РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Враца , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
Членове:Иван Л. Маринов
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Асен Венелинов Пашански (ОП-Враца)
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Частно наказателно дело
№ 20211400200374 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32 във връзка с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване
на решение № 13.2511027.5 от 25.11.2020 г., в сила от 29.12.2020 г. на несъдебен орган –
Polizeipräsidium Rheinpfalz, Zentrale Bußgeldstelle, Speyer, Федерална Република Германия.
Със същото е наложена финансова санкция в общ размер на 98,50 евро, от които глоба в
размер на 70,00 евро и разходи по административното производство, довели до решението,
в размер на 28,50 евро, за извършено от българския гражданин Н.Х., с последен известен
адрес с. ***, роден на ***, административно нарушение, санкционирано по реда на §41, ал. 1
в съчетание с Приложение 2, § 49 StVO /Наредба за движението по пътищата/; § 24 StVG
/Закона за движението по пътищата/; 11.3.4 BKat /Каталог за глобите/. Решението е
придружено с Удостоверение по чл. 4 РР 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват основания да
бъде отказано признаването на решението на органа на Германия за налагане на финансова
санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за
изпълнение.
1
Засегнатото лице – Н.Х., нередовно призован, се явява лично. По негово искане и с
оглед нередовното му призоваване за служебен защитник му е назначен адв. П.. В откритото
съдебно заседание засегнатото лице заявява, че знае за какво е глобата, но е продал
автомобила миналата година на друг български гражданин, който са го хванали в Германия
да управлява автомобила с превишена скорост, но тъй като талона се води на негово име, за
глобата е уведомен той. След узнаването за нея се е обадил на новия собственик, който му е
отговорил, че ще си я плати. Служебният защитник също моли за постановяване на решение
съобразно становището на засегнатото лице.
Врачанският окръжен съд, като изслуша становищата на страните в процеса и след
като се запозна с представените писмени доказателства, приема следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова
санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган
и влязъл в сила акт на държава – членка на Европейския съюз за налагане на задължение за
плащане на глоба за извършено административно нарушение на правилата за движение по
пътищата на територията на Федерална Република Германия.
Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС от
удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението е издадено и
подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава – Федерална служба
"Правосъдие", гр. Бон, Федерална Република Германия, който е удостоверил и неговото
съдържание. От същото се установява, че на лицето Н.Х. е наложена финансова санкция –
глоба в размер на 70,00 евро за това, че на 14.09.2020 г. в 01:59 ч в района на Neustadt/Wied,
федерална магистрала 3 на 48.050 км в посока Köln като шофьор на автомобил с рег. № ВР
*** CC е превишил допустимата максимална скорост извън населените места с 22 км/ч, като
допустимата скорост е 100 км/ч, а констатираната скорост /след приспаднат толеранс/ - 122
км/ч. В тежест на засегнатото лице Х. са възложени и разноски по административната
процедура в размер на 28,50 евро, при което общият размер на финансовата санкция възлиза
на сумата 98,50 евро.
При описаните по-горе фактически констатации и на основание чл. 16, ал. 7
ЗПИИРКОРНФС във връзка с чл. 6 от Рамково решение 2005/214/ПВР, съдът приема
искането за допустимо и основателно по следните съображения.
От посочения в Удостоверението адрес на обичайно пребиваване на засегнатото лице
е видно, че адреса на пребиваване на българския гражданин Н.Х. е в с. ***, обстоятелство,
подкрепено и от изисканата справка от служба ГРАО. При това положение и съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС, компетентният съд, който
следва да се произнесе по направеното искане, е именно Врачанският окръжен съд.
Налице са положителните предпоставки по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3 ЗПИИРКОРНФС за
уважаване на направеното искане – влязло в сила на 29.12.2020 г. решение на несъдебен
орган в държава-членка на Европейския съюз – Федерална Република Германия, с наложена
финансова санкция, за извършено правонарушение на територията на издаващата държава.
2
Спазени са изискванията и на чл. 4 и 5 ЗПИИРКОРНФС, като издаващата държава –
Федерална Република Германия, е изпратила на изпълняващата – Република България,
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, преведено на български език.
Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на решение № 13.2511027.5 от 25.11.2020
г., за налагане на финансова санкция на Централна служба "Глоби и парични санкции"
Бранденбург, Федерална република Германия.
За извършеното от засегнатото лице Х. административно нарушение на правилата за
движение във Федерална Република Германия, а именно на 14.09.2020 г. в 20:15 часа в в
01:59 ч в района на Neustadt/Wied, федерална магистрала 3 на 48.050 км в посока Köln като
шофьор на автомобил с рег. № ВР *** CC е превишил допустимата максимална скорост
извън населените места с 22 км/ч, като допустимата скорост е 100 км/ч, а констатираната
скорост /след приспаднат толеранс/ - 122 км/ч, не се изисква двойна наказуемост съгласно
чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на
решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и
както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и
съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено
и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/.
Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд съгласно чл. 4 ЗАНН, поради
което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското
законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл.
35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова
санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в общ размер на 98,50
евро с левова равностойност 192,65 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро.
Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно
отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е уведомено
лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на
решението /чл. 35, т. 9 от закона/, като в удостоверението изрично е посочено, че лицето е
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен представител относно правото на обжалване и сроковете за това, /чл. 35, т. 10,
б. „в” от закона/.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното от засегнатото
лице възражение за отказ от признаване на решението с довода, че автомобилът е продаден
миналата година. Доказателства за прехвърляне правото на собственост върху лекия
автомобил, респективно управлението му вече от друго лице, различно от засегнатото, не се
3
съдържат по делото и не бяха представени в откритото съдебно заседание по делото, поради
което твърдението е необосновано и не следва да бъде взето предвид.
С оглед гореизложеното и предвид приложените по делото писмени доказателства и
становището на страните, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение на
решението на несъдебен орган на Федерална Република Германия против лицето Н.Х. от с.
Галиче за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на
финансовата санкция и разноските от 98,50 евро е 192,65 български лева съобразно
официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и
изпълнение се иска – 25.11.2020 г., а именно 1.95583 лв. за 1 евро.
След влизане в сила на настоящото решение препис от него следва да бъде изпратен
на ТД на НАП гр. Враца, като й се укаже незабавно да уведомява съда за предприетите
действия по изпълнението на решението.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния български орган за
изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно
– Федерална служба "Правосъдие", гр. Бон, Федерална Република Германия, а копие от
уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ решение № 13.2511027.5 от
25.11.2020 г., в сила от 29.12.2020 г. на несъдебен орган – Polizeipräsidium Rheinpfalz,
Zentrale Bußgeldstelle, Speyer, Федерална Република Германия, с което на българския
гражданин Н. Х. Х., роден на *** с адрес с. ***, ЕГН **********, е наложена финансова
санкция в общ размер на 98,50 евро, от които глоба в размер на 70,00 евро и разходи по
административното производство, довели до решението, в размер на 28,50 евро, за
извършено от него административно нарушение, санкционирано по реда на §41, ал. 1 в
съчетание с Приложение 2, § 49 StVO /Наредба за движението по пътищата/; § 24 StVG
/Закона за движението по пътищата/; 11.3.4 BKat /Каталог за глобите/, с левова
равностойност от 192,65 лева по фиксиран курс на БНБ към датата на постановяване на
решението, чието признаване и изпълнение се иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд - гр. София.
ПРЕПИС от настоящото решение след влизането му в сила и Решение № 13.2511027.5
от 25.11.2020 г., в сила от 29.12.2020 г. на несъдебен орган – Polizeipräsidium Rheinpfalz,
Zentrale Bußgeldstelle, Speyer, Федерална Република Германия, да бъде изпратено на НАП –
ТД гр. Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП – ТД гр. Враца, че следва незабавно да уведоми съда за
предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2
ЗПИИРКОРНФС.
4
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава -
Федерална служба "Правосъдие", гр. Бон, Федерална Република Германия, за признаването
на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган
за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а
съгласно чл. 13, ал. 1 разноските са за сметка на Република България като изпълняваща
държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5