Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2023г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на
първи февруари 2023г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Веселка Крумова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело №
2731/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на С.С.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв. И.З., против
Заповед № 22-0819-001491/17.10.2022г. на полицейски инспектор към ОД на МВР
Варна, сектор „Пътна полиция“ /ПП/, за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но
не-повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на
мярката поради отсъствие на материалноправни предпоставки за налагането й. Поддържа, че е с диагноза „паническо
разстройство“ и в тази връзка е бил на терапия с посочени в жалбата лекарствени
средства, в това число и Си Би
Ди ойл – канабидиол /CBD/ и е възможно същите да са дали този резултат, което
обстоятелство се потвърждава и от представения с жалбата лабораторен резултат
от частен тест. Поради това счита за недоказано
обстоятелството, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.
Твърди некомпетентност на органа, издал оспорената заповед, както и допуснати
процесуални нарушения по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при описание на нарушението. На
изложените основания моли за отмяна на заповедта за ПАМ. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован – не се явява, не се представлява и не
изразява становище по съществото на
спора.
Ответната страна - полицейски инспектор към ОД на
МВР Варна, сектор „Пътна полиция“,
чрез процесуален представител - гл.ю.к. Г.Г., оспорва жалбата. Счита заповедта
за правилна и законосъобразна, доколкото към момента на издаването й са били налице
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно: отчетена е положителна проба и към настоящия момент все още не е решен
въпросът с отговорността на лицето, като има образувано досъдебно
производство, но все още няма
резултат от кръвните изселвания. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното: На 15.10.2022г. около 15:30ч, при проверка от
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, жалбоподателя С.С. бил
установен да управлява лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 220“ ЦДИ с рег.№ В****ТМ, в гр.Варна по ул.“Девня“, 50 метра след кръговото
кръстовище с бул.“Република“, посока центъра на града, след употреба на наркотични
вещества. Проверката била извършена с техническо средство „Дрегер Дръг Тест
5000“ с фабричен № ARAM 0004, със срок на валидност след сервизна проверка до
22.11.2022г. Извършената проба била с пореден номер 207, при което уредът отчел
положителен резултат за употреба на Канабис - 25. За установеното нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични
вещества или техните аналози, против С.С. на място бил съставен АУАН № 665873/15.10.2022г.,
след което бил съставен Талон за изследване № 121865/2022 и водачът бил отведен
във ВМА – Варна за вземане на кръвна проба за химичен анализ.
С оспорената в настоящото производство Заповед
№ 22-0819-001491/17.10.2022г. за установеното нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 пр.2 от ЗДвП и на осн. чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП, полицейски инспектор Николай
Василев Панайотов към ОД на МВР – Варна, съобразно правомощията си по Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., приложил спрямо С.С.
принудителна административна мярка – Временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
С Мотивирана резолюция № 22-0819-М000541/17.10.2022г.
на Началник група в ОД на МВР – Варна на осн. чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН и
предвид образуваното ДП № 523/2022г. за извършено престъпление по чл.343б ал.3
от НК, административнонаказателното производство по съставения АУАН от 15.10.2022г.
против С.С. е прекратено.
С
жалбата са представени: Амбулаторен лист № 88/14.10.2022г. и рецептурна бланка
от същата дата, съгласно които на С. е поставена диагноза „Състояние след прекаран Ковид-19,
неуточнен“, с придружаващо заболяване „Паническо разстройство“ и изписана
терапия с Essobel, Pregabin caps, Noni caps и CBO. Представен е и Протокол с
резултати от изследвания от лаборатория „Рамус“ ООД, с дата на вземане на
пробата 17.10.2022г. и отчетени отрицателни резултати за наркотични вещества по
6 параметъра.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимиран
субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява
неоснователна, по следните съображения:
Обжалваната
заповед, предвид разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП и приложените с преписката
Заповед № 365з-8226/30.12.2021г.
на Директора на ОД на МВР-Варна и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на ВР, е издадена от компетентен орган – полицейски
инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, при упражняване на
предоставените му съгласно цитираните заповеди за упълномощаване, правомощия,
поради което и наведените в тази връзка, общи възражения, се явяват
неоснователни.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и
съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна
мярка по чл. 22 от ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването
на съдебен контрол за законосъобразност.
От
жалбоподателя не са наведени конкретни твърдения и съдът при извършената
служебна проверка, не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство, което е започнало при извършване
проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Заповедта за прилагане
на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП, вр. с чл.59, ал.2 от АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез
препращане в съдържанието му към съставения АУАН.
Поддържаното
в жалбата възражение за нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН би било евентуално
относимо към едно административнонаказателно производство, но не и към
настоящото административно такова. Освен това, както беше посочени и по-горе,
оспорената ЗПАМ съдържа подробно описание на релевантните фактически
обстоятелства.
Съдът
намира, че оспореният акт е издаден и при правилно приложение на материалния
закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на което основание е
издадена процесната заповед, за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушениясе прилагат принудителни
административни мерки, като по т.1 б.“б“ е временно отнемане на
свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест,
както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие
на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по
реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Доказателствата
в преписката установяват, че в конкретния случай са възникнали гореописаните,
регламентирани в закона материалноправни предпоставки за прилагане на
процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в
срока на валидност на същото, е установена употреба на Канабис от жалбоподатеря
- наркотично вещество. В този случай административният орган действа при
условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде
или не атакувания индивидуален административен акт.
При
спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е доказал
обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна
мярка по чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи
права като обори констатациите на административния орган. В този аспект съдът
констатира, че въпреки дадените указания жалбоподателят не оборва установените
с Дрегер Дръг тест резултати.
По делото са представени амбулаторен лист и рецепта за изписани на С.
лекарства. От една страна същите са едва от деня предхождащ този на проверката,
а от друга – не са ангажирани доказателства от страната, че приемът на тези
медикаменти може да отчете положителен резултат за канабис. Отделен е въпросът,
че упътването на тези лекарствени средства, съдържа препоръки да не се шофира
при приема им.
Обстоятелството, че жалбоподателят е дал и
биологичен материал за изследване, не променя горните изводи. От една страна
само с факта на даване на такава проба не се решава въпросът за
отговорността на лицето. От друга - все още липсва резултат от изследването, а до наличието на такъв,
определящ е резултата от полевия тест. Основание за този извод на съда е
приложимата законодателна регламентация. Определяйки реда за установяване на
употребата на наркотични вещества чл.171, ал.4 от ЗДП препраща към Наредба №1
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози. Чл.5, ал.2 от Наредбата дава
възможност употребата на наркотични вещества да се установява с тест. От своя
страна чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДП постановява, че само при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174,
ал.4 установените стойности са определящи. Тоест, до получаване на резултатите
от изследването на кръвната проба, определящ ще е резултата от проведения по
време на проверката тест. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.172
ал.3 от ЗДвП, която е категорична, че в случаите по чл.171, т.1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение.
Предвид горното, съдът не кредитира
представените от жалбоподателя изследвания на кръвта му от частна лаборатория,
доколкото същите не са изготвени по реда на Наредба № 1. Съгласно чл.15
ал. 5 от същата, вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в
срока за явяване, определен в талона за изследване, като максимално предвидения
срок е 45 минути, а в случая това е станало два дена след извършването на
теста, послужил като основание за постановяване на оспорената ЗПАМ.
Съдът
счита, че е спазена и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и
кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със
ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху
адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на
конкретно нарушение.
С оглед
изложеното, съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу
нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание
чл. 143 ал. 3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР
- Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78
ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и
правна сложност на делото.
Съдът,
на основание чл. 172 ал. 2 от АПК
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.С., ЕГН **********,***, против Заповед № 22-0819-001491/17.10.2022г.
на полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на
въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на да заплати на ОД
на МВР – Варна сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: