постоянно в това жилище. След Решение № * г. по гр. д. * по описа на
Районен съд гр. Смолян не живее в процесното жилище и не ползва половината имот на
ищцата. Твърди, че в исковия период 11.04.2018 година до 12.04.2022 г. работи и
същевременно живее в к. к.Пампорово и к.к. Златни Пясъци, гр. Несебър и др.
Също така живее и в жилище на сина си в гр. Асеновград. След Решение * г. по гр.
д. № ******** г. по описа на Районен съд гр. Смолян и Решението по въззивното дело №
261/2019 г. на ОС гр. Смолян не е получавала нова покана по смисъла на чл.30 ал.2 ЗС, а и
никакво искане или обаждане от страна на ищцата, за да и каже, че жилището е свободно и
може по всяко време да го ползва. Не е създала никакви пречки от своя страна ищцата да си
влезне в жилището и да го ползва. Като собственик тя може да си постави свой ключ без
това да е противоправно действие. Такова действие, с което ищцата да прояви желание или
действие за ползване на жилището въобще не е предприемала, поради което от своя страна
не е създала пречки ответницата да влезне в жилището и да си го ползва. Такава покана или
3
съобщение до нея не е имало, а тази нотариална покана изпратена през 2012 г. счита, че се е
отнасяла за периода до завеждане на предходното дело, за който период е постановено
решение и е изчерпана, преклудирана, както и изтекла и предвидената петгодишна давност.
Наред с гореказаното през този период имота е бил изнесен на публична продан и се
извършила и публична продажба по изп. д. № * г. ,видно от приложените писмени
документи към исковата молба. През този период не е живяла в процесното жилище и не е
ползвала половината имот на ищцата, включително и своята половина. С никакви действия
не е дала повод да се счита, че има някакви претенции да ползва имота или да създава
пречки за ищцата да ползва своята част. Ищцата нито е имала намерение, нито е
предприемала действия да влезне в този имот и да го ползва. Твърди, че не е длъжна да
извършва по своя инициатива каквото и да е, за да накара ищцата да влезне в жилището и да
се ползва по някакъв начин лично или чрез други лица. Като съсобственик ищцата е могла
да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение, и в същото време не й е
пречила да си служи с имота според правата си.
В с.з. ищцата М. Е. р. пр. не се явава. Вместо нея исковете се поддържат от
пълномощника й адв. Е.*. Представя и писмени бележки.
„Ответницата А. Т. се явява лично и оспорва исковете чрез пълномощника си
адв.Б.*. Представя и писмени бележки.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С решение № *. по гр.д. № * г. на РС Смолян / съдебна делба/ е възложен в дял на *
* * следният недвижим имот: жилищна сграда, построена в имот УПИ *, кв. 19 по плана на *
със ЗРП 224,66 кв.м., който имот е идентичен с поземлен имот ******** по кадастралната
карта на * одобрен със заповед * г. на ИД на АГКК - гр. София, с площ на имота * кв.м., при
съседи: имот № *, № ********, за който имот е отстъпено право на строеж със Заповед №
244/11.12.1985 г. и е сключен договор за ОПС от 02.04.1986 г., който е с пазарна стойност
158 183 лв. Със същото решение * * * е осъден да заплати на М. С. Т. /Е./ сумата от 79
091,50 лв. за уравнение на дела. Решението е влязло в сила на 27.06.2009 г.
С Решение № 134/27.03.2017 г. по гр.д. № * г. на СмРС е прогласено на основание
чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./ настъпилото по право обезсилване на възлагателно Решение № * г.
по гр.д. № * г. на РС Смолян, с което в дял на * * * е поставен недвижим имот: двуетажна
жилищна сграда с идентификатор ********.1 в * със застроена площ от 79 кв.м. С
предназначение „жилищна сграда-еднофамилна“, построена в поземлен имот с
идентификатор ******** по КК на *, с трайно предназначение: „урбанизирана“ и начин на
трайно ползване „ниско застрояване“, с площ на имота по КК * кв.м., при граници и съседи
на имота: имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, с което решение е
присъдено уравнение на дела в размер на 79 091,50 лв. и имота е изнесен на публична
продан, при квоти: по 1/2 идеална част за А. Н. Т., като наследник на * * * и М. С. Т. /Е./,
4
при стойност на един дял 75 069, 50 лв. Оставена е без уважение претенциите по чл. 288 ал.
7, изр. трето ГПК /отм./ за възлагане в дял на допуснатия до делба имот на А. Н. Т..
С решение № 109/22.03.2018 г. по в.гр.д. № 85/2018 г. на ОС Смолян е отменено
решение № 134/27.03.2017 г. по гр.д. № * г. на СмРС в частта, с която е оставена без
разглеждане претенцията по сметки за сумата от 13 160,54 лв., предявена от А. Н. Т. срещу
М. С. Т. /Е./ и решението е допълнено, като е осъдена М. С. Т. /Е./ да заплати на А. Н. Т.
сумата от 13 160,54 лв., представляваща заплатената част за уравнение на дела на М. Е. като
платено на отпаднало основание. Решението е влязло в сила на 08.02.2018 г. в частта, с
която имотът е изнесен на публична продан и в частта, с която е оставено без уважение
искането за възлагане на имота на А. Т..
Видно от удостоверение за наследници №*г. * * * е починал на 20.09.2011 г. и е
оставил двама наследници - А. Н. Т.-съпруга и * * Т.-дъщеря.
Видно от съдебно удостоверение № 1990/2001 г., издадено от РС Смолян * * Т. се е
отказала от наследството на баща си * * * , като отказът е вписан с № 15/20.12.2011 г. в
книгите по чл. 49 ЗН, водени при РС Смолян.
С нотариална покана от 23.01.2012 г. М. Е. е поканила А. Т. да заплаща по 120 лв.
месечно обезщетение за лишаването от ползване на притежаваната от нея 1/2 ид.част от
имота от жилищната сграда в * с идентификатор ********.1 и за предоставяне на
ползването върху същата. Поканата е връчена на А. Т. на 09.03.2012 г.
С Решение №171/22.04.2019г. по гр.д.№********г. на РС-Смолян е осъдена А. Н. Т.
да заплати на М. С. Е. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 5 273,67 лева, представляваща
обезщетение за лишаването от ползването на собствената □ 1/2 ид. част от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ********.1 (*), със застроена площ от 79
(седемдесет и девет) кв.м., с предназначение “жилищна сграда- еднофамилна”, построена в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** (********) по кадастралната карта на *,
одобрена със заповед № * година на Изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с трайно
предназначение на територията: “урбанизирана” и начин на трайно ползване “ниско
застрояване (до 10 м.)”, с площ на имота по кадастралната карта от * (петстотин шестдесет и
два) кв.м., съгласно скица № * г. на *, при граници и съседи на имота: имот № *, имот № *,
имот № *, имот № * и имот №*, което обезщетение е дължимо за периода от 10.04.2013
година до 08.02.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.04.2018 до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
заплати сумата от 520,35 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху всяко отделно месечно обезщетение, начислено за периода считано от първо
число на месеца следващ месеца, за който се отнася обезщетението до 10.04.2018 г. - датата
на подаване на исковата молба, като за първата вноска за м. март лихвата се начислява
считано от началната дата на периода на лихвата - 10.04.2015 г., като са отхвърлени
исковете съответно в частта за главницата за разликата над уважения размер от 5 273,67 лв.
до пълния предявен размер от 5 460 лв. и за периода 09.02.2018 - 10.04.2018 г. и в частта на
лихвата за разликата над уважения размер от 520,35 лв. до пълния предявен размер от 1
664,75 лв.
5
С Решение №376/19.09.2019г. по В.гр.д.№261/2019г. на ОС-Смолян е отменено
Решение № * г. по гр.д. № ******** г. на РС-Смолян, в частта, с която за разликата над
сумата от 5 273,67 лева до пълния предявен размер от 5 460 лева е отхвърлен предявеният от
М. С. Е. срещу А. Н. Т. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на обезщетение за лишаване от
ползване, в периода от 09.02.2018г. до 10.04.2018г., на притежавана от ищцата 1/2 ид.ч. от
правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда, находяща се в село ********,
представляваща имот с идентификатор № ********.1 по КККР на село ********, одобрена
със Заповед № *г. на изпълнителния директор на АГКК, като вместо него е осъдена на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, А. Н. Т., ЕГН ********** да заплати на М. С. Е., ЕГН
********** допълнително сумата от 186, 33/ сто осемдесет и шест лева и тридесет и три
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване, в периода от
09.02.2018г. до 10.04.2018г., на притежавана от М. С. Е. 1/2 ид.ч. от правото на собственост
върху двуетажна жилищна сграда, находяща се в село ********, представляваща имот с
идентификатор № ********.1 по КККР на село ********, одобрена със Заповед № РД-18-
8/16.02.2006г. на изпълнителния директор на АГКК.
Видно от Протокол за опис и оценка на недвижим имот по изп.д.№*г. по описа на
ЧСИ * * процесния имот се оставя за управление на А. Н. Т..
Представени са обявления за публична продан на недвижим имот по изп.д. №*г. по
описа на ЧСИ * *, видно от които е била насрочвана публична продан на процесния имот на
15.12.2018г., на 03.06.2019г., на 07.12.2019г., на 25.07.2020г., на 26.12.2020г. , на
27.08.2021г. и на 16.02.2022г.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.03.2022г. процесния
недвижим имот е възложен на купувача * * *. Постановлението за възлагане е влязло в сила
на 12.04.2022г.
Представени са трудови договори на А. Н. Т., както следва: Трудов договор №* ,
сключен с „*“ЕООД за срок до 30.09.2021г. видно от който ответницата е изпълнявала
длъжността Камериерка с място на работа хотел в к.к. Златни пясъци, общ.Варна и Трудов
Договор №*021г., сключен с „*“ АД , видно от който ответницата е изпълнявала длъжността
камериерка с място на работа хотел „*-к.к.Пампорово.Видно от представената справка от
НАП за регистрирани трудови догори ответницата е имала сключени трудови договори през
2018г.- с „*с“ ЕООД гр.София, преез 2019г. - с „*-2010“ ЕООД *, с *“ ЕООД гр.Несебър и с
„*с“ ЕООД гр.София.
Разпитана, свидетелката * ********- снаха на ответницата сочи, че живее в *. През
2009г.-2010г. свекъра й се разболял и тогава той и свекърва й А. се преместили в
гр.Асеновград, за да са по близо до гр.Пловдив, където се лекувал заради заболяването си.
Свекър й починал през 2011г. и от тогава ответницата живее при тях в гр.Асеновград, когато
не работи на Пампорово или на морето. Сочи, че свекърва й има имот в *, който са
обитавали със свекър й преди смъртта му. Не знае дали тя има ключ от имота. Известно й е,
че този имот в * е бил обявен на публична продан. Свекърва й е посещавала имота, когато са
ходили със съдия изпълнител, когато е трябвало да го отключи. Обаждал й се е съдебния
изпълнител , че в еди кой си ден ще има оглед на имота и тя отивала. Свидетелката сочи
6
също, че свекърва й е пенсионер, но и работи. Лятото от 15.05. отива на морето до края на
септември е там. , понякога и до октомври месец е там. На Пампорово отива от края ноември
до март, понякога до началото на април. Десет месеца работи, а два месеца, когато не работи
е при тях в гр.Асеновград. Сочи, че е посещавала имота в Стойките и е влизала вътре в
къщата докато свекър й е бил жив. След това са посещавали имота само да са занесат чували
с храна за кучето, което е в двора, но не са влизали вътре в къщата. Ключ мъжа й, /син на
А./, няма от имота. Не може да каже дали се е съхранявал някъде там ключ. Не й е известно
докато работи на Пампорово А. дали е посещавала имота.
В съдебно заседание от 12.10.2022г. ответницата А. Т. е отговорила на въпроси по
реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, както следва: Съдебния изпълнител е имала нейния телефон и
когато се налагало да се правят огледи на имота й се обаждала. Тя пристигала от
гр.Асеновград и отключвала имота. Сочи, че ключът бил в имота в *- под изтривалката,
пред входната врата на къщата. Винаги там е оставян ключа. Не е живял никой постоянно в
този имот след смъртта на мъжа й. Ищцата никога не е искала да има контакт с нея и е
нямало как да я уведоми, че ключа е там.
Вещото лице по назначената и изслушана СИЕ дава заключение, че пазарният наем
за ползването на процесния имот в периода от 11.04.2018г. до 11.04.2022г. е в размер на 9
312 лева (девет хиляди триста и дванадесет лева). Пазарният наем за ползването на 1/2
идеална част от процесния имот в периода 11.04.2018г. до 11.04.2022г. е 4 656 лева (четири
хиляди шестстотин петдесет и шест лева). Размерът на законната лихва върху определените
месечни вноски за обезщетение в размер на пазарния месечен наем за ползване на 1/2
идеална част от процесния имот - 97,00 лева, изчислена за периода от 11.04.2018г. до
11.04.2022г. е в размер на 964,96 лева (деветстотин шестдесет и четири лева и 96 ст.).
Представена е справка от Калкулатор.бг за изчисляване на лихвата за забава за
периода 12.04.2022г. до датата на предявяване на иска-23.06.2022г. , видно от която лихвата
за забава за посочения период е в размер на 94,41лв.
В с.з. от 12.10.2022г. е допуснато изменение на размера на предявените искове,
както следва: искът за обезщетение за лишаване на ищцата от правото й да ползва
собствената й идеална част от процесния за периода 11.04.2018г. - 12.04.2022г. се счита
предявен за сумата 4656,00 лв., а искът за лихви върху всяко месечно обезщетение за
периода 11.04.2018г. до датата на предявяване на иска се счита предявен за сумата от
1059,37 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените искове са основателни и доказани.
Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗС всеки собственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС
предвижда, че когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване.
7
Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за
добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да
пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия
или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза -
лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според
притежавания от него обем права съсобственик - има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да
получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при
настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на
съпритежателите на общата вещ.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата
вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но
не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение.
Безспорно се установи, че през процесния период- 11.04.2018г. -12.04.2022г.
страните по делото са били съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ
двуетажна жилищна сграда с идентификатор ********.1 със застроена площ от 79 кв.м.,
построена в поземлен имот с идентификатор ******** по КК на * с площ на имота по КК - *
кв.м., при граници и съседи на имота: имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *
при права по У идеална част за ищцата и ответницата. С влизане в сила на решение №* по
гр.д.№*г. на РС-Смолян, в сила от 08.02.2018г. с което е прогласено за настъпило по право
възлагателното решение, с което процесната жилищна сграда е поставена в дял на * * * и
имотът е изнесен на публична продан се възстановява съсобствеността върху имота между
ищцата М. Е. и ответницата А. Т. / единствен наследник на * * * с оглед отказа от
наследството, направен от * Т./.
Съдът приема, че съсобствеността между страните е прекратена на 12.04.2022г.- с
влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот по изп.д.№*г. по описа
на ЧСИ * *, а не както се твърди от ответницата - с влизане в сила на решението за изнасяне
на имота на публична продан. Публичната продан на съсобствен недвижим имот е само
способ за ликвидиране на собствеността при съдебна делба на същия. При този способ за
извършване на делбата на неподеляем недвижим имот съделителите при публичната продан
имат право да получат парична равностойност на дела си от продажната цена на имота при
публичната продан. До извършването на публичната продан съделителите са съсобственици
на имота. Съсобствеността се прекратява с възлагането на имота на купувача в резултат от
осъществената публична продан.
Ищцата, съобразно доказателствената си тежест установи в настоящото
производство, че е отправила до ответницата писмена покана от 23.01.2012г. / на л.12 от
делото/ за заплащане на обезщетение за в бъдеще за ползването на имота, която покана е
получена от ответницата на 09.03.2012г. Неоснователно е възражението на ответницата, че
8
след уважаване на иска по чл.31 ал.2 от ЗС с Решението по гр.д.№ 339/2018г. на РС-Смолян
и Решението по В.гр.д.№261/2019г. на ОС-Смолян за заплащане от ответницата на
обезщетение за ползването на собствената на ищцата 1/2 ид.ч. от имота за периода
14.04.2013г. до 10.04.2018г. ищцата не е отправила до нея нова писмена покана, с която да
поиска заплащане на обезщетение за ползването след 10.04.2018г. В Тълкувателно решение
№7/02.11.2012г. по тълк.дело № 7/2012г. на ОСГК на ВКС е възприето становището, че
веднъж отправено писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато
съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
Безспорно се установи от отговорите на ответницата по реда на чл.176 от ГПК, че
само тя е ползвала целия имот през процесния период. Установи се ,че само тя е разполагала
с ключ от процесния имот, като е без всякакво значение къде е съхранявала този ключ- дали
го е носила със себе си, или го е оставила в известно само на нея място в процесния или в
друг имот. В Тълкувателно решение №7/02.11.2012г. по тълк.дело №7/2012г. на ОСГК на
ВКС е възприето, че понятието „лично ползване“ по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС се включва
всяко поведение на съсобственик , което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им. Когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства
достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от
нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди
или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За
личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта
- чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е
само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им
пречи да ги реализират. Установи се от обясненията на ищцата, разпита на свидетелката
******** и писмените доказателства, че за периода след 10.04.2018 година до влизане в сила
на постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижимия имот на купувача- 12.04.2022
година, съсобствения през този период процесен недвижим имот е продължил да се ползва
еднолично от ответницата. Единствено тя е разполагала с ключ от имота и е осигурявала
достъп до имота при извършване на огледи по изпълнителното дело във връзка с обявените
публични продани на същия, ответницата е била назначена за пазач на имота, отглеждала е
чрез сина и снаха си куче в имота с цел охрана на имота и ограничаване достъпа до същия.
В този смисъл неоснователно е становището на ответницата, че след като не е живяла в
имота , а в друго населено място- при сина и снаха си в гр.Асеновград и е работила също
извън населеното място, в което се намира имота не е ползвала лично целия имот и не
дължи обезщетение на ищцата за ползването му. Както се посочи, според възприетото
разрешение в ТР №7/2012г. по т.д.№7/2012г. на ОСГК на ВКС „лично ползване“ по смисъла
на чл.32 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове.
Ответницата не ангажира никакви доказателства, че през процесния период, в
отговор на отправената й покана от ищцата, е предоставила на ищцата възможност да
9
ползва собствената й 1/2 ид.ч. от имота и ищцата да е отказала да ползва имота. Само в този
случай ,съгласно цитираното ТР , право на обезщетение на ползването не възниква, защото
в този случай не е налице лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Посоченото не се
установи по делото.
По изложените съображения съдът счита, че са налице всички елементи от
фактическия състав на правото на обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС, поради което искът за
заплащане на обезщетение за ползването на собствената на ищцата 1/2 ид.ч. от процесния
имот в претендирания размер от 4 656,00 лева / съответно на заключението на вещото лице/
през периода 11.04.2018г. до 12.04.2022г. е основателен и доказан. Поради основателността
на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за лихви за забава в размер на
1059,37 лева върху обезщетението, изчислени върху всяко отделно месечно обезщетение за
периода 10.04.2018г. до датата на предявяване на иска -23.06.2022г. Върху дължимото
обезщетение следва да се пресъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска -23.06.2022г. до окончателното изплащане.
Ще следва с оглед изхода на делото, на осн.чл.80 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК,
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски по водене на
делото в общ размер на 1180,00лв., от които: 280,00лв. за ДТ, 40,00 лв. ДТ по ч.гр.д.
№488/2022г. на СмРС за обезпечение на бъдещ иск, 680,00лв. за адвокатско възнаграждение
и 180,00лв. депозит за вещо лице.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА основание чл. 31, ал. 2 ЗС А. Н. Т., ЕГН ********** с адрес *, * да
заплати на М. С. Е., ЕГН ********** с адрес * сумата от 4 656,00 лв., представляваща
обезщетение за лишаването □ от ползването през периода 11.04.2018г. до 12.04.2022г. на
собствената □ 1/2 ид. част от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор ********.1 (*), със застроена площ от 79 (седемдесет и девет) кв.м., с
предназначение “жилищна сграда-еднофамилна”, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ******** (********) по кадастралната карта на *, община Смолян, област
Смолян, одобрена със заповед № * година на Изпълнителния директор на АГКК - гр. София,
с трайно предназначение на територията: “урбанизирана” и начин на трайно ползване
“ниско застрояване (до 10 м.)”, с площ на имота по кадастралната карта от * (петстотин
шестдесет и два) кв.м., съгласно скица № * г. на *, при граници и съседи на имота: имот №
*, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, сумата от 1059,37 лв. , представляващи лихва
за забава върху всяко отделно месечно обезщетение, начислена за периода 10.04.2018г. до
датата на предявяване на иска -23.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска- 23.06.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА А. Н. Т., ЕГН ********** с адрес *, * да заплати на М. С. Е., ЕГН
********** с адрес * разноски по водене на делото в размер на 1 180,00лв.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
11