Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 30.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като
разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 203 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
И.Д.С.
ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно постановление № 238/25.03.2020 г. на
Началника на РУ на МВР - Ихтиман, с което на основание с което на основание чл.
80, т. 5 ЗБЛД му е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева.
В
жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
е представил личната си карта, която се е намирала в общ портфейл със
свидетелството му за управление на МПС.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по
жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 и 18 от НПК, приема за
установено следното:
На
11.03.2020 г. И.С. около 7,50 часа управлявал МПС в гр. Ихтиман, като на
кръстовището на ул. „Цар Освободител“ с ул. „……………..“ бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР-Ихтиман
– св. С.Н. и А.М.. При установяване а самоличността на С., той не представил
личната си карта, като споделил единния си граждански номер и заявил на
полицейските служители, че си имат таблет, от който могат да установят
самоличността му. Това дало основание на св. Н. да му състави АУАН № 238/11.03.2020
г., в който отразил, че С. при полицейска проверка не представя документ за
самоличност, с което е нарушил чл. 6 ЗБЛД.
Констатациите
в АУАН са потвърдени от актосъставителя Н.. Според св. М. в действителност е
направена справка на служебния таблет, като на С. е бил съставен АУАН за
личната карта, както и по ЗДвП за това, че не е представил СУМПС.
Така
съставения АУАН е станал основание на Началника на РУ на МВР-Ихтиман да издаде
НП № 238/25.03.2020 г., в който е посочено, че И.С. не е представил документ за
самоличност при извършена проверка, с което е допуснал нарушение на чл. 6 ЗБЛД,
като на основание чл. 80, т. 5 ЗБДЛ му е
наложена глоба в размер на 300 лева.
С
оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Актът
и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, при спазване на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, поради което не са налице обстоятелства за тяхната отмяна на формално
основание.
Жалбата,
разгледана по същество, е основателна.
Съгласно чл. 6 от ЗБДС гражданите са длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Според чл. 13 от ЗБЛД българските документи за
самоличност са лична карта, шофьорска книжка и паспорт.
Съгласно чл. 6 ЗБЛД гражданите са длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Съобразно чл. 3, ал. 1
ЗБЛД документите за
самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост - и гражданството,
чрез съдържащите се в тях данни. От своя страна санкционната разпоредба
на чл. 80, т. 5 ЗБЛД предвижда съответна административнонаказателна отговорност
за лице, което не представи български личен документ при
поискване от компетентните длъжностни лица.
Формално бе установено, че
жалбоподателят не е представил документ за самоличност, което обстоятелство
обаче, според настоящия състав, не може да обоснове реализирането на
административнонаказателната отговорност на лицето за нарушение на чл. 6 ЗБЛД.
Както бе установено от разпита на полицейските служители той е бил познат на
контролния орган, като не е установен конкретния повод за извършване на
проверката.
Съгласно чл. 70 ЗМВР полицейските органи могат да извършват
проверки за установяване самоличността на лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление или
друго нарушение на обществения ред; 2. когато това е необходимо за разкриване или
разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно
производство; 3. при осъществяване на контрол по редовността
на документите за самоличност и пребиваване в страната; 4. на контролен пункт, организиран от полицейските
органи; 5. по искане на друг държавен орган за оказване на
съдействие при условия и по ред, предвидени в закон. Никъде ЗМВР не борави с
термина „полицейска проверка“, при която полицейските служители биха имали
право да проверят самоличността на дадено лице. След като С. е бил познат на
полицейските служители, обективно не е било необходимо да бъде установена
самоличността на жалбоподателя.
Ето защо съдът
приема, че формалното непредставяне на личен документ, удостоверяващ
самоличността на дадено лице, след като лицето е известно на компетентния
орган, не съставлява административно нарушение на разпоредбите на Закона за
българските лични документи, доколкото не е в съответствие с целта на закона. В случая чрез налагането
на наказание по ЗБЛД очевидно се е целяло санкционирането на арогантното
поведение на С. който демонстративно е отказал да представи лична карта и е
заявил, че следва да установят самоличността му чрез служебния таблет. В този
случай обаче деянието му представлява неизпълнение на полицейско разпореждане
по чл. 64 ЗМВР, но не и нарушение на Закона за българските лични документи.
Ето защо съдът
приема, „е атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Поради
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 238/25.03.2020 г. на Началника на РУ на МВР - Ихтиман, с което
на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД на И.Д.С.
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00
лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)