М О
Т И В
И :
Производството е по реда на
чл.414г от НПК.
Обвинението
срещу А.О.К. е по чл.191 ал.1 от НК, за това, че в периода
30.03.2011г. до 14.10.2012г. в гр.Николаево,
като пълнолетен, без да е сключил брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст- непълнолетната
Р. В. И., ЕГН **********.
В
с.з. нарушителят се признава за виновен, а представителят на РП поддържа
обвинението и постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
От събраните
по делото доказателства, установени с доказателствени средства- и показанията
на свидетелите Р.
В. И., А. К. М. и Т. И. С., всички изцяло кореспондиращи помежду
си и с обясненията на нарушителя, депозирани от него на досъдебното
производство, всички преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установена по безспорен начин следната фактическа обстановка: Нарушителят А.О.К. и свидетелката Р. В. И.
се познавА.от малки, а преди повече от две години станА.приятели. Понеже много
се харесвА.и обичА.двамата решили да се съберат да живеят заедно в дома на първия
в град Николаево. Така в началото на 2011г. И. отишла да живее при К.. През периода от
30.03.2011г. до 14.10.2012г. двамата съжителствА.на съпружески начала. В началото
техните близки били против това, но виждайки, че се обичат и разбират, накрая
те също склонили. На 14.12.2012г. се родил синът им Б..
Видно
от показанията на свидетелката Т. И. С.- социален работник в ДСП гр.Гурково,
понастоящем Р. В. И. и А. О.К. живеят в
дома на последния в гр.Николаево в сравнително добри битови условия, като в
жилището е налице всичко необходимо, с оглед осигуряване отглеждането на детето
им.
Поради изложеното съдът счита, че следва да признае
нарушителя А. О.К. за виновен
по повдигнатото му обвинение. От
доказателствата по делото се установява, че субектът на престъплението-
пълнолетния А. О.К., без да
е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол- Р. В. И., което не е навършило 16 години, което по българското
законодателство не е допустимо. Изпълнителното деяние се е осъществило чрез
действие и се е изразило в установяване на фактическо съжителство между нарушителя
и пострадалата. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй
като К. е съзнавал, че И. не е навършила 16 години, предвиждал е и е желал
установяването на фактическо съжителстване с нея. Престъплението по чл.191 ал.1
от НК е продължено, като с него е било създадено едно трайно престъпно
състояние.
По отношение на Али О.К. обаче са
налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителят на
престъплението е роден на *** година, т.е. същият е пълнолетен.
2.За престъпление по чл.191
ал.1 от НК се предвиждат наказания лишаване от свобода до 2
години или пробация, както и обществено порицание.
3.Деецът
не е осъждан за престъпления от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на
глава VІІІ от НК.
4.От
престъплението не са причинени
имуществени вреди.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи А. О.К. от наказателна отговорност
и да му наложи административно наказание, идентично по размер с предвиденото в
закона минимално такова, а именно- глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Причината за извършване на деянието е ниската правна
култура на нарушителя.
Воден
от горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: