Р Е Ш Е Н И Е
№ 92 21.05.2018г. гр.
Несебър
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Председател: Йорданка Майска-Иванова
Секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от
с.Майска
Гр.д.№ 276 по описа за 2018г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Д.Г.Д. с ЕГН-********** ***, заявена чрез пълномощника адв.Р.С., съдебен
адрес *** против Р.К.С. с ЕГН-********** ***, *** и Ж.С.Ч. с ЕГН-********** ***.
Твърди
се в исковата молба, че първата ответница е бивша съпруга на ищеца, а втората
нейна племенница. С нотариален акт № **, том II, дело № ***/1997 година първата
ответница е продала собствения си недвижим имот на сина им Г.Д.Д.,
представляващ апартамент и гараж в гр.Несебър, а именно: АПАРТАМЕНТ № ** (по документи ап. № **),
на етаж *, на ул."******, с площ от 92,58 кв. Метра, състоящ се от кухня,
две спални, дневна, баня, тоалетна, антре, мокро помещение и две тераси, ведно
с прилежащата изба № * на площ от 9,53 кв. Метра, таван № * с площ от 13,48
кв.метра, заедно със съответните 8,591 % ид. Части от общите части на сградата
и правото на строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ******.** по кадастралната карта на
гр.Несебър, при граници: на същия етаж: ******, под обекта: ******, над обекта:
******, както и ГАРАЖ № * на
партера на сградата, с площ от 21,20 кв, метра, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор № ******ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при граници: на същия етаж: ******,******, ******,******подобекта:
няма, над обекта: ******. Синът на ищеца и първата ответница е починал на 08.07.20**г., като е оставил своите родители
за негови законни наследници, за което се представя Удостоверение за наследници
№ **/22.01.2015г.. Независимо от равенството на дяловете на
родителите, с нот.акт № ***, том XIX, per. № *****, дело № ****от
30.12.2013 година, първата ответница е продала на втората ГАРАЖ № * на партера на сградата в гр.Несебър, на ул."******,
с площ от 21,20 кв. метра, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ******ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, при граници: на същия етаж: ************************под
обекта: няма, над обекта: ******че първата ответница се е разпоредила в полза на втората
и със собствената на ищеца 1/2ид.ч. от описания гараж, без това да е станало с негово знание и пълномощие. Навежда се, че до извършване
на тази продажба се е стигнало поради неправилно издадено Удостоверение за наследници, в
което не е вписано името на ищеца на наследник. Сочи се, че само
втората ответника оспорва правото на собственост на 1/2ид.ч. на ищеца върху
гаража, като не го допуска до неговата идеална част от гаража и това предопределя и искането му за нейното осъждане да му предаде владението.
Моли се, съдът да приеме за
установено спрямо двете ответници, че ищецът е собственик по силата на
наследяване от сина си Г.Д.Д. с ЕГН-**********, поч. на 07.07.20**г. на
1/2ид.ч. от Гараж № * с площ от 21.20кв.м. с идентификатор № ******поради което
и да осъди втория ответник да предаде владението върху 1/2ид.ч. от процесния
имот на ищеца. Сочи доказателства.
Предявеният иск спрямо двете
ответници е положителен установителен за
собственост по чл.97, ал.1 ГПК и против втория ответник ревандикационен такъв
по чл.**8 ЗС
При връчването на Разпореждане
постановено по реда на 131 ГПК, ведно с преписи от исковата молба и
приложенията до ответника Р.К.С. с ЕГН-**********, лицето извършващо дейност по
призоваване, е върнало в цялост съобщението с отбелязване, че този ответник е
починал.
Възоснова на разпореждане за служебна справка в
НБД“Население“ е приложена по делото извадка, от която се установява, че
действително Р.К.С. с ЕГН-********** е починала на 01.06.2018г., за което е
съставен Акт за смърт № 0648/01.06.2018г. на 2-ро Кметство Бургас, като
оставила наследник С.Д.П. с ЕГН-**********-дъщеря с постоянен и настоящ адреси***.
С определение от 20.07.2018г. на осн.чл.227 ГПК е
конституирана като ответник С.Д.П. с ЕГН-**********-дъщеря на починалата на
01.06.2018г. Р. К.С., на която е изпратено разпореждане по чл.131 ГПК за писмен
отговор ведно с преписите от исковата молба и доказателствата към нея.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника Ж.С.Ч.,
ведно с обратен иск против Р.К.С.. С отговора се взема становище за
неоснователност на претенциите. Сочи се че при изповядването на сделката е
представено пред нотариуса удостоверение за наследници на Г.Д.Д., в което за
единствен наследник е била посочена Р.К.С., докато към исковата молба е
представено ново удостоверение № **/22.01.2015г. за наследници на същия наследодател, в което
вече освен Р. К.С. е вписан и ищеца.
Отправено е искане по чл.190 ГПК ищеца
да представи второто удостоверение в оригинал. Този ответник се позовава на
придобивна давност, като добросъвестен владелец. На следващо место се навежда,
че ищеца всъщност няма претенции към този ответник по отношение процесния
гараж, поради което е отправено искане по чл.176 ГПК за лично явяване на ищеца,
с поставени към него въпроси в писмения
отговор. В случай че претенцията на ищеца бъде уважена, втория ответник Ж.Ч. е предявила с писмения отговор и обратен иск против продавача за връщане на
половината от заплатената от Ч. на С. продажна цена на гаража – **00лв., както
и половината от заплатените нотариална такса – **5,86лв, половината такса
заплатена на АВ – 5,99лв., половината заплатен местен данък - 179,90лв., тъй като купувачът няма вина ако
се окаже, че представеното при покупко-продажбата на гаража удостоверение за
наследници се окаже с невярно съдържание.
По делото е постъпил писмен отговор от
новоконституирания ответник С.Д.П., с който исковата претенция на ищеца Д.Д. се
намира за изцяло основателна. Този ответник посочва в писмения си отговор, че
изцяло признава предявения иск. Не сочи доказателства.
След поотделна и съвокупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от представен нот.акт №**/01.04.1997,
том *, дело № ***/1997г. по описа на нотариус Р.Стоянова при РС-Несебър/л.63 от
дело/ Р.К.Д. е продала на сина си Г.Д.Д. собствения си недвижим имот,
представляващ апартамент № **, находящ се в гр.Несебър, ж.к.*******, на площ от
9258кв.м., ведно с изба № * на площ от 9,53кв.м., гараж № * на площ от
21,20кв.м., и таван № * на площ от 13,48кв.м., ведно с 8,591%ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху държавно място, съставляващо
квартал 89 по плана на гр.Несебър за сумата от 40 000лв..
От сл.справка в НБД „Население“/вж.л.55-57
по дело/ и представено от ищеца удостоверение за наследници се установява, че Г.Д.Д.
с ЕГН-********** е починал на 07.07.20**г.,
като не е имал деца или съпруга.
Следователно съобразно разпоредбата на
чл.6 от Закона за наследството, след като починалият не е оставил
деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е
жив. В конкретния случай при откриване на наследството на починалия Г. Д. са
наследили по равно родителите му Р.К.Д. и ищеца Д.Г.Д. или всеки от тях се
счита за собственик на по 1/2ид.ч. от правото на собственост върху гореописания
имот придобито по силата на наследяване.
Р.К.Д. се е разпоредила с описания
по-горе гараж № 4 на площ от 21,20кв.м., находящ се в гр.Несебър, ул.*****,
като видно от представения нот.акт № ***/30.12.2013г., том ХІХ, рег.№ ***** ,
дело № ****/2013г. /вж.л.7 по дело/ го е продала на втората ответница Ж.С.Ч. за
сумата от 2000лв.. Твърди се от страните, че при тази сделка е представено
удостоверение за наследници, в което като единствен наследник на Г. Д. е била
посочена Р.Д.. От отговор на нотариус Ст.Ангелов/л.71 по дело/ се установява че
нотариалното дело е било унищожено поради изтичане на срока за съхранение,
поради което не може да представи исканите от съда документи от същото.
Предявени са при
условията на кумулативно субективно съединяване на положителни установителни
искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу всеки един
от двамата ответници, целящи установяване, че ищецът е собственик на процесния
имот, инцидентно установяване, че извършените от ответниците последващи сделки
със същия имот, описани по-горе са относително недействителни спрямо ищеца, и
ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на втория ответник да предаде владението върху процесния имот
на ищеца.
Изискването за наличие на правен интерес, което е
процесуална предпоставка за допустимостта на всеки иск, нарочно е подчертано в
разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК. Законодателят постъпва така, защото само чрез изискването за
интерес от установяването, може да се обособят само нуждаещите се от съдебно
установяване граждански правоотношения – т.е. следва да се очертае нарушеното
материално право, нуждаещо се от съдебна защита. Правният интерес от провеждане
на установителен иск на ищеца е обусловен от оспорване претендирано от ищеца право или претендиране
отричано от него право. Или първата и основна предпоставка за възникване
правото на иск, особено подчертана в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК, е наличието на
породен спор между субекти на гражданските правоотношения, вследствие нарушено
материално право, каквото в случая настоящият
съдебен състав приема, че е налице с оглед изложените в исковата молба
фактически обстоятелства относими към предмета на претенцията и тези изложени в
писмения отговор.
По отношение претенцията по чл.108 ЗС.
За да се уважи ревандикационния
иск, следва да се докаже наличието на елементите от фактическия състав на чл.108
от ЗС при условията на кумулативна даденост, а именно - ищецът установи, че по
силата на наследяване по реда на чл.6 от ЗН е придобил в собственост 1/2ид.ч.
от процесния имот, предмет на ревандикация,; установи се а и не е спорно по
делото, че вторият ответник Ж.Ч. да
владее целият имот като за собствената 1/2ид.ч. това владение е без правно основание. В този смисъл и с оглед
заявеното основание от страна на втората ответница – придобивна давност, следва
да се посочи следното: Общите правила при заявен
положителен установителен иск за собственост на имот, придобит
по давност, сочат, че основателността на претенцията на владеещият
имота несобственик се обуславя от прякото и пълно установяване на фактите на
явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за своене в
продължение на повече от 10 години. При всички случаи след
изтичане на определения от закона срок е налице възможността за придобиване
собствеността по отношение на вещта, обект на владението.
Правото на собственост не се придобива автоматично, а след надлежното
позоваване било пред съда или нотариуса, като орган с компетентност да
констатира настъпили вещно-правни последици в резултат на комплекс от факти -
чл. 79 ЗС. За да произведе ефект придобивната давност е необходимо намерението
за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик,
както и да е налице позоваване на придобиването, тъй като съгласно действащите
правила - чл. 120 ЗЗД, българското право не признава служебното зачитане на
давността. За да може възражението за придобивна давност да бъде уважено в
рамките на защита на правото на собственост следва да са налице две кумулативно
дадени предпоставки - претендиращият
несобственик следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота,
без противопоставяне от страна на собственика, както и да е демонстрирал по
отношение на невладеещия собственик поведение, което сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно на
собственика.
На следващо
место при позоваване на този
придобивен способът/давност/ позоваващата се
страна следва изрично да заяви от кого и от
кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е
противопоставено. Това следва да бъде извършено в
срок най-късно до първо по делото с.з. изрично, за да е ясна волята относно
твърденията от ищцовата страна по фактите –предмет на изследване по делото.
Ответникът Ж.Ч. не сочи доказателства за
твърдяната придобивна давност, независимо от дадените в доклада на съда
указания, посочени и по-горе в настоящото решение. Ето защо предявените
претенции се явяват изцяло доказани по своето основание и размер, поради което
подлежат на уважаване. С оглед изхода по делото ищецът има право на разноски в
размер на 1057,68лв., от които247,68лв. за заплатена държавна такса, 800лв. за
заплатен адв.хонорар и 10лв. за съд.удостоверение, които подлежат на възлагане
на ответниците по равно.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.1**, ал.1 ГПК по отношение С.Д.П. *** и Ж.С.Ч. с ЕГН-********** ***, че Д.Г.Д. с ЕГН-********** *** е
собственик по силата на наследяване от сина си Г.Д.Д. с ЕГН-**********, поч. на
07.07.2011г. на 1/2ид.ч. от Гараж № * с площ от 21.20кв.м. с идентификатор № ******.**
по КК и КР на гр.Несебър с административен адрес гр.Несебър,
ул."******.
ОСЪЖДА
на осн.чл.108 ЗС Ж.С.Ч. с ЕГН-**********
*** да предаде на Д.Г.Д. с ЕГН-********** *** владението върху 1/2ид.ч. от Гараж № * с площ от 21.20кв.м. с
идентификатор № ******.** по КК и КР на гр.Несебър с административен адрес гр.Несебър,
ул."******.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК С.Д.П. *** да заплати на Д.Г.Д.
с ЕГН-********** *** сторените съдебни разноски в размер на 528,84лв..
ОСЪЖДА
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК Ж.С.Ч. с ЕГН-********** ***
да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН-********** *** сторените съдебни разноски в размер
на 528,84лв..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: