Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично съдебно заседание, проведено на шести октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Нина Атанасова, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов
КАД № 1595/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба вх. №
11008/14.07.2022г. на К.Н.К., ЕГН: **********,***, чрез адвокат И.Д., срещу
Решение № 691/25.05.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20223110200472/2022г. на
Районен съд гр. Варна, тридесет и шести състав.
С касационната жалба се релевират доводи за неправилност
на обжалваното съдебно решение. Формулирано е искане за неговата отмяна и
отмяна на потвърденото с решението наказателно постановление. Претендира
присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител
К Л
– Ат – главен юрисконсулт, с депозирани писмени бележки с.д. № 14689/04.10.2022г.
оспорва жалбата, считайки същата за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна, като е направено искане съдът да присъди
такива в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, като
обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение тридесет и шести
състав на Районен съд гр.Варна е потвърдил НП № 442а – 11 от 20.01.2021г.,
издадено от Началника на Четвърто РУ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, с
което на К.Н.К., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР и на
основание чл.257, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание
глоба в размер на 100.00 лева.
Предвид приетите по делото доказателства, въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение,
серия Д, бл. № 958575 от 06.01.2021г., съставен
от св. Д И Р – мл. Инспектор „Участък
гр. Бяла“, при Четвърто РУ – ОД на МВР гр. Варна е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на К.Н.К., ЕГН: **********,*** за това,
че на 06.01.2021г., около 19.00 часа в гр. Бяла, по ул.“Господин Милушев“,
посока ул.“Димитър Янев“, не изпълняв полицейско разпореждане /на св. Р / и
осуетява полицейска проверка като побягва, след като е представил личните си
документи. Неколкократно му е разпоредено да спре, като въпреки това лицето
продължава да бяга. Нарушението е било квалифицирано от контролния орган, като
такова по чл.64, ал.4 от ЗМВР. Въз основа на съставения АУАН е било издадено
процесното наказателно постановление.
Предвид установените факти съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на
защита от страна на лицето, сочено като нарушител. Счел е, че жалбоподателят не е изпълнил полицейско
разпореждане, дадено устно, поради което се явява административно наказателно
отговорен за извършването на нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР. Изложил е
подробни съждения относно „осуетяването“ на полицейска проверка и отказа да се
изпълни полицейско разпореждане съобразно ЗМВР. В решението са анализирани
подробно фактическата обстановка, при която е извършено вмененото на
жалбоподателя нарушение, както и приложимите процесуални и материални норми,
като съдът е приел, че административнонаказващият орган е тълкувал вярно закона
и го е приложил точно.
Решението е правилно и следва да се остави в сила,
като на основание чл.221, ал.2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на
въззивното решение.
Настоящият съдебен състав споделя напълно, както
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и направените
въз основа на нея правни изводи.
Изложените с касационната жалба доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт са неоснователни, несъобразени с
доказателствата по делото.
С разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР е предвидена
административнонаказателна отговорност на физическо лице, което не изпълни
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление. Предвид посочената разпоредба, за съставомерността на деянието е
достатъчно да се установи неизпълнение от страна на дееца на разпореждане на
орган на МВР, което неизпълнение е извършено виновно. В настоящия случай
обстоятелството, че вместо да изпълни даденото му разпореждане, К. тичайки е
напуснал мястото на проверката, се явява напълно достатъчно да обоснове
неизпълнение на разпореждане на орган на МВР. С разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР е предоставена възможност на полицейските органи да издават разпореждания
до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции. С оглед обстоятелството, че
К. е пренебрегнал изпълнението на посочената разпоредба, като не е изпълнил
даденото му полицейско разпореждане, правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е нарушено правото му на защита.
Предвид горното, съдът при извършената
проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което същото следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На осн. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на
80.00 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 691 от 25.05.2022г.
на Районен съд гр.Варна, тридесет и шести състав, постановено по н.а.х.д. № 20223110200472/2022г.
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН: **********,***, да заплати на
Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата в размер на 80.00 лева, разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: