Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

N

гр.Радомир, 04.02.2021 година

 

 

Радомирският районен съд наказателна колегия в публично заседание на двадесет и шести януари през двехиляди и  двадесет и първа година  в състав:

 

                                                Районен съдия: Ивета Павлова

 

при  секретаря Т. П. и в присъствието на прокурора ………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията анд №340/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.59  и сл.  от ЗАНН.

 

                  С наказателно постановление №151/11.09.2020 г. на Директора на Р.д.п.г.К. на жалбоподателя А.А.Д., с адрес ***, с ЕГН: **********  му е  наложено административно наказание : глоба в размер на 300 лева, на основание  по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите  за нарушение по  чл.108, ал.3 от ЗГ, вр. чл.61 от Наредба №8 за сечите в горите  и чл.12б, ал.2 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските  територии.

                Недоволен от така наложеното му административно наказание Д. чрез адвокат-пълномощника си е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По  подробно изложени във въззивната жалбата  и  в пледоарията си правни доводи  адв.Б. от ПАК  моли съда  да отмени атакуваното наказателно постановление, като  сочи, че са допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. На първо място се сочи, че   в нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1  от ЗАНН, АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел.По нататък във въззивната жалба се развиват доводи за липса  в АУАН и НП  на точно описание на адм.нарушение предвид императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка адв.Б. сочи, че административно-наказващият орган се е задоволил само с лаконичното пресъздаване на нарушената правна норма, като не са описани  обстоятелствата, при които са извършени  адм. нарушения и доказателствата, които ги подкрепят, като по този начин не е очертана рамката на административното обвинение и е нарушено правото на защита на жалбоподателя.В жалбата се  навеждат и доводи, че в АУАН и НП, административно-наказващият орган не е посочил и  точна дата на извършване на адм.нарушение. По същество  на правния спор се твърди, че Д. не е извършил адм.нарушение, за които  е санкциониран с атакуваното НП, както и че липсват убедителни писмени и гласни  доказателства в тази насока, тъй като отговорността на жалбоподателя за сечището е до неговото освидетелстване, като липсват доказателства,че незаконната сеч е извършена преди освидетелстването, за  да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на Д.. Претендират  се  на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН разноски.

Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил  чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение.Моли се на основание чл.63, ал.5 ЗАНН да бъдат присъдени на  РДГ-Кюстендил  направените по делото разноски.

 Териториално отделение –Радомир към Районна прокуратура- Перник , редовно и своевременно призовано не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

На 21.04.2020г.служители на РДГ-Кюстендил, а именно Р.Д. на длъжност „горски инспектор“ и А.С. на длъжност „ст.горски инспектор“ са  извършили проверка  в имот №61354.77.3, подотдел 140 “ xl“ в землището на с.Радибош, ТПДГС „ Радомир, собственост на насл. на М.  И.  като са установили, че в подотдела е водена санитарна сеч 100% за бял бор  и пробирка 15% за космат дъб и цер с позволително  за сеч №0540141/14.01.2020г., издадено на А.А.Д.,  като са констатирали, че има отсечени 24 бр.черен бор, които не са разрешение в ПС.

Проверката е обективирана в Констативен протокол №КП1-214 от 07.05.2020г. изготвен от А.С. на длъжност  „ст.горски  инспектор“ в РДГ-Кюстендил.

Въз основа на констатациите от проверяващите органи отразени в горепосочения констативен протокол е съставен АУАН на жалбоподателя Д. №151/26.06.2020г. от св.Д. като свидетел по съставянето на АУАН е св.С..

Въз основа на събраните по преписката доказателства и  съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство  НП №151/11.09.2020г. като със същото е  наложено на Д. адм.наказание глоба в размер на 300 лева,  на основание  по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите  за нарушение по  чл.108, ал.3 от ЗГ, вр. чл.61 от Наредба №8 за сечите в горите  и чл.12б, ал.2 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските  територии.

 

 ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от адвокат-защитника  на жалбоподателя правни доводи  в жалбата и в хода на съдебните прения съдът намери следното:

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения  съдът следва  да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на  чл.6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган  материално правните норми и правилно ли  е определен размера и вида  на наложеното административно  наказание.

В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати съществени  процесуални нарушения при  издаването на процесното НП и АУАН довели до нарушаване на правото му на защита.

На първо място във въззивната  жалбата се навеждат доводи за нарушение на  императивната разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно че  липсва  пълно и точно описание на нарушението  и обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които  го потвърждават.

 Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на административно-наказателното производство са допуснати  съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП не са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН и са  довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя . Това е така по следните съображения:

В АУАН, а и впоследствие в НП административно-наказващият орган лаконично е описал фактическата обстановка, като по своята същност тя представлява само и единствено пресъздаване на текста на нарушената правна норма.Основателни са възраженията на въззивника, че липсва пълно описание на административното нарушение и доказателствата, които го подкрепят. При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира допуснати процесуални нарушения по приложението на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН

, тъй като в АУАН и в НП формално е направено описание на административното нарушение, но липсва конкретика кога е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Не са налице категорични доказателства за датата на извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя. Очевидно наказващият орган е приел за начална дата на периода, в който е извършено нарушението началната дата на провеждане на сечта, посочена в позволителното за сеч и за крайна дата датата на проверката, но не е изследвал изобщо въпроса дали точно в този период е извършена незаконната сеч и каква е съпричастността на жалбоподателя. Следвало да се изясни този въпрос, тъй като има значение за състава на административното нарушение, с оглед това, че отговорността за неспазване на правилата за сеч е за лично поведение на нарушителя, докато при „допустителство“, което е прието от наказващият орган отговорността е за действия или бездействия на извършителя, довели до административно нарушение извършено от трети лица.

Предвид на горното съдът намира, че е опорочена процедуата по съставяне на АУАН и  НП  довело до   нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН задължителен реквизит на НП е описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Настоящият състав намира, че в случая АНО не е изпълнил изискванията на т.5 на чл.57 от ЗАНН. Неспазването на императивното изискване на закона е достатъчно основание оспореното наказателно постановление да бъде отменено. Допуснатият порок е съществен, тъй като не позволява да се конкретизират параметрите на нарушението. Отговорът на тези правно релевантни въпроси не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика, или със свидетелски показания в хода на съдебното дирене. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би засегнало правото на защита на наказаното лице. Административното наказание не може да почива на предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства и ясно изразена воля на наказващия орган.Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин лишават нарушителя от възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

Предвид горното и доколкото административният процес съгласно нашето законодателство притежава силно изразен формализъм и следва да се спазват всички императивни изисквания, а наличието на описаните нарушения при издаване на АУАН и НП представляват съществени процесуални нарушения съдът намира, че подадената жалба следва да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление отменено .

По същество на правния спор настоящият състав намира, от обективна и субективна страна предвид ангажираните в хода на съдебното дирене доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка,че  АНО не е доказал по безспорен начин извършено от Д.  адм.нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната  му отговорност. Безспорно е обстоятелството, че Д. има качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, както и че цитраното позволителното за сеч №0540141/14.01.2020г. за процесния имот е издадено на жалбоподателя. Не става ясно обаче  от писмените и гласните доказателства по делото  и не бе доказано по  категоричен начин, че жалбоподателят е съпричастен към тези неправомерни действия по незаконната сеч и , че не е упражнил контрол и по този начин е извършил или допуснал нарушението. Поради изложените съображения съдът намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е безспорно доказано. В тежест на административнонаказващият орган е да установи по несъмнен начин участието на лицето, което санкционира в осъществяването на деянието и връзката му с него. Освен това съгласно разпоредбата на  чл. 257, ал. 1,  т. 1, от Закона за горите, за което нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя се предвижда наказание глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

В нормата на  чл. 257, ал. 1, т. 1, от ЗГ са посочени изпълнителни деяния "не изпълни задължения или контролни правомощия", която е препращаща, тъй като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В АУАН и в НП е посочено, че Д. не е упражнил контрол, а именно да следи за извършването на сечта съгласно ПС , вследствие на което са отсечени 24 бр. дървета от черен бор , които не са разрешени с ПС. Съгласно чл. 108, ал. 1 и ал. 3 от Закона за горите, позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3. Лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.В тази връзка по делото е представен Протокол за освидетелстване на сечище №0535702 от 19.04.2020г., видно от който Д. в изпълнение на задълженията си е освидетелствал сечището, като липсват конкретни и безспорни доказателства, кога са отсечени дърветата  от черен бор преди или след освидетелестване на сечището, тъй като Д. носи отговорност до неговото освидетелстване.

С оглед посочените по-горе процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство, както и с оглед извода на съда, че не е доказано  извършено от Д. адм. нарушение обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на  делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, както  и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие  на адв.Б. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Д. сумата от 300 лева направени разноски по делото.

 Водим от горното и в същия смисъл, както и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТМЕНЯ наказателно постановление №151/11.09.2020 г., с което Директора на Р.д.п.г.К. е наложил на  А.А.Д., с адрес ***, с ЕГН: **********  административно наказание  глоба в размер на 300 лева, на основание  по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите  за нарушение по  чл.108, ал.3 от ЗГ, вр. чл.61 от Наредба №8 за сечите в горите  и чл.12б, ал.2 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските  територии.

ОСЪЖДА Р.д.п.г.К. със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.А.Д., с адрес ***, с ЕГН: **********  сумата в размер на 300.00 лева /триста лева/ направени разноски по делото

       РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване  по реда на Административно–процесуалния кодекс  пред Пернишкия административен съд в  14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                               Районен съдия: