РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Кюстендил, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Административно
наказателно дело № 20251520200582 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН.
Подадена е жалба от К. С. П., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ЖК
„****“, **** против наказателно постановление №25-1139-
001485/22.05.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Кюстендил, с-р
ПП Кюстендил, с което му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 ЗДП.
Твърди се в жалбата, че не е извършено от жалбоподателя
административно нарушение, както и допуснати в хода на
административнонаказателното производство множество процесуални
нарушения, обуславящи отмяна на оспорваното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата е изразил становище за неоснователност на
жалбата.
След преценка на доводите по жалба и събраните в хода на
производството доказателства, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима-подадена в срок и пред компетентен съд, като разгледана по
същество е и основателна, по следните съображения:
На 11.05.2025г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение, извършено от К. С. П. и представляващо нарушение на чл.20, ал.2
ЗДвП.Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление под №25-1139-001485.Извършеното от жалбоподателя
нарушение е описано по следния начин “На път III-601, при км.22.800, в
посока на движение от гр.Кюстендил към ГКПП Олтоманци управлява лек
1
автомобил Рено Трафик с рег.№……., собственост на ГДГП, като при
движение с несъобразена скорост спрямо атмосферните условия е релефа на
местността на десен завой водача не спира пред възникнало на пътя
препятствие/паднал камък/ на платното за движение, като го блъска и
реализира ПТП с материални щети по МПС“.Посочено е цифром и словом
извършеното нарушение-чл.20, ал.2 ЗДП-Водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосф.условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението.ПТП.
В хода на административно наказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, обуславящи отмяна на обжалавното наказателно
постановление.В акта за установяване на административно нарушение са
описани деянията и са посочени нарушените законови разпоредби.Акта е
подписан от нарушителя без възражения и му е връчен препис от него.В срок е
издадено и обжалваното наказателно постановление, в което подробно е
описано извършеното нарушение, посочени са нарушените законови
разпоредби и е наложено съответното наказание.
От показанията на св.Д. и П. по делото се установи, че били изпратени по
сигнал да обслужат ПТП, възникнало на описаното място със служебен
автомобил на ГДГП.На място установили спрелия автомобил жалбоподателя и
св.П..Било им обяснено, че при движение на автомобила, от срещуположен
скат на пътя е паднал камък, който при търкалянето си минал под автомобила,
като го ударил от долната му страна.От автомобила имало теч на антифриз.
В дадените пред съда показания св.П. твърди, че на посочанета дата-
11.05.2025г. бил на работа заедно с жалбоподателя като граничен полицейски
наряд-автопатрул.Жалбоподателят управлявал автомобила като се движел с
„патрулна скорост“-около 30-35 км/ч.На описаното в АУАН и в НП, в ляво от
тях, от скат, се „претърколил“ камък, който паднал на пътното платно и
преминал под автомобила, като при това се ударил в долната му част.Твърди,
че камъка не бил толкова голям и ако е бил на пътното платно автомобилът е
щял да премене над него без да го удари.Съдът кредитира изцяло показанията
на този свидетел, доколкото е очевидец и присъствал непосредствено при
случилото се.Дадените пред съда показания изцяло съответстват на
изложеното пред актосъставителя и сведетелят по акта, непосредствено след
случилото се.
Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин,
съобразен с конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, да управлява автомобила с такава
скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие;
водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението.
И двата варианта на този текст въвеждат движение с несъобразена с
2
пътната обстановка скорост, която е в рамките на максимално допустимите
граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност.
Реакцията се определя от интензитета на опасността, поради което е въведено
задължение за съответно избиране на скоростта на движение и намаляването й
или спиране в случай на необходимост. В чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП се урежда
"предвидимата опасност", при която има обективни затруднения в пътната
обстановка и шофьорът следва да подбира скоростта си на движение в тази
връзка, за да отговори на изискването за безопасност. Става дума за функция
между стойността на "избраната" скорост и пътните условия,
охарактеризирани като опасни обстановки на пътя. Тук са изброени различни
фактори, представляващи по правило пътни препятствия, атмосферни
условия, видимост, състояние на пътя и превозното средство, превозван товар
и т. н. Точно затова законът нарича появилата се опасност "предвидимо
препятствие".
Най-накрая, в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП е уредена "непредвидимата
опасност", въвеждаща задължение водачите да намалят скоростта или да
спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се появява
внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост се
въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване
настъпването на ПТП. Казано по друг начин, когато обвинението касае
вменено на дееца поведение за нарушение на режима на скоростта по силата
на чл. 20, ал. 2 ЗДП, е възможно да е налице такова по изр. 2 на ал. 2 на чл. 20
ЗДП, при положение, че водачът е изпълнил императивните си задължения по
изр. 1. Без съмнение, за да има извършено нарушение, трябва така
осъщественото нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия противоправен резултат. Аргументи за изложеното се съдържат в
ТР № 28/28.11.84 г. на ОСНК на ВС на РБ, постановено по Н. Д. 10/84 г.,
съгласно което трябва да се оценява и присъствието или не на разпоредбата на
чл. 15 НК- "когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за
движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и
предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва
да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15
НК. "
Обжалваното наказателно постановление е издадено при непълно
изясняване на обстоятелствата предмет на производството. Не обсъден
въпроса, относно субективния елемент на нарушението, а именно – могъл ли е
водачът да предвиди и предотврати ПТП. Съответно налице ли е от
субективна страна нарушение или случайно деяние по смисъла на чл. 11 от
ЗАНН, вр. с чл. 15 от НК. Ето защо, съдът счита, че е необоснован извода за
виновното извършване на деянието, с което е нарушена императивната
разпоредба на чл. 53 от ЗАНН.
Изложеното обуславя извод, че наказателното постановление, издадено
срещу жалбоподателя е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.
При горните изводи и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН на жалбоподателя
се дължат сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв.-
3
изплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.Неоснователни са доводите на ответника по жалбата за
намаление на размера на адвокатското възнаграждение, като
прекомерно.Съдът счита, че размера на адвокатското възнаграждение е
съобразен с нормата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определената сума кореспондира на правната сложност на делото и
извършените процесуални действия от представителя на страната, както и с
наложените и отменени наказания.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление №25-1139-001485/22.05.2025г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР Кюстендил, с-р ПП Кюстендил, с
което на К. С. П., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ЖК „****“, ***** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. на
основание чл.179, ал.2 пр.1 ЗДП.
Осъжда ОДМВР Кюстендил да заплати на К. С. П., с ЕГН **********, с
адрес в гр.К., ЖК „****“, **** деловодни разноски в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4