№ 1437
гр. Варна, 18.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20233100900065 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по т.д. № 65 по описа на ВОС за 2023г. е образувано
по молба от М. Ц. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ********, чрез
пълномощник адв. Я. Я., с която срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София
ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл.439 във чл.124,
ал.1 от ГПК с искане да бъде прието за установено по отношение на
ответното дружество, че ищцата не дължи сумите, присъдени с изпълнителен
лист от 13.11.2013г., издаден въз основа на заповед за изпълнение №
9046/22.10.201Зг. по ч.гр.дело № 15438/201Зг. на ВРС, за събиране на които е
образувано изпълнително дело № 20158070402463 на ЧСИ Надежда Денчева,
per. № 807 на КЧСИ, а именно: сумата от 120 557.93 лева главница, сумата от
123 724.37 лева, законна лихва за забава към 08.11.2021г. и разноски в размер
на 4674.03 лева, поради изтекла в нейна полза погасителна давност.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
гр.София ЕИК *********, чрез пълномощник адв.Р. М., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим. Настоява се за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с
която оспорва възраженията на ответника.
В срока по чл.373 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с
който поддържа възраженията си.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът приема, че предявеният иск е допустим с оглед твърденията на
ищеца за недължимост на претендирана от ответника сума по причина
1
настъпила след приключване на съдебното дирене за установяване на
притезанието, което се изпълнява.. Възраженията на ответника за
недопустимост на производството, поради липса на правен интерес са
неоснователни. Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението, т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 от
ГПК искът на длъжника може да се основава само на непреклудирани от
силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Настоящият съдебен състав споделя съдебната
практика съобразно която, докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез
която се погасява самото изпълнително основание, длъжникът всякога има
признат от закона правен интерес да го оспори с отрицателен установителен
иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК (така определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., определение № 113 от 26.01.2011 г. на ВКС
по ч. т. д. № 577/2009 г., II т. о., решение на ОСГК на ВС № 101/1972 г. по гр.
д. № 95/1972 г.).
В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на
отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е
погасено по давност, цели да установи липсата (погасяване) на изпълняемото
право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил слез
издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица –
прекратяване на изпълнителния процес. Липсата на изпълняемо право отнема
материалноправната основа на принудителното изпълнение.
Съдът прави извода, че предявения иск е процесуално допустим.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на
чл.365 ГПК съдът намира, че иска следва да се разгледа по реда на Глава
тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По доказателствените искания на страните:
По отношение на представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и необходими за
изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до
събиране по делото.
2
Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по делото,
на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 13.11.2013г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение № 9046/22.10.2013г. по ч.гр.дело №
15438/2013г. на ВРС М.Х.Д. с ЕГН ********** и М. Ц. Д. с ЕГН **********
са осъдени солидарно да заплатят на "Обединена Българска Банка" АД ЕИК
********* сумите: 103835,58 евро, главница по договор за ипотечен кредит
от 18.08.2008г., 9806.21 евро, договорна лихва за периода 20.08.2012 -
15.10.2013г., 115,34 евро, наказателна лихва за периода 20.08.2012 –
15.10.2013г. законната лихва върху главницата от 18.10.2013г, до
окончателното изплащане на вземането, а също така 4449,50 лева - платена
държавна такса и 3209,88 лева - адвокатско възнаграждение.
За събиране на вземането е образувано изпълнително дело №
20147150400289 на ЧСИ Миглена Пашова, което е преобразувано в
изпълнително дело № 20158070402463 на ЧСИ Надежда Денчева, per. № 807
на КЧСИ. По изп.дело е извършена публична продан на имота, ипотекиран за
обезпечаване на вземането по договор за ипотечен кредит от 18.08.2008г. -
апартамент № 10, находящ се в гр.Барна, ********** жилищен, с
идентификатор по кадастралната карта No 10135.1506.257.2.31 и имотът е
продаден съгласно протокол за извършена публична продан от 28.10.2016г.
С Протокол за разпределяне на суми от 02.12.2016 г., влязъл в законна
сила, получената от продажбата на имота сума е разпределена между
кредиторите. Съгласно протокола към 02.12.2016 г. вземанията на кредитора
"Обединена Българска Банка" АД са в размер както следва: съдебна главница
- 103835,58 евро, съдебни лихви - 9921, 55 евро, законна лихва - 32 522, 78
евро, съдебни разноски 8683, 71 евро или общ дълг в размер на 154 963, 62
евро. По същия протокол за разпределение на "Обединена Българска Банка"
АД е изплатена сумата от 114 059, 92 лева.
Твърди се в исковата молба, че след посоченото разпределение на суми
кредиторът "Обединена Българска Банка" АД не е правил по делото никакви
искания, насочени към принудително събиране на дължимите по делото суми
от М. Ц. Д., съответно не са извършвани никакви изпълнителни действия,
насочени към събиране на остатъка от задължението от М. Ц. Д..
Сочи се в исковата молба, че в края на 2022г. М. Д. получава по пощата
писмо изх. № 167810 от 28.11.2022г. с което е уведомена от „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, че дружеството има вземане от нея.
При извършена проверка по изпълнително дело № 20158070402463
ищцата установява, че с договор за цесия от 25.06.2019г. „Обединена
Българска Банка" АД е прехвърлила вземането си по делото на ответника
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Твърди се от ищеца, че след конституиране на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
като взискател по изпълнително дело № 20158070402463, дружеството не е
3
правило по делото никакви искания насочени към принудително събиране на
дължимите по делото суми от длъжника М. Ц. Д.. От последното действие
насочено към принудително събиране на вземането, извършено с протокол от
02.12.2016г, са изтекли повече от 5 години.
Ищцата се позовава на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, съгласно която с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок и на разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, а именно,
че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Настоява се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен.
Твърди се, че искът се явява недопустим поради липса на правен
интерес от неговото водене.
Не се оспорват извършените правните действия от страна на цедента,
извършени по повод образувано заповедно производство, приключило с
издаване на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано ИД №
2463/2015 ЧСИ Надежда Георгиева (807).
Не се оспорва, че към датата на подаване на иска е настъпила
петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено правото на
принудително събиране на процесното вземане по отношение на ищеца /на
единия от длъжниците/. Конкретно се сочи, че предвид липсата на
изпълнителни действия спрямо ищеца и невъзможността ответното
дружество да ползва осъдителния титул /посочен в исковата молба/ по повод
същото задължение, се твърди, че е погасена по давност възможността за
принудително събиране на задължението, а не самото вземане.
Сочи се, че ответното дружество не е предприемало каквито и да било
действия, с които да засегне правната или материалната сфера на ищеца. Не
спори, че принудителни действия в хода на изп.дело не са извършвани от
ответника, което обуславя и настъпването на погасителна давност.
Счита, че доколкото между страните липсва спор относно фактите, на
които се основава претенцията, а налице е само възражение от ответника
относно правните изводи, то между страните липсва спорно право, респ. за
ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск, поради което
същият се явява недопустим, съотв. производството като недопустимо
подлежи на прекратяване.
В условие на евентуалност ответникът признава иска за недължимост на
посочена сума по отношение на ищеца, като счита, че е налице настъпване на
погасителна давност по отношение принудителното събиране на вземането,
но не спрямо самото вземане и се позовава на възприето становище в
Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК.
Настоява се, че вземането дори и погасено по давност може да бъде
изпълнено доброволно. Вземането продължава да съществува като естествено
и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка
може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която, ако
длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма
право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е
4
знаел, че давността е изтекла. Следователно плащането на погасено по
давност вземане е дължимо плащане, представлява погасяване на
съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало
и преди изтичане на давностния срок. В този смисъл твърдението на ищеца,
че не дължи сумата по прехвърленото вземане е неоснователно. В тази връзка
счита, че разноските следва да останат за ищеца, предвид това, че
дружеството не е дало повод за делото и с настоящия отговор признава иска.
С депозираната в срока по чл.372 ГПК допълнителна искова молба се
оспорва възражение на ответника за недопустимост на иска.
Считат се за неоснователни твърденията на ответника, че „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД не е дало повод за завеждане на иска, доколкото
непосредствено преди предявяване на иска дружеството е отправило
претенции към ищцата, като тези претенции са станали повод и за
завеждането на иска. Освен това ответникът не е предприел никакви действия
по прекратяване на изпълнително дело № 20158070402463.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, в който поддържа възражението си за недопустимост на заявената
искова претенция. Поддържа твърдението си, че изпълнителни действия
спрямо ищеца не са предприемани и че ответното дружество не може да
ползва осъдителния титул /посочен в исковата молба/ по повод същото
задължение. Доклокото законът не забранява доброволното изпълнение на
задължение, за което е настъпила давност за принудителното му събиране, то
отправените в този смисъл покани за плащане, независимо от съдължанието
им, не могат да произведат неблагоприятен ефект върху правната и
материалната сфра на ищеца.
Предявен е иск с правно основание чл.439 във чл.124, ал.1 от ГПК.
Доказателствената тежест се разпределя съобразно правилото на
чл.154 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които
извлича благоприятни за себе си правни последици, като в тежест на ищеца,
оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист, е да установи
при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от
него правопогасяващи факти и обстоятелства.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна
давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното
дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за
прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
5
ДОПУСКА до събиране в съдебно заседание приложените към
исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Надежда Денчева, peг. № 807 на КЧСИ
справка за извършените по изпълнително дело № 20158070402463
процесуални действия по искане на взискателя за принудително събиране на
вземанията с посочване на вид и дата, или да се изпрати по настоящото дело
заверен препис на изпълнително дело № 20158070402463 в 1-седмичен срок
от съобщаването.
УКАЗВА на страните възможността в едноседмичен срок от
получаване на съобщенията и в съдебното заседание да изложат становище
във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно
възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез
съдействие на медиатор.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел.
*********; служител за контакти - Нора Великова.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по т.д. № 65 по описа за
2023г. за 30.11.2023 г. от 14.00 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1
към Наредба № 6 на МП. На ищеца да се връчи препис от отговора на
допълнителната искова молба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6