№ 426
гр. Варна , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20203100102923 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание 59 от ЗС.
Производството по делото е образувано по предявен с искова молба от М. Н. Д.
с ЕГН **********, с адрес: ул. „Алеко Константинов" вх. 21, ет. 2, ап. 27, действаща
чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Л.П. от АК-Варна и съдебен
адрес гр. Варна, ул. Студентска № 13, офис 23 ПРОТИВ: Д. П. Н. с ЕГН:********** и
адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови" № 63, вх. „Б", ет. 5, ап. 23 с правно основание
чл.59 от ЗЗД и цена на иска 36 421,50 лева.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на земеделска земя 1/2 ид.
части от имот № 085019, находящ се в с. Сърнино, общ. Генерал Тошево целия с площ
177 693 кв. м. Твърди, че на 18.09.2007г. ответницата Д.Н. е сключила договор за
аренда на имота със срок на действие 10 години, в който е уговорено арендно
възнаграждение в размер на 35 % за съответната стопанска година от паричната
стойност на продукцията от земята.
Твърди, че така уговореното арендно възнаграждение е получавано от
ответницата. Твърди, че на 13.06.2017 год. между ищцата от една страна и дружеството
„Калидис" ЕООД- от друга страна е сключен договор за аренда на същия имот със срок
на действие 5 години, уговорено арендно възнаграждение в размер на 35 % за
съответната стопанска година от паричната стойност на продукцията от земята е
следвало да се получава от ответницата Д.Н..
Ищцата твърди, че получавайки арендно плащане ответницата се е обогатила без
1
основание за сметка на ищцата.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда да постанови
решение, с което осъди ответницата да й заплати сумата от 36 421,50 лева,
представляваща сумата, която ответницата е получила за периода от 12.11.2013 год. до
11.11.2018 год. по Договор за аренда на 1/2 част от имот с № 085019 находящ се в с.
Сърнино, общ. Генерал Тошево, целия с площ 177693 кв. м. собственост на М.Д..
С исковата молба са представени доказателства и са направени доказателствени
искания.
В съдебно заседание ищеца редовно призована не се явява, представлява се от
процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска. Моли съда да го
уважи, претендира направените по делото разноски. Представил е списък с разноските
лева 3 890,86 лева, от които 2434.00 адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответника е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло предявения иск. Оспорва да е сключвала договор за аренда, както
и да е получавала суми по договора. Евентуално се позовава на устна уговорка между
страните за получаване на арендите възнаграждения за имота от нея като дарствен акт.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне на иска.
С отговора са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ответника редовно призован не се явява, представлява от
процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора, моли съда да
отхвърли иска, претендира разноски по делото. Представил е списък с разноски в
размер на 2010 лева, от които 2000 лева адвокатско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца по смисъла на чл.78 ал.5 от
ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
С Нотариален акт № 26, том.VIII, дело № 2524 от 03.11.1997 год., Вписан в СП-
Варна Вх. № 4843, том. 1122, стр.1249,1251, ответницата Д. П. Н. е дарила на всяко
едно от децата си, на ищцата М. Н. Д. и сина си А.Н.А. по 1/2 идеална част от
собствения си недвижим имот, а именно: НИВА от 177,668 декара,трета
категория,съставляваща имот № 085019 по плана за земеразделяне на с.Сърнево
общ.Ген Тошево при съответните граници описани в нотариалния акт.
2
На 18.09.2007 год. ответницата Д. П. Н. сключила с Д.Х.Ц. /трето за настоящия
процес лице/ Договор за аренда на земеделска земя, с форма: Нотариална заверка на
подписите с Рег. № 3837 от 18.08.2007 год., с акт. №31, том.XI, рег. № 3837/2007 год.,
вписан под № 132, том.V, Вх. Рег. № 3179/19.09.2007 год., по силата на който
ответницата като арендодател е предоставила за временно възмездно ползване: НИВА
под № 085018, с площ 177,668 декара, в землището на с.Сърнево общ.Генерал Тошево
за срок от 10 години, считано на стопанска 2006/2007 год. до стопанска 2016/2017 год.
Уговорено е в договора арендно плащане в размер на 35 процента от паричната
стойност на продукцията.
С договор за аренда на земеделска земя под акт. № 10, том.II, рег. № 2694 от
13.06.2017 год. вписан Вх. № 1597/19.06.2017 год. акт. № 162, том.III, на СП-Генерал
Тошево, ищцата М.Н. Д. и нейния брат А.Н.А., като арендодатели са предоставили на
ТД „КАЛИДИС“ ЕООД, като арендатор за временно и възмездно ползване са
собствения си недвижим имот, а именно: НИВА под № 085018, с площ 177,668 декара ,
в землището на с.Сърнево общ.Генерал Тошево за срок от 5 години, считано от
01.10.2017 год. В договора страните са уговорили арендно плащане в размер на 35
процента от паричната стойност на продукцията, но не по-малко от 80 лева на декар, за
всяка година. Съгласно чл.13 от Договора страните са постигнали съгласие полагащата
се рента уговорена в договора да се получава от ответницата Д. П. Н..
По делото са представени и са приети от Районен съд Варна писмени
доказателства-платежни нареждания и три вноски бележки. От представените
първични документи е видно, че за периода от 26.11.2008 год. до 16.12.2019 год.
ответницата Д.П. Н. е получила сумата от 151 020,88 лева.
Този факт се признава от ответницата, с оглед изявлението на нейния
процесуален представител в проведеното през РС-Варна отрито съдебно заседание от
03.06.2020 по гр. д. № 968/2019 год. на ВРС.
За периода от 26.11.2008 год. /първото платежно/, плюс трите вносни бележки за
стопанската 2008/2009 год., ответницата Д. П. Н. по договора за аренда от 18.07.2007
год. е получила общо сумата от 119 929.88 лева, както следва: с платежни нареждания
от 26.11.2008 год. и 11.03.2009 год., ответницата е получила арендно плащане за
стопанската 2007/2008 год. в размер на 7 106, 72 лева; с вносни бележки съответно за
сумата от 2000, лева, 1220 лева и 3000 лева, или общо сумата от 6220 лева, ответницата
е получила арендно плащане на стопанската 2008/2009 год.; с платежно нареждане от
08.12.2010 год. ответницата е получила арендно плащане за 2009/2010год. в размер на
8 883,40 лева, с платежно нареждане 09.12.2011 год. арендно плащане за 2010/2011
год. в размер на 10 660 лева, с платежно нареждане от 12.12.2012 год. и от 07.05.2013
год. е получила арендно плащане за 2011/2012 год. в размер на 14 213,76 лева, с
3
платежно нареждане от 13.12.2013 и 05.02.2014 год. е получила арендно плащане на
стопанската 2012/2013 год. в размер на 12 437 лева; с платежно нареждане от
18.12.2014 и 13.03.2015 год., ответницата е получила арендно плащане на стопанската
2013/2014 год. в размер на 114 214 лева; с платежно нареждане от 08.12.2015 год.
ответницата е получила арендно плащане на стопанската 2014/2015 год. в размер на
15 101 лева; с платежно нареждане с нечетлива дата, ответницата е получила арендно
плащане на стопанската 2015/2016 год. в размер на 15 104 лева; с платежно нареждане
от 14.12.2017 год., ответницата е получила арендно плащане на стопанската 2016/2017
год. в размер на 15 990 лева.
По договор за аренда на земеделска земя под акт. № 10, том.II, рег. № 2694 от
13.06.2017 год. ответницата Д. П. Н. е получила арендно плащане общо в размер на 31
091 лева, както следва: с платежно нареждане от 03.12.2018 год. и 24.04.2019 год., за
стопанската 2017/2018 год., ответницата е получила арендно плащане в размер на 16
878 лева; с платежно нареждане 16.12.2019 год. ответницата е получила арендно
плащане на стопанската 2018/2019 год. в размер на 14 213 лева.
По делото е представена справка за движението на паричните средства по
сметка на ответницата Д. П. Н., от които е видно, с на 07.05.2013 год. сметката й е
кредитирана със сумата от 1 777 лева, като на 09.05.2013 год. ответницата е изтеглила
сумата от 800 лева, а на 30.08.2013 е изтеглила и сумата от 1000 лева, остатък 1484, 17
лева. На 13.12.2013 год. сметката на ответницата е постъпила като кредит сумата от
7 107 лева, преведена с платежно от 13.12.2013 год. и на 16.12.2013 год. ответницата е
изтеглила сумата от 6000 лева.
По сметката на ответницата е постъпила на 05.02.2014 год. сумата от 5 330 лева.
На същия ден ответницата е изтеглила сумата от 3 900 лева.
На 18.12.2014 год. сметката на ответницата е заверена със сумата от 7 107 лева,
като на 22.12.2014 год. ответницата е изтеглила сумата от 6000 лева. На 13.03.2015 год.
по сметката на ответницата е постъпила сумата от 7 107 лева, като на 16.03.3015 год.
ответницата е изтеглила сумата от 6000 лева. На 08.12.2015 год. по сметка на
ответницата е постъпила сумата от 15 101 лева, като на 10.12.2015 год. ответницата е
изтеглила в брой сумата от 10 000 лева. На 08.12.2016 год. сметката на ответницата е
заверена със сумата от 15 101 лева,като на 15.12.2016 год. ответницата е изтеглила
сумата от 12 000 лева. На 14.12.2017 год. по сметката на ответницата е постъпила
сумата от 15 990 лева, на 18.12.2017 год. ответницата е изтеглила сумата от 14 000
лева.
За периода от 13.12.2013 год. до 14.12.2017 год. по сметка на ответницата, са
постъпили суми в размер на 72 843 лева, с основание плащане по Договор за аренда на
4
земеделска земя с нотариална заверка на подписите с Рег. № 3837 от 18.08.2007 год., с
акт. №31, том.XI, рег. № 3837/2007 год., вписан под № 132, том.V, Вх. Рег. №
3179/19.09.2007 год., от 18.09.2007 год.
Претендираната от ищцата сума е половината от сумата 72 843 лева, с оглед
правото й на собственост в размер на една втора идеална част от арендованите земи
или в размер на 36 421,50 лева.
Между страните е постановено Решение № 260062/9.7.2020 год. по гр. дело №
2018/2018 год. по описа на ВОС, с което съдът е развалил Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в НА№ 147,
том LIII, дело 19697 / 1994г. от 27.12.19994г. на Варненски нотариус, с който Д. П. Н. и
Н.А.Н. /починал 07.10.2004г./ са прехвърлили на дъщеря си М.Н. Н. по време на брака
й с Б.К.Д., собствените им недвижими имоти, както следва:
1/ до размера на общо 1/3 идеални части, от които за 1/4 ид.ч. ищцата упражнява
правата за себе си, а за 1/12 ид.ч. упражнява правата си в качеството си на наследник на
починалия си съпруг Н.А.Н., по отношение на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 23 с
идентификатор 10135.1505.10.2.23, находящ се в гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ №
63, бл. А, вх. Б, ет.5, състоящ се от две спални, дневна, кухня – лаборатория, баня,
тоалет, пералня, входно антре, антре, два балкона с площ от 85, 61 кв.м., при граници:
на същия етаж: 10135.1505.10.2.22, 10135.1505.10.2.24, под обекта: 10135.1505.10.2.18
и 10135.1505.10.2.18 и над обекта: няма, ведно с 1, 2165 % ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, ведно с избено помещение № 9 с площ от
11.41 кв.м., при съседи: югоизток – Румяна Бакърджиева, североизток – коридор,
северозапад – И.Б., югозапад – двор на кооперацията, както и таванско помещение №
12 с площ – 5,78 кв.м. при съседи: югоизток – А. и И.М., северозапад – С.П.С.,
югозапад – коридор, североизток – тераса към ул. „Братя Миладинови“; и
2/ до размера на общо 2/3 идеални части, от които за 1/2 ид.ч. ищцата упражнява
правата за себе си, а за 1/6 ид.ч. упражнява правата си в качеството си на наследник на
починалия си съпруг Н.А.Н., по отношение на недвижим имот: ГАРАЖ с променено
предназначение на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ ЗА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ с
идентификатор 10135.1505.10.2.31, находящ се в гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ №
63, вх. Б, ет.0, с площ от 23, 93 кв.м. по схема, а по документ за собственост – 21,69
кв.м. при граници: на същия етаж: 10135.1505.10.2.26, под обекта: няма и над обекта:
10135.1505.10.2.1, ведно с 0, 2179 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, поради неизпълнение, по предявения иск от Д. П. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 63, вх. Б, ет.5, ап.23 срещу
М.Н. Н., ЕГН ********** и Б.К.Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ул.
„Алеко Константинов“ вх. 21, ет.2, ап.27, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
5
С постановеното Решение съдът е отхвърлили предявения от М.Н. Н. и Б.К.Д.
срещу Д. П. Н., насрещен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал.1
ЗЗД, за трансформация на задължението за издръжка и гледане в паричния му
еквивалент в размер на 650 лв. месечно, основан на неоправдано неоказано съдействие
от страна на ответницата, считано от 31.05.2018 г., като неоснователен. Решението е
влязло в законна сила на 18.08.2020 год.
По делото е представен Договор за дарение на недвижим имот обективиран в
Нотариален акт № 89, том.II, рег. № 7605 дело № 274 на нотариус А.А. вписан в СП-
Варна, по силата на който ответницата Д. П. Н., действаща чрез своя син като
пълномощни е дарила на внука си М.А.А. притежаваните от нея 2/3 идеални части от
описания недвижим имот обект с идентификатор 10135.1505.10.2.31 по КК на
гр.Варна, представляващо имот бивш гараж, сега е самостоятелен обект за търговска
дейност.
С Договор за дарение обективиран в Нотариален акт № 105 том.II, рег. № 3507,
дело № 251 от 05.06.2019 год. на нотариус П.П., ответницата Д. П. Н., действаща чрез
пълномощника си Д.А.А., е дарила на сина си А.Н.А. собствените си 4/12 идеални част
от недвижим имот апартамент № 23, с идентификатор № 10135.1505.10.2.23 по КК на
гр.Варна.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателства.
Разпитани са две групи свидетели, чиито показания са противоречиви.
В първата група е свидетелят Д.С. Д. познава ищцата и знае тя да притежава
земеделска земя, но не е получавала рента. Рентата я получавала нейната майка. Майка
й получава парите от арендата, защото М. изпълнява ангажимента си да издържа майка
си финансово. Свидетелката е запозната, че тези земи са дарение от майка й, но твърди,
че няма поставени условия за това кой ще получава рентата. Свидетелката е запозната,
че през последните години отношенията между М. и брат й не са добри. Те са се
влошили отношенията си заради имоти. Свидетелката, заявява че Дянка е имала
онкологични проблеми, защото много често са посещавали онкодиспансера.
От разпита на св.Н.Б.Д.-П., дъщеря на ищцата и внучка на ответницата. В
разпита си твърди, че майка й си е преотстъпила рентата, като изпълнение на
ангажимент към баба й и към дядо й да ги гледа и издържа, срещу което те са й
преписали половината от апартамента си. Този ангажимент тя го е изпълнявала по този
начин. Парите от рентата са били превеждани директно от арендатора на баба й. Майка
й не е знаела размера на рентата и дори е питала баба ми дали сумата й е достатъчна и
дали й стига за издръжката. В края на 2017 г. отношенията между майка ми и брат й
6
ескалираха. Негово желание е да бъдат прехвърлени дяловете на баба й към него.
Конфликта се е задълбочил и прераснал в типичен битов стигнало се до изкореняване
на растения, изкъртване на желязна вратичка към общия им имот на Кабакум, От края
на 2017 год. отношенията са прекъснати. Свидетелката твърди, че сумата от арендата,
около седем хиляди, която всяка година е различна, в зависимост колко е доходоносна
реколтата, но в тези рамки. Сумата директно не е превеждана на майка й. През 1994
год. майка й е поела ангажимент да гледа баба й, тя е прехвърлила земите на майка си
през 1997 год.
Прехвърлянето на земите е било желание на баба ми, но свидетелката е убедена,
че има уговорка с парите от арендата майка ми да изпълнява задълженията си да гледа
баба й. Знае за водените между баба й и майка й през последните години дела. Преди
делата майка й се е грижела за баба й. Имало е период, в който офиса на майка й е бил
в дома на баба ми, за около година и половина. През 2006 год. майка й си е купила нов
автомобил - Форд „Фиеста със собствени спестените си средства. Не знае какво е
правила баба й с парите от рентата, но е категорична, че майка й не е взимала пари от
рентата. От допълнителния разпит съдът установи, че преди 2017 год. свидетелката е
посещавала дома на баба си повече от веднъж в месеца. Има месеци, в които я е
посещавала по един път, а в други - по два пъти. Никога със своята братовчедка Диана
не е става между тях въпрос за парите от рентата.
Разпитан в качеството на свидетел е А.Н.А., който е син на ответницата и брат
на ищцата. В разпитът си свидетелства, че през 1997 год. майка му е прехвърлила 177
декара земи в село Сърнино на него и на сестра му, по равно. Бил е сключен договор за
аренда. Първия договор го сключила майка му, с уговорката да разделя парите на
тримата по равно. При втория договор изрично е вписано като клауза, че докато е жива
майка му ще получава всички пари от рентата докато е жива. Свидетелства, че на
практика майка му ги е деляла всяка година на три. Ходили всяка година с нея до
банката, тя ги теглела и ги деляла на три. На него парите ми ги давала веднага, а на
сестра му за Коледа. Около 12-15 декември вземали парите, тогава идваха от
арендатора и за Коледа, ги давала на сестра му. Парите ги слагала в пликчета и той е
присъствал на даването на парите. Годишната сума, която М. получавала от майка му
била 4-5 хиляди лева средно, защото арендатора различно даваше пари. Другите пари
майка ми ги задържаше за себе си.
Всеки път, когато ответницата е ходила в банката, той е бил с нея като
придружител, заради условията на банката. Свидетеля има и пълномощно да тегли
пари сметката на майка си. На предаването на пликовете с пари е присъствала дъщеря
му св.Д.А..
От разпита на свидетелката Д.А.А., внучка на ответницата и племенница на
7
ищцата, съдът установи, че преди повече от двадесет години баба й е прехвърлила
земеделски си земи на баща й и леля й. Земите се намират в село Сърнино, в Добруджа
и са около 180 декара. След като баба й е прехвърлила земите на баща й и леля й,
рентата я получавала баба й, защото доколкото знае те имали уговорка - баба й да
получава парите. Всяка година баба й след като е получавала рентата я деляла на три и
ги раздавала на леля й и на баща й. Твърди, че не всяка година, но е виждала бели
пликчета, приготвени с имената, които баба й е държала до телевизора. Когато ходела
до банката баща й е придружавал баба й. Не е чувала да има уговорка между баба й и
леля й с тези пари от рентата леля й да изпълнява договора за гледане и издръжка.
Свидетелката заявява, че лечението на баба й се покрива със средства от рентата.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства.
Съдът преценя показанията на свидетелите Н.Б.Д.-П., А.Н.А. и Д.А.А., по реда
на чл.172 от ГПК, съобразно всички други данни по делото.Тезата на свидетелите
Аспарухов и Аспарухова са сходни и са насочени към установяване на обстоятелствата
за наличие на уговорка, по силата на която ответницата със съгласието на
собствениците на земята е получава лично рентата по договора за аренда и факта, че
ищцата е получавала 1/3 /една трета/ от тази рента от ответницата. Тези обстоятелства
могат да се доказват само с писмени доказателства и гласните са недопустими по
смисъла на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК. Получаваната от ответницата рента е установена в
писмен договор, с форма за нотариална заверка на подписа. Изпълнение на
задълженията по договора се установява с писмени доказателства. Доказване на
твърдението за договорка, че сумите, които е получава ответницата по договор за
аренда и е разделяла на три, както плащане и получавани на едната трета на ищцата,
следва да се доказват само писмени доказателства. Този извод, се налага от
обстоятелството, че плодовете от веща принадлежат на неговите собственици. В случая
арендата от недвижими имот, е получавано от ответницата по силата на възникналата
облигационна връзка /Договор за аренда от 18.09.2007 год. Това задължение е
установено в писмен акт с форма „Нотариална заверка на подписите с Рег. № 3837 от
18.08.2007 год.“ Доказване на договор или договорка, по силата на който ищцата и
нейния брат предоставят рентата си ответницата също следва да в изискуемата писмена
форма. В писмена форма следва да са извършените от ответницата разпореждания със
сумите от арендно плащане /въведено е твърдение, че го е разделяла на три- за ищцата,
за ответницата и за св.А.А./. Константната практика на ВКС приема, че свидетелските
показания не са допустими за доказване на плащане на писмено установено
задължение (чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК), включително и когато плащането е извършено
между роднини по права линия, а правилото на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, е изключение и
не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия./Решение № 126 от
10.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4602/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията А.Ц../
8
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Претенцията е за неоснователното обогатяване основание чл. 59 ЗЗД.
При хипотезата за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 ЗЗД, следва да се
изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един
общ факт или от обща група факти./ Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС т.5/
Без спорно по делото е установена, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част
от земеделски земи, а именно: НИВА, под № 085018, с площ 177,668 декара, в
землището на с.Сърнево общ.Генерал Тошево.
Тези земеделски земи тя е придобила в съсобственост с брат си по силата
договора за дарение обективиран в Нотариален акт № 26, том.VIII, дело № 2524 от
03.11.1997 год., Вписан в СП-Варна Вх. № 4843, том. 1122, стр.1249,1251, от
ответницата Д. П. Н., нейна майка и праводателка.
Ответница е сключила договор за аренда от 18.09.2007 год. с форма
„Нотариална заверка на подписите с Рег. № 3837 от 18.08.2007 год., като форма на
действителност и надлежно вписан в СП за собствената на ищцата идеална част от
земеделските земи. Договора за аренда обвързва страните по него в облигационна
връзка, по силата на която арендодателя в случая ответницата е предоставила земята на
арендатора за временно възмездно ползване, включително правото да придобива
нейните естествени плодове срещу арендно плащане, което представлява гражданските
плодове на земята. Арендаторът получава естествените плодове на земята и дължи на
арендодателя - гражданските. /Решение № 541 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
810/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Б./.
За срока на договора ответницата като арендодател е получавала гражданските
плодове от чуждите земеделски земи. Според закона, право да получи гражданските
плодове от една вещ е собственика й.
За претендирания период от 13.12.2013 год. до 14.12.2017 год., по силата на
договора за аренда от 18.08.2007 год. ответницата Д. П. Н. по сметка в банка
„Експресбанк“ е получила и разходвала сумата в размер на 72 843 лева.
Съобразно правото на собственост на ищцата в арендованите земи на 1/2
идеална част, сумата, която следва да получи като граждански плодове от собствените
й вещи е в размер на 36 421,50 лева.
9
В този смисъл предявения иск се явява основателен и следва да се уважи.
По въведените възражения.
Ответницата е въвела възражение, че получаваната от нея аренда за
земеделските земи е била дарствен акт. Доказателства в тази насока несе събраха.
Въведеното възражение е неоснователно.
Въведено е възражение, че ответницата е разделяла получаваното от нея арендно
плащане на три като и е давала по една третина на ищцата, на нейния брат и оставяла
една трета за себе си.
Съдът намира въведеното възражение за недоказано.
Съдът не следва да кредитира показаният на свидетелите Н.Б.Д.-П., А.Н.А. и
Д.А.А., съобразно изложените по –горе мотиви за тяхната допустимост.
Преценени по реда на чл.172 от ГПК същите са необективни, като силно
заинтересовани от изхода на спора с оглед близката родствена връзка. Отделно от
изложеното с техните показания не се установя правно релевантните факти т.е. какви
суми е разделяла на три ответницата, следва като е получавала рентата и дали плика е
получаван лично от ищцата. Свидетелите твърдят, че ответницата е теглила цялата
сума наведнъж /получавана аренда/, която следва това разделяла на три и ги е
разпределяла по следния начин – за себе си, за сина си /свидетеля/ и ищцата. За тези
факти не са събрани доказателства. Това твърдение се оборва от останалите писмени
доказателства. За целия претендиран период ищцата не е теглила цялата сума предмет
на рентата - в този смисъл тя не е разпределяла и цялата рента на три. Остава ли са
суми, които не са били разпределяни. /Пример за това е арендата на 2014 год. 7 107
лева, изтеглена сума от 6000 лева, 2015 рента 7 107 лева, изтеглила сумата от 6000
лева. На 08.12.2015 год. по сметка на ответницата е постъпила сумата от 15 101 лева,
изтеглила в брой сумата от 10 000 лева. На 08.12.2016 год. от сумата от 15 101 лева, е
изтеглила сумата от 12 000 лева. На 14.12.2017 год. по сметката на ответницата е
постъпила сумата от 15 990 лева, е изтеглила сумата от 14 000 лева./ Тези факт не е
удостоверен, тъй като не се потвърждава от представената справка от банката.
Предвид горното, не цялото арендно плащане е било разделяно на три според
твърденията на ответницата, в този смисъл и въведеното възражение е неоснователно.
Не се доказва и факта, че ищцата лично или чрез другиго е получавала пликчето
с пари представляваща едната трета от рентата. Този факт е останал недоказан, тъй
като никой от свидетелите не го е удостоверил
10
По въведеното възражение, че искът е погасен по давност.
Съдът намира за неоснователен. Подробни възражение ответницата не е развила.
Съдът намира, че ответницата претендира, че ответницата се позовава на кратката
погасителна давност от три годи като периодични плащания по смисъла на чл.111 б.В
от ЗЗД.
Това възражение е неоснователно.
С подаване на исковата молба и образуване на делото, давността се прекъсва,
съгласно чл. 116, б. "б", предл. първо ЗЗД. В случая исковата молба е предявена на
12.11.2018 год. видно от отразения вх. № 32803/12.11.2018 год.
При иск с правно основание давностния срок, с който се погасява правото на
защита е петгодишен по смисъла на чл.110 от ЗЗД.
Съгласно т. 7 от Постановление на ПлВС № 1/1979 г в случаите на чл. 59, ал. 1
ЗЗД, погасителната давност започва да тече от деня на получаване на престацията.
Това е моментът, в който възниква за ищеца правото да търси обезщетение
срещу ответника заради настъпилото разместване в имуществените сфери на страните,
свързано с увеличаване имуществото на обогатилия се за сметка на намаляване
имуществото на обеднилия.
С оглед на изложеното за получените от ответницата суми преди 12.11.2013 год.
правото на защита е погасено по давност, с изтичане на срока по чл.110 от ЗЗД. Ищеца
е претендирал сумите след 12.11.2013 год. до 14.12.2017 год. получени от ответницата
по силата на договора за аренда от 18.08.2007 год..
По отношение на договора за аренда на земеделска земя под акт. № 10, том.II,
рег. № 2694 от 13.06.2017 год., тъй като съществува изрична договорка, за плащане в
полза на ответницата, като трето лице сумата представляваща арендно плащане, то не
се касае за неоснователно обогатяване по смисъла на закона.
Относно разноските по производството.
При този изход на спора съдът следва да присъди в тежест на ответника да
заплати на ищцата сумата от 3 890,86 лева, от които 2434.00 адвокатско
възнаграждение.
По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК.
11
Възражението е в срока по чл.80, поради и което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е основателно.
Предявения иск е с цена на иска 36 421,50 лева, за което съдът е приел, че
основателен. Съгласно наредбата за Минималните размер на адвокатските
възнаграждения, тъй като делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност, то съгласно чл.7 ал.2 т.4 от наредбата, дължимото от ответница
възнаграждение следва да се намали до размер на 1 622,65 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. Н. с ЕГН:********** и адрес: гр. Варна, ул. „Братя
Миладинови" № 63, вх. „Б", ет. 5, ап. 23 ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. Д. с ЕГН **********,
с адрес: ул. „Алеко Константинов" вх. 21, ет. 2, ап. 27, действаща чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв.Л.П. от АК-Варна и съдебен адрес гр. Варна, ул.
Студентска № 13, офис 23, на основание чл.59 от ЗЗД, СУМАТА от 36 421,50 лева, с
която ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, която сума е получила за
периода от 13.12.2013 год. до 14.12.2017 год., по силата на Договора за аренда от
18.08.2007 год. за притежаваната 1/2 идеална част от имот с № 085019 находящ се в с.
Сърнино, общ. Генерал Тошево, целия с площ 177693 кв. м. собственост на ищцата
М.Д..
ОСЪЖДА Д. П. Н., ДА ЗАПЛАТИ М. Н. Д., сумата от 3 079,51 лева, направени
по делото разноски, от които адвокатско възнаграждение в размер на 1 622,65 лева,
намалени по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване
на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред Варненски апелативен
съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12