Определение по дело №144/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК.

С Определение № 45/11.11.2013 г. по частно наказателно дело №104/2013г. на Районен съд - А., е потвърдено Постановление от 09.10.2013г. на Районна П.- А. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №75/2013 г., на РУ”Полиция”-А. водено срещу С.М. Е. с ЕГН * от с.Б., О.А., за престъпление по чл.129, ал.2, предл.2-ро, във вр. с ал.1 от НК, като законосъобразно и обосновано.

Против така постановеното определение на съда е постъпила жалба от Е. Ф. О. от с.Б., О.А., подадена чрез повереника му - адв.М.Ш. от АК- К., в която се сочи, че определението на РС- А. е незаконосъобразно, постановено при непълно и недостатъчно изследване на доказателствата по ДП. Събраните в хода на делото доказателства не били анализирани и обсъдени във взаимовръзка. Едностранчиво била дадена вяра само на обясненията на обвиняемия и на показанията на св. С.Д., като същите си противоречали и се разминавали относно мястото, където се намирали обвиняемия и пострадалия, разстоянието между тях, относно механизма, начина и броя на ударите нанесени от С. Е. по бетонната стена и по Е. О., относно движенията на Е. О. и местоположението му при нанасяне на ударите. Неправилна била тезата на РП, че ударите нанесени от обвиняемия спрямо Е. Ф. О. били нанесени с този чук, който е иззет от местопроизшествието. Този иззет чук бил на Е. О. и бил малък. Ударът по Е. О. бил нанесен с голям боен 5 килограмов чук, с който първо С. Е. се опитал да счупи и събори бетонната стена, не успявайки след няколко нанесени удара по стената, този чук го пуснал покрай дясното чело на Е. О., с което предизвикал счупване на ключицата. Този факт, начинът и механизмът на счупване на ключицата не бил изследван и не било установено по безспорен начин, как е станало счупването - от падане или от въздействие на друг предмет. Не било изследвано дали по начина на счупване на ключицата било възможно да настъпят счупвания на ребрата. Твърди се още в жалбата, че не били обсъдени показанията на пострадалия във взаимовръзка с показанията на всички останали свидетели, които първи видели Е. О., запазили местопроизшествието полицаи, кмета на селото, медицинския работник от линейката. Пред всички тях на зададен въпрос - Е. О. отговарял, че бил ударен от С. Е..

Неправилно и прибързано били обсъдени и данните от двете медицински експертизи. Никой не направил опит и усилия да уточни с каква сила или с какъв интензитет бил нанесен ударът и какво било движението на чука? Не било изследвано, ако пет килограмовият чук е пуснат върху дясното чело на Е. О. и само тази част от тялото му се виждала на вън от стената, възможно ли било поражението по челото и ключицата да са настъпили от това движение на чука? Никой не отричал, че пострадалият паднал и при падането получил и други наранявания, но медицинската експертиза не изключвала с категоричност получаване на удар с чук. Моли, да се отмени обжалваното определение на РС-А. и преписката да се върне за продължаване на разследването по ДП №75/2013г. на РУ”Полиция”- А..

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Досъдебно производство № 75/2013 г. по описа на РУ”Полиция” – А. е било образувано на 07.05.2013 г. против С.М. Е., ЕГН * от с.Ш. п., обл.Х., за това, че на 07.05.2013г. в с.Б., О. А., причинил средна телесна повреда на лицето Е. Ф. О. с ЕГН * от с.Б. - престъпление по чл.129, ал.1 от НК. След приключване на разследването, с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.10.2013 г., прокурор от Районна П. – А. е прекратил наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК - поради това, че липсват достатъчно доказателства, от които безспорно да се установи, че телесните увреждания на св.Е. О. са резултат от виновното поведение на обвиняемото лице. За да направи този извод, прокурора е приел от фактическа страна следното:

Е. Ф. О. и обв.С.М. Е. са роднини/трети братовчеди/ и са съсобственици на наследствено жилище в с.Б., О.А. -къща с висок призем в частта ползвана от св.Е. О..

Св.Е. О. е родом от с.Б.. Дълги години живял в РТ., но в последните години често посещавал и оставал в с.Б.. Преди три години започнал да си строи жилище в с.Б., на мястото на старата къща на неговия дядо. Направил си две стаи, кухня, две тераси и мазе- в приземна. Неговия братовчед обв.С. Е. също, преди него бил изградил своята част от къщата/близнак/. Между двамата възникнало неразбирателство относно ползване на терасата на новопостроената къща -близнак. Водили и дела, но спора между тях си оставал. И двама правели пристройки, изграждали прегради, стени и стълбища в уреждане на достъпа, всеки по свой начин до своята част и съответно пречел на другия.

Обв.С.М. Е. е с постоянно местоживеене в с.Ш. п., обл.Х. и посещавал къщата в с.Б., О.А. инцидентно. През летните месеци той предоставял своята част от тази къща на брат си, който пристигал от РТ. и оставал там до есента.

На 07.05.2013 г. обв.С. Е. решил да отиде до с.Б., за да подготви къщата за предстоящо п­истигане на брат си. Обв.С. Е. тръгнал за с.Б. с личния си автомобил и със своя познат -св.С. Д., който и друг път му помагал за ремонтни работи, включително и в тази къща. В къщата в с.Б. пристигнали преди обяд, като спрели на главния път. Св.С.Д. останал в колата, а обв. С. Е. се отправил към къщата. Макар от събраните по делото доказателства да не може да се установи точното място, св.Е. О. и обв.С. Е. се видели, според св.Е. О.-на двора, а според св.Д. и обв.С. Е.-на стълбите в близост до вратата на втория етаж, всеки от двамата в неговата си част.

В момента, в който двамата се видели между тях възникнал скандал. Скандалът се развил на стълбището на втория етаж, където между двете съседни жилища имало изградена стена. Двамата си разменили обидни реплики и псувни по повод на новоизградената стена от св.Е. О.

Обв.С. Е. се ядосал влязъл в своята пристройка, взел голям чук и се отправил към тази стена с намерение да я събаря. Според показанията на св.С.Д. - свидетеля, който е наблюдавал инцидента от улицата: св.Е. О. също влезнал в дома си и ведага излезнал. Застанал странично с дясно рамо към свидетеля намиращ се на улицата, навел се и погледнал отстрани на стената към обв.С. Е.. Взел с дясната си ръка брадвичка от лявата си ръка, замахнал и с тъпата част на брадвата ударил обв.С. Е. в лявата плешка, в рамото. Обв.Е. се хванал за рамото и приклекнал. Св.Е. О. замахнал втори път с острото на брадвичката, при което той извикал на турски език- „калеко, брадва". В този момент обв.С. Е. се изправил и се завъртял наляво като държал чука, с който удрял стената в двете си ръце. Брадвата отскочила, а св.Е. О. паднал от височината на която бил на земята върху отпадъците от строителни материали-тухли, парчета бетон и дъски. Св.Е. О. не се изправил, но започнал да псува. Обв.С. Е. прибрал брадвата и казал на св.С. Д. да си тръгват "да не стане по голяма беля". В това време св.Е. О. се бил изправил, започнал да псува и да хвърля към обвиняемия парчета тухли. Обв.С. Е. описвал идентична на така описаната от свидетеля С. Д. фактическа обстановка и обстоятелства, при които е станал инцидента, в резултат, на който като последица са настъпилите телесни увреждания на св.Е. О.

Според обясненията обаче на св.Е. О., когато обв.С. Е. пристигнал той се намирал в двора на къщата. Видял, че в колата имало и друг човек-мъж, но той си останал в нея, а С. се отправил към него и започнал да му се кара за направената от него нова стена. Бил се ядосал, взел чук и с него почнал да руши стената. Свидетелят му казал „не те ли е срам”, а обв.С. Е. отишъл при него и замахнал с чука и го ударил в главата, след което го блъснал по стълбите надолу. След това се качил в колата си и избягал. Пострадалият успял да се обади на кмета и да се придвижи до улицата, от където със случайно преминаващ /неустановен/ транспорт стигнал до кмета на населеното място. На него разказал за случилото се. Той, който по образование бил и фелдшер го превързал. Съобщил за инцидента на спешна помощ и си го закарал у тях.

Видно от показанията св.М. М. Х. -кмет на с.Б., пръв оказал медицинска помощ на пострадалия непосредствено след инцидента, св.Е. О. му обяснил, че обв.С. Е. го удрял с някакъв чук по гърдите и го блъснал по стълбите надолу от височина около 2м. и така той паднал на земята. Обадил се на телефон 112 и си върнал пострадалия с неговата кола в дома му, където вече били пристигнали полицейски служители, които извършвали оглед, а непосредствено след това пристигнала и линейка, която транспортирала лицето за лечение в МБАЛ"Д-р Атанас Дафовски" Г. К..

По делото видно от протокол за оглед на местопроизшествие, извършен във времето от 12.20 до 13.00ч., са били иззети като веществени доказателства: ВД №1 -чук с дървена дръжка с дължина 0.28м. и метална част 15.5м., ВД №2 -тесла с дървена дръжка 0.38м. и метална част 13см., намерени в антрето на пристройката на пострадалия; а под стълбището на разстояние един метър е намерено и иззето ВД №3- протеза; и ВД №4 под стълбището на разстояние 0.60м., очила със зеленикава дръжка. Съобразно показанията на пострадалия открития чук не е този, с който бил ударен. Бил ударен с голям чук, с който обв.С. Е. се опитвал да руши стената- голям боен 5 килограмов чук.

По делото като веществено доказателство от страна на обв.С. Е. е предадена брадва с Протокол за доброволно предаване от 28.05.2013г. Същата пострадалия -св.Е. О. разпознава като своя, но не може да посочи по какви причини и как тя се е озовала при обвиняемия, като според последния пък тя е точно тази, с която именно бил ударен по рамото и която той прибрал у себе си в деня на инцидента. В този смисъл били и показанията на св.С. Д. .

Видно от назначената по делото Съдебно-медицинска експертиза №27/2013г., на Е. Ф. О. е било причинено: Счупване на дясната ключица, счупване на пето, шесто, седмо и осмо десни ребра по задна мишнична линия; разкъсно-контузна рана на челото; сътресение на мозъка, наложили болнично лечение и наблюдение. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет. Счупването на пето, шесто, седмо и осмо десни ребра е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Счупването на дясната ключица е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около един и половина-два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Разкъсно-контузната рана на челото и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, такива с характер на средна телесна повреда.

Във връзка с нееднозначните показания относно механизма на причиняване на уврежданията на св.Е. О., е назначена Допълнителна съдебномедицинска експертиза. видно от която: Съобразно данните от досъдебното производство, по-вероятния механизъм на причиняване на уврежданията на Е. Ф. О. е този при падане по стълби. Този извод се налага от факта, че уврежданията му се намират по различни плоскости на тялото и добре отговарят да са получени при неговото претъркаляне. Не може с категоричност да се изключи и механизма на причиняване на уврежданията при падане от 1,90 метра височина върху строителни отпадъци.

При удар по главата и в частност по челото с боен чук, при действие със за­мах, за каквото има данни в случая, биха възникнали значително по-тежки увреждания в сравнение с констатираните при пострадалия /разкъсно-контузна рана на челото/.

Във връзка с описаното, прокурорът е приел, че липсват достатъчно доказателства, от които безспорно да се установи, че телесните увреждания на св.Е. О. са резултат от виновното поведение на обвиняемото лице. По делото с оглед гореизложеното не може да се даде безусловно вяра на показанията дори на самия пострадал. Последният е с нееднозначни показания по начин на получаване на телесните си увреждания, веднъж сочи, че бил ударен по главата с голям боен 5 кг. чук /не с открития и присъединен към делото като ВД№1/ и бутнат по стълбите, друг път, че бил ударен по гърдите и бутнат, нееднозначност установяваща се и от показанията на лицата оказали му медицинска помощ непосредствено след инцидента- св.Х. М. и св.М. Х.. При това същите съотнесени и към Заключението на вещото лице относно механизъм на причиняване на телесните повреди , а именно, че "…при удар по главата и в частност по челото с боен чук, при действие със замах, за каквото има данни в случая, биха възникнали значително по-тежки увреждания в сравнение с констатираните при пострадалия /разкъсно-контузна рана на челото/ и че "....не може с категоричност да се изключи и механизма на причиняване на уврежданията да е този при падане от 1,90 метра височина върху строителни отпадъци". И в същата степен заключението съответстващо с механизъм на получаване на уврежданията, описан от свидетеля очевидец- св.С.Д., чийто пък показания биват подкрепени от представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение от обвиняемото лице за причинените нему телесни увреждания, както и от обясненията на обвиняемия, неопровергани от събраните по делото доказателства.

С оглед изложеното, прокурора е счел, че са налице основанията на чл.243, ал.1, т.2 от НПК и е прекратил наказателното производство водено срещу обв.С. Е. за престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, предл. 2-ро от НК.

По жалба на Е. Ф. О., подадена чрез повереника му адв.М.Ш., в производство по чл.243, ал.4 вр. с ал.5 от НПК, Ардинският районен съд е потвърдил постановлението на РП – К. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №75/2006 г. по описа на РУП – А. водено срещу С.М. Е. за престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК. За да постанови определението си, съдът е приел, че атакуваното постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, тъй като от материалите по делото не се доказвало извършването на престъпление по чл.129, ал.2, предл.2-ро, във вр. с ал.1 от НК от С. Е.. Съдът е възприел извода направен и от прокурора, че на възникналия на 07.05.2013г. в с.Б. инцидент, не се установява пострадалият Е. О. да е получил травматичните увреждания в резултат на виновното поведение на обв.С. Е., а именно, последният да ударил с боен чук по главата – челото на жалбодателя, или пък да го е бутнал, в резултат на което последният да е получил описаните в СМЕ телесни увреждания, представляващи средна телесна повреда. Т.е. при разследването не се установило, описаните телесни увреждания на Е. О. да са в пряка причинно-следствена връзка с поведението и действията на обвиняемото лице, както твърди жалбодателя. Според районният съд, при разследването са събрани всички допустими, необходими и относими доказателства и са проведени необходимите и възможни процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина, като е приел, че не е необходимо извършването на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, т.к. в хода на досъдебното производство са извършени една основна и една допълнителна такава, в които ясно бил описан механизма на причиняване на телесните увреждания, който бил съобразен с конкретната обстановка на местопроизшествието. Съдът е заключил, че изводът на прокурора за липса на доказателства за участие на обвиняемия в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, е правилен и обоснован, поради което и правилно е приложена разпоредбата на чл.243, ал.1, т.2 от НПК и производството по делото е прекратено.

След като се запозна и обсъди събраните по делото доказателства, и след преценка правилността на постановените актове, настоящия съдебен състав счита, че жалбата е неоснователна.

Направените изводи от районния съд, че разследването е протекло с необходимата обективност, всестранност и пълнота, както и че са събрани всички допустими, необходими и относими доказателства и са проведени следващите се процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина, са правилни и законосъобразни. Обоснован и правилен е и извода, че деянието по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение на С.М. Е. е недоказано, поради което и наказателното производство по делото е прекратено.

Установеното от фактическа страна от прокурора се споделя напълно от настоящия съдебен състав и не е необходимо да се преповтаря.

По делото е безспорно установено, че на 07.05.2013 г. в къщата-близнак в с.Б., между обв.С. Е. и св.Е. О. е възникнал скандал по повод изградена стена на терасата между двете съседни жилища от св.О.. За да преустанови опитите на обв.С. Е. да разруши стената с голям чук, св.Е. О. го ударил с брадвичка в областта на лявата плешка /лопатка/, като при замахване за нанасяне на втори удар с брадвата, обв.С. Е. вдигнал чука, с който удрял по стената пред себе си, хващайки го с двете си ръце, за да се предпази, при което брадвата се ударила в чука и отскочила, а св.Е. О. залитнал от стълбите, на които се намирал и паднал на земята върху строителни отпадъци – тухли, парчета бетон, дъски и др. Безспорно е също така и обстоятелството, че на св.Е. О. е било констатирано счупване на дясната ключица, счупване на пето, шесто, седмо и осмо десни ребра по задна мишнична линия; разкъсно-контузна рана на челото; сътресение на мозъка, наложили болнично лечение и наблюдение. Счупването на дясната ключица и счупването на пето, шесто, седмо и осмо десни ребра представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Безспорно е също така, че при извършен от съдебен лекар на 09.05.2013г. преглед на обв.С.М. Е. е констатирана контузия под формата на подутина в областта на лявата лопатка. Приетата фактология по делото се установява от събраните доказателства, които прокурора е анализирал поотõелно и в тяхната съвкупност, като направените във връзка с тях изводи са правилни и обосновани. Настоящия състав също счита, че не могат да бъдат безусловно кредитирани показанията на самия пострадал, който е непоследователен в твърденията си относно начина на нанасяне на телесните повреди, като веднъж сочи, че бил ударен от обвиняемия по главата с голям 5 килограмов боен чук, а друг път, че бил ударен по гърдите и бутнат по стълбите. Както правилно е посочил и прокурора в атакуваното постановление, тази нееднозначност се установява и от показанията на лицата указали му медицинска помощ непосредствено след инцидента, а именно св.Х. М. и св.М. Х.. Показанията на св.Е. О., че обв.С. Е. му е причинил описаните телесни повреди се опровергават от показанията на св.С.Д., които от своя страна кореспондират със заключенията по основната и допълнителната СМЕ относно механизма на причиняване на процесните телесни повреди на св.Е. О., както и на съдебномедицинското удостоверение представено от обв.С. Е. и обясненията му дадени по случая. Последните /обясненията на обв.С.Е./ кореспондират с показанията на св.С.Д., заключението по допълнителната СМЕ и СМУ представено от обвиняемия, поради което и като необорени от другите събрани доказателства няма основание същите да не бъдат кредитирани.

Във връзка с изложеното се явява неоснователно искането на повереника на жалбодателя за назначаване на тройна съдебномедицинска експертиза, тъй като изготвените основна и допълнителна такава са обосновани и не възникват съмнения за тяхната правилност. Отделно от това следва да се посочи, че искането е за изследване на механизъм на причиняване на уврежданията – удар с чук – движението на който започвал от дясната част на челото и след това попадайки върху дясната ключица, да счупи последната, за какъвто механизъм и самия пострадал не описва в показанията си, нито съществуват подобни данни по делото.

Или, по делото липсват безспорни и категорични доказателства, че описаните телесни увреждания, представляващи средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК на св.Е. О. са били причинени от виновно поведение на обв.С. Е.. Прокурорът, съгласно разпоредбата на чл.246, ал.1 от НПК, съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда. В настоящия случай не съществуват достатъчно доказателства за повдигане на обвинение пред съда, поради което и наказателното производство водено срещу С.М. Е., правилно е било прекратено.

С оглед установеното от фактическа страна изводите на първоинстанционния съд, че наказателното производство водено срещу С.М. Е., правилно е било прекратено, поради липса на безспорни и категорични доказателства за извършено от него престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК спрямо Е. Ф. О., са правилни, обосновани и законосъобразни. Законосъобразно и обосновано е и Постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №75/2013 г. по описа на РУ”Полиция” – А., и достигайки до същия извод, районният съд е приложил правилно закона, поради което и постановения от него съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 45 от 11.11.2013 г. по ч.н.дело №104/2013 г. по описа на Ардинския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕ═ОВЕ:1.2.