Решение по дело №4001/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2107
Дата: 7 май 2024 г.
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20241110204001
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2107
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110204001 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управителя на „Д*** ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. ***, ул.“*** врата“ № 26, вх.В, ет.2, ап.16
чрез пълномощника му-адв. Г. А.– ВАК срещу Наказателно постановление
№ 38-4/24.01.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция
„Национална сигурност“, с което на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева на основание
чл.116, ал.1, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) за
нарушение по чл.76, ал.1 от ЗМИП вр.чл.54, ал.1 от ППЗМИП.
В жалбата са изложени подробни аргументи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление, поради нарушаване на
материалния закон. В тази връзка се сочи, че дружеството не било задължено
да подава декларация за извършените от него сделки за покупко-продажба на
валута в брой, когато това се извършвало с банка и когато предназначението
на тази сделка било единствено и само да осигури средства за осъществяване
на основната дейност-търговия (обмяна) на пари в брой.
На следващо място, в жалбата се развиват доводи, че в случая не било
налице и плащане в брой в тесния смисъл на думата. Под „плащане“ в
обичайния смисъл се разбирало даване на пари, като цена за определена стока
или услуга. В настоящия казус не било налице нито стока, нито услуга, за
която да се дължи плащане. Парите представлявали законно платежно
средство в страната и в чужбина. Това, за което се плащало при обмяна на
пари било възнаграждението, което се получава-т.нар. комисионна. Самата
обмяна на пари от един вид валута в друг не било плащане, а замяна на една
стойност с нейния еквивалент в друга стойност. Ето защо, и двете лица по
сделката не получавали нищо различно като стойност от това, което са
1
притежавали преди обмяната. Променена била само стойността на валутата,
но не и нейния пазарно измерим еквивалент.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от
пълномощника си –адв.А.- ВАК. Последният в дадения ход по същество на
делото пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление,
поради несъставомерност на нарушението, за извършване на което е
ангажирана адмиинстративно-наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател. При такъв изход на делото, претендира присъждане на
сторените от жалбоподателя разноски в производството, за които представя
списък и доказателство за извършеното им плащане.
Административно-наказващият орган, редовно призован, се
представлява от пълномощника си –Калин Виденов, който в дадения ход по
същество на делото изразява становище за неоснователност на жалбата,
поради което намира, че съдът следва да потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като представя писмени бележки.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № ФР-9-144 от 29.05.2023 г. на Директора на САД
"Финансово разузнаване" -ДАНС на експерти от агенцията било възложено да
извършат проверка на „Д*** ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул.“*** врата“ № 26, вх.В, ет.2, ап.16, в качеството му на
задължено лице по чл.4, ал.4 от ЗМИП. Проверката трябвало да обхване
дейността на дружеството за периода от 01.01.2022 г. до 31.05.2023 г.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в съставения
Констативен протокол № ФР-10-9073/29.11.2023 г.
В хода на проверката било установено, че на 29.08.2022 г. чрез свой
пункт за обмяна на валута, находящ се в гр. ***, ул. „Мария Луиза“ № 12
(съгласно Приложение № 25 към Удостоверение за вписване на обменно
бюро № 674 от 09.02.2004 г.), „ДИ ВЕС” ЕООД, ЕИК ***, вписано в
публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро с
Удостоверение № 674 от 09.02.2004 г., продало в брой на свой клиент
Райфайзен Банк (България) ЕАД, клон *** 1, сумата от 141 175.00 (сто
четиридесет и една хиляди сто седемдесет и пет) евро по курс 1.9549 лв. за 1
евро, за сумата от 275 983,01 лева (двеста седемдесет и пет хиляди
деветстотин осемдесет и три лева и една стотинка).
Сделката била регистрирана с издадени от обменното бюро „ДИ ВЕС”
ЕООД фискален бон № 00008414 от 29.08.2022 г., (17:25 ч.), бордеро № 5923
от 29.08.2022 г. и банково бордеро за операция № TTBQD29100703 от
29.08.2022 г., 10:07 ч.
Като "обменно бюро" – задължено лице по чл. 4, т. 4 от ЗМИП,
2
съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП, „ДИ ВЕС” ЕООД е имало
задължение да уведоми дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна
агенция "Национална сигурност" за извършеното плащане в брой на стойност
над 30 000 лева, в срока по чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП, а именно до 15-то число
на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията. Тъй като не
било изпълнило това свое задължение контролните органи от ДАНС изискали
с писмо дружеството да предостави документи, сведения и справки, свързани
с изпълнение на задълженито си по чл. 76 от ЗМИП. В отговор, с писмено
разяснение от 07.06.2023 г., изготвено от Ралица Петрова- валутен касиер в
пункт за обмяна на валута, находящ се в гр. ***, ул. „Мария Луиза“ № 12,
било посочено следното: „За обмяна на валута над 30 000 лева, извършвана
на обекта на бул.“Мария Луиза“ 12, не сме уведомявали ДАНС, тъй като
всички такива сделки са извършвани с банка, която според нас е трябвало да
прави тези уведомления.“
Въз основа на така извършената проверка срещу „Д*** ЕООД бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение на 29.11.2023 г.
от св.Б. Б. К. – на длъжност „експерт“ в отдел "Контрол върху задължените
лица“ за извършено нарушение по чл. 76, ал. 1 ЗМИП вр. чл.54, ал.1 от
ППЗМИП. Актосъставителят е посочил, че процесното нарушение се изразява
в това, че дружеството не е уведомило дирекция „Финансово разузнаване” на
ДАНС в периода от 01.09.2022 г. до 15.09.2022 г. за извършеното на
29.08.2022 г. плащане в брой с левова стойност/равностойност над 30 000
лева, осъществено от/на клиент Райфайзен Банк (България) ЕАД, клон *** 1.
Актът бил предявен и връчен на пълномощник на дружеството г-жа
Татяна Илиева Петрова, която след като се запознала със съдържанието му го
подписала без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу АУАН не е било депозирано
писмено възражение.
На база на горепосочения акт било издадено атакуваното в настоящото
съдебно производство Наказателно постановление № 38-4/24.01.2024 г. от
Председателя на ДАНС, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 116, ал. 1, т. 3
ЗМИП, на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в
размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за извършено на 16.09.2022 г. в гр. Банкя
нарушение по чл. 76, ал. 1 ЗМИП вр. чл.54, ал.1 от ППЗМИП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на пълномощника
на дружеството-жалбоподател срещу подпис на 08.02.2024 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на кредитираните писмени доказателства, инкорпорирани в процеса
съгласно разпоредбата на чл. 283 от НПК вр. с чл. 84 ЗАНН, а именно:
Заповед № ФР-9-144/29.05.2023 г. на Директора на САД "Финансово
разузнаване" –ДАНС за извършване на проверка по чл.108, ал.3 от ЗМИП,
Заповед рег. № 3-1085/18.04.2018 г. и Заповед рег. № 3-445/20.02.2023 г. на
председателя на ДАНС, Констативен протокол № ФР-10-9073/29.11.2023 г.,
АУАН № ФР-10-9083/29.11.2023 г., регистрационен опис за 29.08.2022 г.,
фискален бон № 00008414/ 29.08.2022 г., бордеро № 5923/ 29.08.2022 г.,
банково бордеро за операция № TTBQD29100703/ 29.08.2022 г., писмени
3
обяснения на задължено лице, допълнение към писмени обяснения и др.;
както и гласните доказателствени средства –показанията на свидетеля –
актосъставител Б. К..
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля К., възприемайки
ги като обективни, логични и безпротиворечиви, намиращи подкрепа в
приобщените към материалите на делото писмени доказателства, които
изхождат от компетентни органи и не са налице основания за поставянето им
под съмнение.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законовия
срок по смисъла на чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице с активна процесуална
легитимация и е насочена срещу административно-наказателен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя -
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставения АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗМИП актовете
за установяване на нарушенията се съставят от контролните органи на
дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална
сигурност", на Националната агенция за приходите, от определените
длъжностни лица на Българската народна банка или от определените от
органите на Комисията за финансов надзор длъжностни лица, а наказателните
постановления се издават от председателя на Държавна агенция "Национална
сигурност", съответно от органа за надзор по изречение първо, от неговия
ръководител или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Налице е пълно и ясно описание на нарушението. В АУАН и НП се
съдържат твърдения за всички обстоятелства, относими към обективната
съставомерност на деянието. В АУАН и НП подробно е описано, че „Д***
ЕООД не е уведомило в законоустановения срок Дирекция "Финансово
разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за извършената
сделка с левова равностойност над 30 000 лева, като са отразени датата на
конкретната сделка, лицата, които са я сключили и нейната стойност.
Правилно е посочена и датата на извършване на нарушението – 16.09.2022 г.,
като първия ден, следващ последния ден, когато жалбоподателят е следвало
да уведоми дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция
"Национална сигурност" за извършената сделка на 29.08.2022 г. по
продажбата на 141 175.00 (сто четиридесет и една хиляди сто седемдесет и
пет) евро по курс 1.9549 лв. за 1 евро, за сумата от 275 983,01 лева (двеста
седемдесет и пет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и една стотинка).
4
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН. Актът е
съставен в присъствието на двама свидетели и пълномощник на дружеството-
жалбоподател. Налице са и задължителните реквизити по смисъла на чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Предвид изложеното, настоящият съдъбен състав намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на издадения санкционен акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Страните не спорят, а и от доказателствения материал по делото се
установява, че „Д*** ЕООД, стопанисва обменно бюро и поради това, с оглед
разпоредбата на чл. 4, т. 4 ЗМИП, е адресат на нормите на Закона за мерките
срещу изпирането на пари.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗМИП лицата по чл. 4
уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция
"Национална сигурност" за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв.
или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент
в рамките на установените отношения или при случайни сделки или
операции.
Съгласно чл. 54, ал. 1 ППЗМИП лицата по чл. 4 ЗМИП предоставят
информацията по чл. 76, ал. 1 от същия закон на дирекция "Финансово
разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" на месечна база
до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията,
на хартиен или магнитен носител или по електронен път по образец, утвърден
от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция
"Национална сигурност".
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, че в законоустановения срок, в
случая до 15.09.2022 г., жалбоподателят не е уведомил дирекция "Финансово
разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", за извършената
сделка от 29.08.2022 г. по продажбата на 141 175.00 EUR по курс 1.9549, с
левова равностойност 275 983,01 лева, което от обективна страна е
юридическият факт, пораждащ административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя. Неподавайки уведомление в предвидения за това срок
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение. Касае се за формално нарушение, такова на просто извършване,
което е довършено с факта на неподаване на уведомлението в предвидения за
това срок, без да се изисква настъпването на допълнителни съставомерни
последици.
По изложените аргументи съдът не споделя теза на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател, че нарушението е обективно
несъставомерно, тъй като нямало размяна на престации, респ. липсвало
осъществено плащане – всяко лице по сделката притежавало същата
престация, но в друга валута и стойност. В случая следва да се има предвид,
че валутният обмен е особен вид сделка -споразумение между банката и
клиента да обменят определена сума от една валута в друга по определен
5
курс. Сделката може да е касова или безкасова. Когато сделката по обмяна на
валута се извършва между две задължени лица по чл.4, т.1 и по чл.4, т.4 от
ЗМИП (обменно бюро и банка) и е на стойност над 30 000 лева, всяка една от
страните по сделката следва да уведоми дирекция „Финансово разузнаване“,
съгласно изискванията на чл.76, ал.1 от ЗМИП.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да
се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Само за пълнота на
изложението, във връзка с дадените писмени обяснения от страна на
дружеството-жалбоподател, съдът ще посочи, че според необоримата
презумпция от римското право: „Ignorantia legis neminem excusat”, или
"Непознаването на закона не извинява никого", т.е. незнанието на фактите би
могло да е оправдание, но не и незнанието на законите.
В конкретиката на настоящия казус АНО правилно е приложил
санкционната норма на чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП, като е наложил на
дружеството имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер
от 5 000 лева, която е съобразена с характера и тежестта на извършеното
нарушение и липсата на данни за влезли в сила наказателни постановления за
други нарушения на нормите на ЗМИП.
Макар да не са наведени доводи в жалбата за маловажност на
нарушението, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай не
са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН. Извършеното нарушение
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други
нарушения от този вид. Наред с това жалбоподателят е субект, който по
занятие извършва търговска дейност, поради което и се очаква същият да е
запознат с нормативната уредба, касаеща дейността му, и стриктно да я
спазва.
При този изход на правния спор, с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал.4
от ЗАНН е основателно искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Според нормата чл. 37, ал.
1 от ЗПрП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева.
Делото беше разгледано в едно съдебно заседание, с разпит на един
свидетел, като същото не се отличава с фактическа или правна сложност,
поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на минимума от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-4/24.01.2024 г.,
издадено от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с
което на „Д*** ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на
6
5 000 (пет хиляди) лева на основание чл.116, ал.1, т.3 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари (ЗМИП) за нарушение по чл.76, ал.1 от ЗМИП
вр.чл.54, ал.1 от ППЗМИП.

ОСЪЖДА „Д*** ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. ***, ул.“*** врата“ № 26, вх.В, ет.2, ап.16 да заплати на Държавна
агенция „Национална сигурност“ – София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7