Р Е Ш Е Н И Е
№ 2090
гр. Пловдив, 18 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. СТОЯНОВ
при секретаря Недялка Петкова, като
разгледа докладваното от съдия Стоянов адм.
дело № 690 по описа на съда за 2022
год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Н.Б.С., С.Б.С.
и А.Н.П., чрез адвокат К. срещу мълчалив отказ на кмета на община Пловдив за издаване на разрешение по чл. 135, ал. 3
от ЗУТ за
изработване на проект за изменение на действащия ПУП в частта, засягащо ПИ с ИД 56784.533.491 по КККР на
гр. Пловдив, внесен с искане с
вх. № 22Ю-П-35/07.01.2022 г.
Жалбоподателите твърдят,
че компетентният орган не се е
произнесъл, с което възпрепятствал законното им право да поискали изменение на
действащ ПУП. Посочват, че кметът е осъществил мълчалив отказ. Молят да
бъде отменен и да бъде задължен кметът да се произнесе в предвидения от закона
срок с административен акт. В хода на съдебното производство жалбоподателите поддържат подадената жалба и молят същата да бъде уважена, със законните последици от това.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – кмет на община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността
на жалбата.
Подадената жалба е
процесуално допустима. Ответният административен орган е бил сезиран с искане вх. № № 22Ю-П-35/07.01.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 135,
ал. 1 ЗУТ лицата
по чл. 131 могат да
правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до
кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до
областния управител или до министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Чл. 131, ал. 1 ЗУТ предвижда, че заинтересувани лица в производството по
одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са
собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според
данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния
регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на плана. Срокът в който следва да се произнесе компетентния орган
по чл. 135, ал. 1 ЗУТ е посочен в чл. 135, ал. 3 ЗУТ - едномесечен срок от
постъпване на заявлението със заповед се разрешава
или отказва да се изработи проект за изменение на плана.
Жалбоподателите се легитимират по силата на НА № 137, том 79, дело 14756/2009 на
СВ-Пловдив и въз основа на настъпило
универсално правоприемство – наследяване като
съсобственици на част от ПИ с ИД 56784.533.491 по КККР на гр. Пловдив.
Предвид изложеното до тук,
жалбоподателите
притежават
качеството на заинересовани лица по смисъла на чл.
131 ЗУТ, тъй като са
съсобственици на ПИ с ИД 56784.533.491 по КККР на гр. Пловдив.
При това положение, искането
вх.
№ № 22Ю-П-35/07.01.2022 г. за изменение на ПУП в
частта засягаща процесния имот, се явява редовно и за
ответника в настоящето производство възниква задължение да се произнесе по него
в законоустановения срок до 18.02.2022 г., което обаче не е
направено.
Следователно по отношение на
жалбоподателите е
налице правен интерес по заявеното оспорване, като същото по така
изложеното се явява ДОПУСТИМО.
По
делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото
лице арх. Б.К., неоспорена от страните.
Съдът
кредитира СТЕ като компетентно, безпристрастно и обективно изпълнена.
Вещото лице посочва,
че ПИ с ИД 56784.533.491 по КККР на гр.Пловдив попада в ПУП-ПРЗ на кв.
“Остромила“- кв.“Беломорски“, одобрен с Решение №419, взето с Протокол
№30/04.11.2010 на ОбщС-Пловдив: в най-северозападната част на териториалния му
обхват и по-конкретно: в най-югоизточната част на УПИ I-1030165 за жилищно строителство и ООД в кв. 96, в най-северозападната част на УПИ I- 1030182 за ООД и озеленяване в кв.97 и в комуникационно-транспортна инфраструктура
- улици и тротоари. Част от
терена на ПИ с ИД 56784.533.491 по КККР на гр. Пловдив от североизток-югоизток и от северозапад попада в предвиждане за
комуникационно-транспортна инфраструктура - улици и тротоари по ПУП-ПРЗ,
одобрен с Решение №419, взето с Протокол №30/04.11.2010 на ОбщС-Пловдив. Няма данни да са започнали
отчуждителни процедури за ПИ с ИД 56784.533.491 по КККР на гр.Пловдив до датата
07.01.2022г., на която дата е подадено искане от Н.Б.С., С.Б.С. и А.Н.П.
с вх.№22Ю-35/07.01.2022г. на Район „Южен“ при община Пловдив до кмета на
Район „Южен“ да издаде заповед за изменение на действащия ПУП в частта, засягащо процесния имот.
В последствие искането с вх.№22Ю-35/07.01.2022г. е препратено по
компетентност на кмета на община Пловдив.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и след извършената цялостна служебна проверка за
законосъобразност на основание чл. 168 от АПК, съдът намира жалбата за основателна.
Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е налице при сезиране на компетентен административен
орган с искане за издаване на конкретен административен акт, за който акт за
сезирания орган съществува законово правомощие, респективно задължение, да
проведе конкретно инициирано административно производство и да се произнесе с
индивидуален административен акт, като вместо да се произнесе със съответния
административен акт, овластеният административен орган мълчи. За да е налице
мълчалив отказ, то трябва да липсва волеизявление на компетентния и сезиран за
издаване на процесния административен акт орган с изрично волеизявление.
Съдът намира, че в конкретния случай, макар да е
бил надлежно сезиран посредством подаденото от жалбоподателите заявление за издаване на разрешение за
изработване на проект за изменение на подробен устройствен план, и да е компетентен
да се произнесе по така подаденото заявление, кметът на община Пловдив не се е произнесъл в законоустановения срок.
Съгласно изменение на нормата на чл. 135, ал. 3
от ЗУТ
(изм., ДВ бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) компетентният орган по ал.
1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или
отказва да се изработи проект за изменение на плана. Нормата на чл. 135, ал. 1 от ЗУТ определя овластените органи, до които могат да
се правят искания за изменение на устройствените планове, а именно - до кмета
на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния
управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството.
С оглед на изменената норма на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, съдът намира, че в случая законодателят вече
изисква от компетентния орган активна процесуална позиция относно възложените
му правомощия по взимането на решения в областта на устройството на
територията. В още по-голяма степен това е в сила за случаите, когато се налага
вземането на управленски решения по наболели обществени проблеми.
Изменението на нормата от 01.01.2019 г. идва да
посочи, че от този момент нататък кметът на общината дължи изрично произнасяне
и следва да издаде искания административен акт, тъй като е единствено
компетентният административен орган, който законосъобразно би могъл да издаде
искания акт, или мотивирано и изрично да откаже издаването на същия с нарочен
акт. Като не се е произнесъл с искания административен акт, каквото произнасяне
с нарочното задължение на чл. 135, ал. 3
от ЗУТ му
е вменено като правомощие от закона, ответникът е формирал незаконосъобразен, в
противоречие с материалния закон, мълчалив отказ, който мълчалив отказ следва
да бъде отменен и преписката да бъде върната на кмета на община Пловдив, за да се произнесе в месечен срок от влизане
на съдебното решение в сила с нарочен административен акт. След връщането на
преписката от съда кметът, като компетентен орган, при спазване на законовите изисквания
за форма на акта и при съблюдаване на изискванията на материалния и
процесуалния закон, трябва да издаде изричен акт и да се произнесе по
заявлението, с което е сезиран.
За изчерпателност на изложението, съдът намира
за необходимо да посочи, че от представената административна преписка никъде не
е видно изпълнението на изискванията на чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, а именно няма изрично произнасяне със
становище на главния архитект като помощен орган към овластения административен
орган – в случая кметът на общината. Становище на гл.архитект в
административно производство по чл.135 ЗУТ е императивно, а не алтернативно
изискване на ЗУТ.
Освен това не е необходимо
заявлението за започване на процедурата да се подаде от всички заинтересовани
лица по чл.131 ЗУТ. Липса на предпоставката по чл. 134 ал. 2 т. 6 от ЗУТ -
отсъствие на съгласие на всички заинтересовани страни за разрешаване на
изменението, е неотносимо към производството по издаване на заповед по чл. 135
ал. 3 от ЗУТ, тъй като се касае за предварително производство, като наличието
на основанията за изменение на ПУП ще бъдат изследвани при издаването на
заповед за одобрението на изменение на плана /Решение № 9737/2019г., ВАС/.
По изложените съображения съдът намира
подадената жалба за основателна, а оспореният в настоящето производство
мълчалив отказ на кмета на община Пловдив да се произнесе по подаденото заявление за
разрешаване изработване на проект за изменение на подробен устройствен план –
за незаконосъобразен, формиран в нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон, което налага отмяната на последния и връщане на преписката
на кмета на общината за произнасяне по така направеното искане с мотивиран акт
по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, в определения месечен срок от влизане на
съдебното решение в сила.
При този изход от правния спор и с оглед
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите
се констатираха в размер на 981 лв., съгласно представения списък с разноските, от които 31 лв. заплатена държавна такса, 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 350 лв. – депозит за
вещо лице.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, IX състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на община Пловдив за издаване на разрешение по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за изработване на проект за изменение на ПУП в частта, засягащо ПИ с ИД 56784.533.491 по КККР на
гр. Пловдив, внесен с искане с
вх. № 22Ю-П-35/07.01.2022 г., на основание чл. 135, ал. 1 ЗУТ.
ВРЪЩА преписката на кмета на община Пловдив да се
произнесе с изричен акт, при спазване на задължителните указания на съда по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Н.Б.С., С.Б.С.
и А.Н.П. сумата от 981 лева /девестотин осемдесет и един лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: